Денят на Европа е празник на единството, солидарността и хармонията. Въпреки че може да нямаме какво да празнуваме през изминалата година, едно нещо, с което можем да се гордеем, е как Европа се обедини пред лицето на широкомащабни предизвикателства и заплахи, показвайки, че солидарността е ключът към устойчивостта и решимостта.

През февруари миналата година, когато всички очаквахме да започнем дългия път на възстановяване, Русия нахлу в Украйна. Тази война, на прага на ЕС, удари икономиките, все още са крехки от пандемията COVID-19, на няколко фронта: скок на цените, особено по отношение на енергията и храните; необходимост от пренасочване на ресурсите към разходите за отбрана; и нарушени вериги за доставки. В отговор ЕС продължи с разгръщането на плана NextGenerationEU за възстановяване и устойчивост, поддържаше амбициозни цели за цифровия и зеления преход, мобилизира се, за да помогне на правителството и гражданите на Украйна да реагират, и предприе действия, за да помогне на безпрецедентен поток от хора, търсещи убежище.

Тази бърза реакция, единни действия и отказ да бъдат дерайлирани постигането на дългосрочни цели, потвърдиха предназначението на ЕС. Осигуряването на инвестиции на изгодна цена, поддържането на високи нива на заетост, икономическата координация и ролята на Европейската централна банка за овладяване на инфлацията могат да бъдат постигнати само чрез солидарност и общи действия.

В този важен момент за Европа Eurofound продължава своето жизненоважно изследване на условията на живот и работа, заетостта и индустриалните отношения.

„Голямата преоценка“

Наследството от пандемията COVID-19 — с нейната икономическа несигурност, блокиране на цели сектори, стрес, имплицитна загриженост за медицински рискове, влошаваща се ситуация с психичното здраве, скок в дистанционната работа и процъфтяващ напредък на цифровите технологии — ускори някои основни тенденции в света на труда.

Работата от разстояние вече не е необходимост, а предпочитание, а често и привилегия. Самата концепция за работа също се е развила и вече го няма познатото очакване да имаш работно място за цял живот. Фактори като по-добър баланс между работа и личен живот, автономия и гъвкавост на работното време се увеличиха, заедно с гъвкавостта, която донесоха новите цифрови инструменти.

В тази нова среда се появиха и други проблеми – увеличаващи се различия в условията на труд между различните професии, дълги работни часове, висока интензивност на работа, повишени психосоциални рискове и др. Също така има много видима промяна в предпочитанията и поведението на работниците, които напускат работа и дори професия, за да опитат нещо ново. Този преход беше улеснен от високите нива на заетост – отчасти благодарение на политиките на ЕС – и продължаващата цифрова трансформация. Тези движения на пазара на труда, при които работниците напуснаха работните си места – което често изостряше недостига на работна ръка в сектори като транспорт, хотелиерство или грижи – станаха известни като „Голямата оставка“. Изследванията обаче показват, че работниците не просто са напуснали изцяло пазара на труда, но вместо това бързо са преминали към нови роли, поддържайки нивата на безработица ниски. Ето защо е по-подходящо това явление да се нарече „Голямата преоценка“, тъй като повишената трудова мобилност предостави много повече свобода и избор на работниците.

Оценки на качеството на работните места и анализи на работните ресурси могат да бъдат намерени в Европейското телефонно проучване на условията на труд (EWCTS). То показва много ясно, че недостигът на пазара на труда съществува в сектори, където работните места са по-напрегнати – здравеопазване, транспорт, строителство и хотелиерство. За да се осигури сплотен пазар на труда, тези работни места трябва да станат по-изобретателни и привлекателни и трябва да има подходящи възможности за повишаване на уменията и преквалификация.

Преосмисляне на работното време и работното място

Пандемията от COVID-19 революционизира дистанционната работа. Само 4–5% от работниците са работили от разстояние в ЕС преди пандемията. До 2022 г. една четвърт от работниците са имали известен опит в дистанционната работа, а 80% от тях са искали дистанционната работа да остане част от професионалния им живот. Този положителен опит, въпреки стресовата среда, доведе до големи промени в заетостта и увеличаване на недостига на работни места в определени сектори, където работата от разстояние не е възможна.

Дистанционната работа на пълен работен ден сега обикновено е заменена с хибриден модел, като някои дни са в офиса/на място, а други са дистанционна работа. Това работно споразумение се стреми да осигури по-ефективно използване на работното време, както и по-добър баланс между професионалния и личния живот. В същото време този режим откри допълнителни предизвикателства, свързани с иновациите, креативността и насърчаването на организационната култура.

Основните подводни течения на дебата за дистанционната работа са ефективността и балансът между работа и личен живот. Работата без заплащане, като грижа за членовете на семейството, поддържане на дома, пазаруване и готвене, трябва да се вземе предвид, когато се обмисля как работниците балансират работата и личния си живот. В тази връзка работещите жени работят на две смени, когато се комбинира платена и неплатена работа, въпреки че мъжете са по-склонни да прекарват повече време в офиса. Задълбочаващото се разделение в дистанционната работа в Европа – както между професиите, така и между хората – както и появяващите се отново неравенства по отношение на неплатената работа изглежда ще се открояват на политическия пейзаж за години напред.

Кризи и възраждане

Друг двигател на промените на пазара на труда през 2022 г. бяха работниците, които се стремят да се адаптират към високата инфлация, провокирана от последиците от войната на Русия срещу Украйна. През май 2022 г., само няколко месеца след избухването на войната, електронното проучване на Eurofound за живот, работа и COVID-19 подчерта борбата за справяне с ескалиращата криза на разходите за живот, като повече хора съобщаваха за неспособност да свържат двата края в домакинствата през 2022 г., отколкото през 2020 г. Натрупването на сътресения, създадени от несигурността, произтичаща от пандемията, войната по границите на ЕС, надвисналата геополитическа нестабилност и бързо нарастващата инфлация беше в много отношения перфектна буря за гражданите. Не е изненадващо, че субективното благосъстояние и оптимизмът за бъдещето са по-ниски в началото на войната, дори в сравнение с първите месеци на пандемията от COVID-19. Рискът от депресия е дори по-висок сред тези, които изпитват финансови затруднения.

Въпреки каскадните кризи, Европа демонстрира забележителна устойчивост. ЕС намали енергийната си зависимост от Русия, икономиката избегна рецесията, а скокът към зелена енергия и цифровата икономика повишиха конкурентоспособността, като всичко това спомогна за поддържането на високи нива на заетост.

Европа също така запази фокуса си върху публичните политики, които защитават най-уязвимите. Последователните европейски години на младостта и уменията демонстрираха целенасочена насоченост към бъдещето. Ръстът на заетостта е по-силен сред жените и от създадените по-високо платени работни места жените са заели най-голям дял – сигурна стъпка към премахване на несъответствието между мъжете и жените на по-високо платени работни места. През следващите години работниците на нископлатени работни места трябва да видят ползите от директивата на ЕС, която постави правната основа за справедлива и адекватна минимална заплата, така че всички работници да могат да изкарват достоен живот.

