Шокът се възприема почти повсеместно и драстично през първия месец след въвеждане на рестрикциите – април (Фигура 1, сезонно изгладени данни). Впоследствие, с времето, се забелязва адаптация и настройка към променената ситуация, като в отделни сектори тя е напълно успешна. Към средата на годината единствено търговията на дребно изостава чувствително с възстановяване на активността си и това явно е свързано с по-трудната адаптация на населението към променените условия.

Картината от Фигура 1 не е толкова обезпокоителна, колкото е формиращото се впечатление от изказвания на отделните секторни представители. Спадът е безспорен, но възстановяването е в ход и не е за пренебрегване. Както и при други подобни случаи следва внимателно, неприбързано и прецизно да се преценят действителните поражения, както и капацитета на възстановяване особено и най-вече, когато се опира до финансово подпомагане на едни или други сектори.

От промишлените подотрасли добивната промишленост съумява да се справи ефективно със ситуацията и поддържа позитивни темпове, но преработващата промишленост е засегната тежко. Най-силно пострадали са „Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета“, „Производство на машини и оборудване“, „Обработка на кожи и кожени изделия“, „Печатна дейност“, т.е. предимно производството на стоки за дългосрочно потребление. Показателно е, че цените на нехранителните стоки падат от м. март насам (пет месеца подред!) средно с над 2% на годишна основа! Определена част от свитото производство е следствие от чувствителната рестрикция на търговията на дребно. То не би могло да бъде иначе, след като основни търговски обекти бяха закрити, а и обществената психология диктуваше рязко отдръпване от текущи покупки.

Заслужава да се отбележи позитивната активност при производството на превозни средства (без автомобили), производството на основни метали, както и на лекарствени вещества. Последният подотрасъл се откроява с чувствителен прираст както на производството, така и на цените, което видимо е следствие и от недобрата регулация.

Търговията се свива почти повсеместно с изключение на „Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или Интернет“. Видимо изживяваната пандемия ще даде тласък на този вид търговия, което изисква и предполага много по-значима регулационна система. Търговията с автомобилни горива се срива почти наполовина, което можеше да се оцени и от чувствителния спад на цените им.

Като цяло икономиката успява да намира пътища за адаптация към променената и променяща се ситуация. Поражения безусловно има немалко и немалки. Проблемът обаче опира до намиране на медицинско решение за стопиране на разпространението на COVID-19, след което икономическата активност най-вероятно ще се реновира. В този смисъл икономиката е зависима от медицината. Ако и когато медицината съумее да открие начини за ефективно ограничаване на коронавируса, икономиката ще успее своевременно да възстанови ефективността си.

Данните от Фигура 1 показват, че икономиката не е пасивен потърпевш от пандемията. Адаптацията към променената ситуация е в ход и тя не бива да се пренебрегва. При това следва да се има предвид, че резултатите на Фигура 1 не са повлияни от бюджетна подкрепа. Мярката 60:40 започна да действа от м. юни и ще функционира в нов формат от началото на второто полугодие. По замисъл тя е повече и предимно социална подкрепа, а не открояващо се икономическа. Повсеместното раздаване на пари е прецедент от м. август.

Показателно е, че регистрираните безработни се повишават рязко през м. април (от 220 хил. души през м. март на 293 хил. души през м. април), но спадат на 273 хил. души през м. юни и на 259 хил. души през м. юли. Признак за относително добра адаптация е динамиката на нормата на натрупване (като отношение между „Бруто образуване на основен капитал“, от една страна, и „Брутен вътрешен продукт“, от друга). През първото тримесечие на текущата година тя пада до рекордно ниските 14%, докато експресните оценки за второто тримесечие показват относително приемливи 19%! Има основания да се предполага, че бизнесът се ориентира към подходящи нови инвестиционни решения.

Като динамика годината ще бъде зле икономически, но основно поради катастрофалния спад през първото полугодие. Данните на този етап показват, че възстановяване на икономиката през второто полугодие не е изключено. Нагласите за потребление си остават, трудовата и инвестиционна активност също са на лице. През второто полугодие би следвало да стартират и задействат механизмите за икономическа подкрепа, вкл. и от европейско равнище.

Заключение

Проблемът опира до това, доколко вътрешното макроикономическо управление ще съумее да бъде на висотата на текущите изисквания, за да може икономиката да използва максимално съществуващите възможности както за динамика, така и за преструктуриране. Няма признаци за подобряване на данъчната събираемост, която да позволи провеждане на по-ефективно разпределение на бюджетните разходи. Не се забелязва осъзнаване на необходимостта от изработване на аргументирана стратегия за придържане към подходяща фискална политика, съобразена с реалностите в ЕС. Прибягването до недобра и прибързана актуализация (актуализации!) на държавния бюджет не е решение на възникващите проблеми.

