Това се казва в отговор от пресцентъра на МЕ на запитване на ИЖ по повод публикациите, че група от седем европейски лидери, начело с френския президент Еманюел Макрон, призовава Европейската комисия да спре да ограничава ядрената енергетика и да обмисли начини за включването ѝ в правилата на ЕС за зелено финансиране.

Конкретните два въпроса на ИЖ са:

• Беше ли поканена България да се присъедини към групата на седемте държави от ЕС в подкрепа на ядрената енергетика?
• Каква е позицията на страната ни по отношение на предложението на тези седем страни-членки?

От писмото на енергийното ведомство става ясно, че по време на видеоконферентна среща, както и в телефонни разговори, от МЕ е потвърдена принципната подкрепа за писмото. А именно – за България ядрената енергия играе важна роля за осигуряване на национална, регионална и европейска енергийна сигурност, като същевременно осигурява достъпна енергия за потребителите и е ключов елемент в прехода към нисковъглеродна икономика.

Поради кратките срокове за съгласуване обаче, не е било възможно официалното включване на България към страните, подписали писмото, става ясно от отговора на енергийното ведомство.

Но се подчертава, че независимо от това, България многократно е изразявала позиция в защита на ядрената енергетика и подкрепя посланията в гореспоменатото писмо.

Материалът България подкрепя Макрон и вишеградци за развитие на ядрената енергетика в ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По думите му, решението е на правителството, но ако бъде взето, оставаме без проект за АЕЦ Белене, тъй като настоящият е за 2 блока, а тепърва ще трябва да се прави проект за 7 блок на Козлодуй, което ще отнеме до 7 години.

Технически е напълно възможно, но ще отнеме много време и ресурс, тъй като в момента проектът „Белене“ има 7 години преднина. В Козлодуй имаме гола поляна, припомни Манчев.

В същото време експертът е категоричен, че на България й трябват четири нови ядрени мощности – 7 и 8 блок в Козлодуй и двата в Белене. Само по този начин ще можем да компенсираме изтичането срока на работа на 5 и 6 блокове в Козлодуй през 2047-49 година. Манчев уточни, че първият въпрос вече не е финансовият, а този за зелената сделка и замяната на въглищните централи с алтернативни.

Богомил Манчев намекна, че правителството е отговорно за боксуването на проекта „Белене“. Кандидатите за стратегически инвеститор са били готови да пристигнат у нас, да се карантинират 14 дни в хотел и след това да започнат да се запознават с документацията.

По темата за използването на алтернативно ядрено гориво Манчев обясни, че един реактор, който е руска технология, трябва да работи около 5 години с руско гориво, преди да може да се пристъпи към използването на друго.

Материалът Може да останем и без АЕЦ „Белене“, и задълго без нова мощност в „Козлодуй“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Историята на проекта АЕЦ „Белене“ , особено през последните десет години, е повече печална, отколкото нещо друго, а отношението на правителството към него се люшка от едната до другата крайност и обратно:

• До 2016 г. това е един „гьол“, който за нищо не става, по думите на премиера, като през 2012 г. проектът е прекратен;
• След арбитражното решение срещу НЕК от 2016 г. до 2018 г. проектът се споменава с половин уста и то в контекста на това какво да се прави с двата реактора, закупени в резултат на арбитражното решение;
• До 2020 г. проектът е най-хубавият на света, дори се обмисля да стане балкански, като се привлекат акционери от съседни държави, а неизбежното му строителство се обяснява с това, че „АЕЦ „Козлодуй“ ще работи още десет години“, а електроенергията от въглищните централи ще е скъпа заради цената на въглеродните емисии, по думите на премиера.

Цялото лъкатушене е съпроводено от гръмки изказвания и громене на политически опоненти и така около десет години. Миналата година обаче в дневния ред на редовно заседание на Министерския съвет в средата на октомври се появява т. 30 „Доклад за одобряване на Доклад на министъра на енергетиката за предприемане на подготвителни действия и проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на одобрената със Заповед № АА-04-30 от 21 февруари 2020 г. на председателя на Агенцията за ядрено регулиране площадка № 2 в Атомна електроцентрала „Козлодуй” в контекста на постигане на целите на Европейския съюз за климатична неутралност до 2050 г. и диверсификация на енергийните ресурси“. На първи поглед това е странно по ред причини:

• Става без особени фанфари;
• Свързано е с проект, от който през 2015 г. новото тогава правителство неформално се отказва, като една от причините е, че той е съставен от предходното правителство;
• Това противоречи или на енергийната стратегия и Интегриран план в областта на енергетиката и климата, в които е предвидено строителство на два нови блока от по 1000 МВт, или на мандата за изграждане на „Белене“, който предвижда използване на наличното оборудване.