Единството на нациите в Европейския съюз е от решаващо значение не само за собствените им граждани, но и за народа на Украйна и извън нея. Предизвикателствата остават и много хора в нашия Съюз са в трудни времена, но 2022 г. доказа, че солидарността е най-добрият отговор на бедствието и агресията.

Материалът Европейска година на устойчивост и решителност е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ключовата дума в цяла Европа в отговор на икономическата криза от 2008 г. беше „строги икономии“ и нейното увреждащо наследство бе понесено предимно от младите хора. Ключовите думи в политиката след пандемията са „възстановяване“ и „устойчивост“. Те отбелязват диаметрално противоположен подход, който обещава да бъде много по-ефективен и ориентиран към човека. Трябва обаче да проучим и разберем удара, който младите хора претърпяха от тази пандемия, за да приспособим мерките за възстановяване и устойчивост към техните нужди и да ги снабдим с инструментите за активно оформяне на тяхното настояще и бъдеще.

Последните изследвания на Eurofound демонстрират уязвимостта на младите хора по отношение на стабилността на работното място, социалното включване и психическото благополучие. След незабавните антикризисни мерки проблемите, които бяха оставени на заден план, тъй като контролът върху разпространението на вируса беше от първостепенно значение, изплуват отново и трябва да бъдат решени. Главен сред тях е това несигурно състояние на европейската младеж: без да ги приоритизираме в настоящето, имаме малка надежда за бъдещето.

Един полезен израз на английски ни съветва да „правим сено, докато грее слънце“ – да предприемаме действия, когато времената са добри, така че да имате сигурност, когато се влошат. За съжаление, различните кризи и смущения през последните няколко години размиха границите между „добри“ и „лоши“ времена – времето за инвестиране и времето за затягане на коланите – което обърка усилията за изграждане и прилагане на така необходимите политики. Въпреки това никога не е твърде рано и никога не е твърде късно за решаване на важни въпроси и със сигурност политиките за младежта са сред тези важни въпроси.

Когато пандемията COVID-19 удари, данните за младежката заетост все още се възстановяваха от кризата от 2008 г. Напредъкът по отношение на нивата на заетост, равенството между половете в заетостта и намаляването на дела на младите хора, които не са заети, нямат образование или не се обучават (NEET) беше ориентировъчен, но осезаем. И тогава шокът, произведен от блокирането заради ковид, обърна тенденциите за увеличаване на сплотеността, като допълнително задълбочи пропастта между различните групи в обществото.

Поляризираща пандемия

Временно наетите работници – особено тези на работни места, на които не може да се работи дистанционно, като услуги, продажби, хотелиерство и работата, свързана с ръчен труд – бяха непропорционално засегнати от загубата на работа поради COVID-19, което представлява три четвърти от нетната загуба на работни места в ЕС през 2020 г. В същото време работниците с постоянна работа в професионални категории с възможност за „работа с бели якички“ бяха до голяма степен пощадени от безработица.

Проучване на Eurofound и Съвместния изследователски център на Европейската комисия показва, че в ЕС през пролетта на 2020 година общо е имало пет милиона работни места по-малко, отколкото година по-рано, като това води до дефицит от малко над три милиона работни места до края на годината. Спадът на заетостта е най-рязък сред младите работници и нископлатените работнички.

Последствията от пандемията на пазара на труда представляват перфектна буря за европейската младеж. През 2019 г. най-големият дял от по-младите работници (на възраст 15–29 години) са били заети в по-голямата си част в секторите, които след време ще бъдат най-силно засегнати от пандемията – 13% работят в услугите за настаняване и хранене, 11% в търговията на едро и дребно и 10% в изкуствата и развлеченията. Повечето от тези работни места бяха или замразени, или прекратени с блокирането. Друга голяма група млади работници (11%) работят в сектора на здравеопазването и грижите, където дългите часове предизвикателни условия на труд и преумората достигнаха своя връх по време на пандемията. Повече от половината от младите хора в ЕС са имали временни (34%) или краткосрочни (22%) договори и те често са били първите, които са освобождавани, когато предприятията затварят вратите си и уволняват служители.

Въздействието на пандемията върху пазара на труда доведе до нарастване на безработицата сред 15- до 29-годишните с 1,4 процентни пункта през 2020 г. до 13,3%, което е много по-голямо увеличение, отколкото сред по-възрастното население. Коефициентът на NEET също нараства с 1,2 процентни пункта до 13,7%.

Бурята на пазара на труда и високите нива на стрес, изпитвани от младите хора, дори от онези, които запазиха работата си, доведоха до много тревожни цифри една година след удара на COVID-19. През пролетта на 2021 г. 17% от безработните или неактивните млади хора в ЕС съобщиха, че е вероятно да загубят квартирата си, защото не могат да си я позволят, 39% изобщо не са имали спестявания, а 43% изпитват трудности да свържат двата края. Над половината от тях живеят при родителите си, което осигурява сигурност на някои уязвими млади хора, макар и с цената на тяхната независимост.

Преди кризата по-младите хора са имали по-високи резултати по показателите за благосъстояние и удовлетвореност от живота в сравнение с по-възрастното население. Сега е обратното: хората в ЕС на възраст 18–34 години съобщават, че са по-склонни да се чувстват депресирани, самотни и тревожни, отколкото тези на възраст 35 и повече години. Те също така показват по-ниски нива на устойчивост при справяне с проблеми в живота. Сега в Европа има криза на психичното здраве на младите хора и е малко вероятно възстановяването на психичното благосъстояние на младите хора да бъде толкова линейно, колкото възстановяването на икономическите показатели.

Политиците, които се надяват, че имат време да се справят с тревогите на младото поколение, благодарение на доверието на младите хора в институциите и техния традиционен оптимизъм за бъдещето, може да открият, че тези надежди са изградени върху пясъчна основа.

Бъдещето на европейската младеж

Въпреки тежките констатации не бива да подценяваме броя на работните места, които бяха спасени по време на пандемията чрез държавна намеса и фискалната подкрепа, която тя предостави, както и масовото преминаване към работа от разстояние. Имаше и мерки, насочени към младите хора. Бяха предприети незабавни действия на европейско ниво, със специфични цели за финансиране на младежта, определени от Европейския социален фонд. Преследваха се инициативи на национално ниво за задържане на младите хора в образованието, осигуряване на стажове и увеличаване на достъпа до социална закрила. Въпреки това, много мерки, приложени до момента, са били временни, за да се намали уязвимостта на младите хора към кризата. Сега имаме нужда от дългосрочни мерки – като постоянно подобряване на достъпа до работа и мерки за повишаване на сигурността на работното място.

Освен политиките, свързани с работата, по-младите хора в Европа се нуждаят от персонализирана и всеотдайна подкрепа, за да отглеждат семейства – като гаранцията за деца е много подходящо предложение в това отношение – за намиране на достъпно жилище и може би най-важното, за справяне с високите нива на стрес и очертаващи се проблеми с психичното здраве.

