Ето най-кратко представяне на двете формули, а след това ще поразсъждаваме над поредното безумие, изсмукано от някои не особено чисти чиновнически пръсти.

На Фигура 1 е представена старата формула на сградната инсталация

На Фигура 2 е представена новата формула на сградната инсталация

Какво виждаме в двете формули като прилики и разлики?

Прилики:

• Това е един и същ модел на формулата, тоест същността й не променена;
• Абсолютно еднаква структура – и в двете формули имаме умножение на мощност, денградуси, 24 часа, коефициент;
• И в двете формули делим на температурна разлика;
• И при старата, и при новата формула имаме коефициенти, които по нормативна база са различно обяснени. С несъществена разлика за благозвучие в новата формула са добавили „Енергиен клас“ на сградата, което по същество не води до нищо съществено, тъй като стойностите на двата коефициента и преди и сега си остава 0.10 и 0.15 като стойност. С намека за енергиен клас се внушава на потребителите, че ако тръгнат да си санират сградите, ще им падне количеството на топлоенергия за сградна инсталация, както и другата потребена топлоенергия в сметките. Това е нещо, което го има на книга, но на практика обществеността не видя нито едно доказателство за такова намаляване на топлоенергията, въпреки изхарчените вече над 2.5 млрд. евро.

Редно е да се отбележи, че според новата формула, сградите с външно изпълнение на сградната инсталация от клас „A“ и „B“ ще намалят единия от множителите с 0.05. Тези сгради обаче са едва 5-10 процента от топлофицираните сгради, мнозинството съсредоточени в Столицата и са предимно ново строителство, при което по закон е заложен минимум енергиен клас „B“ на енергийна ефективност при новото строителство.

Разлики:

• Единствената видима, но не чак толкова съществена, разлика е в определянето на денградусите „z“ и „N“. В старата формула те се определяха чрез продължителността на отчетния период, независимо дали дните с топлоподаване в месеца са равни на календарните. При новата формула за денградусите се използват само броя на дните с реално топлоподаване. Само по себе си, това ще доведе до влияние на формулата в сградната инсталация през месеците октомври (понякога ноември) и април. За съжаление, ще разочаровам зарадвалите се, защото това ще бъде само на хартия. Да, те ще видят по-ниски сметки за сградна инсталация във фактурите си, но намаленото чрез формулата количество топлина ще бъде разхвърляно по другите пера от сметките ни – отопление от радиаторите и топла вода. Неслучайно, преди време Топлофикация София категорично отказа (за това вече не се и говори), да монтира отделни топломери на вътрешните кръгове за топлата вода (БГВ) и отопление, което би внесло яснота колко топлоенергия, за какво и как точно са я потребили живущите в определена сграда, отделно за отопление и отделно за БГВ.

Обобщение на цялата акробатика на Министерството на енергетиката върху формулата за определяне на сградната инсталация.

1. Новата формулата за определяне на сградна инсталация НЕ СЕ ОСНОВАВА на никакви реални измервания за потребителите в сградата.
2. По същество, двете формули математически са почти идентични.
3. Несъществена разлика има в начина на дефиниране на параметрите, контрола върху тях и условията за прилагане.
4. Тъй като ще се появят задължителни нови месечни параметри, които топлофикациите ще трябва да обявяват, формулата ще стане малко по прозрачна и може би разбираема, но това няма да „грее“ никого, тъй като тя си остава изцяло административна, а не основаваща се на някакви точни измервания за потребителите.
5. Единствената видима разлика, по отношение на денградусите и влиянието на броя дни с отопление също е под въпрос, заради лошата практика на Топлофикация да прехвърля продадената енергия по другите пера, ако потребителите имат „наглостта“ да си затворят крановете на радиаторите.

Министерството на енергетиката е вложило наистина впечатляващ умствен и творчески потенциал, както и финансови средства да видоизмени една формула, която по никакъв начин няма да доведе до намаляване сметките на потребителите.

Това разбира се нямаше да се наложи, ако Съдът неочаквано не бе отменил предишната формула. В историята от последните 18 години, в страната ни има безброй казуси, в които ако съдът постанови решение по определен въпрос в полза на обикновените потребители, законодателите променят символично поредния закон, наредба или нормативен акт, което по същество не променя нищо, но пък в правния мир вече съществува нормативен акт, който не е оспорен от съда. В лексиката ни това действие е известно като „ремонт на ремонта“. И това ще се повтаря докато не се промени наложеното мислене на административния апарат, а това може да се случи само чрез цялостна промяна на системата.

За хората остава „да пият по една студена вода“, да махнат с ръка с мисълта, че „всички са маскари“ или да се ядосат и да излязат да гласуват за промяна на системата. Идват избори!

Материалът Новата формула за сградна инсталация на топлофикациите е просто „ремонт на ремонта“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Основните оплаквания са, че сметките са двойни и тройни спрямо предходния месец, спрямо същия период на миналата година и т.н. Истина ли е това или не и доколко се дължи на електроразпределителните дружества или е заблуда на потребителите?

Преди да си отговорим на тези въпроси, трябва да упоменем няколко всеизвестни факти.

Първо – високите сметки се установяват късно, тъй като изготвянето и изпращането на фактурата отнема почти цялото време за плащане без лихва, а срокът е абсолютно недостатъчен. Ето пример:

• Срок на отчитане – от 07.01.2026 до 06.02.2026 г.
• Дата на съставяне /данъчно събитие/ – 15.02.2026. /9 дни от отчитането/
• Срок за плащане – от 15.02.2026 до 02.03.2026 /16 дни от съставянето/. След това започват да текат лихви.
• Прекъсване на захранването След – 8.00 часа на 12.03.2026г.

Лично аз съм подал заявление да получавам фактурата си на хартиен носител. Първите две години не получавах. От 3-4 месеца получавам такава, но винаги в предпоследния или последния ден от месеца в която е издадена. Така за мен остават три дни за проверка, съгласие и плащане, преди да почне да тече лихва по фактурата. Дори да регистрирам получаване по интернет, пак ще имам срок по-малък от 30 дни, преди да ми спрат тока.

• Срокът за обжалване е 30 дни след издаване на фактурата. Като това не те освобождава от плащане. Още тук се вижда силата на монополното влияние на енергийните доставчици. Те законово си искат парите, въпреки, че вината по определен казус може да е в тях.
• В същото време, ако не платиш до 16 дни – започва да тече лихва върху дължимата сума. Някога срокът за плащане и оспорване бе 45 дни, но монополът затова е монопол, за да поставя потребителите на услугата в подчинено положение. Някога при дебатите на съкращаване на сроковете, основните претенции бяха, че се появявала липса на достатъчно оборотни средства. Как това се съчетава обаче с печалбите – с последно известените в публичното пространство 103 млн. лв. на Електрохолд и 94 млн. лв. на EVN печалби за 2022 г. – никой не се наема да каже.

Второ – на монополните дружества им е даден комфортния срок да отговорят на конкретна жалба в рамките на 30 дни от получаване на жалбата. На всичкото отгоре, в последните години те практикуват масово неотговаряне на жалби, като го наричат „Мълчалив отказ“, за разглеждане на жалбата в административен смисъл. Така потребителите остават съвсем без права. Единственото, което могат да направят е да подадат жалба в КЕВР, която задължително изисква „прикачен отговор на жалба до енергийния доставчик“. Ако по някаква причина КЕВР убеди сама себе си, че твоята жалба изисква отговор, то той я препраща отново към Електро-разпределителното дружество, като с това омагьосаният кръг се затваря. Дотук са изминали повече от два месеца от съставянето на жалбата. Тепърва енергийното дружество поема ангажимент да отговори, като това включва и време за обследване на казуса, проверка на причините, евентуално обяснение към КЕВР, с копие до жалбоподателя.
Изминалите месеци може вече да са станали три. Отговорът в повечето случаи е бланкетен, което монополното дружество приема за оправдателен, тъй като КЕВР в повечето от случаите не дава „собствено отношение„. И оттук започват истинските мъки на жалбоподателя, тъй като той трябва да сътвори нова жалба, с още по-здрави, технически, нормативни, статистически и други аргументи, за да доказва правотата си. Отново чрез КЕВР /може да включи КЗП, Омбудсман, Министерство на енергетиката, КЗК и когото още се сети/.

Трето, ако искаш да поставиш проблема по телефона, попадаш на импулсните телефони с цени, които със сигурност може да надвишат оспорваната от теб сума.

Четвърто, енергийните дружества не търпят никаква парична или имуществена санкция, ако не отговорят на конкретна обоснована жалба.

Но да се върнем на текущите високи сметки и как действа потребителят?

Потребителят тръгва от основният аргумент – парите. Скок с 50%, 80%, 100% и нагоре. За него това е важно, защото изглежда нереално. Самите сметки показват като суми, че това е факт. До момента единственото оправдание на енерго-дружествата е по-високо потребление за месеца. Институциите по традиция само следят общественото напрежение и ако то се повиши – само тогава се намесват в привидна защита на потребителите. Или ако предстоят избори.

Потребителят е недоволен, а отговорите на дружествата, ако ги има са приемливи. Истинският проблем е, че всеки крие по нещо.

Какво крият потребителите?
Потребителите не искат да кажат, че ако сравнят количествата през два сходни периоди – сумите ще излязат идентични. Не случайно, в пространството не се появи нито една фактура с идентичен период и количество при еднакви цени. Потребителите правят най-много съпоставимост на сумите от периода спрямо предходния месец или идентичен такъв от предходна година.

Какво крият електроразпределителните дружества?
Дружествата основно крият факта /никога няма да го чуете/, че те не извършват реални месечни периодични засичания на електромерите! Те извършват масово издаване на фактури с прогнозни стойности и веднъж, най-често на три месеца, извършват физически отчет на електромерите. Тук не засягам случаите, когато електромерите са с дистанционно отчитане. Този факт умишлено се крие от дружествата, защото в закона официално е записано, че те са длъжни да извършват периодично отчитане, на базата, на което да издават фактури. Фактурите обаче са месечни, от което следва, че и отчитанията трябва да са такива. Е ДА, ама НЕ.

