В 19 от 27-те страни от ЕС над 90% от младите хора са използвали социални мрежи. Най-високите дялове са в Кипър (98,3%), Чехия (97,2%), Дания (96,9%) и Финландия (96,6%), докато най-ниските са в Италия (80,3%), Германия (84,2%) и Люксембург (84,8%).

Най-големите разлики в използването на социални мрежи между общото население и младите хора са регистрирани в Хърватия (29,2 процентни пункта (п.п.), 61,5% от общото население спрямо 90,7% от младите хора), Австрия (28,2 п.п., 67,9% спрямо 96,1%) и Полша (27,2 п.п., 63,3% спрямо 90,5%).

Най-малките разлики са регистрирани в Дания (7,2 п.п., 89,7% спрямо 96,9%), Малта (10,3 п.п., 81,6% спрямо 91,9%) и Кипър (11,8 п.п., 86,5% спрямо 98,3%).

Данните за България показват, че сме на нивото на общото за ЕС използване на онлайн социалните мрежи сред възрастовата група 16-29-годишни – малко под 90% (89.4%). У нас разликата в използването на социалките между общото население и младите хора е сред по-умерените за ЕС – 18.34 п.п.

Материалът 90% от младите хора в ЕС и у нас използват онлайн социалните мрежи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Все пак има условия цените да паднат, тъй като нервите се успокоиха заради крехкото примирие, а и Израел сигнализира за потенциално отваряне на дипломатическите връзки, заявявайки, че е готов да започне директни преговори с Ливан възможно най-скоро.

Фючърсите на суровия петрол Brent добавиха 96 цента, или 1%, до 96,88 долара за барел към 06:04 GMT. Фючърсите на West Texas Intermediate се повишиха със 78 цента, или 0,80%, до 98,65 долара за барел.

За тази седмица и двата контракта досега са загубили около 11%, което е най-големият седмичен спад от юни 2025 г., когато предишните израелско-американски удари срещу Иран бяха спрени.

Атаките срещу саудитски енергийни съоръжения намалиха капацитета за производство на петрол на кралството с около 600 000 барела на ден и пропускателната способност по тръбопровода Изток-Запад с около 700 000 барела на ден, съобщава саудитската държавна информационна агенция SPA в четвъртък, позовавайки се на официален източник от Министерството на енергетиката.

Корабният трафик през пролива е доста под 10% от нормалните обеми въпреки прекратяването на огъня, тъй като Техеран не се отказва от контрола си, като предупреди корабите да се придържат към териториалните му води. Иран и САЩ се споразумяха във вторник за двуседмично прекратяване на огъня, договорено с посредничеството на Пакистан. Според анализатори Пакистан ще се опита да настоява за по-трайно мирно споразумение, но може да не разполага с необходимите лостове, за да принуди повторното отваряне на стратегическия воден път.

Иран поиска да начислява такси за корабите, преминаващи през пролива, което е включено като точка от обсъжданото мирно споразумение. Западните лидери и корабната агенция на ООН обаче отхвърлиха идеята.

Цените на петрола Brent могат да достигнат 190 долара за барел, ако потоците през Ормузкия проток останат на сегашното ниво, прогнозира Джон Пейзи, президент на енергийните консултанти Stratas Advisors.

По думите му ако Иран позволи увеличаване на потоците, цената на петрола ще бъде по-умерена, но все пак доста над нивата отпреди войната

Материалът Неизвестните около Ормузкия проток отново повишиха цените на петрола е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Мярката ще важи за шест месеца.

Изискването за сертификат остава за държавите-членки на ЕС, Обединеното кралство, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, като всички останали европейски страни са освободени от това изискване за посочения период.

Материалът Индия разреши износ на несертифициран ориз за страни от Европа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Значението на 17-те редкоземни елемента, които са в основата на широк спектър от технологии – от електрически превозни средства и центрове за данни с изкуствен интелект до роботика и отбранителни системи – нарасна рязко през последните години, до голяма степен поради нарастващото използване на високопроизводителни постоянни магнити.

Търсенето на магнитни редкоземни елементи – по-специално неодим, празеодим, диспрозий и тербий – се е удвоило от 2015 г. насам и се очаква да се увеличи с повече от 30% до 2030 г., според доклада на МАЕ „Редкоземни елементи: пътища към сигурни и диверсифицирани вериги за доставки“. С ускоряването на автоматизацията и дигитализацията, докладът показва, че търсенето на магнитни редкоземни елементи ще нарасне още повече след края на това десетилетие, въз основа на днешните политически настройки.