Широкообхватните и амбициозни действия, необходими за бъдещето на настоящото поколение млади хора, не могат просто да бъдат наложени на гражданите от високо. Конференцията за бъдещето на Европа е серия от дебати и дискусии, водена от граждани, която дава възможност на хора от цяла Европа да споделят своите идеи и да помогнат за формирането на общо бъдеще. Той предоставя форум за разбиране на тревогите на гражданите и извличане на необходимия мандат за предприемане на решителни действия.

По същия начин предложението на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен за обявяване на 2022 г. за Европейска година на младежта не е само думи – това е реална възможност за специално включване на младите европейци във важните решения, които ги засягат. Това им казва, че политиците не просто декларират абстрактно, че младите хора са бъдещето, а ги признават и като настояще.

Материалът Възстановяването от тази пандемия означава възстановяване на надеждата за бъдещето е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Постигнатото съгласие по следващия бюджет на ЕС и плана “Следващо поколение ЕС“ е добра новина по няколко причини. ЕС за първи път мобилизира огромна сума по конкретен повод – 750 милиарда евро за икономическо възстановяване след пандемията от COVID-19.

Сумата ще бъде събрана чрез дълг, поет на международните финансови пазари от Европейската комисия. Тази мярка е еднократна, но създава прецедент ЕС да предприема мащабни действия и по други  особено важни проблеми, но без да натоварва в труден момент данъкоплатците.

С други думи – създава се мощен европейски механизъм за провеждане на антикризисна политика, който до този момент липсваше, особено в еврозоната.

Фондът за възстановяване се създава като част от бюджетната процедура. Така се ангажират демократичните институции – националните и Европейския парламенти, които представляват гражданите на ЕС.

Това съгласие се постигна сравнително бързо – още на първото заседание на Европейския съвет при председателството на Германия. Така се компенсира огромното закъснение на приемането на бюджета на ЕС за 2021-2027 г. и се освобождава политически ресурс за следващи важни решения.

И последно, но не по важност. Създава се инструмент, който подсилва икономическото управление в ЕС и обвързва отпусканите суми с постигане на конкретни резултати. Ако има успех, този механизъм ще се разширява и върху другите фондове на европейския бюджет.

Рисковете

Четиридневните преговори на европейските лидери доведоха и до компромиси, които вероятно ще създадат проблеми.

Първият е, че новият фонд трябва да бъде одобрен по процедурата за собствените приходи, която предполага освен единодушие в Европейския съвет, но също и ратификация от Европейския и националните парламенти. Това е дълга и несигурна процедура, която ще постави под риск  началото на работата на фонда от средата на следващата година, както е предвидено.

Второ, многогодишният бюджет отново намалява, което вече създава негативен тренд, който ще продължава минимум 15 години. Така се задълбочава противоречието между политическите амбиции на европейските лидери и инструментите, които да осигурят тяхното изпълнение.

Трето, постигнатото споразумение отлага темата за източниците за връщане на заема, който ще вземе Европейската комисия. Докато не се приемат някои от предлаганите собствени източници за финансиране, заплахата за допълнително натоварване на данъкоплатците ще стои и ще отравя дебата по общия бюджет на ЕС.

Четвърто, Европейският съвет прие да се увеличат рабатите (отстъпките, б.р.) на т.нар. „спестовни“ страни членки. Те ще спестят средства за сметка на увеличените вноски на всички останали. Този механизъм прави европейския бюджет напълно непрозрачен и дискредитира принципа за европейска солидарност.

Българската сделка

За България решението на Европейския съвет е добра новина. Като страна, която е нетен бенефициент, ние имаме интерес да има приет бюджет на ЕС и публичните европейски средства да нарастват.

Страната ще получи най-много средства като процент от БВП, което едва ли е повод за гордост, защото причината е слабата българска икономика. Средствата, които очакваме са около 17 милиарда евро от седемгодишния бюджет и около 12 милиарда – от Фонда за възстановяване. От фонда малко над 4 милиарда ще са заеми, които ще получим, ако държим на тях, но ще трябва да ги връщаме.

Въпросните 12 милиарда евро от фонда ще се получават по нов начин. Основната част от тях ще бъде свързана с постигането на конкретни резултати. Те трябва да са свързани с препоръките от Европейския семестър – за България това е цифровизацията и повишаване на производителността на икономиката, по-добра администрация, намаляване на неравенствата в доходите, борба с бедността, ограничаване на отпадналите от училище, подобряване на работата на съдебната система, борбата с корупцията и с прането на пари.

Всички страни ще трябва да покажат как ще постигнат неутрална по отношение на въглеродните емисии икономика. За България последното означава значителни промени в енергетиката, селското стопанство, промишлеността, но също и в бита, отоплението, транспорта.

Средствата от фонда „Следващо поколение ЕС“ са пари за реформи. Затова напълно неверни и подвеждащи са изчисленията по медиите по колко евро се падали на български гражданин и заявленията на двама вицепремиери, че пари ще има за всеки, който поиска, защото били „много“. Българските граждани няма да получават европейски пари. Те трябва да получават реформи и публични услуги, които да им подобрят живота.

Как ще стане това зависи от правителството

На практика с този бюджет и особено с приетите правила на Фонда за възстановяване, България ще бъде изправена пред две алтернативи – едната е да вземе европейските средства, но и да вложи още огромен национален ресурс – публичен и частен и да положи максимално усилие за доближаване до средните европейски икономически, социални и екологични стандарти.

Това предполага много по-различно от досегашното управление на икономическите и социални процеси. Другата – да отлага до последно необходимите реформи и в крайна сметка да не ги направи или да ги направи частично. Така постепенно страната ще се отдалечи не само от европейските стандарти, но и от вземането на общоевропейски решения.

Следващата стъпка ще бъде направена до няколко месеца. През октомври България трябва да представи първи вариант на план за дейности, които ще бъдат финансирани от фонда за възстановяване и за очакваните резултати. Тогава ще си проличи дали има шанс този път европейските средства да предизвикат сериозни и дълго очаквани реформи в страната ни.

Материалът Българските интереси, ползите и рисковете в сделката за европейския бюджет е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Предстоящата Конференция за бъдещето на Европа ще се проведе в определена икономическа среда. Кризата, предизвикана от КОВИД 19 ще отшумява бавно и ще съвпадне с дискусията по бъдещето на ЕС, която се очаква да започне по време на председателството на Съвета от Германия през втората половина на 2020 и да приключи около две години по-късно. Разбираемо, въпреки фундаменталния характер на европейския дебат, конкретният икономически контекст ще се отрази на изразяваните позиции, а способността на ЕС да решава икономическите проблеми ще е от особено значение за формиране на позициите.

В следващите редове ще направим кратък анализ на икономическата ситуация към момента, на основната цел, формулирана от Европейската комисия и на предложените за нейното постигане мерки. В края ще предложим и някои въпроси, които биха обогатили дискусията за бъдещето на ЕС.

