С 1103 лв. нетен доход трябва да разполага през септември един работещ, живеещ сам, за да може да покрива разходите си за издръжка. Спрямо декември миналата година сумата е нараснала с 56 лв., което се дължи на много фактори, основно на ръста на цените на горивата и на електрическата енергия.
Това гласят обобщените данни от Наблюдението на потребителските цени и Заплатата за издържка към септември от изследването на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.
За двама работещи от тричленно домакинство с дете до 14 години необходимият нетен доход за всеки от тях е 992 лв. Преди 9 месеца тази сума бе с 50 лева по-малко. Т.е. необходимите средства са нараснали с общо 100 лв., поради което от синдиката настояват за вземане на компенсаторни мерки.
От института напомнят, че Заплатата за издръжка (ЗИ) е измерител на доход от труд, който позволява на наетия работник и неговото семейство базисен, но социално приемлив стандарт на живот. Заплатата за издръжка има за цел да отрази нивото на заплащане, което позволява на определен тип семейство достоен начин на живот. Тази заплата представлява прогноза за месечните разходи, необходими за покриване на разходите за храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт, съобщения, свободно време.
Стойността на ЗИ се базира на потребителска кошница, включваща 479 хранителни и нехранителни стоки и услуги (без консумация на алкохол и тютюн), като хранителните са 162 броя, а нехранителните стоки и услуги – 317 бр.
Ускореното нарастване на ЗИ през последното тримесечие и очакванията, че ще продължи и през следващите месеци, е достатъчен аргумент смело да се твърди, че в момента МРЗ е заплата за бедност, защото покрива едва 50% от необходимия доход за издръжка, изтъкват от КНСБ.
Затова синдикатът настоява за последователно увеличаване със 17.5% на МРЗ през следващите години. Целта е през 2025 г., при заложения темп на нарастване, да достигне 91% от заплатата за издръжка на 3-членно семейство, а през 2026 г. вече МРЗ ще я надхвърли. Постигането на такава адекватност на МРЗ би спомогнало да се ограничи делът на „нископлатените работници“ и на „работещите бедни“.
От КНСБ очакват инфлацията да не е преходна и да продължи до средата на 2022 г. макар и с низходящи трендове. Основание за това е възходящия ръст на цените на производител в промишлеността достигайки до 20% през м. септември на годишна база, след като през август е 17.9%. Този ускорен темп е достатъчен аргумент, че нарастването на цените ще намерят отражение в крайните цени на потребителите в близките месеци.
От началото на годината (при база м. декември) доходът, необходим за издръжка, нараства с 5.3%, а на тримесечна база с 3.1%.
По-забележимо нарастване от началото на годината се наблюдава при групите:
- „Хляб и зърнени храни“ с 4.2%. Общото увеличението на цените на хлебните изделия е с 8.6%, при брашното с 10.1%;
- „Мляко и млечни продукти“ с 4.2%, като по-силно изразено е нарастването при групата на сирената (краве и овче) с 5.3%;
- „Животински и растителни масла“ нарастват с 16.3%, като само слънчогледовото олио в рамките на девет месеца се повиша с около 30%;
- Зеленчуци с 15.4%, по-осезаемо нарастване се наблюдава при зеле, домати, краставици, картофи (в диапазон от 22-30%). Наред със сезонните зеленчуци чувствително нарастване се наблюдава при зрял фасул (със 7.5%) и леща (със 17.3%).
- Повишението на хранителните стоки се отрази върху нарастването на цените на услугите в заведения за обществено хранене, които достигат ръст до 9.4%. По-силно е изразено нарастването в заведения за бързо хранене с 7.6% и кафенета/сладкарници с 14.8%.
Заключението е, че нарастват стоките от първа необходимост, които традиционно присъстват на българската трапеза и имат по-високи нормативни разходи в домакинските бюджети. Колкото по-бързо нарастват цените на стоки от първа необходимост, толкова повече се увеличава техният дял в ЗИ, а това води до намаляване разходните пера в други групи.
От началото на 2022г. се предвижда ново увеличение на цените на енергоносителите, което е предпоставка за нарастване дела на бедните и на енергийната бедност.
Напредъкът от прилаганите политики в посока преодоляване и превенция на „енергийната бедност” е относително слаб. Налични са и трите фактора, които определят равнището на енергийна бедност – ниски доходи, високи цени на енергията (в сравнение с покупателните възможности на населението), и сгради с лоши енергийни качества.
Следователно, това е причината България да заема челни позиции по показател – невъзможност за поддържане на дома адекватно топъл. По данните на Евростат 27.5% от населението в България, не може да поддържа дома си достатъчно топъл, при средни нива за ЕС-27 от 8.2%.
В новата методика за изчисляване на ЗИ се приема 3-членното семейство като типично за България, защото близо 40% от семействата представляват модела „2 възрастни + 1 дете под 18 г.“ Съобразно методиката необходимият нетен доход за издръжка на 1 работещо лице се трансформира в заплата за издръжка (нетна и брутна) съобразно броя на работещите в семейството/домакинството.