Как четат закона енергийните дружества?
Проблемът е в думата „периодични“. Никъде не е упоменато, че трябва да са месечни. Така дружествата спокойно не правят месечни реални отчети на електромерите. Те дори извършват злоупотреба с прогнозния режим. Никой потребител не може да каже със сигурност колко е периодът на реално отчитане. Той може да бъде дори повече от три месеца. Кога се правят истинските физически /реални/ отчитания? Това никой не знае освен енергийните дружества. А те не го и казват, защото в такъв случай ще изникне логичния въпрос – защо? И как тогава се начисляват лихви за забавяне, ако стойностите са прогнозни?

Всеки който има желание, може сам да се увери, ако разгледа стойностите от фактурите си за последните 5 години. В тях ясно си личат фактури с поредни еднакви месечни крайни потребления. Това е практически невъзможно. Аз ги имам редовно поне два пъти в годината, като дори ги имам във вариант, в който някой си е играл да направи дневното и нощното потребление различно (виж таблица 1), но крайното отново е еднакво и за двата или трите поредни месеца.

По действащото законодателство се оказва, че дружествата могат да налагат лихви и на фактури с прогнозни стойности защото според тях:

• Фактурата (дори прогнозна) е издадена.
• Има падеж.
• След падежа възниква забава.
• По Закона за задълженията и договорите се дължи законна лихва.

Системата третира прогнозната фактура като редовно възникнало парично задължение. И тук се появява логическият проблем „клиентът може да се окаже длъжник по сума, която реално не дължи“.

В допълнение дружествата ги защитава фактът, че при достатъчно аргументирано оспорване на тяхна грешка, тя може да бъде коригирана чрез бъдещи приспадания на сумите.

Другото, което никога няма да чуете от енерго-разпределителните дружества, макар че това е известен факт, който никой потребител не отчита, е че „отчетният месечен период“ никога не е от 1-во до 30-то число на съответния месец. Какво ли означава за потребителя и за институциите, ако дружеството твърди, че през януари температурите са били по-ниски от декември предходната година и съответно потреблението – по-високо, ако периодът на отчитане е бил 13 декември 2025г – 13 януари 2026г.? Абсолютно нищо!

Какво най-вероятно се е случило в края на миналата и началото на тази година?

Проблемът наистина е голям и е засегнал значителна част от потребителите, но не е огромен, защото не е засегнал всички. Лично според мен, проблемът при преобладаваща част от тези, които се жалят от сметките си, ще се окаже, че съответния месец с висока сума е периодът на реалното отчитане /изравняване/, който правят енергийните дружества. И за да не съм голословен, ще го илюстрирам от първо лице. Направих сравнителен анализ на моите сметки за същия този период – Таблица 1 (Уточнявам, че 2024/2025 г. е имало повишение на цената и за това периодът е на два реда)

Това са два съпоставими периода за 2024/2025 и 2025/2026г. Какво виждаме от нея. Моето потребление, като количество през периода, за който много от потребителите се жалят, е съпоставимо както месец/месец, така и година/година на месечна база. Тоест при мен няма ощетяване както по количество, така и по цена. Има едно 20%-но увеличение на количеството декември-януари, но то е съпоставимо и за двете години.

В таблицата обаче все пак се виждат и зловредните практики на Електрохолд – да не извършват ежемесечно реално отчитане. То е особено видно за периода 14.01.2025 – 13.02.2025, когато прогнозно са ми записали във фактурата консумация от 259 kWh, посред зима и още на следващия месец са се коригирали с 567 kWh (скок със 119%). Ето защо смятам, че основният проблем при повечето потребители, се крие във факта, че фактурите им от този период се оказват именно за такъв изравнителен /период на реален отчет/ момент. В никакъв случай не оправдавам електроразпределителните дружества. Те, четейки и разбирайки закона само и единствено от своята монополистична висота, придобиват арогантност до самозабравяне и въвеждат в заблуда и в този ред на мисли ощетяват битовите потребители.

Какво липсва според мен от законодателна гледна точка?

1. По-голям период на плащане без лихва.
2. Съкращаване срока за отговор на жалбите.
3. Носене на наказателна /финансова/ отговорност при игнориране на жалбите.
4. Ясно обявени точни дати на реален отчет.
5. Плащане на наказателни лихви само за фактури и период на реално отчитане на електромерите. Подобен е примерът при топлофикационните дружества, където наказателна лихва имаш само и единствено при реалното отчитане в изравнителната фактура.

Това са едни малки стъпки в защита на битовите потребители, ако законодателят реши да внесе справедливост в отношенията между клиент и доставчик.

Крадат ли от нас енергийните дружества?

Да разбира се. По два основни начина.

Първи – Наричам го „кокошкарско“ ограбване. Това ще рече с малки суми, но редовно. Това наричам случаите, които съм засичал повече от два пъти. И за да не бъда голословен, ще го илюстрирам от първо лице в таблица 2.

Аз съм битов потребител с двутарифен електромер. Това е една от моите месечни фактури. В нея ясно се вижда липсата на нощно потребление. Такова „животно“ като липсата на нощно потребление в съвременния свят няма. Цялото ми потребление през конкретния месец се е отчитало по дневна тарифа, която е по-скъпа. А това е проблем. Проблем, за който отговорност носи изцяло електроразпределителното дружество.
Можело ли е да се поправи? Можело е. Появата на нулево нощно потребление за цял месец в базите данни може да се регистрира. Да, но дружествата не искат, защото това им носи допълнителни приходи. За наша сметка. При милионите потребители, които имат, това означава пари. Много пари. Проблемът съм го засичал през последните години повече от два пъти. Тогава беше достатъчно голям, тъй като засягаше общите електромери и на асансьорите, и на осветление за 6 месеца, както и в друг случай, когато бяха засегнати 75% от абонатите в блока за повече от 2 месеца. Тогава оспорих данните и възстанових сумите. Но не ми е работа (а и на всеки потребител), всеки месец да гледам лъжат ли ме от „енергото“ или не в издаваните фактури.

Друг случай от типа „кокошкарско“ ограбване се случи още на следващия месец (Таблица 3). В нея се вижда , че началното /старо/ показание на нощната тарифа е 1373 kWh., или по-ниско от крайното /ново/ показание от предходния месец е 1377 kWh. В този случай от дружеството умишлено ме ощетяват с още 4 kWh. А ако бяха 240 kWh, или 540 kWh? Най-лошото в случая е, че тази демонстрация на некадърност и математическа неграмотност по „замазване“ на безобразията от страна на дружеството не е станала по системен, компютърен път. Това е дело на преднамерена човешка намеса.

Втори и по-съществен основен начин за ограбването на потребителите си остава цената на електроенергията (Графика 1).

Едва ли графиката се нуждае от коментар, особено през 2025г. Едно е сигурно, ако попитате управляващите – от тях нищо не зависи.

Материалът Проблемите в сметките ни за ток: видими, невидими, програмирани е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Къде е проблемът?

На първо място, към края на декември сме осъмнали с приблизително 17.73 милиарда български лева кеш извън банките. Това са парите (банкноти и монети) в обращение към края на декември 2025 г. Фактът, че са останали толкова много пари е нееднозначен. Основният въпрос обаче е как тези пари ще бъдат изтеглени от обращение. От тях около 428 млн. лева са в монети, а останалите са банкноти. Като тегло монетите са около 8 659 тона метал, а банкнотите представляват  361 тона хартия (Таблица 1). А това е наистина са стряскащи сума и количество.

Ха сега де? Как това количество ще бъде изтеглено от населението?

Тук се корени и първата и най-огромна недомислица на НЕуважаемото от мен правителство. Имам вече твърдото усещане, че там работят абсолютни лаици, живеещи в някакъв свой паралелен свят. Чисто статистически, по медийни публикации, но с приблизително верни числа, за последната 2025 година от обращение са излезли 10 млрд. лева. Остава тайна какво са планирали и са си въобразявали по висшите ни етажи на властта относно левовете, с които българинът е осъмнал на 1 януари. Отделен въпрос е адекватността на споменатия вече Закон за еврото. Но да караме поред.

Колко пари могат да се изтеглят през хранителните магазини през януари?

По официални данни, месечният оборот в сектора на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия в България възлиза на около 1.33 млрд. лева. И то при оперирането само с една валута. При появата на новата валута, която от февруари остава единствената официялна, изтеглянето на тази сума е по-скоро „causa perduta“. На всичкото отгоре и с ограниченията от 50 монети, наложени в закона. Това са най-много 100 лв. В днешно време, заради инфлацията, „пазар“ от 100 лв. не е частен случай, а по-скоро практика, но в такива случаи мнозинството от хората пазаруват, използвайки картовата система на разплащане. Това допълнително ще забави процеса по изтеглянето на монетите от обращение. Реалните разплащания кеш/картови е 60/40%, но дори това съотношение да се обърне, едва ли ще надскочи този средномесечен оборот от левове и монети.

Колко пари в лева могат да бъдат усвоени от банките?

Нали не си представяте, че като е написано в закона, че банките ще приемат през първите шест месеца безтаксово (в което не вярвам) левове, то това ще бъде толкова лесно или достатъчно бързо. И какво като клоновата им структура е голяма? Банките, особено в България, са „любимците“ на всяко правителство в последните 10-15г. и никой не смее и с пръст да ги пипне, или да им наложи някакви ограничения. Те са в голямата си част частни търговски дружества, чиято единствена цел е печалбата. Колкото се може повече. При тях приемането на пари е свързано с множество ограничения и най-вече такси. Всичко това е подчинено на „политиката на банката“, издигната на пиедестал и има силата на закон.

• В тях не се работи толкова бързо.
• Касите за обмяна на валута не са чак толкова много, тъй като това е само малка част от дейностите на банката.
• Ако внасяте монети, то те трябва да са сортирани (въпреки, че ще бъдат отново прецизно преброени) и много вероятно да се разделите с немалка част от парите си под формата на такси.
• Опашките ще са много дълги, тъй като бумащината в банките е пословична.

По мои изчисления, прибраните левове от банките до края на януари ще бъдат не повече от 2 млрд. лв. До тук пресметнато, по тези две направления от населението могат да бъдат прибрани около 3.0-3.5 млрд. лв, като аз съм доста скептичен към тези стойности?

Най-вероятният според мен сценарий също не е много обнадеждаващ: Банките, в зависимост от своята политика, ще задържат повече или по-малко приема на левове. Още преди крайния срок (края на юни), под икономически обоснована форма, ще започнат да въвеждат ограничения и такси които ще бъдат незначителни и ще имат само регулиращ ефект. Дори да ги въведат обаче, тези такси няма да са с цел печалба.