1. Икономически контекст

Корона вирусът създаде безпрецедентна по своя характер икономическа криза. Безпрецедентна, защото никога досега не са засягани едновременно всички страни членки на ЕС, а и околния свят, както и никога не е слагана толкова рязка спирачка на икономиката в ЕС и в света. Този вирус създаде силен и симетричен шок върху европейските икономики и ги изправи пред общо предизвикателство.

Същевременно наред със симетричния характер на кризата, тя постепенно открои и доста различия по отношение на ефекта, основно породени от националните реакции. Симетричният шок бързо се преобразява в асиметрични ефекти върху националните икономики в ЕС и съответно – в сериозно задълбочаване на различия между тях.

В някои страни-членки основните проблеми дойдоха от замрелия вътрешен икономически оборот в острата медицинска фаза на кризата. В други, като България, свиването на икономиката първоначално се прояви като следствие от външни фактори – заради намалялото търсене и съответно на износа на произведените в България стоки и услуги. Това различие създаде обективни предпоставки за различни национални реакции. Стимулирането на вътрешния пазар беше много по-възможно, отколкото компенсиране на загубите от стагнацията на външните пазари.

Втората голяма разлика дойде по линия на държавната помощ – сред като ЕК заяви, че няма да създава пречки за наливане на бюджетни средства в националните икономики. В резултат на това два месеца след началото на кризата – в средата на май, Комисията изнесе данни, според които общо поисканата и разрешена държавна помощ в страните членки е близо 2 трилиона евро[1]. Обаче половината от тази сума – 1 трилион евро – е налята в икономиката само от една страна – Германия. Разхлабването на мерките за държавна помощ спаси компании, но неравномерната употреба на този инструмент в различните страни членки силно изкриви конкурентната среда. Така след това упражнение, германската икономика би била в много по-добра кондиция от икономиката на друга страна, която не е имала ресурс да си позволи такава огромна държавна помощ. Има и страни като България, която въпреки възможността да привлече сравнително евтин ресурс, на практика силно ограничи компенсационните разходи в първите месеци на кризата, с което лиши фирмите и гражданите си от възможни конкурентни предимства. Огромните разлики в използването на държавна помощ ще доведат до значителни разлики между националните икономики на изхода от кризата.

На трето място различията идват от различния свободен фискален капацитет на страните-членки. Някои от тях като Гърция, Португалия, Испания, Италия все още не са се възстановили от последствията от кризата от 2008 г., докато други имаха свободата да използват натрупани от предходните години резерви или да наберат заемен ресурс от финансовите пазари на ниски лихвени проценти. Европейската комисия също така насочи неизползваните средства от националните пакети към борбата с икономическата и социална криза. Това обаче доведе до нови неравенства, тъй като различните страни имаха много различни оставащи недоговорени средства от бюджета на ЕС[2].

Пролетната икономическа прогноза на ЕК показва, че кризата ще създаде видими различия още до края на 2020 г.[3] Очакваният спад в икономиката на ЕС за 2020 г. е 7.4% от БВП, като този показател варира от 4.3% за Полша, до 9.7% за Гърция. Очаква се спадът да е висок както в големи икономики (Италия 9.5%, Франция – 8.2%), но и в малки (Хърватия 9.1%, България – 7.2%). Заради непропорционалните бюджетни разходи за омекотяване на кризата, бюджетният дефицит на Италия в края на 2020 г. ще бъде 11.1% от БВП, на Франция – 9.9%, на Испания – 10.1%, дори Германия от много години насам ще има дефицит – от невижданите 7%. На другия полюс е България с очакван бюджетен дефицит от 2.8% от БВП. Логично високите равнища на бюджетен дефицит ще доведат до рязко увеличаване на държавния дълг, като в Гърция той ще достигне 180% от БВП, в Италия – близо 150%. Очаква се безработицата в Гърция да достигне 19.9% от трудоспособното население, а в Испания – 18.9%. Същевременно заради ранните и масирани мерки за омекотяване на икономическия шок, Германия ще завърши годината с 4% безработица, а Чехия – с 5%. Внимателният анализ на прогнозите на Европейската комисия ясно показва, че на фона на общата тенденция за икономически спад, увеличени бюджетни дефицити и дългови равнища, различията между страните членки ще се задълбочат значително и ефектите от това раздалечаване ще са трайни.

В интерес на всички страни членки на ЕС е асиметричните ефекти на кризата да се ограничат максимално и разликите да се стопят максимално бързо с мерки, които са специфични за всяка от тях. В противен случай ще намалее ефективността на провежданите общи политики в Съюза, но особено в Еврозоната.

2. Основна цел на ЕК – възстановяване и устойчивост

Първата реакция в подобни ситуации е да се търсят пътища за възстановяване от кризата. Но в този конкретен случай какво означава възстановяване? Отговорът на този въпрос не е еднозначен.

От една страна връщането към икономически растеж безспорно е важна цел, но дори, когато то се случи, различията между икономиките на страните членки ще са много по-дълбоки, отколкото преди кризата. Това трудно може да се нарече възстановяване.

От друга страна възстановяването на размера на икономиките до равнищата преди кризата също не е добра цел. Най-оптимистичните прогнози са, че най-ранният срок за възстановяване на икономиките е края на 2021 г. При неблагоприятно развитие, може да продължи и до края на 2023 г. Възстановяването обаче ще бъде неравномерно за страните-членки. Бързо възстановяване при минимални различия не е цел, която може да създаде ентусиазъм и съответно да осигури необходимите значителни средства.

От трета страна причина възстановяването на предишното положение да не бъде достатъчно амбициозна цел е външната среда на ЕС. Разклащането на дългогодишната котва на трансатлантическите отношения, нарастващата икономическа мощ на Китай, активната руска пропаганда, нестабилността на съседните региони и особено в Магреб, атаките срещу международните организации, императивно налагат ЕС не просто да се възстановява, а да създаде достатъчен капацитет за запазване на своето място на водеща икономика в света.

Очевидно е, че ЕС трябваше да намери обединение около цел, която да мотивира и мобилизира страните членки. Това е трудно и деликатно упражнение. Тази цел трябва едновременно да постигне няколко цели – да не събуди отново напреженията между страните-членки около отминалата през 2008 г. криза, да ограничи сегашното увеличаване на различията, да покаже видим напредък по амбициозни цели на ЕК, свързани с опазването на климата и цифрово обновяване на икономиката.

Поставянето на всички тези теми в една ясно формулирана и постижима цел е предизвикателна задача. ЕС трябва да намери общия знаменател, като същевременно остане амбициозен и прогресивен.

ЕК се справи много добре с това сложно уравнение, като предложи основната цел на Съюза през следващите години да бъде възстановяване и устойчивост. Тук се включва не само преодоляване на икономическата криза и запазването на качеството на живот, но и кохезия, единство и постигането на много по-здрава и конкурентоспособна икономика.

