Пандемията Ковид-19 още повече засили неравенството: богатите стават все по-богати, бедните – все по-бедни. Световните ръководители трябва да предприемат действия за борба с тази язва, която подкопава политическите, икономическите, социалните и екологичните равновесия на планетата, коментира Le Monde/capital.fr.
Неравенството не е фатална неизбежност, но борбата с него остава гигантско предизвикателство. Това противоречиво заключение на доклада на Лабораторията за световно неравенство (World Inequality Lab), публикуван на 7 декември, показва цялата сложност на една язва, която подкопава политическите, икономическите, социалните и екологичните равновесия на планетата. Заплахата не е нова, но кризата с Ковид-19 допринесе за още по-голямо съсредоточаване на световното богатство в най-заможните и задълбочи несигурността сред най-уязвините.
Според доклада Клубът на 1% най-богати съсредоточава една трета от богатствата, натрупани на планетата след 1995 г. Символ на това е Илон Мъск, първи по богатство в света, който може да стане и първият, чието състояние ще надхвърли 1 трилион долара.
Класацията на американското списание Форбс, която измерва имуществата на най-богатите в реално време, показва, че първите 10 притежават повече от 100 млрд. долара всеки. Всички останали, освен Мъск, в тази класация са американци, с изключение на французина Бернар Арно, собественик на групата компании за луксозни стоки Louis Vuitton Moët Hennessy. В съвкупност те са натрупали богатство, което се измерва с 12-цифрено число. То е най вече в IT сектора и се дължи на ръста на курса на акциите им на борсата. Джеф Безос, на 2-ро място, държи 9,9% от Amazon, а Марк Зукърбърг – 12,3% от Facebook.
От тази гледна точка шокът от последните месеци е специфичен. Докато двете световни войни и световната финансова криза от 1929 г. доведоха до ново раздаване на картите и то не в полза на най-заможните, то пандемията по-скоро увеличи разрива между най-богатите и най-бедните.
„След 18 месеца Ковид-19 светът е още по-поляризиран от гледна точка на неравенството в богатството“, подчертава Люка Шансел, директор на World Inequality Lab. „Докато собствеността на милиардерите се увеличи още с 3.600 трилиона евро, нови 100 млн. души попълниха редовете на хората, живеещи в крайна бедност“, разкрива той.
Наистина, активната намеса на държавата в развитите страни позволи да бъдат защитени доходите на голяма част от населението и да се предотврати бум на бедността. Но тази политика беше възможна само с цената на безпрецедентно нарастване на публичния дълг и на масивно изливане на средства от централните банки във финансовата система. Тези пари бяха необходими за защитата на хората на наемния труд и на предприятията, но от тях се възползваха и големите собственици, което доведеде до ново задълбочаване на неравенството.
Три очевидни факта
Три очевидни факта се представят пред световните ръководители. Първият: печелившите от кризата, тези, чието богатство се увеличи, трябва да дадат по-голям принос за преодоляване на щетите, причинени от нея, като се започне от дълга. За целта трябва да се наложи прогресивен данък върху най-големите богатства. Трябва да бъде обложена всякакъв вид собстевност. Усилията трябва да се съсредоточат не само върху недвижимостите, но и върху финансовите активи, които представляват съществената част от съвременното богатство. В доклада се говори за пропорционално облагане на няколко стъпки, като се започне от 1 млн долара и се стигне до богатства надхвърлящи 100 млрд. долара.
По проблема с „данъчното бягство“ докладът предлага създаването на международен финансов регистър под егидата на ОИСР и на ООН, например, който „би позволил на данъчните власти да проверяват дали задължените лица декларират коректно активите и доходите си независимо от това, което финансовите институции в офшорните зони обявяват“.
Успоредно с това World Inequality Report призовава да се запази данъкът върху имуществото на служителите в чуждестранни представителства на корпорациите и да се наложи данък за няколко години напред за тези, които искат да емигрират от данъчни съображения. Автоматичната обмяна на информация между данъчните институции и напредъкът на информационните технологии ще позволят по-точно прилагане на правилата, се обяснява още в доклада.
Освен това въвеждането на данък от 15% за мултинационалните компании би била стъпка в правилната посока, макар че съществуват множество вратички за избягването му.
Втори факт: намаляването на неравенството не може да се осъществи само с политика на преразпределение. Държавата трябва да предприеме активна намеса във финансирането на системите за образование и здравеопазване, така че те да бъдат достъпни за повече хора. Дълго време считани за разходи, на тези усилия вече трябва се гледа като на инвестиции, необходими за преодоляване на неравенството.
Ако Европа е районът, където то е най-малко изявено, това се дължи преди всичко на факта, че нивото на обществените услуги е най-високо. Показателно е, че САЩ вече се вдъхновяват от този модел, което е напредък в борбата срещу социалната несправедливост.
Третият факт: разбирането, че бробата срещу климатичните промени трябва да се води и със средствата на данъчната политика. Най-заможните семейства, които са и най-големи замърсители, трябва да допринесат в по-голяма степен във финансирането на декарбонизацията. Движението на „жълтите“ жилетки показа, че прехвърлянето на екологичния преход на плещите на най-бедните води до риск от голямо социално напрежение. Настоящата криза трябва да ни принуди да вземем предвид тези три факта, докато не е станало прекалено късно.
***
Le Monde/capital.fr, превод Геолги Саулов
