Както стана дума, в хилядите страници анализи на положението на ромите много рядко се среща размисъл или изчисление, какво означава остракирането им от иначе общодостъпните поприща на човешко развитие.
Сметки от миналото
Разбира се, има и изключения и сметките неизбежно са идеализирани.
- Едно изследване на Световната банка за цената на ромското не-включване по време на предишната рецесия (данни за 2010 г.) показа, че при най-ниски допускания за дела на ромското население в съответните страни, загубата на производителност (непроизведена брутна добавена стойност – БДС), изчислена в евро, е следната: 231 млн. евро в Сърбия, 367 млн. в Чехия, 526 млн. в България и 887 млн. евро в Румъния.
- А годишният пропуснат приход (несъбрани данъци поради непроизведена БДС) в държавните бюджети на тези страни е 58 млн евро в Сърбия, 202 млн в Румъния, 233 млн в Чехия и 370 млн в България.
- Използвайки други – по-високи – оценки на ромското население (валидни към 2006 г.), икономическите загуби за четирите страни, взети заедно и осреднени за една година, са оценени на 5.7 млрд евро, а фискалните загуби – на 2 млрд евро.
Тези загуби може да изглеждат незначителни… Но те са близки до парите, изплатени на Атомстройекспорт за неинсталираното оборудване за АЕЦ „Белене“, или близо 1/3 от миналогодишния разход за строителството на „Балкански поток“.
Като дял от брутното капиталообразуване за 2010 г. става дума за 6.2% от осъществените инвестиции или за 1.3% от БВП за 2011 г. Не е лошо да се вземе за сравнение ръстът на БВП за 2010 г., той е 0.6% от БВП. Иначе казано, стопанският растеж за 2010 г., без въпросните загуби от изключване на ромите, би бил три пъти по-висок.
Но изчисления следва да се правят не само за години на рецесия.
За съжаление от 2007 г. досега не е измерено повторно какви биха били например ползите за фиска от ромското включване. Тогава оценката бе направена от Димитър Чобанов, Светла Костадинов и Георги Ангелов.
Тъй като са ясни разходите за образование на един ученик, те оцениха вероятността младите роми да получат основно, средно и висше образование, и изчислиха нетната настояща стойност на внесените данъци от такъв човек (бюджетни приходи от данък върху доходите на физически лица, социални данъци – осигуровки и косвени данъци върху потреблението), ако той или тя изкарат средния за България период на заетост от 40 години.
Дори и при най-лошия сценарий (ограничен икономически растеж, бавно увеличаване на заплатите и др.), ползите за правителствените бюджети на България от увеличаване на заетостта на ромите са както следва:
- Настоящата стойност на нетните бюджетни ползи от образованието на едно ромско дете е 82 000 евро;
- Т.е. инвестиция в образованието на 10 хиляди ромски деца би дало нетни бюджетни ползи от над 822 млн евро;
- При инвестиция в образованието на 30 хиляди ромски деца, чистото увеличение на бюджетните приходи би било 2.5 млрд евро.
Тъй като цените за образование са в евро и не са се променили съществено за последните 10-15 години, може да се предположи, че в реално изражение днес тези ползи биха били 2.2-2.3 млрд евро.
Тези пари са близо половината от десетгодишните разходи на работодателите за покриване на предизборното увеличение на пенсиите от 1 януари 2009 г. ( малко на 6 млрд лева). Тогава БСП и НДСВ не спечелиха изборите. Това не пречи непрекъснато да се правят опити за купуване на гласове на избирателите на едро.
Ако преди 14 години по някакво чудо беше се случило онова, чиито ползи тогава пресметнаха колегите от ИПИ, днес тези 2 млрд и нещо евро биха били предостатъчни да се покрие увеличението на парите на данъкоплатците, които ще бъдат прехвърлени на НОИ до края на годината.
