„Архивни страници“ продължава да следи темата за строежа на първа атомна, отразена на страниците на в-к „Икономически живот“ в началото на 70-те години на миналия век. Една от причините – днешният шум около Козлодуй и перспективата американски специалисти да крачат рамо до рамо…

Годината е 1974 – много важна, тъй като е пускова за първия ни АЕЦ. И ИЖ информира в свой репортаж

Партийно и патетично. И познато.

Материалът Първа атомна – в чест на една национална партийна конференция е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От компанията съобщават, цитирани от „Дневник“, че е сключено рамково споразумение (меморандум за разбирателство) с „АЕЦ Козлодуй – нови мощности“, като двете страни ще работят съвместно в търсене на „дългосрочно решение за чиста енергия за България“.

NuScale ще помогне в партньорството за проучвания и анализи, включително за разработването на проектен график, икономическо обосноваване и определяне цената на специфичен проект. Американците са готови да сътрудничат и за проектирането, лицензирането и други взаимно договорени дейности за потенциално изграждане на ядрена мощност в Козлодуй.

Модулът NuScale е воден реактор под налягане с всички компоненти за генериране на пара и топлообмен, включени в един интегриран блок. Устройството може да генерира 77 MWe (бруто) на модул или около 924 MWe за 12-модулна електроцентрала. NuScale ще предлага и опции за по-малки размери на четири и шест модула, пише изданието World Nuclear News.

Става ясно, че компанията е подписала Меморандуми за разбирателство за проучване внедряването на нейната технология в Канада, Чехия, Йордания, Румъния и Украйна и заяви продължава да обсъжда подобни споразумения с потенциални клиенти по целия свят. През октомври миналата година американската Международна корпорация за финансиране на развитието подписа писмо за намерение, за да помогне на NuScale да развие 2500 MWe ядрена енергия в Южна Африка.

Припомняме, това е втора „сюжетна линия“, свързана с нова мощност в Козлодуй. Преди време правителството взе решение за проучване възможността оборудването, предназначено за АЕЦ Белене да се използва за изграждане на 7 блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Междувременно ядрени експерти коментираха, че страната ни ще има нужда и от нови два блока в Козлодуй, и от втора ядрена в Белене. Те предупредиха, че ако се вземе единият реактор от Белене, то там трябва да се прави нов проект, тъй като настоящият е за два реактора.

Материалът Американци ще проучват възможността за монтиране в „Козлодуй“ на малки модулни реактори е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Договорът поставя началото на втория етап от процеса по лицензиране на ядрено гориво за 5-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ в изпълнение на програмата за диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво.

Процедурата по лицензиране на алтернативно ядрено гориво у нас се реализира със съвместната работа на експерти с доказан опит в областта на ядрената енергетиката от България, САЩ и Швеция.

Церемонията се е провела в Министерски съвет, където премиерът Борисов е коментирал:

„Започнахме с диверсификацията на изтребителната ни авиация, с новите самолети F16 блок 70. Минахме през закупуването на 20% от терминала  за втечнен газ в Александруполис и финансирахме изграждането на интерконектора с Гърция, който тази година ще бъде готов. По инициативата „Три морета“ напредваме много бързо относно разширяването на газовото хранилище „Чирен“, което заедно с газовата връзка с Гърция ще осигури доставка и възможност за съхранение на втечнен природен газ“.

Той е подчертал, че изграждането на 7-и и 8-и реактори в АЕЦ „Козлодуй“ е изключително важно за България, тъй като страната ни държи на ядрената енергетика, която е включена в Зелената сделка на ЕС и има опит в сферата. Припомняме, ако се реализира това, то ще е за сметка на проекта АЕЦ „Белене“, тъй като ще се използва неговото оборудване.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова е  добавила, че с подписването на днешния договор процесът по пълна диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво за България става необратим.

Изготвянето на детайлна и задълбочена оценка на безопасността се изисква от българската нормативна уредба, за да бъде получено разрешение за въвеждане в експлоатация на алтернативен тип горивни касети. След финализиране на дейностите по договора, разработката ще бъде представена в Агенцията за ядрено регулиране за получаване на разрешение за въвеждане в експлоатация на алтернативните касети.

