Те са обсъждали позицията на страната ни относно преговорните рамки за присъединяване на Албания и Република Северна Македония ЕС, съобщи правителственият пресцентър.

Премиерът Борисов отбелязал също, че страната ни е сред най-силните застъпници на процеса по разширяване на Съюза и затова издигна темата високо в европейския дневен ред по време на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.

България е една от държавите, които най-много е настоявала и желала Република Северна Македония да стане част от ЕС. Усилията на България винаги са били насочени към постигането на консенсус по важните за двете страни теми, подчерта още Борисов. Според него подобна ангажираност не се наблюдава от страна на Република Северна Македония.

Материалът Твърда подкрепа за Албания в ЕС, Македония не търси консенсус, смята Борисов е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Държавният глава на Франция Еманюел Макрон категорично се противопостави на ускоряването на преговорите и в крайна сметка надделя над другите лидери, включително над председателя на Европейския съвет Доналд Туск и германския канцлер Ангела Меркел, които подкрепиха продължаването на процеса.

Франция посочи процедурни причини за блокиране на двете страни, като се аргументира, че цялата система за присъединяване към ЕС се нуждае от основна реформа. Париж също ясно изрази становището си, че Северна Македония и Албания не са готови да започнат процеса на членство в ЕС.

Нидерландският премиер Марк Рюте подкрепи потенциален компромис, който би позволил започване на разговорите със Северна Македония, но не и с Албания.

Страните от Общността заложиха на перспективата за членство като стимул за Северна Македония да уреди десетилетния спор с Гърция, което тя направи миналата година – отчасти като промени официалното си име. Но в крайна сметка тези надежди бяха попарени – поне засега – оставяйки политиците в столицата Скопие, ядосани и дълбоко разочаровани.

Материалът Макрон спря Северна Македония и Албания за ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Това не беше славен момент за Европа“, коментира еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан след срещтата на външните министри на страните членки на ЕС в Люксембург на 15 октомври, пише Свободна Европа.

Европейската комисия, както и Европарламентът настояват за започване на преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония възможно най-скоро. Крайното решение обаче зависи от страните членки на ЕС, които през юни 2018 г. обещаха, че преговорите ще започнат, но без да уточняват датата за това.

Източници на Радио Свободна Европа са съобщили, че Франция е изиграла ключова роля в блокирането на началото на преговорите за членство с балканските държави, са съобщили източници на Радио Свободна Европа.

Коментира се, че Париж от години публично се противопоставя на разширението на ЕС с аргумента, че „първо трябва да бъдат решени вътрешните проблеми на блока, а след това да се мисли за разширяване“.

„Франция не иска нищо ново и не казва „не“, заяви междувременно министърът по европейските въпроси Амели дьо Моншален. „Искаме единствено критериите, поставени през юни 2018 г., да бъдат напълно приложени.“

Друга държава, за която се знае, че се противопоставя на незабавното започване на преговори със Скопие и Атина, е Нидерландия.

Други страни от ЕС обаче изразява тревога, че дългото отлагане на началото на преговорите за членство в ЕС може да отвори пътя за засилване на влиянието на Китай и Русия в региона.

Очаква се страните членки на ЕС да се върнат към въпроса на срещата на върха в Брюксел, която започва в четвъртък.

Материалът Албания и Северна Македония с без шанс за скорошно членство в ЕС е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Така парламентът застана зад приетата вчера от правителството Рамкова позиция, съобщи БТА.

В декларацията се призовава официалните представители на Република Северна Македония да прилагат ефективно, без забавяне и на добра воля Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г.

Българският парламент се обръща и към официалните власти в Албания да гарантират в максимална степен правото на българското национално малцинство да изучава, без поставяне на административни пречки, книжовния български език като майчин в регионите, традиционно населявани от българи като Голо Бърдо, Гора, Преспа, Корча, Кукъс,Елбасан, Поградец и навсякъде на територията на Албания, където има българско малцинство.

Мнозинството одобри предложението на ПГ“Обединени патриоти“ да се добави текст, с който се призовават властите в Северна Македония да съдействат за издирването, възстановяването и опазването на българските военни паметници и гробища на нейна територия.

По идея на Таско Ерменков от БСП в частта за Северна Македония парламентът записа да бъдат реабилитирани жертвите и репресираните заради българското им самосъзнание. В първоначалния вариант беше фиксиран само югославският комунистически режим.

В декларацията българският парламент призовава властите в Северна Македония да се придържат стриктно към чл.8 от Договора, а именно „към обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития“.

Да се въздържат от действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. македонско малцинство в България /вкл. в международни организации като Съвета на Европа и многостранни формати/.

Да се придържат към ратифицираната от парламентите на двете страни клауза по отношение на официалния език на Северна Македония, да прилага изцяло договореностите, постигнати от мултидисциплинарна Експертна комисия по исторически и образователни въпроси в учебните програми и материали в най-кратки срокове.

Да се прекрати всякаква форма на говор на омразата за България и гражданите на Република Северна Македония с българско самосъзнание, включително по медии, надписи.

Парламентаристите ни подкрепят едновременното започване на предприсъединителните преговори с ЕС на Северна Македония и на Албания.

Материалът Депутатите ни поставиха условия на Скопие и Тирана за започване на преговори е публикуван за пръв път на Икономически живот.