Високата инфлация, която беляза световната икономика през 2021 г. не е временно явление, както първоначлано се предполагаше. Тя ще продължи и през 2022 г. Този феномен е проблем за централните банки, които трябва да укротят покачването на цените, без да спират икономическото възстановявавне, изтъква в свой коментар RFI.
След 2020 г., белязана от спад на световната икономика, дължащ се на Ковид-19, бързото икономическо възстановяване, най-вече в развитите страни, предизвика бурно засилване на търсенето както на потребителски стоки, така и на суровини и междинни продукти. Предлагането обаче не можа да отговори на повишеното търсене. Това предизвика дефицит на първични суровини и като следствие силно покачване на цените им, и по-специално на горивата. В електронната промишленост също се почувства дефицит, най-вече на полупроводници, което се отрази най-тежко на автомобилната индустрия. Задръстването на множество пристанища по света и скокът на цените на морския транспорт са други фактори, които стимулираха инфлацията. Този процес не подмина нито едно кътче по света.
За да укротят това повишаване на цените, централните банки разполагат само с един инструмент – основният лихвен процент. С повишаването му в краткосрочен аспект централните банки ограничават достъпа до кредити, което води до намаляване на паричната маса в обръщение. Много банки от новоразвиващите се страни вече повишиха техните лихвени проценти. Това е случаят на Мексико, Бразилия и Русия, но същото направиха и в Англия, и Норвегия.
В САЩ, където инфлацията достигна най-високото си равнище от 40 години насам, Федералният резерв предвижда трикратно покачване на лихвите през 2022 г. Засега това се разглежда като предпазна мярка. Но ФЕД проявява твърдата си решимост в провеждане на политиката на ограничаване на закупуването на активи, което смята да сведе до нула през март 2022 г.
Европейската централна банка възприе друга стратегия. Тя реши да не повишава лихвените проценти през следващата година. Според ръководителите ѝ, разпространяването на Омикрон поржда несигурност, което означава, че от това може да пострада икономическата активност в еврозоната. ЕЦБ се опасява, че затягането на паричната политика може да спре пост-Ковид икономическото възстановяване. Допълнително, покачването на лихвите може да окаже негативно въздействие върху някои европейски държави с голям публичен дълг, които сега се финансират на ниска цена.
Централните банки от европейските страни знаят добре, че бързото и значително повишаване на лихвените проценти може да се окаже неефикасно и да забави все още крехкия ръст на икономиката.
Поради тази причина Федералният резерв, най-могъщата централна банка в света, засега само заявява намерения за следващата година. Тя си оставя време да прецени дали инфлацията се задълбочава и дали новият ариант на Ковид ще се отрази на икономиката преди да премине към действие. Кристофър Уолър, един от членовете на Съвета на гуверньорите на Федералния резерв, открито призна, че точният момент за едно първо повишаване на лихвения процент ще зависи от развитието на икономическата активност.
Така че е трудно да се предскаже какво точно ще предприемат централните банки през 2022 г., докато здравната обстановка все още остава твърде крехка.
Превод Георги Саулов