Изготвянето на анализите на безопасността е част от Програмата на АЕЦ „Козлодуй” за диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво, в която са включени отделните етапи на процеса. Програмата е съгласувана с Агенцията по доставките към ЕВРАТОМ. Европейската стратегия за енергийна сигурност изисква цялостно диверсифицирано портфолио на доставките на ядрени материали и услуги в ядрено-горивния цикъл за всички оператори на ядрени централи в Европейския съюз. Целта е гарантиране на непрекъснатата и безопасна работа на ядрените мощности, сигурността и надеждността при производство на електрическа енергия за населението и промишлеността на страните членки на ЕС.

Материалът „Уестингхаус“ се заема с анализа за внедряване на алтернативно ядрено гориво в „Козлодуй“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Историята на проекта АЕЦ „Белене“ , особено през последните десет години, е повече печална, отколкото нещо друго, а отношението на правителството към него се люшка от едната до другата крайност и обратно:

• До 2016 г. това е един „гьол“, който за нищо не става, по думите на премиера, като през 2012 г. проектът е прекратен;
• След арбитражното решение срещу НЕК от 2016 г. до 2018 г. проектът се споменава с половин уста и то в контекста на това какво да се прави с двата реактора, закупени в резултат на арбитражното решение;
• До 2020 г. проектът е най-хубавият на света, дори се обмисля да стане балкански, като се привлекат акционери от съседни държави, а неизбежното му строителство се обяснява с това, че „АЕЦ „Козлодуй“ ще работи още десет години“, а електроенергията от въглищните централи ще е скъпа заради цената на въглеродните емисии, по думите на премиера.

Цялото лъкатушене е съпроводено от гръмки изказвания и громене на политически опоненти и така около десет години. Миналата година обаче в дневния ред на редовно заседание на Министерския съвет в средата на октомври се появява т. 30 „Доклад за одобряване на Доклад на министъра на енергетиката за предприемане на подготвителни действия и проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на одобрената със Заповед № АА-04-30 от 21 февруари 2020 г. на председателя на Агенцията за ядрено регулиране площадка № 2 в Атомна електроцентрала „Козлодуй” в контекста на постигане на целите на Европейския съюз за климатична неутралност до 2050 г. и диверсификация на енергийните ресурси“. На първи поглед това е странно по ред причини:

• Става без особени фанфари;
• Свързано е с проект, от който през 2015 г. новото тогава правителство неформално се отказва, като една от причините е, че той е съставен от предходното правителство;
• Това противоречи или на енергийната стратегия и Интегриран план в областта на енергетиката и климата, в които е предвидено строителство на два нови блока от по 1000 МВт, или на мандата за изграждане на „Белене“, който предвижда използване на наличното оборудване.

Освен приемането на доклада обаче Министерският съвет възлага на министъра на енергетиката да „предприеме необходимите действия и да разреши на „Български енергиен холдинг” ЕАД да влезе в преговори с компании от Съединените американски щати, развиващи нови ядрени технологии за граждански цели, включително малки модулни реактори, с цел проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на площадка № 2 в Атомна електроцентрала „Козлодуй”. Това, плюс клетвите, че няма как да се откажем от „Белене“, навежда на мисълта, че по-скоро се проучват възможности за строеж на над 2000 МВт ядрени мощности, което е в остър разрез с два стратегически документа, приети по-рано същата година.

Новият обрат в сюжета на сагата с продължителност и характеристики на латиноамерикански сериал идва след последното заседание на Министерски съвет, на което се възлага на министъра на енергетиката „да предприеме необходимите действия за пълно използване на капацитета на одобрената със заповед на Агенцията за ядрено регулиране площадка № 2 в АЕЦ „Козлодуй“ за изграждане на нова ядрена мощност – ядрена централа, включващо рационалното използване на доставеното оборудване за АЕЦ „Белене“, а заедно с това „ще разреши продължаване на действията по проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност чрез използване на нови ядрени технологии за малки модулни реактори“. Тук вече имаме и физичен проблем – няма как с доставеното оборудване за АЕЦ „Белене“ да се построи едновременно и тази централа (какъвто е предният мандат на министъра), и нова мощност на площадката в „Козлодуй“.