Целта за възстановяване и устойчивост и предложените от ЕК инструменти за нейното постигане, имат потенциала да обединят много разностранни приоритети:

• Осигуряване на значителен финансов ресурс, без да се товарят значително данъкоплатците;
• Постигане на амбициозните цели за опазване на климата и цифровизация, без да се губи приоритета за сближаване и кохезия в ЕС;
• Задълбочаване на реформите в икономическото управление, които допринасят за стабилизиране на еврозоната, които бяха въведени в резултат на предходната криза (Европейският семестър), без да се създава нестабилност с нови инструменти и процедури;
• Създаване на прецедент за мащабно финансиране на кризисна програма, без амбициите да се завишава трайно фискалното усилие;
• Ограничаване на бюджета на ЕС до 1.075% от БВП, като същевременно се увеличават значително предоставяните средства;
• Създаване на прецедент за значимо финансиране на европейски програми чрез дълг на ЕК, без това да се утвърждава като трайна практика.

Така изглежда, че ЕК съгласува в предложението си целия сложен комплекс от понякога противоречиви национални интереси, без да прави компромис със степента на амбициите на ЕС. Много силен ход беше и съвместната позиция на Германия и Франция, която на практика подкрепи духа на направеното от Комисията предложение[4].

Предложението на ЕК има и своите недостатъци. Фактът, че извънредният фонд „Следващо поколение ЕС“ се предлага да се обсъди по обичайната бюджетна процедура е положителен, доколкото създава прецедент и ангажира Европейския парламент, но тази процедура е много по-бавна. За да проработи въобще фондът за възстановяване, тясното място е еднократното увеличаване на тавана на собствените приходи, за да може ЕК за издаде дълг. Тази процедура обаче – т.нар. Решение за собствените приходи – изисква единодушие от страните членки и парламентарна ратификация. Това означава, че над 50 национални и регионални парламента в ЕС, съобразно националните конституционни правила, трябва да го подкрепят. Тази процедура обичайно трае над 2 години, като няма никакви гаранции че ще е успешна. Дори безпроблемното ратифициране на т.нар. Решение за собствените приходи би отложило стартирането на този така важен елемент от пакета за 2022, дори 2023 г. Доколкото икономическото възстановяване налага незабавна мобилизация на публични средства, то страните членки неизбежно ще трябва да прибегнат до нови заеми сега и увеличаване на задлъжнялостта.

Обвързването на фонда „Следващо поколение ЕС“ с многогодишния бюджет е логично, доколкото това са два допълващи се инструмента за финансиране през следващите години. От друга страна обаче спешността на приемането на бюджета и възможните противоречия по фонда, вече предизвикват мнения, че двете процедури трябва да се разделят. Така обаче се губи основното качество на предложението на ЕК – неговата цялостност и се увеличават рисковете национални претенции да блокират било бюджета, било създаването на новия фонд.

3. Инструменти за възстановяване – „Следващо поколение ЕС“ и МФР, промени в индустриалната политика

Европейската комисия предлага амбициозният план за възстановяване и устойчивост на икономиките да се вплете в съществуващия механизъм за икономическо управление и отпусканите на всяка страна членка средства да се съобразяват с прогреса по препоръките от Европейския семестър. Този механизъм беше създаден при предходната икономическа криза от 2008 и постигна целта и за ограничаване на бюджетните дефицити под референтните 3% от БВП, но не можа да въздейства достатъчно ефективно за намаляване на дълга на страните, членки, който намаля средно с 10 процентни пункта, но остава достатъчно висок – 80% от БВП преди кризата с КОВИД 19. Обвързването с Европейския семестър ще гарантира силен натиск за бюджетни реформи, консолидация на фискалните политики и ограничаване на дефицита и дълга – нещо, което ще е особено важно, след като кризата отмине, за да се създаде търсената от ЕК устойчивост на икономиката.

Логиката за обвързване на европейските субсидии с реформите в страните членки е ясна – това е един много силен инструмент за мобилизация и устойчивост в националните усилия за повишаване на кохезията на европейската икономика. Същевременно през последните години се засилиха настроенията сред граждани и политически лидери в много страни членки, които обвързват европейското финансиране със спазване на основни ценности на ЕС, като демокрацията, ефективната съдебна система, борбата с корупцията, свободата на медиите. В случая, в България Европейският семестър включва не само макроикономически показатели, но и такива, свързани със съдебната система. Въпреки че идеята за обвързване на финансирането със спазването на определени ценности е разбираема, намирането на конкретен механизъм е сложна задача, заради съпротивата от някои от страните членки и заради липсата на обективни критерии за оценка на качеството на демокрацията.

Неизбежно чрез фонда за възстановяване ще се поставят специфични условия на всяка страна членка, свързани с целите за ограничаване на емисиите и цифровизация на икономиката. Цялата логика на предложението на ЕК е възстановяването на националите икономики да не бъде сведено до възстановяване на предкризисното положение, а да отрази новите приоритети на ЕС, приети с началото на настоящия политически цикъл през 2019 г.

Предложеният финансов ресурс за възстановяване е безпрецедентно висок. В него от една страна са включени средствата от бъдещата 7-годишна бюджетна рамка, която се предлага на равнищата на неприетото предложение на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел от м. януари – 1.1 трилиона евро, както и фондът „Следващо поколение ЕС“, възлизащ на 750 милиарда евро. Така с двата източника се формира една сума от около 10% от БВП на ЕС, която да се изразходва пред следващите години. Ако към това прибавим и вече взетото решение за 540 милиарда евро (240 милиарда за фискална подкрепа на страните от еврозоната чрез Европейския механизъм за стабилност, 200 милиарда чрез ЕИБ за предоставяне на гаранции и 100 милиарда в новия фонд за финансиране на мерките за овладяване на безработицата – SURE), средствата нарастват до близо 2.4 трилиона евро – близо 15% от европейската икономика. Това са безпрецедентни и огромни по своя мащаб средства за ЕС.

Средствата от фонда „Следващо поколение ЕС“ ще се отпускат под формата на три вида инструменти. Най-голямата част – 438 милиарда евро, ще бъдат разпределяни като безвъзмездни грантове. Предоставените като дълг суми ще възлизат на 250 милиарда, а други 78 милиарда ще се използват като гаранции. Наличието на финансови инструменти, както и изискването за самоучастие ще увеличи допълнително генерираните за възстановяване ресурси.

ЕК предлага парите от фонда за възстановяване да се изразходват чрез 12 различни инструмента, от които най-големият е Инструментът за възстановяване и устойчивост, чрез който ще бъдат разпределени като грантове 310 милиарда евро. Целта на тази структура на фонда „Следващо поколение ЕС“ е от една страна да бъде максимално гъвкав, съобразно спецификите на всяка страна членка, а от друга – да се разпределя чрез стандартизирани канали, които да позволяват по-добрия контрол и управление.

Доброто предложение на ЕК и ясната позиция на Германия и Франция до голяма степен допринесоха за създаването на основа за съгласие по предлаганите инструменти между страните членки. Най-големият пробив се очертава да бъде съгласието ЕК да поеме дългосрочен дълг, за да финансира плана а възстановяване.