Освен приемането на доклада обаче Министерският съвет възлага на министъра на енергетиката да „предприеме необходимите действия и да разреши на „Български енергиен холдинг” ЕАД да влезе в преговори с компании от Съединените американски щати, развиващи нови ядрени технологии за граждански цели, включително малки модулни реактори, с цел проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на площадка № 2 в Атомна електроцентрала „Козлодуй”. Това, плюс клетвите, че няма как да се откажем от „Белене“, навежда на мисълта, че по-скоро се проучват възможности за строеж на над 2000 МВт ядрени мощности, което е в остър разрез с два стратегически документа, приети по-рано същата година.

Новият обрат в сюжета на сагата с продължителност и характеристики на латиноамерикански сериал идва след последното заседание на Министерски съвет, на което се възлага на министъра на енергетиката „да предприеме необходимите действия за пълно използване на капацитета на одобрената със заповед на Агенцията за ядрено регулиране площадка № 2 в АЕЦ „Козлодуй“ за изграждане на нова ядрена мощност – ядрена централа, включващо рационалното използване на доставеното оборудване за АЕЦ „Белене“, а заедно с това „ще разреши продължаване на действията по проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност чрез използване на нови ядрени технологии за малки модулни реактори“. Тук вече имаме и физичен проблем – няма как с доставеното оборудване за АЕЦ „Белене“ да се построи едновременно и тази централа (какъвто е предният мандат на министъра), и нова мощност на площадката в „Козлодуй“.

Използването на доставеното оборудване за АЕЦ „Белене“ на площадка № 2 в АЕЦ „Козлодуй“ е тема, която сме коментирали не веднъж (например тук), но пред нея стоят редица въпроси, които включват:

• Има ли бъдеще проектът „Белене“;
• Какво е бъдещето на въглищната енергетика;
• Какво модели ще се използват за преход към нисковъглеродна енергетика;
• Колко време ще продължат да са в експлоатация блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“;
• Кога най-късно трябва да влезе в експлоатация нов блок в „Козлодуй“ – трябва да се има предвид, че подобни проекти отнемат около 10 години и без изключение са свързани със забавяне от поне две години;
• Как ще бъде структуриран и финансиран проектът – разходите са пряко свързани с периода на строителство и всяко забавяне ги увеличава;

… и куп други, за които няма да ни стигне времето и мястото.

Историята на проекта „Белене“ може да се използва като анекдотичен пример за енергийната политика като цяло:

• гръмки изказвания и основно политическо говорене;
•  липса на каквито и да е обществени обсъждания;
• липса на ясна обосновка за необходимостта и ефекта от дадена политика (това са част от критиките на ЕК за Интегрирания план в областта на енергетиката и климата);
• обяснения как това е единственият възможен подход;
• отлагане на трудните решения до последния момент, когато възможностите вече са силно ограничени;

И когато опре ножът до кокала – обяснения с половин уста, диаметрално противоположни решения (отново без обсъждане и оценка) и замитане на последствията под килима.

Материалът Енергийна политика с протоколни решения и замитане под килима е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Експертите по доклада са имали три варианта, съобразно технологиите, одобрени от ОВОС – американската за реактори „AP 1000“, руски технологии, които са реакторите за АЕЦ „Белене“, е обяснила министър Петкова.

В доклада на експертите се отбелязва, че се подкрепя реализацията на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ с наличното оборудване от проекта за АЕЦ „Белене“. По този начин вероятно се слага край на проекта за втора атомна електроцентрала.

Припомняме, по-сериозно развитие на идеята за 7 блок в Козлодуй – за сметка на АЕЦ „Белене“, предизвика посещението на посланика на САЩ у нас Херо Мустафа в първата ни АЕЦ.

„Това са изключително важни инфраструктурни проекти, които гарантират и националната сигурност, и енергийната сигурност, и диверсификацията. Освен това използват и платеното от държавата и данъкоплатците оборудване за АЕЦ „Белене“. Мисля, че след 7-и, ще отидем и на 8-и реактор“, е заявил министър-председателят Бойко Борисов в хода на заседанието. Премиерът е определил доклада като добра стратегия, в която има записани важни и бързи стъпки за действие по проекта.