След 30 юни: Тъй като след тази дата, банките няма да са длъжни да приемат левове, ще видим силно повишаване както на броя, така и на размера на таксите. След тази дата дори е възможно определени банки силно да ограничат клоновете в които да приемат левове и монети, а съществува вариант някои банки да вземат решение по прекратяване извършването на тази услуга.

Нека освен това да отворим едни скоби, за да обърнем внимание на тези милиарди, които българите държат още по джобовете си. Голяма част от тях се използват за ежедневни и други належащи и регулярни нужди. До 31 януари е лесно, може да се използват за разплащания. Но от февруари тези суми бързо ще трябва да бъдат обменени от гражданите, които са зависими от своя досегашен кеш. Ще бъде интересно. И преди да затворим скобите, да попитаме властта – не трябваше ли по-убедително и просветено да се информира обществеността колко е добре да започне по-активно освобождаване от излишния си кеш още след август 2025-та. Ако това се беше случило, на 1 януари в обращение щеше да има много под въпросните 18 млрд. лева.

Другите алтернативи:

• Българска Народна Банка – поради ограничения си човешки ресурс,едва ли въобще може да се говори за големи обеми по събирането на левовете. Лично аз предвиждам, че дълго и след 31 януари, и след юли месец БНБ ще е единственото място, където хората ще могат да се редят, за да предадат своите левове. И това ще продължи много дълго.
• Обменните бюра: В зависимост от нуждите си и наличностите си в левове, ще има хора, които ще са склонни да се разделят с голяма част от парите си, само и само да не се редят по опашки.
• Пазаруването на дрехи, техника, мебели, строителни материали, козметика и др. Фризьорски салони, химическо чистене, поправки на обувки, автомобилни услуги. Ресторанти, кафенета, барове, хотели. Билети за автобуси, трамваи, метро, таксита. Сергии, будки за вестници, малки квартални магазинчета. Плащане на данъци, сметки за комунални услуги (ток, вода, парно) на касите на съответните дружества или чрез Изипей/Фастпей.

Всички тези възможности ще разцъфтяват през януари, но това няма да е в очакваната степен и по-скоро единственият резултат от това ще бъде по-голяма инфлация. За по-големи покупки съществува ограничението за плащанията в брой, съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Плащания над 10 000 лева (или тяхната равностойност в евро) трябва да се извършват само по банков път (чрез превод).

Поредният проблем, набиващ се на очи в закона за еврото – На магазините е вменено да връщат пари само в евро. За да няма напрежение, а и държавата да си измие ръцете, в закона е предвидено като изключение: Търговецът може да върне ресто в левове само ако не разполага с достатъчна наличност от евро в момента по обективни причини. Само по себе си това прави закона НЕРАБОТЕЩ!

И в момента по едни или други причини, сред които вероятно и това, че държавата не е осигурила евра в достатъчни количества, от магазините спокойно си връщат левове. От първо лице потвърждавам, че за 5 дни, от 6 възможни места, само в кварталната „хранителна верига“ ми върнаха ресто в евро. От останалите пет, включително и куриер, донесъл пратка до адрес (трябваше да ми върне 3 лева), ми върнаха в левове. Другите бяха „плод и зеленчук“, „денонощен магазин“, „бутка за закуски“, „квартална месарница“. Всичките до един ми дадоха  един и същ лаконичен отговор „нямаме налични евра“.

Това което е сигурно:

• Изваждането от обращение на наличния обем левов ресурс от гражданите в рамките на януари ще бъде абсолютно невъзможно. Ще е трудно и до средата на годината
• След януари 2026 г. – за събирането на банкнотите и монетите в лева ще останат единствено Търговските банки, Български пощи и БНБ.
• Ако по някаква причина правителството (редовно или служебно) не удължи срока, в който да може да се извършват плащания и в двете валути, от февруари натам нищо чудно да видим и обществено напрежение.
• -Законът (най-вече заради сроковете) е написан по начин, по който ще предизвика повече хаос, объркване и високо социално брожение

Материалът Някои съмнения, доколко безпроблемно ще бъде изтеглянето на 18 млрд. лева кеш е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Началото, разбира се, бе прословутата европейска директива, според която всеки може да откаже и да не признае, или да не се съгласи да плаща „непоискана“ от него услуга. Отваряме скоба, за да споменем за „манията“ у нас да превръщаме доставката на всяко нещо в „услуга“. Вода, ток, парно, телефон и всичко друго, за което можете да се сетите. И притиснати от своеволното, арогантно и безконтролно увеличение на цената на топлоенергията, хората, не без основание, се хванаха за тази директива, като “удавник за сламка”, като си мислеха, че това ще ги спаси.

Накратко ще припомня, какво е сградната инсталация

Това са двете тръби във почти всяка стая от жилищата ни, по които топлината достига до радиаторите ни, посредством топлоносител на гореща вода. Дори и да затворим радиаторите си, тръбите продължават да отделят топлина. Едната е винаги по-топла от другата. Именно против тази топлина роптаят основно потребителите, които не използват радиаторите си за отопление.

Във високите сгради, в жилищата на потребителите от ниската зона, понякога има по четири тръби. Топлината от тази сградна инсталация е неизменна част от сметките ни и според мен, искат или не, хората трябва да я платят. Не за друго, а защото така е справедливо. Тя е като всяко друго от един блок, което от определен момент натам е нежелано от нас, но няма как да бъде премахнато. Сградната инсталация не е собственост на живущите и по тази причина те не могат просто да отрежат тези две тръби и да ги изхвърлят. Те са елемент от едно цяло, наречено „вътрешна сградна инсталация за отопление„.

Блоковете, за които този коментар има смисъл, са онези, построени от преди десетилетия, с модел на вертикално изпълнение на сградната инсталация за отопление. Всеки собственик, закупувайки жилището, е приел, че тя е част от общата система на сградата. Той не може да я наруши, без да постави в неравностойно положение своите съседи. Всеки преди време се е ползвал от предимствата на отоплението с парно. В момента, дори неволно, той отново се ползва от нейните плюсове през отоплителния сезон. След толкова години е странно, че все още има хора, които не разбират, че след като са си купили имот в сграда с такава сградна инсталация, това води до ангажимент за плащането й и появяването на директивата за непоискана услуга съвсем не ги освобождава от този им ангажимент.

История на недоволството

След като през годините отказалите се от парно не можаха да премахнат неплащането на елемента сградна инсталация, те насочиха фокуса на недоволството си съм стойността й. Обвиненията бяха, че е била невярна, несправедлива, неясна, сложна. Всъщност формулата няма как да не бъде сложна и ако някой си мисли, че ще я разбере, без да се е сдобил с малко повече от основни знания, е в тежка заблуда.

След доста перипетии, съдебни дела, включително и на европейско ниво, всички са на единно мнение, че формулата е неправилна, а оттам и незаконна. В началото бяха само българските съдилища, но след това и европейският съд, НО…

Според европейските закони, няма как да не плащаш сградна инсталация. От друга страна и европейският съд постановява, че формулата, според която се изчислява сградната инсталация е неправилна, а оттам и незаконна. По същество цялата ситуация е един оксиморон. Къде тогава е проблемът?

Проблемът е, че няма как да има унифицирана формула, по която да бъде изчислена топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация за всички видове жилища в България. НЯМА!

Всеки опит за прецизиране, с цел точност за определяне на топлоенергията, отделена от сградната инсталация е обречен на неуспех. Колкото по-прецизен искаш да бъдеш, така че да обхванеш повече параметри, от които зависи изчислението й, толкова по-сложна става самата формула. И въпреки това, точното й изчисление е обречено на неуспех. Не случайно, няма да видите нито един уважаващ себе си топлоенергетик, който да излезе „по телевизията“ и да каже ТОВА Е ПРАВИЛНАТА ФОРМУЛА. Ще се опитам да маркирам някои от основните причини, заради които смятам, че сградната инсталация не може да бъде измерена с точност. И каквато и формула да се заложи, то тя няма да бъде коректна. Това са няколко групи причини, като най-общо можем да ги разделим на изчислителни и потребителски.

Първата група причини са онези, свързани с изчисляването на топлоенергията.

1. Формулата би трябвало да е валидна за всички видове сградни инсталации с вертикално изпълнение. Поради този факт, в текущата вече отменена формула се прави приемане с коефициент, което по същество прави стойността неточна.
2. Приема се, че имаме средна температура на сградата 19 градуса. Това е още едно „приемане“, което допълнително изкривява стойността на крайното показание.
3. Във формулата присъства и понятие, като обща инсталирана мощност в сградата. Това е сборът на всички мощности на радиаторите в сградата. Да, но през отоплителния сезон няма как да се знае кои от радиаторите и колко са използвани, по кое време, на каква зададена температура са използвани тези мощности и най-вече влиянието им към сградната инсталация.

За да бъде точно изчислението на сградната инсталация на всеки имот трябва да се вземат и някои реални параметри като:

• Вид и брой на тръбите.
• тяхната дължина и диаметър.
• температурата на топлоносителя във всеки един момент.
• температура на помещението.
• разстояние между тръбите (или центровете им).
• тяхната изолираност.
• изчисляване на радиационна и конвекционна взаимозависимост и т. н. и т.н.

Всеки от горепосочените параметри е строго определен за всеки обект и отделно за всяка различна група сгради, което прави изчислението на сградната инсталация невъзможна. Още повече, че се съмнява, това да присъства като база данни у топлинните счетоводители.

И за да разбия тотално илюзиите за точно изчисление на сградната инсталация, ще прибавя и втората група фактори, които условно ще нарека „потребителски“. Те са свързани с поведението на всеки потребител поотделно. Ето някои по-съществени от тях:

1. Дали потребителят има или няма радиатори.
2. Ако има, колко време ги използва през отоплителният сезон, като дни и почасово.
3. Каква температура задава като желание за достигане на помещението.
4. В колко от стаите, в които има радиатори, ги използва.
5. На кой етаж от сградата живее. Тук като най-важно ще отбележа, че използването на отоплителните тела (радиатори), влияе не толкова на неговото помещение, колкото на сградната инсталация на всички апартаменти под него, като увеличава количеството на топлоотдаване на тяхната сградна инсталация.

Може да има и още фактори, но тези са достатъчно, като „неизвестни“, за да може да бъде изчислена точно топлоенергията, отдадена от сградната инсталация.

Защо се атакува именно сградната инсталация, като елемент от сметките ни към топлофикация?

Основните причини са няколко.

