Според европейската програма – „План за възстановяване и устойчивост„, България ще получи 12 млрд. лв. през следващите пет години. От тях, правителството смята да отдели 3 млрд. лв. за енергийна ефективност. В следствие на това бе създадена Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради. От нея става ясно, че в обозримия период 2021 г. – 2030 г., според прогнозите и намеренията на правителството, е предвидено да бъдат изхарчени официално 4.667 млрд. лв. Към тях се прибавят и непредвидените разходи за дейности, които не влизат в обхвата на финансиране по тази европейска програма, или още 1.5 млрд. лв. за покриването им, от което сумата набъбва до 6.2 млрд лв. Засега не е ясно кой ще осигури тези 1.5 млрд. лв. Вариантите са да го направят онези потребители, които искат да се включат в програмата, или средствата да дойдат от държавния бюджет.
Като цяло най-важният и фундаментален въпрос е „Как ще бъдат изхарчени тези финансови средства?“
До момента по фактология са изхарчени 2 млрд. лв. за 1820 сгради, а няколко хиляди сгради са в различен етап на изпълнение на дейностите по тази програма. Другият факт е, че от тук насетне няма да има 100% държавно финансиране. Иначе казано, държавата ще поиска от желаещите да влязат в програмата чрез съучастие в дейността по подобряване на енергийната ефективност. В исторически план, всички опити на правителството да накара хората да участват с какъвто и да е процент в цялото начинание се провалиха с гръм и трясък. Това ни връща в първоначалната изходна позиция как да бъде изхарчен този финансов ресурс. Основните варианти не са много.
Първи вариант: Потребителите отказват да съфинансират тези дейности, които са просто заповед на „Брюксел“. Причините са, че или нямат излишни финансови средства, или не искат да стават „банкови роби“ за следващите 10-20 години. Това е тяхно право и никакви изменения в сега действащите закони или в последващи, които ги правят „задължени лица“ няма да бъде в състояние да промени това.
Втори вариант: Което и да е следващо правителство, да намери начин да финансира в рамките на този финансов ресурс, колкото е възможно повече сгради. Това е най-неудобният за управляващите вариант, защото ще се наложи да бъдат подобрени достатъчно на брой сгради, които да доведат до видим резултат за постигната енергийна ефективност. В същото време възможностите за постигането на огромни печалби за определени фирми, на базата на изградените корупционни практики, ще бъдат по-скоро мираж. Затова този вариант е най-малко вероятен.
Трети вариант: Правителството да предложи подходящото съфинансиране за потребителите в такъв процент, който да ги накара да се съгласят да участват в тази дейност. Това е най-вероятният за реализиране вариант. Може само да се гадае дали той ще бъде най-лесният, или най-трудният. В момента има около 5 хиляди сгради със започнати дейности по прилагане на мерки за енергийна ефективност, но не са довършени. Най-вероятно собствениците на тези сгради ще се облагодетелстват от финансовия ресурс и съгласието им ще зависи от това на какъв етап са тези дейности, колко остава до приключването им и каква сума ще бъде поискана от живущите в тях за довършване на работата. Все още в общественото пространство няма видим анализ за броя на тези сгради, но това е най-вероятният сценарий за усвояването на идващите по програмата средства. Дори и при този вариант пречките ще бъдат много, като в много от случаите те ще бъдат непреодолими. Ако все пак се предположи, че всички тези сгради се съгласят на съфинансиране, то пак не е ясно дали предложеният ни от Европа финансов ресурс ще бъде достатъчен. Или иначе казано, парите са вече предварително усвоени.
Ами ако се появят нови сгради, или по-точно такива, които са на етап сключване на първоначален договор за финансиране, но не са получили одобрение. Това са сгради, които са преодолели едно от трудните препятствия по постигнане на съгласие на всички живущи в тях да бъде кандидатствано за тази програма. Сега променената конюнктура и преминаване от „пълно финансиране“ към „съфинансиране“ към този проект ще постави под много сериозен въпрос законността им, поради факта, че е променен основният принцип на договора. В тази връзка в близко бъдеще ще се разрази и друг скандал, свързан с факта „съфинансиране“.
През годините на кандидатстване по програмата за енергийна ефективност много от жилищните сгради с етажна собственост, включили се в кампанията, бяха принудени да се преобразуват в юридически лица, с всички негативни за тях последици по отношение на задълженията им. При промяната на сегашните условия за участие, ако те не желаят да продължат участието си в тази програма, поради нежелание или невъзможност, не е ясно дали ще бъдат премахнати досегашните им финансови задължения към държавата и ако са направили финансови разходи до момента поради този факт, ще бъдат ли въобще обезвъзмездени?
По този въпрос управляващите упорито мълчат.
Друг важен момент е, ако има достатъчен финансов ресурс – кои сгради ще бъдат с приоритет при усвояването на финансовите средства?
Според Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г., в България има малко над 2 млн. сгради. От тях целогодишно обитаваните са малко над 1.365 млн. броя. От тях 1 291 549 са еднофамилни жилищни сгради, които е почти сигурно, че няма да имат достъп до програмата за енергийна ефективност. Сградите от смесен тип са 6 465, докато общежития и сгради за колективно домакинство са едва 1 019 броя. Първи по значимост и най-вероятните получатели на финансовите средства са 66 865 броя многофамилни жилищни сгради. Разгънатата площ на тези сгради е 117 158 877 кв. м. Данните от тази справка са на база преброяването през 2011г. Макар и стари, те са меродавни, тъй като именно в тях попадат сградите, които се нуждаят от мерки за енергийна ефективност и каквито и да е последващи анализи да се правят тези сгради ще бъдат основно във фокуса на енергийната програма.
Реализацията на програмата за енергийна ефективност ще бъде изцяло отговорност на следващото правителство. Ще бъде негова политика, като в зависимост от нея тепърва предстоят промени в различните закони и наредби, свързани с програмата. През тази година предстои да бъде извършено и ново преброяване на населението в Българи, като част от дейността при това преброяване ще бъде и осъвременяване данните на сградния жилищен фонд.