Същевременно различията между страните членки се фокусират върху няколко основни точки – какъв да бъде общият размер на фонда „Следващо поколение ЕС“, в какво съотношение между грантове и заеми да се разпределят неговите средства, как да се контролира ефективността на изразходвания огромен публичен ресурс и постигането на очакваните резултати, как да се ограничи корупцията и изкривяването на пазарните принципи. Общият знаменател между тези теми е необходимостта от убедителен механизъм за контрол, който да гарантира, че отпусканите средства ще достигат до предназначението си по най-ефективния начин и без да се допускат злоупотреби.

Сериозни спорове се очакват и около критериите за разпределение по страни на безвъзмездните грантове[5]. В предложението на ЕК се съдържат известни принципи и те се илюстрират със суми, които варират между 0.7% от БВП за Люксембург и 16% от ВП за България. Аргументът на Комисията е, че всички биха спечелили при постигане на целите за възстановяване и устойчивост, като помощта трябва да отиде основно не според негативните ефекти на кризата, а според фундаменталните проблеми на изоставащите национални икономики, като им се помогне да догонват по-бързо развитите страни. Този аргумент засега не намира еднозначна подкрепа сред правителствата на страните-членки.

Други проблеми, по които се очаква разгорещен дебат са как да се преодолее разминаването между неизбежното забавяне и законодателна несигурност на фонда „Следващо поколение ЕС“, докато не приключи ратификацията, както и начинът на обвързване на отпусканите от фонда средства с постигането на целите на ЕС за запазване на климата и за цифровизация, със специфичните национални препоръки в рамките на Европейския семестър и с претенциите към отклонението от демократичните ценности.

Въпреки предизвикателствата, предложеният от ЕК пакет на многогодишен бюджет и фонд „Следващо поколение ЕС“ е много добра основа за постигане на съгласие около амбициозна програма за икономически реформи, чието осъществяване би било в интерес на европейските граждани.

4. Политически предимства и дефицити – теми, които да обсъди гражданският диалог за бъдещето на ЕС

Конференцията за бъдещето на Европа и в частност гражданският диалог за бъдещето на ЕС ще съвпадне с периода на възстановяване от може би най-тежката икономическа криза от създаването на Съюза досега. Намираните решения, както и натрупваните проблеми ще повлияят силно на обществените настроения. Големият риск е нерешените проблеми и националните решения да дискредитират идеята за ЕС. Прехвърлянето на отговорности и още повече – на очаквания към ЕС да решава различни проблеми – от демокрация до социална политика, без да са му предоставени адекватни правомощия и ресурси за това, може да затвърди и разшири напълно грешните представи, че Съюзът е игра с нулев резултат, при която за да спечели един, трябва да загуби друг.

ЕС се е доказал като напълно рационален проект. Той създава добавена стойност и съответно възможности за съчетаване на интересите на страните-членки и за извличане на всеобща полза от членството в Съюза. Затова дебатът не трябва да пропуска една основна тема – добавената стойност, която създава ЕС. Безспорно обединените усилия в икономиката, в сигурността, в опазването на природата, а както последната криза показа – и в здравеопазването и реакцията при кризи, дават много по-добри резултати, отколкото и най-добрите национални практики.

Поради тези причини гражданският дебат би бил изключително полезен, ако разгледа и въпроси, като:

• Как да се измерва обективно добавената стойност, която създава ЕС?
• Как да се гарантира, че средствата, похарчени чрез бюджета на ЕС ще отидат до предназначението си и ще донесат полза на всички граждани на Съюза?
• Как да се контролира баланса между национално и европейско равнище – къде започва европейската добавена стойност?
• Как да се определят ползите от солидарността?
• Как да се ангажират в по-голяма степен гражданите в дебатите по европейските решения?
• Не толкова отговорите на тези въпроси, колкото разбирането на обществото по тях и самата дискусия ще помогнат ЕС да бъде по-консолидиран и да повиши своите амбиции  в полза на европейските граждани.

 [1]  https://www.bloombergquint.com/onweb/germany-s-virus-aid-is-more-than-half-total-for-entire-eu

[2] https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/qanda_20_458

[3] https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/economy-finance/ip125_en.pdf

[4] https://www.elysee.fr/emmanuel-macron/2020/05/18/initiative-franco-allemande-pour-la-relance-europeenne-face-a-la-crise-du-coronavirus

[5] Darvas, Z. (2020) ‘The EU’s recovery fund proposals: crisis relief with massive redistribution’, Bruegel Blog, 17 June, available at https://www.bruegel.org/2020/06/the-eus-recovery-fund-proposals-crisis-relief-with-massive-redistribution/

Материалът Възстановяването на икономиката: връщане към status quo ante или ново качество? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Европейската комисия предложи най-големия в историята си пакет от мерки за справяне с икономическите последствия от корона вируса. Освен бюджета за периода 2021-2027 и вече договорения пакет от 540 милиарда евро, централно място е отделено на фонда за възстановяване, наречен “ЕС следващо поколение“, в размер на 750 милиарда евро.

Тази безпрецедентна сума се дава, за да компенсира различните възможности на страните членки за преодоляване на последствията от кризата и да ги предпази от задълбочаване на различията. Така например до 20 май 2020 г. ЕК разреши страните членки за предоставят държавна помощ за икономиките си в размер на 2 трилиона евро. От тях половината са предоставени само от Германия. Това представлява 29% от БВП на страната. Следват Италия, Франция и Белгия, съответно със 17%, 13.4% и 11%. От другата страна на скалата са страни като България, които са отделили по 2-3% от БВП. Логично е да се очаква, че тези, които отделиха повече средства за икономиките си в първите седмици на кризата, ще се стабилизират и ще излязат от нея много по-бързо. Другите – тези като България – ще имат много по-бавно и трудно възстановяване и ще изостанат още повече. Заради това ЕК предлага изоставащите да се подпомогнат с повече средства.

ЕК предлага България да получи 15 милиарда евро, а да участва във фонда с 3.3 милиарда. Така нетната сума, която ще получим извън предвиденото в европейския бюджет за следващите години е 11.7 милиарда евро или около 23 милиарда лева. Това е над 19% от БВП на страната. Разпределени за 4 години, това означава по около 5% от БВП за година. Добавени към над 3-те % от БВП, които получаваме от бюджета на ЕС, това прави над 8% годишно допълнително за икономиката ни.

Добрите новини обаче вървят с ангажименти. За солидарността към нас трябва да се отплатим с резултати. След 4 години България трябва да бъде много по-близо да останалите от ЕС по отношение на производителност и доходи – елементите на т.нар. реална конвергенция. Нещо повече – ние трябва да се превърнем в модел за трансформация по отношение на Зеления договор за ограничаване на емисиите на въглероден двуокис и за цифровизация на икономиката.

Ще пропуснем ли поредния шанс, който ни предоставят историята и ЕС? Така, както пропуснахме последните 13 години членство, в които не се отлепихме от последното място и дори допуснахме тези преди нас да ни изпреварят още повече.