Подчертава се, че до 10 години България може да има изградена нова ядрена мощност.

„С нашия доклад сме дали възможност да се вземе едно обосновано, аргументирано и информирано решение за бъдещето на нашата енергетика. И този проект не е лесен, но при добра организация можем до десет години да пуснем един нов блок“, категоричен е бил изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ Наско Михов.

Според гласувания от правителството доклад днес министърът на енергетиката следва да предприеме необходимите действия за пълно използване на капацитета на одобрената със заповед на Агенцията за ядрено регулиране площадка №2 в АЕЦ „Козлодуй“ за изграждане на нова ядрена мощност, включващо рационалното използване на доставеното оборудване за АЕЦ „Белене“.

Министърът на енергетиката трябва да организира изготвянето на модел за финансово структуриране на проекта за изграждане на нова ядрена мощност и на правен анализ на приложимата национална, европейска и международна правна рамка. Също така министърът ще разреши продължаване на действията по проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност чрез използване на нови ядрени технологии за малки модулни реактори.

Материалът Реакторите за Белене отиват в АЕЦ „Козлодуй“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това той каза по време на онлайн церемонията по случай присъединяването на България към Агенцията за ядрена енергия (АЯЕ) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Припомняме, по-сериозно развитие на идеята за 7 блок в Козлодуй – вероятно за сметка на АЕЦ „Белене“, стана посещението на посланика на САЩ у нас Херо Мустафа в първата ни АЕЦ.

По-късно от Дондуков 1 съобщиха, че Бойко Борисов се е срещнал с изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй“ Наско Михов.

Премиерът е отбелязал, че след извеждането на старите реактори, много важно е, че сме получили лиценз за 5-и и 6-и блок на „Козлодуй“ за още десет години.

От своя страна Михов е припомнил, че на 7 декември 2020 г. стартира работа по проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на площадка 2 на АЕЦ „Козлодуй“ след като през февруари м.г. бе издадено решение за оценка за въздействието върху околната среда на проекта.

По време на срещата са цитирани и експертни доклади, според които икономически, екологично и технически е възможно оборудването, предвидено за АЕЦ „Белене“, да се използва за нова мощност на „Козлодуй“. Става ясно и че са привлечени международни експерти за реализацията на проекта на площадка 2 на АЕЦ „Козлодуй“ по отношение на налагащите се анализи.

Борисов е повторил аргументите на посланик Мустафа, че платеното вече оборудване на стойност 1,3 милиарда лева за АЕЦ „Белене“, ще може да се ползва за седми реактор на АЕЦ „Козлодуй“.

„Активно се работи по темата и ще чакам доклад от министъра на енергетиката още в рамките на утрешното заседание на правителството“, заявява премиерът.

От думите му става ясно още, че в действията си правителството се води от възможностите за редуциране на емисиите от парникови газове и намаляваме на зависимостта от внос на енергийни ресурси по оптимален и конкурентоспособен начин, в контекста на целта на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. и приоритетите на Европейската зелена сделка.

Иначе, България стана 34-ата страна членка на Агенцията за ядрена енергия, в рамките на която участват държавите, опериращи почти 90% от инсталираните ядрени мощности в света.

В онлайн разговора си с генералния секретар на ОИСР Анхел Гурия, Борисов добави, че България разчита на ядрените си мощности, дала е пример как се извеждат четири реактора от експлоатация, как се съхранява отработено ядрено гориво.

Премиерът ни също така сравни влизането ни в Агенцията за ядрена енергия с приемането на България в ERM II.

Материалът Усилено се действа за нов реактор в „Козлодуй“, потвърди Борисов е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това обяви изпълнителният директор на акционерното дружество АД ЕСМ Васко Ковачевски по време на Македонския енергиен форум, състоял в Скопие, съобщава „Дневник“.

Причината е в икономическите перспективи – гръцката централа е с по-добри възможности за осъществяване „в разумен срок“. Обратно, от българска страна имаше „закъснения и отлагания“, коментира Ковачевски.

Той се аргументира, че електроцентралата е с инсталирана мощност до 800 мегавата, в която Северна Македония чрез АД ЕСМ би имала собственост от 25% и до 200 мегавата, с което значително ще се подобри представянето на компанията от гледна точка на стабилно производство на електрическа енергия.