Сред всички критични минерали, анализирани от МАЕ, редкоземните елементи са сред най-концентрираните географски във всеки етап от веригата за създаване на стойност. Днес Китай представлява около 60% от световното производство на магнитни редкоземни елементи, докато делът му в рафинирането е над 90%. Доминацията му е още по-ярка в сегментите надолу по веригата, с почти 95% от производството на постоянни магнити. Преди две десетилетия Китай представляваше само около половината от световното производство на постоянни магнити.

Последните развития поставиха тези уязвимости на по-ясен фокус. Контролът върху износа, въведен от Китай през 2025 г., доведе до значителни краткосрочни смущения, като някои производители извън Китай се сблъскаха с трудности при осигуряването на ключови суровини и в определени случаи се наложи да намалят производството. Въпреки че потоците по-късно се възстановиха, епизодът подчерта потенциалната опасност за индустриите надолу по веригата. Докладът установява, че ако подобни ограничения бъдат въведени изцяло, до 6,5 трилиона долара икономическа активност извън Китай биха могли да бъдат изложени на риск всяка година, като автомобилният, електронният и други транспортни сектори ще бъдат силно засегнати.

Въпреки все по-голямата яснота за тези рискове, напредъкът към по-диверсифицирано предлагане е ограничен. Според доклада, настоящите и планираните проекти извън доминиращия доставчик са далеч от необходимото за посрещане на прогнозираното търсене. Очаква се до 2035 г. съществуващите и обявените капацитети да покрият само около половината от нуждите от добив, една четвърт от нуждите от рафиниране и по-малко от една пета от търсенето на магнити извън Китай. Това показва нарастваща разлика, освен ако инвестициите в диверсификация не се ускорят. Докладът подчертава забележим дисбаланс в настоящите усилия за развитие на веригата за доставки, като проектите за производство на магнити са значително по-малки от тези на проектите за добив и добив. Съществуващите и планирани проекти за магнити извън Китай представляват само около една трета от минния капацитет.

Запълването на тази разлика би изисквало значителен растеж в цялата верига за създаване на стойност, особено в рафинирането и производството на магнити, които остават ключови пречки. Докладът изчислява, че през следващото десетилетие ще са необходими около 60 милиарда долара инвестиции за развитие на диверсифицирани вериги за доставки. Макар и значителни, тези инвестиции са скромни в сравнение с мащаба на потенциалните икономически загуби, свързани с прекъсвания на доставките.

Рециклирането и иновациите предлагат важни допълващи се пътища, като самото рециклиране има потенциала да намали нуждата от първични доставки с до 35% до 2050 г., докато напредъкът в иновативните технологии за производство и заместване би могъл да облекчи натиска върху най-ограничените елементи.

Докладът отбелязва, че диверсификацията не е просто въпрос на планиране на нови проекти. Съществува по-широко екосистемно предизвикателство, обхващащо пречките в технологиите, оборудването, машините и уменията, които трябва да бъдат решени, за да станат проектите конкурентоспособни.

Постигането на сигурни и устойчиви вериги за доставки на редкоземни елементи ще изисква всеобхватен и координиран подход, според доклада. Предвид географското разпределение на ресурсите, възможностите и промишленото търсене, никоя отделна държава не може да изгради напълно интегрирани вериги за създаване на стойност изолирано. Засиленото международно сътрудничество ще бъде от съществено значение за съгласуване на инвестициите и подкрепа на развитието на проекти, базирани на по-диверсифицирани и устойчиви мрежи за доставки.

Докладът очертава осем практически действия в подкрепа на диверсификацията, включително засилване на готовността за извънредни ситуации, увеличаване на инвестициите в ключови етапи от веригата за създаване на стойност, ускоряване на иновациите както от страна на предлагането, така и от страна на търсенето, и подобряване на прозрачността на цените.

Материалът МАЕ алармира за опасна концентрация на веригата за доставки на редкоземни елементи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В началото на седмицата дружно се посмяхме на ЦИК и на фирмата, която обгрижва машините за гласуване, които не могат да се разберат лопати ли, лаптопи ли вкарват в склада (с привкус, разбира се, на стария лаф за компютрите и компотите). Ако оставим настрана обаче този комичен епизод, в навечерието на поредните избори, на които ще гласуваме хем с машина, хем с хартиена бюлетина е редно отново да поговорим за фундаменталната изборна технология която ползваме. Днес се намираме в най-лошия от възможните сценарии и е време да се вземе дългосрочно решение, вместо да се лутаме от избор на избор.