1. Това е единствения елемент от сметките ни, който се получава по изчислителен път, а не на базата на измерване с уред за търговско измерване. При това невъзможен.
2. Това е елементът от сметките ни, който само за определена група потребители е излишен и би намалил сметките.
3. Това е елементът от сметките ни, който, поради невъзможността да бъде измерен, става обект на противоборство между отделните потребители и каквато и стойност да бъде приета, то все ще има своите аргументирани основания да е повече или по-малко недоволен.

Това разбира се е добре дошло за самите топлофикации, тъй като общественото недоволство е изместено от най-съществените въпроси, които убягват на потребителите, а именно:

• Какво количество топлинна енергия ни се продава
• На каква цена ни се продава единица от тази топлоенергия.

Не случайно тази „дъвка“ се пуска в обращение на потребителите, вследствие на което това е най-променяният елемент от сметките ни за топлина. През годините то не бяха променяне на формулата, даване на възможност на самите потребители да се карат помежду си в опит да намерят средна стойност като процент от сметките за отопление, дори се направи опит за фиксация на този процент. Дори бе позволено да си търсят експерт, който да им го направи. Най-новата модна идея на управляващите, като резултат от поредното спечелено съдебно дело срещу формулата за изчисление на сградната инсталация, е безумната приумица:

Сградната инсталация да бъде обвързана с „класа на енергийна ефективност на сградите“

Това е поредната брутална глупост, която без никакви точни разяснения е хвърлена като кокал на електората, за да се провери реакцията на общественото мнение. Тъй като обаче разяснения няма, то и електоратът тягостно мълчи, а Министерството на енергетиката привидно мисли какво точно ще обяснява. Времето обаче изтича. Топлинните счетоводители също са в неведение, а крайният срок е 15-ти декември, когато трябва да излязат първите сметки за ноември 2025г. (включващи отоплението през този отоплителен сезон).

„Класовете за енергийна ефективност“ на сградите се различават основно по количеството енергия, като специфичен годишен разход на първична енергия. Самата идея за включване на енергийната ефективност, като фактор за изчисляване на сградната инсталация, е нелогичен. Ако сградата е с много висок клас на енергийна ефективност, това ще засегне единствено количеството топлоенергия, което топлофикациите ще продават на самите сгради. На сградите с по-висок клас, по принцип би трябвало да им се продава по-малко енергия, а оттам и частта от топлоенергията за сградна инсталация би трябвало да е по-малко. Но това засяга количеството топлоенергия при равни други условия. Пропорциите си остават същите.

А нима това сега не е така? Нима от Министерството ще си позволят лукса да признаят, че до сега това не е било фактор?

В цялата истерия около формулата прозира безсилието на управляващите да се справят със ситуацията. Най-голямата глупост ще е да поставят различен коефициент, намаляващ количеството топлоенергия за плащане от сградите с по-голяма енергийна ефективност. Първо – това ще засегне незначим процент от всички сгради. Второ – вече ще имаме умишлено разделение (дискриминация) на по-енергийно от по-малко енергийно ефективни сгради. Това не е нищо друго от брилянтен вариант за появата на нова „ябълка на раздора“ между потребителите. Това обаче по никакъв начин няма да НАМАЛИ сметките на хората или продажбите на топлофикациите.

Докато умните се наумуват, лудите се налудуват

Уважаеми потребители, докато тече този каламбур, Топлофикация не спи. Докато вие се чудите какви сметки ще плащате за сградна инсталация, Топлофикация София (ТС) продължава да прави това, което умее най-добре – да ви продава излишно количество топлинна енергия. Ще илюстрирам два факта в тази насока, които всеки ще може да провери за себе си.

1. Следствие на високите температури, тази година нямаше „парно“ през месец октомври 2025г. И докато през септември ТС ми подгряваше 1 кубик вода с високите 117kWh, то през октомври 1 кубик вода е подгряван с безумните 132kWh, по простата причина, че нямаше топлоенергия за парно, зад която това да се скрие.
2. Официално, парното го пуснаха за различните райони на София около 4-5 ноември. ДА ама НЕ. Според данните от сайта на Топлофикация София (Графика 1), се вижда черно на бяло, че енергия за отопление ни е била продавана още от първо число на месеца. Вярно – по-ниска от обичайната (за това не е била усетена), но тя е присъствала.

Погазвайки всякакви правни законови разпоредби, Топлофикация София е прибавила още няколко милиона лева към приходите си. За наша сметка.

Материалът Поредната нова мода в сградната инсталация на парното е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Пазарлъкът

Началното искане на работниците в дружествата бе за 400 лв. увеличение на основната заплата, като до вчерашна дата, кметът на София даваше едва 180 лв., което явно не удовлетворяваше служителите в градски транспорт и в резултат протестът продължаваше. Странното е, че хората от останалите длъжности в дружествата някак си мълчат и са се снишили, в очакване на това какво ще се случи. Кметът Терзиев първоначално тръгна с идеята да даде увеличение на всички, което е едно доста витиевато решение и затова ми стана интересно каква е структурата на персонала в дружествата?

Ето я, по последните представени в общественото пространство отчети:

Столичен Електротранспорт ЕАД (30.09.2024 г.), структура на персонала

От таблицата се вижда, че претенции за увеличение на заплатите имат 71% от работещите в електротранспорта. В Столичен Автотранспорт ЕАД процентът на протестиращите е идентичен – 73%.

Структура на персонала Столичен Автотранспорт ЕАД

Как обаче се структурират заплатите им?

Примерът е от Столичен Електротранспорт, поради факта, че другото дружество крие тази информация.

Структура на заплатите в Столичен Електротранспорт ЕАД

След доплащането за храна, брутната заплата в основните категории изглежда по следния начин:

От таблицата се вижда, че заплатите в дружеството са повече от прилични.

Ето как обаче се е движела средната заплата като цяло в двете дружества през последните няколко години

Не е ясно, дали е имало увеличение след началото на 2025г., но е логично, тъй като е всеизвестно, че съществуват колективни трудови договори към всички държавни и общински предприятия за обществени услуги, в които са заложени най-малко 10% увеличение на основните заплати годишно. По статистика, през последните 5 години, понякога в Столичен електротранспорт и Столичен автотранспорт се прави повишение на заплатите два пъти годишно – през месеците март и септември. Увеличенията се обявяват като 10% или 300 лв., в зависимост от дружеството.

Протестите

Спомням си преди доста години, по време на кмета Фандъкова, как премина протестът на столичният градски транспорт. Два часа след като беше блокиран Орлов мост, от общината капитулираха. При сегашния протест от общината удържаха шест дни, но на всички ни беше ясно, че ако към протеста се бяха присъединили служителите на Метрополитен, общината веднага щеше да развее бялото знаме. Да, но те нямат основание за протест, тъй като при тях заплатите са нормални за хора, работещи под земята.  В момента заплатите в дружествата са над средните за страната и нямаше да е най-малкото логично те да бъдат увеличавани.

Основните проблеми

Най-съществените два основни проблема са липсата на кадри и липсата на пари. Това обаче са взаимосвързани проблеми, чиито корени са много по-дълбоки.

Липсата на кадри съществува и в двете протестиращи дружества и тя е за по 150 човека във всяко от тях, ако се погледне разликата между щатния и наличния персонал. Фактът, че всяка година този персонал намалява, въпреки увеличението на заплатите, показва, че вече е премината границата, при която персоналът може да бъде задоволен с увеличения на заплатата, за сметка на по-големия извънреден труд. Да предположим, че им бяха дали исканите 400 лв. увеличение. Това щеше ли да ги направи по-добри водачи, по-малко уморени, а транспорта – по-сигурен?

Според мен, увеличението не решава проблема. Проблемът е от много години и би могъл да бъде решен при добро управление, каквото е липсвало, липсва в момента и ще липсва и занапред. И тук вече, трябва да преминем към нещата, за които никой не говореше по време на протеста.

• Никой не говореше за сумите за заплати в двете протестиращи дружества и най-вече от Столична община, като на собственик на дружествата. Така медийното пространство се затлачи от различни цифри към определен момент и за никой не беше ясно на какво се основават.
• Никой не говореше и за факта, че при такъв колосален проблем, съответните служители в Столична община, компетентни да го решат, спокойно се отдават на „заслужен отдих“ през уикенда, вместо да работят през това време за решаването на проблема.
• Никой не говореше за структурата на личния състав.
• Никой не говореше за целесъобразността на разходите в дружествата. Само едното дружество плаща на Топлофикация София топлоенергия, с която се отопляват над двадесет 18-етажни блока. Разходите за застраховки, електроенергия (увеличили са се със 100% за година), безумните разходи за охрана, поръчки за нови возила и така нататък. Както се казва, пари има, но въпросът е как се харчат.
• Следствие на горепосоченото от дружеството обявяват приходи, които не стигат да се покрият само заплатите, за което също никой не говори.
• Никой не говори за наличието на фирмата Център за градска мобилност (ЦГМ), една куха структура в състава на целия транспорт, чиято единствена цел е да печата билетчета и разпределя парите от финансирания.
• Никой не говори за факта, че Центърът за градска мобилност оглушително мълча. А, да – оплакаха се, че търпят загуби от продажбата на билетчетата, все едно те возят столичани.
• Никой не говори за поемане на отговорността от щетите, които понесе столицата заради тази стачка. Включително, редно ли е по време на стачката тези около 3600-3700 души да получават заплати?
• Никой не говори за факта, че се иска еднолична отговорност от кмета на София, сякаш решението ще е негово – еднолично, а Столичния общински съвет мълчи.

Положението на кмета на София

Кметът на София Терзиев е в много неизгодна позиция, тъй като всяко взето от него решение ще бъде неправилно.

Ако позволи увеличението на заплатите на протестиращите в тези дружества, кметът рискува да отвори кутията на Пандора, тъй като по този начин шофьорите застават на трето място по брутни заплати от 19-те сектора наблюдавани от НСИ. Преди тях ще бъдат само програмистите и работещите във финансовия и застрахователния сектор.

Ако пък реши да не се съобрази с исканията на шофьорите в градския транспорт, и след евентуалното включване към евентуална обща стачка на представителите на Метрополитен, тови вероятно би му коствало кметското място.

Колко ще струва съгласието на кмета с исканията на протестиращите?