Северна Македония прояви интерес към АЕЦ Белене миналата година, като държавната АД ЕСМ изрази желание да бъдат купени 10% от електроенергията на бъдещата атомна централа – т.е. и като купувач, и като акционер.

Макар Ковачевски никъде да не споменава политически съображения, решението се обявява в момент на двустранно напрежение заради отказа на България да допусне начало на преговори със Северна Македония за членство в ЕС.

Материалът Скопие се отказва да инвестира в АЕЦ „Белене“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Ние знаем, че правителството иска това да бъде търговски проект в чист вид – без каквито и да е държавни гаранции. Но такъв прецедент за реализацията на подобен тип проект в света аз не знам„, заявява директорът по развитието и международния бизнес на руската държавна корпорация Кирил Комаров, цитиран от dir.bg и „Сега“.

Всеки инвеститор трябва да знае как ще си възвърне инвестицията, за да може реално да построи тази атомна електроцентрала, изтъква Комаров и уточнява, че тази тема многократно е обсъждана с българското правителство.

Подобни проекти, коментира още Кирил Комаров, се реализират или с достатъчно сериозно взаимодействие с държавата, или получавайки някакви гаранции за възвръщаемост на инвестицията от производство на електроенергия.

Като пример той посочва построяването на АЕЦ във Финландия, където всички акционери в проекта едновременно са станали и потребители на електроенергия, като са дали юридически гаранции за изкупуване на електроенергията на определени цени.

„За всеки инвеститор подобен механизъм дава яснота как ще си възвърне инвестицията. В България засега няма никакъв механизъм за връщане на инвестицията, освен продажбата на електрическа енергия на свободния пазар„, обяснява още Комаров.

Материалът Как ще си върнем инвестицията за АЕЦ „Белене“, питат от „Росатом“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Годината е 1972 – 23 месеца от началото на строежа на „Козлодуй. От статията на в-к „Икономически живот“ разбираме, че на обекта работят вече 4000 души и въпреки студеното време, кипи усилен труд, защото трябва да преизпълнят със 100 % постигнатото през 71-ва.

Репортажът информира още, че по насрещния план завършването и предаването в експлоатация на първия блок от:

В края на статията научаваме, че ускорените темпове на строеж са и заради присъствието и помощта на трима съветски инженери, както и стотици съветски проектанти, конструктори и машиностроители.

Материалът 23 месеца от началото на строежа на Първа атомна е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Старо двайсе“, поправям ги аз. VII реактор на АЕЦ „Козлодуй“ е много стара дъвка, разпечатана още през 2012 година и здраво задъвкана от кабинета Орешарски. Ще им припомня и акционерното споразумение с американската „Уестингхаус“, сключено от правителството на БСП и ДПС и катастрофирало година по-късно при „Борисов II“.

А пък ако вземем предвид и споменаването на „нова мощност при Козлодуй“ като контрапункт всеки път, като се заговори за Белене, дъвката се оказва още по-захабена.

В случая обаче, ако се поразмислим, ще установим, че днешното ядрено изригване на премиера не е чак толкова неочаквано. Общо взето той преповтори казаното преди седмица от посетилия България зам. държавен секретар на САЩ Франсис Фанън.

Покрай конфузния за нас негов коментар, че за Вашингтон „Балкански поток“ си е „Турски поток“, независимо ние как му казваме, Фанън (ей така между другото) посъветва правителството да спре да се занимава с остарелите технологии по изграждането на втората ни АЕЦ „Белене“ и препоръча да се обърне внимание на действащата централа в „Козлодуй“, като похвали малките модулни реактори. Ехото на това изказване чухме днес под дъжда на поляната, с добавката, че те са вариант за след 7 години, защото още не били лицензирани от ЕС.

Но дали само интервенцията на Фанън е причина за новата тема в дневния ред на премиера ни. Едва ли.

Преди няколко дена световните медии цитираха агенция Ройтерс за голямо междуправителствено споразумение на Румъния със САЩ, с което северните ни съседи уреждат финансиране и изграждане на два нови блока на АЕЦ „Черна вода“. Ситуация деликатна, тъй като румънците хем ни правят показно, хем ни повеждат с няколко обиколки и то на фона на внушителните ядрени планове на България, събиращите прах (вярно, добре покрити и защитавани за момента) два реактора до „гьола“ Белене, търговете, разговорите, потенциалните инвеститори и прочие.