Наличието на високо социално напрежение по причини, които не са свързани с пандемията, безусловно препятства и ще препятства нормалното икономическо възстановяване.

Материалът Секторни поражения от COVID-19 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

ВИТТЕ Аутомотив България, една от най-големите компании у нас в сектора на автомобилостроенето, съобщи, че продължава дейността, поради предприетите мерки за защита и дезинфекция.

Компанията е координирала всички мерки с опита на колегите си в Китайския завод на Групата, и всички мерки взети в Китай в борбата с разпространението на заразата са приложени и в българския завод.

Още в началото на месец февруари, разказват от компанията, се взимат мерки чрез закупуване на първите антибактериални гелове. Освен предвиденото снабдяване за 2 месеца напред, те са разположени на над 150 точки в завода. Осигурени са дезинфекциращи комплекти за почистване на техниката в производството и повърхностите във всеки офис.

Става ясно, че за всеки от 920-те служители са закупени маски за еднократна и многократна употреба. Въведено е измерване на температурата два пъти на ден – при влизане на работа, както и по-време на работа, за да се изключат възможни случаи болни хора да влязат във фирмата.

За посетителите в завода също са приложени извънредни превантивни мерки като попълване на въпросник, задължително наличие на маска и измерване на температура на входа. За логистичните офиси и КПП-тата са изградени предпазни паравани с цел изолация от контакт.

Във фирмените столови храната се дава в кутии за еднократна употреба, заедно с прибори и чаши за еднократна употреба. Масите са разделени с по един стол и на разстояние от 1,5м.

Персоналът е разделен на малки групи. Служебният транспорт се дезинфекцира между смяната на смените, като всички шофьори са с предпазни маски, както и персоналът, който пътува. Компанията прави редовна глобална дезинфекция на завода. Освен това в завода всеки ден е на разположение медицинско лице. От началото на месец март е съставен оперативен щаб, който всекидневно следи ситуацията и взема мерки съгласно промяната в епидемичната обстановка и адаптира превантивните мерки.

Работата в производството е организирана на групи, което позволява на всяка от групите да бъде изолирана (да си бъде вкъщи) минимум 14 дни. За администрацията е въведена работа от вкъщи, като винаги има представител от съответния отдел в компанията.

Материалът Как една компания може да спаси производството си по време на пандемия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

• „Линамар България“, Русе („Монтюпе“) – първоначално съобщи, че спират работа от 6 до 10 април. На 25 март съобщиха, че спират работа от 30 март до 10 април.
• „ВИТТЕ Аутомотив“, Русе – от 16 до 20 март са в отпуск 30% от работещите; от 23 до 27 март други 30%. Спира работа цялото производство от 30 март, засега обявено за две седмици. Причини: спрени производствата на европейските автомобилопроизводители и доставчици, от друга страна – невъзможност за осигуряване безопасността на работещите (безопасен транспорт, разстояния между работните места и т.н.). Опасенията на ръководството са, че китайските поддоставчици възстановяват производството си, а поддоставчиците (конкуренти) от Мексико не са спирали работа и вероятността да бъдат изместени от тях е много голяма.
• Друга ключова фирма временно спира работа изцяло в двата завода за две седмици – поради въведеното извънредно положение и временното спиране на производството в заводите на клиентите им.

Вече знаем, че „Язаки“ спря работа и в трите си завода, припомня камарата.

Заключението и е, че поддоставчиците за автомобилостроенето са в тежка ситуация.

Невъзможно е да се извозват работещите, голяма част от които живеят на 70-80 км. от завода – поради коронавируса. Започва криза поради спиране на европейски фирми, произвеждащи автомобили.

Според камарата не е изключено при ненамеса от страна на държавата отделни производства да бъдат изнесени в други страни.

Ситуацията в корабостроенето, основно кораборемонтът, е подобна.

1. „Бургаска корабостроителница“ остава без работа. Има договор с Русия за ремонт на определени кораби по график. Руските специалисти, които трябва да присъстват и консултират дейностите по ремонта, не могат да дойдат в България. Договорът за ремонт на руски кораби не е прекратен, но изпълнението му се отлага неопределено във времето.

Забавят се и срокове за доставка на материали от западните страни. Вместо за 10-12 дни доставките стават за 20-25 дни.

• Най-големият кораборемонтен завод „Одесос“, Варна в момента довършва ремонта на кораб, но не е ясно кога и как ще пристигнат други кораби за ремонт, за които има договор, тъй като от тези страни не могат да пристигнат специалисти, контролиращи ремонта.
• „Корабно машиностроене“, Варна – спира работа за две седмици. Не може да експедира изработена продукция за Италия.

Материалът Спират работа най-големите ни фирми, свързани с автомобилната индустрия е публикуван за пръв път на Икономически живот.