Ако приемем разумния подход – да бъде дадено увеличение само на натоварените позиции, това са 1 303 човека в Столичен Електротранспорт ЕАД и 1 368 в Столичен Автотранспорт ЕАД, или общо 2 669 души. По 400 лева на човек това са 1 067 600 лв. месечно, или 7 473 200 лв. до края на годината.

Ако пък бъдат прибавени всички работещи в двете дружества, сумата би нараснала до 10 416 000 лв. до края на годината.

В заключение

На всички е ясно, че стачката на работниците от градски транспорт е политическо действие (от началото до края й). Не обичам съвпаденията, но стачката идва веднага (макар за нея да се говореше отдавна), след като президентът Радев повдигна въпроса с референдума за натикването ни в еврозоната. Стачката съвпада и с времето, когато опозиционните партии, начело с Възраждане, провеждаха протести против влизането ни в Еврозоната. Едва ли обаче някой е вярвал, че кметът на София ще даде такъв отпор на стачниците за цели шест дни.

И кой, ако не лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който преди доста години изкомандва почистващите фирми „да ловят снежинките във въздуха“, сега изкомандва и премиера на страната Росен Желязков да направи умиротворяваща среща в централата на ГЕРБ (защо там, а не в МС, тъй като правителството отпуска парите?!), натри носа на кмета на София, че не искал и не можел да реши проблема и като истински магьосник извади от шапката на бюджета необходимите 15 милиона лева, за да бъде прекратена стачката.

И познайте кой ще разпределя парите? Центърът за градска мобилност. От тях ще зависи, кой по колко ще получи. Договорката е за по 300 лв. Това ще реши проблема само до края на годината, в най-добрия случай. А след това?

Материалът Нещата, за които никой не говореше в дните на транспортната блокада е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Преди да продължа, ще ви припомня една много показателна реална история от недалечното минало. Спомняте ли си, когато преди малко повече от три години столичани оспорваха цената на билетчето за градски транспорт. Тогава Административният съд в София отмени Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столичната община в частите, определящи цената за еднократното пътуване на 1.60 лв. и на всички останали превозни документи, както и на правилата, по които се образува размерът на тези цени. Не след дълго, управляващите направиха козметична промяна в съществуващата наредба, обявиха я за НОВА НАРЕДБА и вдигнаха цената на билетчето на 1.60лв., обяснявайки, че съдът е отменил цената от 1.60лв., но по старата наредба. И като равносметка – Софиянци „пиха една студена вода“, махнаха с ръка, че всички управляващи „са маскари“ и всичко приключи до там. Като гледам в момента действията на управляващите и продължавам по темата за формулата за сградната инсталация на топлофикациите, получавам някакво дежа вю.

Четейки едни документи от парламента, установявам, че бойна група депутати от ГЕРБ, ИТН и ДПС – Ново начало в състав: Цвета Караянчева, Красимир Терзиев, Иван Минев, Красен Кръстев, Мартин Харизанов, Деница Николова, Мария Белова, Павела Митова и Станислав Анастасов е решила да върне действието на тази формула за изчисляването на количеството топлоенергия, отдадено от сградната инсталация.

Както всичко случващо се в българското законодателство, през последните 15 години, това се извършва през задната врата, иначе казано, през преходните и заключителни разпоредби на някой друг закон.

Угодническото поведение на Министерството на Енергетиката?

Веднага щом взривът от решението на съда гръмна в публичното пространство, ресорното министерство – това на енергетиката, взе нещата в свои ръце и в кратки срокове излезе със соломоновското решение, сградната инсталация да бъде фиксиран процент от енергията за отопление, а именно 30% (нещо средно между 20% и 40%, какъвто процент биха могли да вземат живущите в етажната собственост). Самото предложение на министерството: В приложението към чл. 61, ал. 1 се създава т. 6.1.1:

„6.1.1. Количеството топлинна енергия, Qu, kWh, отдадена от сградната инсталация, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ, в размер 30 на сто от количеството топлинна енергия за отопление на сградата – етажна собственост.“

Самият министър обиколи студията на основните телевизии и обяви, че „Най-справедливо е компонентът „сградна инсталация“ в сметките за парно да е 30%„.

Речено сторено – предложението бе пуснато в сайта за обществени консултации от Министерството на енергетиката за обществено обсъждане с краен срок 6 април 2025г. със съответните мотиви и оценка на въздействие. Така било по закон. А и демократично. Да може електоратът да вземе отношение по направеното предложение.

Глупости – министерство, електорат, обществено обсъждане….всичко е цирк

Още преди да е завършило общественото обсъждане, в Министерството на енергетиката е постъпило искане за одобрение от горепосочените група депутати, като искането е да бъде одобрено предложение за промяна в Закона за енергетиката – през преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за киберсигурността (ЗК), който в момента е в комисия между първо и второ четене.

Самото им предложение е създаването на нов параграф 45 в Закона за енергетиката, с който се правят следните изменения и допълнения.

1. В чл. 143, ал.2 думите „съгласно методиката по чл.125, ал.3“ се заменят с „по зависимостта за сградната инсталация“
2. В параграф 1 от допълнителните разпоредби се създава т.80:
3. „Зависимостта за сградната инсталация“ е метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, когато потребителите на топлинна енергия в сграда етажна собственост, не са избрали метод, и се изчислява от лицето по чл. 139б, ал.1 (това е топлинния счетоводител – бел. р.) по следната формула, изобразена във Фигура-1, като в последващ параграф се пояснява, че закона влиза в сила от 25 февруари 2025г.

Предложението на депутатите е със сигнатура от 23.03.2025г.

Без да му мисли много много, Министерството на енергетиката дава благословията си на това предложение и го входира на 1 април 2025г. в Комисията по електронно управление и информационни технологии в Парламента, която е водеща по отношение проект на ЗИД на Закона за киберсигурността.

Ха сега ще познаете ли къде отива предложението на МЕ и съответното обществено обсъждане? В кошчето за боклук!

Прокарването на подобни абсурди по този начин, чрез преходните и заключителните разпоредби на един закон, засягащи друг закон отдавна не е изключение. Тази зловредна практика е създадена, изшлайфана и полирана до съвършенство през последните 15 години. Най-лошото е, че се е превърнала в обичайна практика.

Както е казал народът „царят дава, пъдарят не дава“

Тази българска поговорка е влязла с пълна сила в жаргона и ежедневието ни, когато трябва да се опише случващото се в родната действителност на иначе независими една от друга официални власти в страната, изваждайки на показ най-вулгарните черти на управлението. Изводите от тази ситуация се самонатрапват, но ето най-очебийните:

• Винаги, когато българския съд излезе с присъда, която да е в полза на потребителите (макар и само за част от тях), то се получава по-голям проблем. В случая, в мотивите (оправданията) той е наречен правен вакуум.
• Когато съдът отсъди в полза на потребителите, той разбутва система, която никой не може да оправи в срок. И тук по подразбиране не са виновни създателите на системата. Пряко отговорните институции дори не си правят труда да решат проблема, а замазват положението с решение, което обикновено води до по-голяма каша, просто защото така им е най-лесно. Изведнъж, проблемът става сложен, а самото решение нарушава спокойствието на работещите в изпълнителната власт.
• Оказва се, че решението на Министерството на енергетиката няма никаква стойност или тежест, щом няколко депутата в парламента могат да прокарат решение, граничещо с абсурда. Разбира се, че решението на МЕ е недомислено и най-вече недовършено, тъй като изначално не бе определено от кога влиза в сила, а именно след края на отоплителния сезон. Но това бе все пак беше някакво решение на отговорната за това институция. Въпросът е, че едната власт безскрупулно се намесва и отменя решенията на друга власт. Толкоз за разделението на властите.
• Видно е, че в края на краищата няма значение какво е решил съдът. Какво като е съд, та бил той и Върховният административен съд. Оказва се, че през една от многобройните „врати в полето“ на българското законодателство, управляващите могат да обезличат (да отменят) всяко решение на съда. И някак си, това се случва винаги, когато съдът е отсъдил нещо в полза на потребителите. С решаването на проблема по този начин, се постигат два нелицеприятни резултата. Единият е звучен шамар на електората, имал наглостта да оспори създаденото, но недомислено законодателство. Вторият е звучен шамар на ВАС, който пък си е позволил да отсъди в полза на електората.
• Не на последно място е фактът, че за целият този каламбур плаща същия този електорат.

А можеха с едно решение на Министерски съвет например, да се уточни, че решението на съда трябва да влезе в сила след края на отоплителния сезон, поради еди какви си причини. А след това, ако им е във възможностите, да намерят решение на проблема до началото на новия отоплителен сезон.

Все още няма насрочена дата за гласуване на второ четене от Парламента на ЗИД на Закона за киберсигурността, за да влезе в сила промяната в Закона за енергетиката.

Проблемът остава нерешен, а краят на отоплителния сезон наближава…

Материалът Парламентът удари звучен шамар на ВАС, връщайки отменената формула за сградна инсталация е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Аргументът на всички промени обикновено е да се „повиши ефективността в отношенията с потребителите“, включващо и задължителното, че „тези предложени изменения и допълнения са разработени при спазване на принципите на равнопоставеност и защита на интересите същите тези потребители“.

В превод горното изречение означава, че на потребителите ще бъдат отнети поредната част от правата, които са имали и ще им се искат допълнително пари, прикрити като нова допълнителна услуга.

• Основното в сегашните промени е спиране получаването на съобщения фактури на хартиен носител за потребителите.

От дружеството естествено щели да дадат възможност на онези потребители, които желаят да получават хартиени фактури, да го правят, но само чрез изричното искане за това под формата на молба. Дрън-дрън, ама не съвсем.

Тази идея не е нова. Преди около 2 години, дружествата от сектор електроснабдяване прокараха идеята и спряха предварителното изпращане на задълженията на потребителите на хартиен носител. След наложената промяна и там имаше възможност за подаването на молба за получаване на фактурата на хартиен носител предварително, след което потребителят си остава само с молбата. От първо лице потвърждавам, че въпреки, че подадох надлежното заявление за получаване на предварително уведомление за задълженията ми, до момента не е пристигнало нито едно такова. Прочетено през тълкуването на електроразпределителното дружество, получаване на фактурата на хартиен носител става след като се плати задължението (да кажем в EasyPay). Тоест потребителят плаща исканата сума и едва след това разбира колко и за какво плаща.

