Да се намали цената на водата. Това е една идея, която все по-често се натрапва в битието ни, особено сега по време на пандемията COVID-19. Идеята е добра, дори много добра предвид създалата се кризисна ситуация в страната и неяснотата относно нейното приключване. Най-малкото през тази година трябва да бъде елиминирано последното увеличение от 2.58 лв. на 2.77 лв. за кубик вода, което влезе в сила от 01.01.2020 г.
Основната причина, която се изтъква при повишаване на цената на водата е необходимостта от инвестиции, основно за подмяна на водопроводната мрежа в България, което от своя страна да намали загубите. Друг е въпросът, че увеличенията за последните десет години са необосновано високи и излизат извън всякакви разумни граници.
В исторически план, идеята за подмяна на водопроводната мрежа на страната ни датира още от милениума, малко след който най-голямото В и К дружество – столичното, бе отдадено на концесия. Доставката на питейна вода бе превърната от стока в услуга и на базата на хиляди обещания за „светло бъдеще“ и постигане на „високи резултати“, тя отиде в частни ръце. За 12-13 години обаче не видяхме нищо повече, освен едно събиране на огромни суми за несвършена работа и нелепи оправдания защо положението е непроменено, но пък за сметка на това видяхме 12 увеличения, от 0.40 лв. до 1.76 лв. При едно от натрупалите се през годините недоволства първият концесионер Юнайтед Ютилитис реши да се оттегли от България, продавайки бизнеса с положени основи на френската Веолия. Концесионерът не излезе с празни ръце, като си замина от страната ни с чиста печалба от над 170 млн. лв., само по видимата част от отчетите. Новият собственик Веолия придоби добре изградената схема на бизнеса, основан на кредити, плащането на които естествено става и до момента през увеличението на цената на водата. Натрупваните от увеличенията суми са гарантирани, поради монополната същност на услугата.
Ситуацията със загубите на вода и до момента си остава почти непроменена. Загубите все още са над 50%, въпреки показваните на база математически акробатики числа във финансовите отчети. Редно е да се отчетат все пак макар и малкото положителни неща, направени от дружеството. Факт е, че към столицата се подава все по-малко вода, въпреки разрастването й. Това означава, че е подобрена регулацията на притока и е оптимизирана системата за водоподване. По-малко вода – по-малко загуби. Добра е и идеята за мониторинг на потока между отделните улични водомери, която за в бъдеще ще бъде безценна, ако все пак от дружеството се решат да направят инвестиции основно в подмяната на водопроводната мрежа. Но да се върнем на въпроса за намаляване на цената на водата…
Защо трябва да я намалим?
Няколко са основанията Първото от тях е, че в момента сме в криза. Пандемична, принудителна и непоискана. И всяко увеличение на битовите сметки без причина, а и с такава, освен че утежнява финансовото състояние на обикновените граждани, предизвиква и напрежение, породено от поредното увеличение на цената на нещо от ежедневието от страна на дружество с монополен характер, каквото е Веолия. Естествено това се отнася и за дружествата в останалите градове на страната. Всеки би си задал въпроса къде е споделената отговорност, относно понасянето на тази тежест по време на криза?
Второто и не по-малко важно основание е, че събраните суми от увеличението в сектора няма да бъдат изхарчени по предназначение. Едва ли някой вярва, че по време криза, когато дейността на фирмите е осакатена, ще бъдат изграждани нови водопроводи, ще бъдат разкопавани улици за подмяната на изгнилите и течащи тръби, или каквото и да е друго за намаляване на загубите на вода. Работите, свързани с това са прекалено разностранни и се извършват от много и различни по предмета си на дейност фирми, повечето от които с ограничени към момента възможности. Разходването на събраните от увеличението финансови средства биха отишли най-вече за вдигане на заплати и суми по договори с фирми за поддръжка, ремонт и извършването на услуги, които са просто част от хранителната верига на събираните финансови средства. Следствие на тези факти, лесно може да се предвиди, че в отчета за 2020г., ще бъде написано, че „следствие пандемията COVID-19 и последвалата я криза, инвестициите в сектора са били замразени или изпълнени в силно ограничени размери“. И така елементарно, но правдоподобно ще бъде оправдана липсата на инвестиции.
Третото и най-важно основание според мен е, че е време да се спре с това безконтролно увеличение на цената на водата, която цена отдавна вече е придобила също пандемични размери. Време е да бъде спряно ограбването на хората за услуга, чийто цени се определят „на тъмно“, на закрито заседание на КЕВР, по зададени порочни критерии. Защото цената на водата в момента е далеч над заложената в инвестиционните планове. И за да опресня късата памет на всички, ще дам конкретен пример с цената на Софийска вода. Според първоначалния инвестиционен план за настоящата 2020г. тя бе определена да бъде 2.57 лв. за кубик вода. В момента, влязлата в сила от 1 януари цена за столичани е 2.77 лв.
Някога казвахме „да изпълним петилетката за три години“. Явно планът е изпълнен, дори преизпълнен. При това буквално, защото според същия този инвестиционен план на Софийска вода за 2021 г. бе определена цена от 2.69 лв. за 1 кубик от безценната течност, а фактът е, че тя вече е надхвърлена…