Изборите идната неделя ще се проведат по смесената система – в секциите ще има и машини, и възможност за ръчно отбелязване в бюлетина. Това е най-нежеланият вариант, по няколко причини: първо и най-важно, защото елиминира основното предимство на машинното гласуване, а именно липсата на недействителни гласове, резултат от нечетливо или немарливо попълване на бюлетини. Не се избягват и грешките в попълването на протоколите и скандалите в секционните комисии около изчислението на резултата, което неизбежно изкривява изборния резултат. Този вариант е и най-скъп за бюджета, тъй като поддържа две паралелни технологии за гласуване – машините (които поне вече притежаваме вместо да наемаме, което в настоящата изборна спирала би увеличило сметката дори повече), но от друга пълен набор хартиени бюлетини. Накрая, ръчното броене създава огромни проблеми с доверието в процеса, заради случайни грешки и съмненията в манипулации.

Въпреки това, почти целият парламент се обяви в подкрепа или на връщане изцяло на гласуването на хартия, или на запазване на смесения модел. Аргументите са разнообразни – едни смятат, че гласоподавателят предпочита хартиения вот, тъй като няма доверие на машина, въпреки че в настоящия вариант тя отпечатва видима, хартиена бюлетина. Други изтъкват, че гласуването с физическа бюлетина е по-лесно, а машините са ограничител, което звучи леко обидно предвид, че почти всеки притежава и ползва смартфон. Трети пък нямат против машинния вот по принцип, но не харесват точно тези машини, които вече сме купили, въпреки че досега не е представен конкретен и убедителен довод за възможността те да бъдат манипулирани.

Обратно, в подкрепа на гласуването само с машини има един ясен довод – при употребата им недействителни бюлетини няма, тъй като го няма елементът на чертаене, защриховане и други форми на творчество върху бял лист с квадратчета. Вотът на всички гласоподаватели е отразен акуратно, което би трябвало да е предназначението на всяка изборна технология. Създаване на възможност машините да изпращат електронно и централизират протоколите от изборните секции пък напълно елиминира възможността на комисиите да влияят върху резултата, злонамерено или поради неспособност правилно да преброят и изчислят резултата.

По тази причина, ново отваряне и корекции в Изборния кодекс – любимо занимание на всяко новоконстуирано мнозинство – би следвало да включва елиминирането на смесеното гласуване и връщане към по-простия модел – прилаган през 2021-22 г., с изключение на най-малките секции – в който се ползват само машини. Това обаче най-вероятно няма да се случи, тъй като значително мнозинство от поне настоящите депутати предпочитат настоящата ситуация, в която има десетки хиляди недействителни бюлетини, а грешките и намесите в протоколите са широкоразпространен феномен, което, разбира се, им носи електорално предимство.

Материалът Депутатите срещу машините е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През 2024 г. 8,3 милиарда пътници с железопътен транспорт са извършили национални пътувания в ЕС, изминавайки общо 420 милиарда километра. Освен това 150 милиона пътници са изминали 23,0 милиарда километра в международни пътувания. В сравнение с размера на населението, това е средно 958 километра на жител при национални пътувания и 53 километра на жител при международни пътувания.

Клиентите на железопътния транспорт в Унгария, Австрия и Франция са изминали най-голямото средно разстояние при национални пътувания: съответно 1 513 километра на жител, 1 493 и 1 442 километра на жител.

На другия полюс пътниците с железопътен транспорт в Гърция са изминали най-краткото средно разстояние при национални пътувания – 70 километра на жител. България е сред трите страни на опашката в ЕС с 240 км. на жител.

Материалът Българите сред трите страни на опашката в ЕС по използване на жп транспорт е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Конго продава облигации с 5-годишен и 10-годишен срок, сочат информациите. Централноафриканската страна навлиза на международните пазари на облигации в момент, когато преживява бум на пазара на метали и подобрява връзките си със Съединените щати.

Преди емисията, Конго публикува основно циркулярно писмо за предлагане. В него се посочва, че ключовите икономически рискове включват конфликта в неспокойната източна част на страната и силната ѝ зависимост от минния сектор.

Към края на миналата година концесионното или полуконцесионното финансиране представлява 97% от външния дълг на Конго, се добавя още в циркуляра.