Предполагам, Софийска вода също ще тръгне по тази утъпкана пътека и онези потребители, които са компютърно необразовани, нямат интернет и електронна поща, ще трябва, като овце да се наредят чинно на касите за плащания на битовите сметки и коленопреклонно да платят исканите суми и едва след това, ако не са съгласни с тях, да оспорват. Това явно е разбирането на водоснабдителното дружество за равнопоставено и напълно защитаващо интересите им. Дали ще бъде точно така предстои да разберем.

• Друго равнопоставено и защитаващо интересите действие на дружеството е спиране уведомяването на потребителите за посещение на място – чрез съобщение на входа на сградите.

Разбира се, то ще бъде заменено от изпращане на уведомление на електронната поща, така че, скъпи потребители, най-вече вие пенсионери – бъдете така добри да си купите компютър, прокарате интернет, да запишете някой и друг курс за компютърна грамотност, най-малкото да работите с електронна поща и да дебнете кога ще получите заветното съобщение от Софийска вода, че ще извърши съответно отчитане на водомерите ви. То ще ви бъде изпратено  цели три дни преди посещението. Никой не отчита факта, че хората, които имат възможност за подаване на самоотчет по електронен път, не чакат отчитане на място.

• Поредната последваща „красота“ от страна на Софийска вода е спиране на безплатното посещение при наличие на общо потребление по-голямо от 20%

Общото потребление винаги е било бич за потребителите, но пък един доста добър приход за водоснабдителното дружество. Досега се смяташе, че до 20% общо потребление, съответно по-голям приход за Софийска вода, е в рамките на нормалното. Около 5% им позволяват разликата в показателите на индивидуалните и общите водомери по закон, тук там течове, където все още ги има, неотварящи апартаменти, водещи до изкривяването на общата картина на достоверност и едва накрая „дефектирал водомер“ на Софийска вода. Последният случай, естествено, е платена услуга и понякога обезсмисля проверката, още повече, че се извършва от самата Софийска вода.

Как беше досега?

• Появява се общо потребление над 20%
• от Софийска вода ти изпращат бланкетно, неадресирано до никого конкретно, съобщение във входа, в което се уведомява общността на сградата, че потреблението е над 20%
• За да се извърши проверка е необходимо упълномощено лице на етажната собственост да подаде един наръч документи, задължително лично и на хартиен носител в някой от офисите на дружеството.
• Следва известен период на разглеждане на молбата (жалбата) от страна на Софийска вода
• Получаваш известие за датата на проверката, която най-често е при следващото тримесечно отчитане, като етажните собствености се задължават да осигурят присъствието на съответните апартаменти.
• В деня „Х“, идват двама господа от фирма подизпълнител, чиято работа е да посетят и отчетат общите и апартаментните водомери, както и да надзърнат в мазетата за наличие на течове и да съставят констативен протокол. И това е всичко. Ама абсолютно всичко и нищо друго като последващо действие от страна на Софийска вода.

Три месеца след тази процедура, в който период си платил задължението си, не получаваш абсолютно нищо. Нито установена причина за високото общо потребление, нито препоръки. Нищо. Това е резултатът от проверката на Софийска вода при общо потребление по-голямо от 20%. Говорейки от първо лице, в четири от петте последни тримесечия, единият от водомерите показа общо потребление от над 20%. Всички проверки от Софийска вода доведоха до едно пълно НИЩО.

• Как ще бъде оттук нататък?

Как да спреш хората да се жалят за нещо? Ами направи им го платено! В проекта за изменение на новите общи условия е записано, че посещенията от страна на дружеството при Общо потребление над 20% вече няма да е безплатно, а „потребителите могат да заявят допълнителна проверка/отчитане, като заплатят такса съгласно ценоразпис на „Софийска вода“ АД„.

При положение, че е възможно причината за общото потребление да се крие в неизправността на общия водомер, то това нововъведение си е чист грабеж.

Дори още когато тази промяна, не е влязла в сила, не е минало обществено обсъждане или одобрение от КЕВР, дружеството вече започва да я налага, искайки пари, с което ограбването на столичани вече започна.

За да не съм голословен, ще цитирам от първо лице мейл на дружеството, в който ни информират за следното.

„След подаване на молба от управител или упълномощен представител на етажната собственост и с цел установяване на причините за констатираните количества „общо потребление“ над 20%, дружеството извършва обстойна проверка на място.

Уточняваме, че услугата е платена по утвърден в „Софийска вода“ АД ценоразпис (11.58 лв. с ДДС за един имот в етажната собственост) и същата се заявява в един от Центровете за обслужване на клиенти на компанията.“

И как да подаваш заявление за проверка, след като при две поредни тримесечия със съответно над 30% и над 40% и при неоткрити никакви причини от страна на потребителя, не получаваш никакво възстановяване на суми? За потребителя остава само едно оглушително мълчание и радостта, че следващото такова мълчание ще струва пари. Извинявам се – много пари.

• Вписването на електронен адрес на юридическите и физическите лица, при промяна или откриване на партидата, става задължителен атрибут от исканите документи.

От промените става ясно, че това е свързано както с възможността потребителите да получават известия за дължимите суми, така и да бъдат уведомявани за каквото и да е било, което се приема за достатъчно, независимо, дали съответния мейл е достоверен. За целта е предложена нова ал (5) в чл.67 „В и К операторът не носи отговорност за невярно предоставен електронен адрес за кореспонденция, административен адрес или телефонен номер или в случаите, в които потребителите не са получили изпратеното съобщение по причини, независещи от В и К оператора“.

• Ако закъснееш с прехвърлянето и узаконяване на партидата, ще плащаш

Това става ясно в предложението за изменение на общите условия, като в чл.62 се добавя нова ал. 3 със следното съдържание: В случай, че не е изпълнено в срок задължението по ал. 1 и впоследствие наследниците или лицето, придобило имота по силата на договор за гледане и издръжка или завещание, подадат заявление за промяна на партидата, дължат заплащане на всички административни разходи, свързани с извършването на това действие, съгласно ценоразпис на В и К оператора.

За справка, ал. 1 гласи: При смърт на потребител – физическо лице, наследниците или лицето, придобило имота по силата на договор за гледане и издръжка или по завещание, са длъжни в 60-дневен срок да подадат заявление до В и К оператора за промяна на партидата, като представят за справка удостоверение за наследници или акт за собственост.

Това засяга най-вече всички потребители, чийто партиди се водят все още на името на някой от починалите им родители или смяна на собствеността.

Сред останалите промени са това, че дружеството ще приема справки от Търговския регистър за официален документ при откриването на партида, както и че партида се открива след „представяне за справка на документи, удостоверяващи придобиване на правото на собственост или правото на ползване на имота“. Също така, отчитането на общите водомери на стопанските потребители ще се отчитат на 3 месеца, ако те са с консумация до 200 кубика месечно, вместо досегашните 20 кубика месечно.

Премахва се и ал.(2) на чл. 16, която гласи, че (2) Средствата за измерване подлежат на задължителна първоначална проверка преди техния монтаж, съгласно Закона за измерванията и подзаконовата нормативна уредба към него. Така се отваря вратата за монтирането на залежали с години средства за измерване, на които няма да е задължително да се прави първоначална проверка за годност. По този начин от дружеството пестят пари и при дефектиране на някой от тези средствата за измерване, това ще е за сметка на потребителите и тяхно ще е задължението за доказване на този факт. При това срещу заплащане, естествено.

В преходните и заключителни разпоредби е предвидено промените в общите условия да влязат в сила 6 месеца след одобрението на КЕВР, като през този период Софийска вода ще трябва да проведе разяснителна кампания и да приеме исканията за получаване на фактурите на хартиен носител. За същия период те се задължават и да разяснят на потребителите, по какъв начин да заявят своя имейл адрес за получаване на електронните фактури.

В обобщение може да се твърди с голяма достоверност, че каквото и да ви говорят – става дума за пари. Неслучайно, към момента опериращото вече 10 години на територията на Столицата, водоснабдително дружество успя да спечели от столичани 350 млн. лв. чиста пара, дори след дадения на общината дивидент. В последните години печалбата му е твърдо над 50 млн. лв. годишно и за оставащите около 8 години, при предвидените увеличения, дружеството сигурно ще спечели поне още 400-500 млн. лева. Някой би казал – дал Бог всекиму такива печалби, но от монополизирана услуга с обществен характер, позволяването на такива печалби си е престъпление.

Материалът Софийска вода иска промени в „Общите условия“: „замирисва“ на ограничаване на права и нови платени услуги е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Като оправдание за новото увеличение, от дружеството изкарват старата мантра за поскъпването на природния газ, как видите ли цената се била увеличила, пък те при предишния регулаторен период оставили цената непроменена, без да дават обосновка на това дали 153.9 лв./MWh всъщност е нормална цена, или тя е също толкова „кожодерска“, колкото грабителското ниво от 165.52 лв./MWh година по-рано. И тогава исканата цена бе аргументирана с едни „високо експертни“ прогнози за поскъпване на синьото гориво, които естествено не се сбъднаха и цената ще не ще трябваше да бъде леко намалена. За да илюстрирам „високата експертност“ на Топлофикация, ще визуализирам цените, по които Булгаргаз е продавало синьото гориво на крайни снабдители, какъвто е Топлофикация София.

На Графика 2 се виждат цените на природния газ, по които „Булгаргаз“ ЕАД продава на крайни снабдители за периода от месец май 2023г. до месец март 2025г. Ако разгледаме отчетните периоди на Топлофикация (по принцип отчетния период е от 1 май, до 30 април на следващата година), ще видим, че за  първите два отчетни периода май 2023 – април 2024г. и май 2024г. – април 2025г., със средни цени, съответно 68.51 лв. /MWh за първия период и 68.83лв. лв./MWh за втория период, не се вижда никаква предпоставка за искане на каквото и да е увеличение. Разбира се, когато числата говорят друго, за експертите винаги ще останат доводи като външни борсови пазари и международната геополитическа обстановка, които като нищо ще доведат до едно поне 23-процентно увеличение, а защо не и направо 30-процентно, за по-лесно смятане.