Този румънски финт в нашето си наказателно поле едва ли се е понравил на министър-председателя ни и това също може да обясни донякъде фейсбук включването му от брега на Дунава.

Естествено, конкретиката ни бе спестена, вероятно защото не съществува. Чухме няколко ключови думи – „VII реактор“, „американска технология“ (неидентифицирана), „малки модулни централи“ и това е.

Проект, инвеститор, прогнози за срокове и прочие въпроси явно са оставени за по-натам във времето. Или… за никога. Защо е това подозрение ли? По две причини.

Първо, свидетели сме на силно некомфортните за Борисов и околните му последни няколко месеца. Става ясно, че монолозите от джипката и голямото харчене на пари нямат кой знае какъв ефект. Допускат се имиджови грешки, като дори добрата новина от Moody’s отиде „по дяволите“, вкарана в контекста на сценката с горския пън.

Борисов е майстор на асиметричните действия, с които е успявал да потуши избухващите политически пожари през годините. Така че имаме основание да приемем и „VII реактор на Козлодуй“ като заек, който трябва да отвлече вниманието на лаещата глутница.

И тук се появява едно дежавю. Преди много години – на 6 април 2002 година, премиерът Симеон Сакскобургготски успя да изненада всички, обявявайки решението НДСВ да реанимира проекта АЕЦ „Белене“. Към тази дата се бяха понатрупали някои неудобни политически въпроси, които мигом бяха забравени от опоненти и медии, прехласнати от мантрата „Белене“.

Естествено, на практика нищо не се случи, само дето известно време беленчани бяха заети да правят планове къде ще инвестират парите си, спечелени от продажбите на очакваната да поскъпне земя.

Няма как да знаем дали премиерът Борисов помни ходовете на своя ментор и използва триковете му за отвличане на вниманието. Ясно е обаче, че енергийната тема е колкото деликатна, толкова и важна за общественото развитие и посоката, която ще поеме страната ни. „Зелената сделка“ чука на вратата, въглеродните емисии поскъпват, наближава моментът, в който въглищата ще присъстват само в учебниците по стопанска история.

Банално е, но са необходими действия и то просветени, отговорни, с широк хоризонт на планиране. Който в никакъв случай не е март месец 2021-ва.

Материалът „VII реактор на Козлодуй“ заменя мантрата „АЕЦ Белене“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според Николов политическият риск е, ако в НС влязат повече партии, които са против проекта. Това би повишило цената му, дори e възможно той да не бъде реализиран.

Традиционно, в плевенския регион хората са позитивно настроени към втората АЕЦ, защото строежът й означава много нови работни места.

Николов коментира още, че при най-добрия прогнозен вариант АЕЦ-Белене може да започне работа през 2032 година, съобщава и Клуб Z.

„Обективно погледнато, подпише ли се обвързващият договор, рискът за това да не бъде изпълнен един ядрен проект пада изключително много“, изтъква председателят на енергийната комисия, цитиран от изданието.

По думите му, предстоящите етапи за реализация на проекта АЕЦ-Белене зависят от това, дали до края на годината участниците се запознаят с документацията. Следват 4 месеца за получаване на обвързващите оферти и преговорен процес, който ще завърши с подписване на обвързващ договор във връзка със структурирането и строителството на обекта. Инвеститорът трябва да обяви какво ще промени от съществуващия проект, но това няма да повлияе върху общото лицензиране, което касае технологията воден реактор.

Наскоро стана ясно, че инвеститорът ще трябва да поиска и нотификация от ЕК за построяване на АЕЦ-а, тъй като за Брюксел това е нов проект.

Припомняме, „Росатом“ – една от компаниите, с които държавата ни обяви готовност да преговаря, преди месец подписа меморандум с „Фраматом“ и „Дженерал електрик“ за партньорство в процедурата по избор на стратегически инвеститор за строежа на българската АЕЦ-Белене. Това стана, въпреки че френската и американската компании не бяха в шорт листа, но пък са готови да доставят оборудване в процеса на строителството.

Наблюдатели коментират, че този развой прави почти сигурен „Росатом“ като строител на евентуалната втора наша атомна електроценртала.

Материалът АЕЦ „Белене“ готова до 2032-ра, ако правилните партии влязат в следващото НС е публикуван за пръв път на Икономически живот.