Материалът Конго стартира първата продажба на еврооблигации е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Докато индексът на продукцията в сектор „Строителство“ се повишава с 8% на годишна база, то примишлеността отбелязва спад с 8.1%, макар че темпът леко намалява спрямо годишните данни за януари месец (-9.9%). Ръсът в строителството в същото време е третият най-силен от две години насам.

В строителството през февруари 2026 г. в сравнение със същия месец на 2025 г. е регистриран ръст с 16.8% при продукцията от строителство на сгради и със 7.7% при строителството на съоръжения. Намаление с 1.2% е отчетено при специализираните строителни дейности.

На годишна база спад на промишленото производство, изчислен от календарно изгладените данни, е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 36.1%, и в добивната промишленост – с 21.5%, докато нарастване се наблюдава в преработващата промишленост – с 0.4%.

В преработващата промишленост съществен ръст спрямо февруари 2025 г. е регистриран при: производството на тютюневи изделия – с 47.3%, производството на лекарствени вещества и продукти – с 22.6%, и при производството на основни метали – с 15.6%.

Спад е отчетен при производството на превозни средства, без автомобили – с 32.4%, и при обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 23.2%.

Материалът Строителството расте през февруари, промишлеността продължава спада е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Настоящата ПП26 е по-особена преди всичко с развиващата се напрегната международна обстановка, както и поради първата година от членството на страната ни в еврозоната. Тя обаче е съставена рутинно, в съответствие с изработени вече от МФ прототипи, поради което се открояват немалко смущаващи елементи:

1. Множество международни и национални научни и специализирани организации публикуват периодично различни прогнози за развитието на икономиките в световен план, както и по отделни страни и региони. В ПП26 се привеждат близо двадесет подобни прогнозни разчети (т.9), в които се оценяват перспективните икономически възможности на България. Всички съставители на тези прогнози са своеобразни странични наблюдатели (т.е. външни за конкретното макроикономическо управление) на икономическото развитие на България.
Специфика на ПП26 обаче е това, че съставителят й (МФ, респективно правителството на България) стои на волана на икономическия автомобил на България. Правителството оценява международните политико-икономически въздействия, влиянието върху икономиката на страната, предвижда по какъв начин те ще се отразят върху основни национални макроикономически параметри и очертава вероятни позитивни и негативни ефекти. Задължителна следваща стъпка е проектирането на конкретни ендогенни макроикономически мерки, чрез които правителството да подтисне негативните въздействия и да подсили позитивните ефекти, особено и най-вече в краткосрочна и средносрочна перспектива.
Такъв елемент обаче в ПП26 няма. В представената прогноза не съществува раздел, който да третира макроикономическите мерки, които правителството се ангажира да прокара, за да тушира негативните и да стимулира позитивните въздействия.
МФ, респективно правителството, се нарежда до цялата плеяда от организации, които наблюдават отстрани случващото се и се занимават с гадателство. Остава се с впечатлението, че конкретното макроикономическо управление не е в състояние да въздейства върху протичането на ендогенните социално-икономическите процеси, а само и единствено да отчита евентуалните предопределени изменения и да се съобразява с тях.

2. Оценката на инфлацията би следвало да бъде основен елемент в ПП26. От началото на 2026 г. България е член на еврозоната, а паричните процеси в еврозоната се контролират и регулират от Европейската централна банка (ЕЦБ). Никъде в ПП26 обаче не фигурира (явно или неявно) присъствието на ЕЦБ и не се дискутират вероятните очаквания за средногодишната инфлация в еврозоната. Инфлацията в еврозоната изобщо не се третира, въпреки членството на страната ни в еврозоната.
В ПП26 се предвижда (т.4) средногодишната инфлация у нас през 2026 г. „…да се повиши до 4.3% според ХИПЦ, а нарастването на потребителските цени в края на годината да възлезе на 5.2%“. Няма дори формална съпоставка с инфлацията в еврозоната. В специализиран доклад на Управителя на ЕЦБ Кристин Лагард от 19-ти март т.г. (месец след началото на конфликта в Близкия изток!) се посочва, че ЕЦБ се стреми инфлацията в еврозоната през 2026 г. да не е по-висока от 2,6%. Остава загадка на какво се дължи очакваната примерно двойно по-високата инфлация у нас през 2026 г. в сравнение с тази в еврозоната и дали, доколко и докога изпреварващата у нас инфлация спрямо еврозоната може да се определи като нормално и очаквано събитие?