Като друг, много стратегически довод, от дружеството изтъкват нарастващите разходи за ремонт и поддръжка на топлопреносната мрежа и производствените съоръжения, както и общото покачване на цените на суровините и материалите за производство. Оправданията от този тип, в стил „копи-пейст“, са поне от 10 и повече години. Според отчетите им обаче, ремонтните дейности са все около 6 млн. лв., при приходи от вече близо милиард. Вярно е, че показват инвестиционна програма за около 46 млн. лв., но ако от тях се махнат инвестициите за новоприсъединени клиенти, едва ли ще останат големи вложения в подмяна на остарялата топлопреносна мрежа. Още повече, че в тази инвестиционна програма влизат и средствата, необходими за подмяна на оборудването. Също така, количествата вода, които използват се увеличават постоянно. Донякъде, това е следствие на увеличение на разходите по пренос през топлопреносната мрежа, които са вече над 20%. Иначе казано, загубите на вода са постоянно растяща величина.

Никъде, освен в годишните финансови отчети (последният, от които е за 2023г.), няма да видите, че разходите на дружеството за персонал са вече 103 млн. лв., а разходите само за лихви и неустойки към Булгаргаз са около 73 млн. лв., което е двойно спрямо 2022г. Последните няколко факта обаче не са сред приоритетните основания за искана по-висока цена. Там все още ще видите обвинения към КЕВР, че не им е признала някои разходи по преноса на топлоенергия. Друго обвинение към регулатора е, че е заложил „нереално високи прогнозни продажби на топлинна енергия“, което е довело до „допълнително намаление на сега действащата цена“. Това е странно по простата причина, че прогнозното количество на продажбите на топлоенергия не се дават от регулатора, а от самото дружество.

Едва ли дружеството може да се оплаче от липсата на продажби през този отчетен период, тъй като до момента той е вече с около 20 дни по-дълъг, поради старта му през октомври, но със сигурност и ще е още по-дълъг, тъй като ще обхване и някаква част от текущия месец април. Припомняме, че през 2024г., сезонът приключи на 31 март. Това обуславя и продадената на столичани с 8% повече до момента топлоенергия през този отчетен период.

В ценовото заявление за новия регулаторен период Дружеството твърди, че е заложило технологични разходи в преноса от 20.7%, „които са най-ниските в сравнение с всички останали топлофикационни дружества в страната“, но никъде не се споменава, че са сред най-високите за дружеството в последните 15 години.

Разбира се, последната дума има Комисията за енергийно и водно регулиране, която ще вземе окончателното решение за цената на топлоенергията от 1 юли 2025г., след регулаторен преглед и подробен анализ на всички ценообразуващи елементи.

Най-важното правило е да искаш. Колкото се може – повече. Пък, каквото ти дадат…..

Материалът Нови цени на топлото в София? Топлофикация спазва основното правило – да искаш е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Първи факт. Топлофикация не ви лъже в общите сметки във фактурите.

На топлофикационното дружество не му е необходимо да лъже потребителите във фактурите. То ви е продало едно определено количество топлоенергия, която иска да му бъде платена. Толкоз. Него не го интересува кой и по колко и за какво ще плаща. За самото разпределение от 2003г. си има топлинни счетоводители, които да разпределят продадената от Топлофикация енергия между потребителите. За това има създадена методика. Самите топлинни счетоводители също не мамят в сметките. Не им е необходимо. Те имат едно общо количество топлоенергия, което трябва да разпределят по горепосочената методика.

Втори факт. Топлофикация (ще се огранича със софийската) ограбва столичани с единствения начин по който може – а именно чрез продажбата на колкото може повече излишна топлоенергия, на колкото се може по-висока цена.

Количеството, продадена от Топлофикация топлоенергия и цената, на която ни я продават зависят единствено от същата тази Топлофикация. От самите столичани нищо не зависи. За тази цел, разбира се, са създадени Наредба за топлоснабдяването, Общи условия за потребителите и защитни механизми – като метода за определяне на цената на база „необходими приходи“, с което се позволява практически топлофикациите да предложат каквато си искат цена, а КЕВР да не може да направи нищо. Следствие на всичко това, ползващите, топлинна енергия си остават „прости потребители“, нямащи нищо общо (най-вече права) с понятието клиент.

Трети факт. Самото разпределение на общата топлоенергия, респективно общата сума, която плащаме за определеното количество е изначално невярно.

Това е така, защото общото количество топлоенергия, което получаваме  за „отопление“ и „топла вода“ се регистрира само с един търговски уред (топломер). По този начин няма как реално да бъде измерено количеството топлоенергия, потребено за „топла вода“ и за „отопление“. Не случайно, топлофикациите категорично отказват да поставят отделни топломери на „кръговете“ за топла вода и отопление и бранят със зъби и нокти това да се случи. Ако се случи все някога, ще лъснат всички лъжи във формулите за разпределение на топлинната енергия в сметките ни. „По дяволите“ ще отидат и всички мантри за високи загуби на топлина по системата за топла вода (тъй като почти всички те са сменени с полипропиленови, които по стандарт са на 15% от загубите на топлина от железните).

Четвърти факт. 30% топлоенергия за сградна инсталация, както го представят в медиите, не е 30% от сметките ни към топлофикациите.

Обикновено (говоря от първо лице), 50% от общото, продадено ни количество, топлоенергия се начислява за „топла вода“. Това практически е невярно защото не е реално измерено. Оттук следва, че прокламираните 30% са от частта от сметката за отопление, а това означава, че предложеното число от министерството е всъщност 15% от това, което дължим на топлофикация за продадената ни през отчетния период топлоенергия.

Пети факт. Всички изменения през годините, в който и да е нормативен документ, свързан с топлоснабдяването, НЕ ЗАСЯГАТ ПО НИКАКЪВ НАЧИН количеството топлоенергия, което ни продава топлофикация. Всички изменения засягат единствено разпределението на топлоенергията в „етажната собственост“.

Това, всъщност се случва поради простия факт, че сумите искани ни за „топлото“ растат безконтролно. Тъй като потребителите не разбират методологията на разпределение на топлоенергията, те си мислят, че ако не ползват парното за отопление им остава само сградната инсталация и именно върху нея акцентират вниманието си и опитите да я елиминират от сметките си. Те дори не се замислят нито за количеството топлоенергия, която им продават, нито за цената на която им продават тази топлоенергия. Именно за това топлофикациите, с помощта на всичките си експерти, създадоха преди 10-на години вариантите за определяне на сградната инсталация. Те са както безсмислени, така и неприложими. С две думи нереалистични. Но пък са четири, така че не е като да няма варианти. Те обаче всички са за разпределение.

Ето и кои са те:

1. по специална формула (която беше отменена от съда).

Тази формула е създадена на базата на статистика. Има 6 компонента, три от които са твърди числа, измислени от някого, на някакво си основание:

• коефициент, отчитащ вида на изпълнението на вътрешната отоплителна инсталация по проект – (0.10 или 0.15)
• общата инсталирана мощност – фиксирано число
• средната температура на сградата – приета 19 градуса

Променливи компоненти в граници:

• средна външна температура за отчетния период движеща се от -6 градуса до +15 градуса за последните 13 години, но винаги по-малка от +19 градуса, защото иначе формулата „гърми“
• продължителността на отчетния период, в дни
• средната външна температура на населеното място

Променливите компоненти се движат в граници и каквито и стойности да приемат не могат да изместят процента за сградна инсталация от границите 20-40% от топлоенергията за отопление. Лично при мен за последните 15 години, сградната инсталация се е движела от 27% до 32 % от топлоенергията за отопление.

2. чрез използване на изчисления за инсталираната мощност на сградната инсталация, изготвени от правоспособно лице или от топлинния счетоводител;

Едва ли има уважаващ себе си топлоенергетик, който би заложил името и реномето си да изчисли инсталираната мощност на сградата, заедно с тръбите за сградна инсталация. Това е поради факторите като дебелина на тръбите, тяхното състояние и най-вече използваемост на тази инсталирана мощност, от която естествено зависи топлината отдадена от сградната инсталация. За това, този начин е неработещ.

3. по реално измерено количество енергия за сградна инсталация от избрано от общото събрание на етажната собственост лице, в присъствието на представител на топлопреносното предприятие и на представител на етажната собственост.

Всички топлоенергетици са наясно, че отдадената от сградната инсталация топлина е величина, непостоянна във всяка минута и реалното й измерване от когото и да е било ще бъде невярна с или без общо събрание, с или без тяхното присъствие, горепосоченият вариант е пълна глупост.

4. по избрана стойност за процент сградна инсталация, който не може да бъде по-малък от 20 на сто и по-голям от 40 на сто от количеството топлинна енергия за отопление на сградата.

Този вариант, който може да се определи само от общото събрание съдържа най-голям заряд за междусъседски войни, защото това е най-видимият сблъсък на интересите между хората. От едната страна са онези, ползващи радиатори, които ще дърпат към 40 процента от енергията за отопление (20% от цялата сметка) – срещу онези със свалени радиатори, които ще дърпат за приемане стойност от 20% от енергията за отопление (10% общата сметка). Винаги съществува и група от хора, които ползват парно, но от време на време. Ето защо такова решение се взема изключително трудно, а в края на краищата не решава проблема със сметките на потребителите, тъй като винаги някой ще е ощетен.

Ето защо, чисто по соломоновски, Министерството на енергетиката избира най-лесния възможен вариант, след решението на съда, за потушаване на напрежението, като се обединява около идеята сградната инсталация да бъде фиксирана по средата, на 30% от топлоенергията за отопление, или около 15% от общата сметка за топлоенергия, която получаваме от топлоснабдителните дружества.

Кои са „прецакани“, ако това предложение бъде узаконено?

Тъй като казусът засяга само разпределението на топлоенергията между живущите, „прецакани“ винаги ще има. Това обаче зависи изцяло от коя страна на „барикадата“ си. На ползващите, или на неползващите отопление. Ако се приеме, че средната сметка на софиянци е от порядъка на 1500-2000 лв. на година, цялата шумотевица е за до 150 лв. годишно.

А никой не си дава сметка в същото време, че заради по-високо продадено количество, или по-висока позволената от КЕВР цена, общата му сметка за отчетния период може да нарасне и с 500 лв.

Материалът 30% топлоенергия за сградна инсталация. Дрън, дрън – и какво от това? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В Изборния кодекс е записано: Система при избор на народни представители Чл. 5. (2) В разпределението на мандатите на национално ниво участват партиите и коалициите от партии, получили не по-малко от четири на сто от действителните гласове в страната и извън страната, както и независимите кандидати, получили действителни гласове не по-малко от районната избирателна квота.

