В последните седмици се забелязва сериозно влошаване на услугите, предоставяни от Топлофикация София. По основните медии вървят безспирно репортажи как цели квартали остават без топлоподаване с дни. Хората негодуват, че са принудени да търсят алтернативни варианти за осигуряването на топла вода за хигиенни нужди и отопление. И всичко това на фона на зимните условия и непосилната и исторически най-високата за столичани цена от 118.18 лв. за 1 MWh топлоенергия.
От дружеството твърдят, че правят всичко възможно, каквото и да означава това, да възстановят топлоподаването в най-кратки срокове. Дори декларираха, че липсата на доставена топлинна енергия ще се отрази в сметките на абонатите, като по-малко продадено количество енергия. Твърдението им обаче не отговаря на истината и всеки може сам да го удостовери, като погледне продадената от Топлофикация София топлоенергия в рамките на абонатната станция, намираща се на втора страница на фактурата за месец декември 2021г. и да се увери, че тя е с 12-14% по-висока спрямо декември 2020г.
Зачестилите аварии по топлопреносната мрежа на столичното парно съвсем не са случайни. Те са следствие на безхаберното управление на Топлофикация София през последните над 10 години, през които дружеството не си правеше труда да инвестира в подмяната на остарялата и амортизирана топлопреносна мрежа на Столицата. Информация за състоянието й и за вложените в подмяната й инвестиции бяха табу през последните години. Първите публични данни за тези инвестиции бяха изнесени едва в края на миналата година в доклада, на американската „Блек и Вийч Мениджмънт Консултинг“ ООД, съставила доклад за подобряване състоянието на столичната Топлофикация София, който план бе разработен с безвъзмездната подкрепа на Американската агенция за търговия и развитие (USTDA).
В доклада бе записано, че общата дължина на разпределителната мрежа на столичното парно е 1080 км. От тях през последните 20 години Топлофикация София са подменили приблизително 229 км разпределителни тръбопроводи, средно 11.5 км годишно. В графиката от доклада обаче се вижда, че тези средни 11.5 км. се отнасят едва за 6 години от този 20-годишен период. Дори не е упоменато колко километра от тези подменени тръби са следствие на необходимостта от неотложен или наложителен ремонт. С тези темпове обаче на Топлофикация София ще са й необходими още 80 години за да приведе в ред топлопреносната мрежа на Столицата. Друг е въпросът, че в края на този период тази топлопреносна мрежа отново ще е отдавна амортизирана. Изводът от тези данни е, че поддържането на топлопреносната мрежа съвсем не е сред приоритетите на дружеството, а оттам следва, че и загубите по тази топлопреносна мрежа, които плащаме през цената на парното – също не са.
В тази грозна картинка на „нищоправене“, наскоро лъсна още една дупка в мръсното бельо на управлението на дружеството. Поводът отново е грижата за топлопреносната мрежа. Само преди 10-на дни общинският съветник Николай Николов направи питане относно изпълнените ремонти по инвестиционни програми, извършени от „Топлофикация София“ от 2010 година досега. Резултатите, изнесени в отговора са фрапиращи и нагледно показват принципите на работа на дружеството по отношение на подмяната на топлопреносната мрежа.
В Таблица 1 са представени обобщените данни за подмяната на топлопреносната мрежа и парите, които са изхарчени за тези дейности.
От данните в таблицата се вижда, че за последните 12 години за ремонти са похарчени малко над 66 млн. лв., за които са подменени около 114 км. от топлопреносната мрежа. Фрапиращото в случая е, че докато през 2010 г. цената на линеен метър рехабилитация на мрежата е 297 лв., през 2021г. тя вече е 1 255лв. За тези 12 години увеличението на цената на тази дейност е цели 350% или по 29% увеличение всяка година за една и съща дейност. Подобно разхищение на обществен ресурс граничи с престъпление и прилича на най-обикновена схема за източване на дружеството.
Не е чудно тогава, че при този начин на управление и разхищение на и без това недостигащия финансов ресурс, топлопреносната мрежа е в такова плачевно състояние. Подобно е разхищението на финансов ресурс във всички разходни дейности на столичното парно. Когато си монополист и затварянето ти е немислимо, а в допълнение не ти се търси никаква отговорност и не търпиш никакви санкции от каквито и да е регулаторни органи, то можеш да правиш абсолютно каквото си поискаш. Съвсем спокойно изчакваш времето на заявление за вдигане на цената и с бодра крачка и дръзновение отиваш да си го поискаш.
През отчетния период 2021-2022г. столичани ще платят доста по-високи сметки. Към дадените от КЕВР 20% увеличения в цената, ще бъдат прибавени и близо 10% по-високи суми от по-голямото количеството продадена топлоенергия за периода май-декември 2021г., спрямо идентичния период на предходната година, и то за очевидно влошаваща се услуга.