3. В ПП26 се представя, проследява и проектира агрегатът БВП, без да се оценява структурата на брутната добавена стойност (БДС). Тя е специфична – услугите вече заемат над 70% от БДС, а темповете на прираст на индустрията като цяло в продължение на години са символични стойности. Този факт не се оценява, не се анализират причините, не се проектират промените в структурата на БДС, нито възможните управленски въздействия.

4. Не се дискутира степента на социално разслоение в обществото, което вече традиционно е най-високо в ЕС. Посочва се, че разходите за труд на единица продукция ще продължават да нарастват, но тази констатация остава откъсната от състоянието на бюджетните структури.

5. В ПП26 се предвижда по-нисък темп на прираст на инвестициите през 2026 г. спрямо предходната година.
Българската икономика и по-специално – индустрията, се нуждае от основно технологично обновление и преструктуриране. Средногодишната норма на натрупване у нас през последните пет години е малко над 18% и е една от най-ниските в ЕС. Поддържането на приемливи темпове на икономически растеж и икономическо обновление за страната ни е невъзможно при подобно оскъдно капиталообразуване. Толкова повече, че след включването ни в еврозоната търговските банки (ТБ) в страната разполагат с повече финансови ресурси, най-вече поради рязкото намаление на изискуемите резерви, които те са задължени да поддържат в БНБ. Активите на ТБ у нас в началото на текущата година са примерно 16-18% по-високи в сравнение с предходната година, докато същият прираст преди година е бил малко повече от десетина процента! Прирастът на банков финансов ресурс би следвало да се материализира в някаква форма на капиталово натрупване, т.е. редно е да се очаква по-активна инвестиционна дейност, съпътствана (както практиката показва и теорията обобщава) с по-сериозен ценови натиск. Тази особеност остава неосмислена от авторите на ПП26.

6. Вече почти традиционно, оценката на презграничното движение на капитали е формална и привидна. България изнася активно капитали в чужбина – през последните пет години нетният износ на български капитали в чужбина се оценява на повече от 39 млрд.EUR при сумарни инвестиции от 86 млрд.EUR! Оценката на този факт остава недостъпна за ПП26, както анализа за причините и последствията.

Заключение

Приготвянето на пролетна и есенна макроикономическа прогноза от МФ в съответствие с изискванията на Закона се извършва формално, като отмятане на досадна необходимост.

Всяко едно правителство (независимо как е етикирано) е длъжно да вижда и да оценява реалните икономически проблеми на страната, за да бъде в състояние да формулира и да провежда адекватни мерки и реформи за тяхното своевременно решаване.

България заема твърдо опашкарската позиция в ЕС и измъкването от това незавидно състояние изисква наличието на аналитична визия, смело провеждане на основополагащи реформи и предприемането на решителни действия за приобщаване на страната ни към развития финансово-икономически свят.

[1] Законът за публичните финанси изисква пролетната макроикономическа прогноза на МФ да бъде публикувана до 25-ти март, но текущата пролетна прогноза бе публикувана на 6-ти април, т.е. с почти две седмици закъснение. Подобно неспазване на законови изисквания е обичайна практика за МФ и се счита едва ли не за нормално.

Материалът Аморфна правителствена проекция е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Много се говори за галопиращи цени и кризи, които по предварителни данни не се потвърждават, изтъква в тази връзка служебният премиер Андрей Гюров.

При 40% от наблюдаваните 101 групи стоки и услуги има увеличение на цените през месец март в сравнение с февруари, а при 60% цените падат, обяснява вр. и.д. председател на КЗП Александър Колячев, допълвайки, че промяната на цената на горивата не се е отразила върху стоките и търговските вериги, които КЗП наблюдава.

В 48 от 800 проверени от НАП бензиностанции има повишение на маржа при трите вида горива, в 88 има увеличение на маржа само при бензина и дизела. Очакват се още документи, на база на които през месец май ще има яснота дали някои бензиностанции ще бъдат санкционирани по Закона за въвеждан на еврото за необосновано поскъпване на цените, информира от своя страна изпълнителният директор на НАП Милена Кръстанова.

Министърът на земеделието и храните Иван Христанов очаква намаление на цените през тази и следващата седмица и самите магазини да опровергаят внушенията, че цените растат.

Премиерът коментира и контекста на проведеното заседание, а именно примирието между САЩ и Иран, за което Гюров изрази надежда да бъде спазено и по този начин да се нвесе спокойствие на международните пазари.

Материалът В 48 от 800 проверени бензиностанции е установен ръст на цените е публикуван за пръв път на Икономически живот.