Именно записаното 4 на сто, а не 4.000 на сто, ме подтикна за този коментар с подкрепа в полза на тази партия. Държа да отбележа, че това е единствено в полза на честното отразяване на изборните резултати. Лично на мен не ми допада тази партия, тъй като смятам, че лидерът й е с бизнес, ръководен по-скоро като секта и чиято структура наподобява едновремешните „пирамиди“. Но не това е важното. Въпросът е за честността на изборите. Колкото и институционалисти да пращат по телевизионните студиа, които да разказват, че първично било стойността на числото, определящо границата, а не обратното, то техните твърдения бяха по-скоро като разяснения от сорта „кое е дошло първо – яйцето или кокошката“. Математиците на България, които също бяха поканени по студиата, запазиха неутралитет за правотата на казуса и кой е прав, тъй като по професионални съображения не бяха съвсем съгласни с доводите на „конституциалистите“.

От своя страна, за да си няма главоболия, ЦИК (с членове с изключително политическа украса), реши да постъпи монополистично и с лека ръка да отсъди, че партия Величие няма как да е преминала бариерата от определената стойност от 97458.24 гласа – 4% от броя на действителните гласове подадени за партии, коалиции и независими кандидати – 2 436 456. Ставаше въпрос за някакви си 20-30 гласа. Без да направи всичко възможно да провери дали подадените й от РИК числа са верни и дали действителните гласове наистина са толкова. Типично по български, тя заяви, че не е в нейните задължения да проверява резултатите, а само да ги обобщава. И това бе груба грешка, която всъщност накара обществото в лицето на ощетената партия, журналисти, както и мнозинството от останалите партии да се заровят много по-дълбоко в дебрите на избирателния процес.

При корупционната среда, в която се провеждат изборите ни, бе повече от лесно да бъдат открити за нула време дори повече от необходимите гласове за партия Величие. Чест прави, че освен заинтересованите, в разкриване на истинността се включиха и журналисти, визирам тези на обществената телевизия, които разкриха манипулациите в доста от секционните избирателни комисии, като показаха само малка част от истинската манипулация, състояща се в разликата между данните от видеонаблюдението и наличните в протоколите резултати. Съвсем нелепи бяха твърденията на ЦИК, че това не било доказателство и те нямали право да се намесват или да предприемат каквито и да е действия.

А нима видеонаблюдението не бе въведено в изборния процес, за да се намалят злоупотребите с вота на избирателя?

Трябваха няколко години, десетки милиони изхарчени пари за създаването, внедряването и най-вече поддържането на системата за видеонаблюдение, за която все още се плаща. И отново ЦИК започна да шикалкави и да твърди, че от нея „нищо не зависи“ и че „черното не е черно“ и „бялото не е бяло“. Защо тогава се учудваме, че хванатата да попълва бюлетини член на СИК нагло обясняваше по телевизиите, че това което се вижда на камерите, не е това което е. Лъснаха и още видове манипулации от сорта на „бързи ръчички“ „бате Краси“, „случайна грешка на съседен ред“, „неслучайна грешка насочена към статуткова партия“, „унищожаване на действителни гласове“, „направата на недействителни гласове“, „чисто технологично пращане на действителни гласове към (не подкрепям никого)“ и т.н. и т.н., показвайки единствено високата степен на манипулация на изборите. Зад всичко това се крие чувството за безнаказаност у членовете на секционните избирателни комисии. Всеизвестно е, че наказанията за членове на СИК е между 20 и 200 лв., дори по-малко от парите които получава всеки един член на СИК. Не на последно място от тези причинно-следствени връзки е отношението на ЦИК. До момента тя не е издала нито един акт на административно нарушение, въпреки безбройните доказателства.

Личното ми мнение е, че обобщаването на данните и тяхната истинност зависи от ЦИК. И трябва да бъде нейно основно задължение.

Когато приемаш и обобщаваш данни, то трябва да се съобразяваш с принципите, които сам си заложил в протоколите на самите СИК-ове. Нали точно от обобщаването на данните зависи стойността на онази прословута числова граница, която пък определя 4%-ната бариера за влизане в Парламента. Трябва да приемеш данните от всички РИК-ове, да събереш стойностите им, да обявиш резултатите, които най-малкото трябва да са математически издържани, а не с просто решение да обезсмислиш вота на 97 438 гласоподавателя. И тук именно се състоя титаничния резил на ЦИК, показвайки, фрапиращата (поне математически) неграмотност на служителите му и всички свързани с процеса на „обобщаване“ на резултатите от РИК-овете.

Като краен резултат, на сайта си ЦИК изтипоса две таблици, които трябваше да съдържат истинските данни от изборите за народни представители на тези последни за сега парламентарни избори. Освен да ги изтипоса обаче, ЦИК е трябвало да се увери, че те са математически верни, след като се налага да определя числова граница за влизане в парламента.

Да, но в обобщението на данните на ЦИК няма нито едно вярно число. Ама нито едно. Грешките са в цялата (Таблица 2), където се съдържат основните изходни данни, от която пък се определят данните за Таблица 1.

Ето фрапиращите видими грешки, или спорни моменти в обобщените данни на ЦИК (Таблица 2)

Първото правило е, че броят на подписите в избирателните списъци трябва да е равен на броя на хартиените и машинни бюлетини. Какво виждаме обаче в обобщените данни:

• Т5. Брой на намерените в избирателните кутии хартиени бюлетини 1 599 279
• Т11. Брой на намерените в избирателните кутии бюлетини от машинно гласуване 971 411

Така общо хартиени и машинни бюлетини са 2 570 690 броя.

В точка 3. „Брой на гласувалите избиратели според положените подписи в избирателните списъци, включително и подписите в допълнителните страници (под чертата)“ е записано числото 2 570 629 броя. Опаа, още при тази контрола обобщените данни на ЦИК се оказват неверни – намерените в избирателните кутии бюлетини са с 61 повече от положените подписи. За тази грешка има две хипотези:

Първата хипотеза: че 61 души не са се разписали след даването на своя вот. Процедурата по гласуване е, че след даване на вота, избирателят отива да положи своя подпис и едва тогава му се връща личната карта. Говорейки от личен опит, картата дори служи за показване на реда и мястото, на който избирателя трябва да се разпише, така че това е малко вероятно.

Втора хипотеза: Подписите да са точен брой, а в избирателните кутии по мистериозен начин са се появили 61 бюлетини в повече.

Второ логично правило: Броят на дадените всички хартиени бюлетини в (А.) трябва да се равнява на сумата от „неизползваните бюлетини“ + „броя на недействителните бюлетини в (4б.)“ + намерените в избирателни кутии хартиени бюлетини. И така от едната страна имаме

(А.)= 6 094 769

От друга страна (Т4а. + Т4б. + Т5.) = 4 478 356 + 17 580 + 1 599 279 = 6 095 215

И тук отново сгитаме до познатото „опаа“, след като сборът (4а. + 4б. + 5.) е по-голям от напечатените бюлетини с цели 445 бройки (за запознатите, това са 4 кочана и половина бюлетини).

Тук вероятностите за грешка са три, като най-малко вероятните са унищожените и недействителни бюлетини, които са една или две, ако въобще ги има, да са по-малко, както и неизползваните бюлетини да са по-малко, тъй като те са с поредни номера в кочаните и бройката им трудно би могла да бъде сгрешена. Остава най-голямата вероятност „Т5. Брой на намерените в избирателните кутии хартиени бюлетини“ да са станали с 446 повече, отколкото трябва да са.

Но да продължим по-натам, към следващите основни контроли, отнасящи се до действителните гласове:

1. относно хартиените бюлетини:

Т9.= Т5. – Т6. – Т7. Или – Броят на действителните гласове за партии и коалиции се получава, като от намерените в избирателните кутии хартиени бюлетини извадим „недействителните гласове“ и гласовете „не подкрепям никого„. Така имаме 1 599 279 – 51 523 – 37 549 = 1 510 207

От друга страна в Т.9 на обобщените данни на ЦИК е записано числото 1 510 222. Хайде отново е време за „опаа“, тъй като ЦИК отчита с 15 гласа повече в записаните в Т9. общо брой действителни гласове за партии и коалиции.

2. Относно бюлетините от машинното гласуване:

Т14.= Т11. – Т.12, тук логично се приема, че няма как да има недействителни гласове.

Така, броят на действителните гласове за партии и коалиции при това гласуване трябва да се получи като от намерените в избирателни кутии бюлетини от машинното гласуване извадим бюлетините „не подкрепям никого„, или =  971 411 –  45 070 =  926 341.

От друга страна в обобщените данни на ЦИК в Т14. е записано числото  926 256. „Опаа“ – имаме разлика от 85 гласа, този път в полза на разликата между намерените в урните бюлетини и тези „не подкрепям никого“.

В обобщението до тук, относно действителните гласове, като причинно-следствени връзки могат да се съставят безброй хипотези и затова, лично аз не се наемам да посоча истинската причина, а логично наричам данните до тук неверни, а цялото преброяване абсолютна измама. Едва в последните 4 реда от обобщените данни – редове с точки от 16-19, от ЦИК показват единствените верни сборове.

• Т16=Т5.+Т11 – верен сбор
• Т17.=Т6 – вярно
• Т18.= Т7.+ Т17 – верен сбор

Остава да се обяви крайният резултат на действителните гласове за партии и коалиции в Т20. Човек би си казал повече няма как да има грешни „сборове/разлики“ с участието на трите единствени верни, преди малко показани сбора.

Е, „ДА“, ама „НЕ“. Оказва се, че при ЦИК всичко е възможно!

Числото в Т20.=Т16. – Т17 – Т18. В края на Таблица 2 ЦИК е записала в Т20. числото 2 436 456, което се равнява на Общата сума на действителните гласове, отразена в Таблица 1, а именно 2 436 456 гласа.

Хайде сега да видим какво се получава, използвайки данните в Таблица 2:

Т20. = Т16. – Т17. – Т18. Това са онези „верни сборове“, или = 2 570 690 –  51 523 –  82 619 = 2 436 548 гласа.

И тъй като 2 436 456 НЕ Е РАВНО на 2 436 548, а единствените верни сборове на ЦИК, всъщност не са верни, тъй като са с 92 гласа по-малко от записаното в Т20., с едно финално „ОПАА“ завесата на този пошъл театър – „Обобщаване на данните от ЦИК“ пада.

Следват „аплодисменти“ и осветлението в залата за „честни избори“ угасва.

Материалът Опаа… нито едно вярно число в обобщените данни на ЦИК за парламентарните избори е публикуван за пръв път на Икономически живот.