Използването на доставеното оборудване за АЕЦ „Белене“ на площадка № 2 в АЕЦ „Козлодуй“ е тема, която сме коментирали не веднъж (например тук), но пред нея стоят редица въпроси, които включват:

• Има ли бъдеще проектът „Белене“;
• Какво е бъдещето на въглищната енергетика;
• Какво модели ще се използват за преход към нисковъглеродна енергетика;
• Колко време ще продължат да са в експлоатация блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“;
• Кога най-късно трябва да влезе в експлоатация нов блок в „Козлодуй“ – трябва да се има предвид, че подобни проекти отнемат около 10 години и без изключение са свързани със забавяне от поне две години;
• Как ще бъде структуриран и финансиран проектът – разходите са пряко свързани с периода на строителство и всяко забавяне ги увеличава;

… и куп други, за които няма да ни стигне времето и мястото.

Историята на проекта „Белене“ може да се използва като анекдотичен пример за енергийната политика като цяло:

• гръмки изказвания и основно политическо говорене;
•  липса на каквито и да е обществени обсъждания;
• липса на ясна обосновка за необходимостта и ефекта от дадена политика (това са част от критиките на ЕК за Интегрирания план в областта на енергетиката и климата);
• обяснения как това е единственият възможен подход;
• отлагане на трудните решения до последния момент, когато възможностите вече са силно ограничени;

И когато опре ножът до кокала – обяснения с половин уста, диаметрално противоположни решения (отново без обсъждане и оценка) и замитане на последствията под килима.

Материалът Енергийна политика с протоколни решения и замитане под килима е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това е станало след задействане на аварийната защита на реактора. Всички системи на блока са сработили съгласно проектните алгоритми, съобщават от АЕЦ-а.

Причината за изключването е задействане на защита по време на рутинни операции. Няма отклонение от нормалната радиационна обстановка.

В момента се извършват подготвителни дейности за пуска на блока, който се планира да стане до края на деня.

Шести блок на АЕЦ „Козлодуй” работи в съответствие със съгласувания с „Електроенергиен системен оператор” ЕАД график за натоварване.

Енергийният министър Петкова също заяви, че това не е авария, ректора ще бъде включен в рамките на деня, въглищните централи работят с пълен капацитет и е осигурен нормален режим на енергийната система на страната.

Материалът Няма проблем с 5-ти блок, уверяват от „Козлодуй“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

И тъй като традициите имат значение, а челният опит – още по-голямо, „Архивни страници“ за пореден път ще се върнат към строежа на първата ни АЕЦ, отразен подробно в статиите на в-к „Икономически живот“ от началото на 70-те години на 20 век.

В брой от 1973-та намираме фоторепортаж, чиито послания не се нуждаят от коментар:

От текста към основната снимка пък разбираме, че

Сега уверено можем да допълним, че освен със съветските ще решаваме сложните проблеми и с американските другари и специалисти.

Материалът Когато само съветските специалисти ни помагаха за първа атомна е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Експертите по доклада са имали три варианта, съобразно технологиите, одобрени от ОВОС – американската за реактори „AP 1000“, руски технологии, които са реакторите за АЕЦ „Белене“, е обяснила министър Петкова.

В доклада на експертите се отбелязва, че се подкрепя реализацията на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ с наличното оборудване от проекта за АЕЦ „Белене“. По този начин вероятно се слага край на проекта за втора атомна електроцентрала.

Припомняме, по-сериозно развитие на идеята за 7 блок в Козлодуй – за сметка на АЕЦ „Белене“, предизвика посещението на посланика на САЩ у нас Херо Мустафа в първата ни АЕЦ.

„Това са изключително важни инфраструктурни проекти, които гарантират и националната сигурност, и енергийната сигурност, и диверсификацията. Освен това използват и платеното от държавата и данъкоплатците оборудване за АЕЦ „Белене“. Мисля, че след 7-и, ще отидем и на 8-и реактор“, е заявил министър-председателят Бойко Борисов в хода на заседанието. Премиерът е определил доклада като добра стратегия, в която има записани важни и бързи стъпки за действие по проекта.

Подчертава се, че до 10 години България може да има изградена нова ядрена мощност.

„С нашия доклад сме дали възможност да се вземе едно обосновано, аргументирано и информирано решение за бъдещето на нашата енергетика. И този проект не е лесен, но при добра организация можем до десет години да пуснем един нов блок“, категоричен е бил изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ Наско Михов.

Според гласувания от правителството доклад днес министърът на енергетиката следва да предприеме необходимите действия за пълно използване на капацитета на одобрената със заповед на Агенцията за ядрено регулиране площадка №2 в АЕЦ „Козлодуй“ за изграждане на нова ядрена мощност, включващо рационалното използване на доставеното оборудване за АЕЦ „Белене“.