За да не се случи това, България следва изцяло да смени парадигмата. Целта не може да бъде да похарчим средствата от ЕС. Още повече, че ако това стане по досегашните канали, те ще увеличат неравенствата в страната и ще направят някои още по-богати. Европейските пари са инструмент за постигане на много по-голяма цел – просперитет, солидарност в обществото, по-висок жизнен стандарт за всички.

На първо място България следва много бързо да изготви план за ускорено икономическо развитие. Това предполага много бърза цифровизация на икономиката. Държавната администрация трябва не да следва бизнеса, а да е водеща в това отношение. Най-късно до края на следващата година всички публични услуги и комуникацията между институциите и гражданите трябва да става по електронни канали. Необходима ни е ясна програма за бърз преход към ниски емисии на въглероден двуокис от сгради, транспорт, индустрия. Този преход трябва да е съчетан с откриване на нови работни места и заетост, която е по—висока от днешната. България трябва да излезе от капана на ниските доходи и премине на коловоз, в който икономиката се развива и осигурява високи доходи от труд. Значителни нови инвестиции трябва да се насочат и към социалната сфера – в здравеопазването, образованието, социалните грижи, активното стареене. По този начин не само ще се увеличи икономическият капацитет, но и ще се постигне по-голяма кохерентност на обществото и по-висок жизнен стандарт.

Да се върнем отново на плана “ЕС следващо поколение“. От предвидените 30 милиарда лева, може да се очаква България да получи 20 милиарда като грант и 10 милиарда – като заем при изгодни условия. От общата сума 28 милиарда ще отидат за публични инвестиции и 2 милиарда лева – за подпомагане на частни инвестиции, които се очаква да бъдат на стойност минимум 3 милиарда лева. Публичните инвестиции трябва да бъдат свързани основно с намаляването на въглеродните емисии, цифровизацията и укрепване на социалните системи.

Страната ни ще трябва да поеме ангажимент за конкретно увеличаване на БВП (поне с 2% над сценария без фонд за възстановяване) и за трайни работни места – поне с 2% увеличаване на заетостта над сценария без фонд. Значително предизвикателство ще бъде и усвояването на тези средства – равномерно за 4 години, като особено трудно ще бъде през първите 2 – до края на 2020 вече трябва да има готови проекти и сключени договори. Много важно е да се подчертае и че мерките за икономическо възстановяване трябва значително да превишават европейските програми. В крайна сметка ние трябва да разчитаме основно на националния си бюджет, като европейските пари идват като допълнение.

И още едно важно уточнение. Чухме предложението на Европейската комисия. Дали то ще стане факт зависи от съгласието на страните членки и на Европейския парламент. Каквото и да се случи, България трябва да е готова със своя план за ускорено развитие.

Материалът България може да получи голямо финансиране, но срещу ангажимент за растеж и работни места е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Финансовият принос на ЕС за мерките за смекчаване на отрицателните ефекти на коронавируса е ограничен до това да ни позволи да използваме еврофондовете, които все още не сме договорили, каза премиерът Борисов по време на пресконференция на 22 март в София. В подобен тон министърът на финансите Владислав Горанов посочи, че тези средства са всъщност “нашите пари”.

Коментарите им бяха в отговор на нарастващите опасения за пълната липса на осезаеми мерки в социалната област и икономиката. Извънредната пресконференция беше свикана като реакция на ветото, което президентът Румен Радев наложи върху извънредното законодателство, прието от парламента. Един от аргументите на президента беше липсата на всеобхватен икономически пакет в отговор на настъпващата криза.

Какви са обаче фактите?

Комисията реагира много бързо след избухването на COVID-19 епидемията. Тя мобилизира всички налични средства и развърза ръцете на националните правителства, като премахна ограниченията за държавна помощ и прекомерен дефицит. Всъщност това са единствените налични инструменти, които улесняват изразходването на публични средства. Фискалните мерки са концентрирани и съгласувани в Инвестиционна инициатива в отговор на коронавируса. Тази инициатива мобилизира всички фондове на ЕС, които са на разположение на този етап от многогодишната финансова рамка и предлага приоритети, които са общи за държавите членки, като все пак им дава свободата да разработват свои собствени мерки.

Има три източника, финансиращи Инициативата. Първият – незабавното прехвърляне на 8 милиарда евро от резервите за ликвидни нужди, последвани от неизразходваните пари от Европейските структурни и инвестиционни фондове в размер на 29 милиарда евро. С този втори източник свежите пари на разположение на националните власти се увеличават до 37 милиарда евро. Третият източник са кохезионните фондове, предоставени в националните пакети, които все още не са договорени и биха могли да бъдат използвани за смекчаване на ефектите от коронавируса по преценка на държавите членки.

Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса е добре обяснена, с разбивка по държави членки в публичен документ. Той ясно показва, че България трябва да получи 812 млн. евро свежи пари от бюджета на ЕС и да преприоритизира 546 млн. евро недоговорени средства. Следователно, общата налична сума е 1.358 млрд. евро, което далеч надхвърля наличните в момента средства.

След приемането на Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса двама еврокомисари – Елиза Ферейра и Никола Шмит подписаха писмо до всяко правителство, в което обясниха инициативата, като отбелязаха, че сумата, която трябва да бъде върната в бюджета на ЕС от 2019 г. може да бъде задържана, както и сумата за авансовите плащания. В случая на България Комисията се ангажира да предостави на разположение 328 млн. евро до началото на април.

Освен това ЕК адаптира правилата за разгръщането на Фонда за солидарност на ЕС, а Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) обяви наличието на ресурс в размер на 40 милиарда евро, който да бъде използван във финансови инструменти за осигуряване на допълнителна ликвидност за малките и средни предприятия и дружествата със средна капитализация.

В заключение, факт е, че освен възможността да се мобилизират неизразходваните европейски фондове за смекчаване на негативните последици от COVID-19, България ще получи допълнителни 812 млн. евро свежи пари от бюджета на ЕС, както и ще има достъп до допълнителния пакет от 40 милиарда евро, предоставен от ЕИБ.

***
Заглавието е на редакцията

Материалът Всъщност България получава немалко финансиране от ЕС срещу COVID-19 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Впрочем, в самото питане се крие комплексът, от който не можем да се отървем вече 12 години, откакто сме членове на ЕС. Ние търсим във външния свят или добрия цар, който да ни реши проблемите вместо нас, или българомразците, които се появяват под формата на политици, хомосексуалисти, хотелски собственици, соросоиди и т.н., с които обясняваме същите тези проблеми. България е страна-член на ЕС. Ние имаме огромни възможности да влияем на решенията в ЕС, особено на тези на Европейския съвет, където по много важни въпроси се изисква съгласието на всички страни-членки.

Да се върнем на новата председателка на Европейската комисия. Дали нейният мандат ще е добър за България, зависи от това, какво искаме и очакваме. Или да знаем какви са приоритетите ни в Европейския съюз, които ще отстояваме, за да осигурим по-добър живот на българските граждани.