Сметки от бъдещето
Ако вземем за отправна точка нетните ползи от образование на ромите, изчислени през техния брой в ИЗОО („извън заетост, обучение и образование“), който по данни от 2017 г. е 135 хиляди и не е променен оттогава, нетната полза от приноса на тези хора за бюджета за периода от 40 години ще бъде повече от 11 млрд. евро или 277 млн. евро на година.
Въз основа на данните за населението и демографските прогнози на НСИ, както и на основата на данните за брутната добавена стойност (БДС) за 2019 г. на един зает, е възможно да се изчисли, че ако безработните роми са включени в работната сила през 2021 г., за времето на тяхната трудоспособна възраст (която сега е поне 10 години по-кратка от тази за средния зает в България, поради по-кратката продължителност на живота), новозаетите роми ще допринесат за икономиката, а ползата от тяхното включване може да бъде, както следва:
- 112 млрд. лв., ако всички роми в активна възраст бъдат наети от 2021 г. за период от около 33 години;
- или 224 млрд. лв. принос на ромски граждани към икономиката на България, ако започнат работа през 2030 г. и се отчете евентуално по-дългата продължителност на живота.
Ако всички роми през 2021 г. са заети в селското стопанство за периода на активно участие в икономиката, те биха произвели БДС на сума 21.5 млрд днешни лева; ако са в сферата на услугите – 106.5 млрд лв.
Фискални ползи от преки данъци (върху доходите и труда – пенсионни и здравни вноски при положение, че размерът им се запази) от роми, които ще започнат работа през 2021 г. по средностатистически условия на договорите им – 31.4 млрд лв., в селското стопанство – 6.6 млрд лв., а в услугите – 29.8 млрд лв.
Към тези сметки могат да се добавят приходите от косвени данъци. Лесно е да се съставят и сценарии в зависимост от това, дали ромите са самонаети, къде работят и при какви договорни условия. По-важно е обаче да се знае защо е нужно да се правят
Ефектът от демографската ситуация е разнообразен.
- Намаляващият брой на населението най-вероятно ще доведе до увеличаване на броя на БВП на глава от населението (по-малко население, повече БВП) и ще окаже влияние върху разходите за живот, жизнения стандарт и цените на земята и недвижимите имоти.
- Колкото повече са гражданите в напреднала възраст, толкова по-малка е и ще бъде производителността на икономиката.
- Нарастващият брой на застаряващото население и намаляващият брой младежи преди 20-годишна трудоспособна възраст, прави неизбежно настоящата българска пенсионна система да страда от отрицателна разлика между пенсионните вноски и обезщетенията.
- През 2019 г. МВФ прогнозира, че тази разлика ще се увеличи от 3.6% от БВП днес до 6% от БВП през 2050 г. Изменените пенсии в държавния бюджет за 2021 г. всъщност приближават този хоризонт, макар че не е ясно още с колко. Независимо от дизайна на пенсионната система, разликата се финансира.
- Това важи и за финансирането на здравната система. И двете системи, както ясно демонстрира COVID-19, в момента се финансират от трансфери от държавния бюджет (данъкоплатци) и бъдещата демографска динамика изисква повече приходи за финансиране на всички спестяващи сегменти на икономиката – пенсии, здравеопазване и образование.
- Финансирането на тези системи зависи от броя на заетите лица, техните доходи и данъци (и вноски за частни институции); от 2017 г. все повече проучвания на работодатели и мениджъри на предприятия се оказват в ситуация на остър недостиг на работна ръка: 33-35% от тях виждат това като предизвикателство No1 за цялата икономика; 41% в строителството и 44% в индустрията.
Ресурсите за разрешаване на тези предизвикателства са ограничени и всеки вариант има своите алтернативни разходи.
През последните години обществеността в България осъзна, че недостигът на работна ръка далеч не е тривиален, обсъжда се вносът на работна ръка и се преработват регулациите на пазара на труда. На ниво ЕС тези проблеми на България и новите държави-членки доведоха до разногласия.
Вътрешният демографски ресурс в България и други десет държави от ЕС са ромите, или по-скоро ромското включване в спестяващите сектори, в образованието и след това във всички сектори на икономиката.
Следва продължение…