Министърът на енергетиката трябва да организира изготвянето на модел за финансово структуриране на проекта за изграждане на нова ядрена мощност и на правен анализ на приложимата национална, европейска и международна правна рамка. Също така министърът ще разреши продължаване на действията по проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност чрез използване на нови ядрени технологии за малки модулни реактори.

Материалът Реакторите за Белене отиват в АЕЦ „Козлодуй“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това той каза по време на онлайн церемонията по случай присъединяването на България към Агенцията за ядрена енергия (АЯЕ) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Припомняме, по-сериозно развитие на идеята за 7 блок в Козлодуй – вероятно за сметка на АЕЦ „Белене“, стана посещението на посланика на САЩ у нас Херо Мустафа в първата ни АЕЦ.

По-късно от Дондуков 1 съобщиха, че Бойко Борисов се е срещнал с изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй“ Наско Михов.

Премиерът е отбелязал, че след извеждането на старите реактори, много важно е, че сме получили лиценз за 5-и и 6-и блок на „Козлодуй“ за още десет години.

От своя страна Михов е припомнил, че на 7 декември 2020 г. стартира работа по проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на площадка 2 на АЕЦ „Козлодуй“ след като през февруари м.г. бе издадено решение за оценка за въздействието върху околната среда на проекта.

По време на срещата са цитирани и експертни доклади, според които икономически, екологично и технически е възможно оборудването, предвидено за АЕЦ „Белене“, да се използва за нова мощност на „Козлодуй“. Става ясно и че са привлечени международни експерти за реализацията на проекта на площадка 2 на АЕЦ „Козлодуй“ по отношение на налагащите се анализи.

Борисов е повторил аргументите на посланик Мустафа, че платеното вече оборудване на стойност 1,3 милиарда лева за АЕЦ „Белене“, ще може да се ползва за седми реактор на АЕЦ „Козлодуй“.

„Активно се работи по темата и ще чакам доклад от министъра на енергетиката още в рамките на утрешното заседание на правителството“, заявява премиерът.

От думите му става ясно още, че в действията си правителството се води от възможностите за редуциране на емисиите от парникови газове и намаляваме на зависимостта от внос на енергийни ресурси по оптимален и конкурентоспособен начин, в контекста на целта на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. и приоритетите на Европейската зелена сделка.

Иначе, България стана 34-ата страна членка на Агенцията за ядрена енергия, в рамките на която участват държавите, опериращи почти 90% от инсталираните ядрени мощности в света.

В онлайн разговора си с генералния секретар на ОИСР Анхел Гурия, Борисов добави, че България разчита на ядрените си мощности, дала е пример как се извеждат четири реактора от експлоатация, как се съхранява отработено ядрено гориво.

Премиерът ни също така сравни влизането ни в Агенцията за ядрена енергия с приемането на България в ERM II.

Материалът Усилено се действа за нов реактор в „Козлодуй“, потвърди Борисов е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Във връзка с някои намеквания за проблеми, от атомната електроцентрала заявяват:

„След презареждане със свежо ядрено гориво и пуска на 6 блок на АЕЦ „Козлодуй” в началото на 26-та кампания, в процеса на повишаване на топлинната мощност на реактора до номиналната, е установено по-високо ниво на активността на топлоносителя на първи контур в сравнение със стойностите, измервани през изминалата 25-та горивна кампания.

Регистрираните стойности на активността са в рамките за нормална експлоатация, съгласно изискванията на Технологичния регламент за безопасна експлоатация на блока и предписанията на заводската и конструкторска документация.

Газообразните изхвърляния през вентилационните тръби остават на обичайното си ниво – хиляди пъти по-ниски от контролните стойности.“

Материалът АЕЦ Козлодуй опровергава твърдения на чат в социалните мрежи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Годината е 1972 – 23 месеца от началото на строежа на „Козлодуй. От статията на в-к „Икономически живот“ разбираме, че на обекта работят вече 4000 души и въпреки студеното време, кипи усилен труд, защото трябва да преизпълнят със 100 % постигнатото през 71-ва.

Репортажът информира още, че по насрещния план завършването и предаването в експлоатация на първия блок от:

В края на статията научаваме, че ускорените темпове на строеж са и заради присъствието и помощта на трима съветски инженери, както и стотици съветски проектанти, конструктори и машиностроители.

Материалът 23 месеца от началото на строежа на Първа атомна е публикуван за пръв път на Икономически живот.