България има интерес от силен Европейски съюз, който да създава среда за бързо социално и икономическо развитие. Премиерът не можа да се ориентира навреме и да изиграе някаква важна роля в избора на нов председател на Европейската комисия и се нареди сред колегите си, които не успяха да осъществят избор на представител на Източна Европа за някой от важните европейски постове. В резултат на това не видяхме ангажимент, който г-жа фон дер Лайен да поеме към България. Следователно остава ни единствено да поставим страната ни в най-добрата позиция в матрицата на многобройните ангажименти, които тя пое, за да си осигури крехкото мнозинство в Европейския парламент.

Без да ги изреждам по важност, ето някои от заявените от г-жа фон дер Лайен приоритети, които ще се отразят в България.

Върховенство на закона
Председателят на ЕК ще смекчи тона към проблемните Полша, Унгария, Чехия и Румъния. Това е реверанс към страните от Вишеград, които подкрепиха нейната кандидатура. Впрочем, това е добър повод да се потърси изход от зациклилата процедура за наказание по чл.7, с която могат да се отнемат права на глас. Очевидно е, че този механизъм няма да проработи и дори не е в състояние да осигури достатъчен натиск върху проблемните страни. Всъщност и механизмът за контрол в сферата на правосъдието, който се прилага за България и Румъния е също толкова неефективен. Вместо това Комисията предлага нов подход, при който ще се оценява върховенството на закона във всички страни-членки и ще се ограничават някои от плащанията от европейския бюджет. Дали новият механизъм ще е по-ефективен, предстои да видим, но така или иначе, сегашните мерки няма смисъл да се пазят.

За България е важно в тази ситуация да сме сигурни, че механизмът в правосъдие и вътрешни работи ще отпадне и страната ни ще е поставена на еднаква основа с всички останали. Това не е добра новина за тези, които рязчетят да има външен натиск. Но пък на тях да припомним, че не можем да чакаме ЕК да реши нашата домашна работа.

Зелена икономика
Урсула фон дер Лайен пое основен ангажимент към групата на Зелените в ЕП – до 2050 г. ЕС да бъде неутрален по отношение на излъчваните емисии на въглероден двуокис, като до 2030 г. сегашното равнище на емисиите бъде намалено с между 50 и 55%. Предложение за тази политика ще бъде направено до края на 2019 г. Това е лоша новина за производствата, които произвеждат най-много емисии – ТЕЦ, производители на изкуствени торове, хартиена промишленост и т.н. Те ще бъдат изправени пред алтернативата да направят огромни инвестиции за кратък период от време, които пазарът няма да приеме или да затворят производството си. Още повече, че и сега тези производства са в силно затруднение, заради високите цени на емисионните сертификати.

За България това е тревожна новина. Но не е нова. Правителството не можа като това на Полша да осигури по-дълъг преходен период и до 2030 г. всички производства на електроенергия, които изхвърлят в атмосферата повече от 550 грама въглероден двуокис за всеки произведен киловат час енергия, трябва да затворят. Тук се включват всички ТЕЦ-ове. Проблемът, който си е чисто български е, че вместо дългосрочно да се пренастройства икономиката, като се премине към производства с по-ниски емисии, страната ни чака до последния момент и разчита на дребни трикове, докато вижда как се затварят едни от последните фабрики от тежката индустрия.

Какво може да се направи? Да се приеме незабавно национална програма за преход към нискоемисионна икономика. Тази програма не би трябвало да цели затваряне на предприятия, а запазване, дори увеличаване на индустриалното производство, особено това, което е структуроопределящо като енергетиката. Този преход ще изисква значителни ресурси – както публични, така и от частния сектор. Този път бихме могли да следваме по-плътно полската позиция в Европейския съвет, която ще е насочена към компенсации за прехода. Важно е и поддържането на екосистема, която да преработва максимален обем въглеродни емисии.

Социални ангажименти
Бъдещият председател на ЕК подкрепи идеята на социалистите за изработване на механизъм за минимална работна заплата, който да обхваща всеки нает работник. Освен това се ангажира с изработването на общоевропейски фонд за обезщетения при безработица, продължаване на младежката гаранция като постоянна политика и въвеждането на детска гаранция.

За България тези промени имат значение основно заради защитата правата на нашите сънародници, които работят в други страни от ЕС. Същевременно общоевропейският процес може да доведе най-сетне до изработване на механизъм за определяне на минималната работна заплата и увеличаване на значението на колективното договаряне в нашата страна.

Засилване на сътрудничеството в отбраната
Като досегашен министър на отбраната, може да се очаква, че г-жа фон дер Лайен ще е особено настоятелна за укрепване на общата европейска отбрана.

За България е важно да намерим своето място както в научните изследвания и разработки, така и да участваме и в интегрирана система на отбранителната индустрия.

Охрана на границите и миграция
Очаквано, бъдещият председател на ЕК пое силен ангажимент по отношение на миграцията. Те се изразяват в по-добро опазване на външните граници, създаване на нов механизъм, който изцяло да замени Дъблинския регламент, включително реформа в Шенген и разбира се – ангажименти за солидарно поемане на бежанци. Големият въпрос е по какъв начин ще се привлекат към тази солидарна политика страните като Унгария, които отказваха да я следват до този момент.

За България това означава да заменим емоциите и популизма с реалната политика. Преразпределението на бежанци е в наш интерес като външна граница, за да не се струпват у нас при отказ на други да ги приемат, успоредно с охраната на границата и затягане на пропускателния режим за бежанци. Същевременно преразглеждането на Шенгенското споразумение рискува да отложи значително българското членство, ако правителството продължава със сегашния си неуспешен подход към този въпрос.

Институционални промени
Урсула фон дер Лайен обеща пред Европейския парламент да намери начин следващият председател на ЕК да бъде избран, след като е преминал през изборите за ЕП – кодифициране под някаква форма на идеята за водещите кандидати. Повечето от евродепутатите логично са разочаровани, че тази система не проработи, но в интерес на истината така или иначе това е една реформа, която трябва да залегне в законодателството. Освен това в рамките на две години ще се проведе широка гражданска конференция по демократичното функциониране на ЕС. В ангажиментите се включват и промени към укрепване на еврозоната, включително – създаване на собствен бюджет.

За България тези процеси имат значение от две гледни точки. Първата е, че засилването на интеграцията в еврозоната, налага да се увеличат усилията България да стане част от нея. Второ и по-важно – гражданската дискусия дава възможност на всички български партии, сдружения, граждани да участват и да си дадат предложенията. Така критиците на ЕС ще имат възможност да покажат алтернативните си идеи, които досега се губят.

Дали изборът на Урсула фон дер Лайен е добър за България зависи преди всичко от българското правителство. Вече споменахме как то трябва да се подготви, за да извлече дивиденти от заявените приоритети. Но с това съвсем не трябва да се изчерпва амбицията за участие в ЕС. Необходимо е да се заявят повече важни и амбициозни български приоритети, които да дадат възможност да излезем от последното място в социалното и икономическо развитие.

Материалът Урсула фон дер Лайен и България е публикуван за пръв път на Икономически живот.