През 2020 г. граждани, бизнес и правителства са в „непознати води“: пандемията от Ковид-19 причини криза с невиждани в последните десетилетия внезапност, дълбочина и въздействие върху всеки аспект на социално-икономическия живот. Съставянето на бюджетна рамка за 2021 г. е предизвикателство не просто защото е трудно да прогнозираме стопанската динамика за следващата година, а и защото към момента не можем дори да оценим колко значим е ударът на пандемията през тази. Анализите и прогнозите дори на най-авторитетните международни институции стъпват на допускания, догадки и сценарии за развитието на събитията през зимата и пролетта, при все още оскъдни данни за ефекта на пандемията върху потребители и инвеститори през октомври и ноември.

Все пак, изминалите месеци очертаха картината на първоначалния ефект върху икономиката: рязък срив през март-май, отчетен във всички макроикономически показатели, и постепенно подобрение след юни. В България видяхме сходна тенденцията, наблюдавана в страните от ЕС, макар при нас кризата да дойде малко по-късно – през първото тримесечие икономиката все още расте, отчита спад от 10,1% през второто тримесечие, а растежът от 4,3% през третото не е достатъчен, за да преодолее срива.

Отговорът на правителството през тази година бе подкрепа за заетостта с мярката 60/40 и пренасочване на част от еврофондовете към разходи, свързани с кризата и субсидии за пострадали фирми. Голямото нарастване на разходите обаче, което води до рекорден дефицит от над 5 млрд. лева, или 4,4% от БВП, се дължи на почти ежеседмичното и хаотично увеличение на социални плащания и обещанията за още строителство на инфраструктура. През 2021 г. правителството предлага още от същото – по-високи заплати, пенсии и детски надбавки за всички без търсене на ефект; в резултат, разходите ще надхвърлят 52,5 милиарда лева, или 42,2% от БВП. Дефицитът ще доближи 5 милиарда, или 3,9% от БВП.

В среда на огромна несигурност, Европейската комисия прогнозира спад на БВП в ЕС от 7,4% и ръст от 4,1% през 2021 г.; за България свиването през тази година се очаква да е с 5,1%, а ръстът догодина – по-скромните 2,6%. Накратко, европейската икономика ще достигне предкризисното ниво едва през 2022 г. За България това означава три загубени години за икономическото сближаване и догонването на производителността и доходите в най-развитите европейски страни.

Траекторията обаче може да се промени: България трябва и може да излезе по-бързо от кризата и да увеличи потенциала си дългосрочен растеж. Фокусът на Алтернативния бюджет на ИПИ е върху постигането на по-бързо възстановяване и по-висок икономически ръст в следващите години чрез по-ниски данъци за предприемачи и заети, съкращаване на ненужни и неефективни разходи и структурни реформи.

Основни акценти от Алтернативния бюджет на ИПИ

Ако 2020 г. бюджетните приоритети бяха насочени към подкрепа за преодоляване на непосредствените щети от пандемията и срива в стопанския живот, то политиката през 2021 г. трябва да бъде ориентирана към възстановяване и висок икономически растеж.

С предложението за Алтернативен бюджет 2021 г. ИПИ цели създаване по-добра среда за стартиране и разширяване на бизнес, за повече инвестиции, за разкриване на по-високо платени работни места, за развитие на човешкия капитал и повишаване на производителността. Това изисква по-ниски данъци, по-ниски и по-ефективни публични разходи и реформи за по-малко и по-качествени регулации.

Основните акценти включват:

• По-ниски данъци: Предлагаме ускорена данъчна амортизация за инвестициите в машини и оборудване и намаляване с 5 процентни пункта на осигурителната тежест за наетите в частния сектор. Заедно с това, предлагаме преминаване от мерки за субсидии и компенсиране на загуби към преотстъпване на данъци и осигуровки и насърчаване на заетостта и преквалификацията на работещите в нови или успешни и растящи предприятия.
• Съкращаване на разходи и данъчни привилегии за избрани сектори: Предвиждаме по-ефективно насочени социални разходи, вместо предизборно мотивирани увеличения – например семейни помощи за деца с доходен критерий и насочени към нуждаещите се домакинства. Едновременно с това, премахване на субсидии и специални данъчни преференции, изкривяващи конкуренцията. Нужно е и повишаване на данъчната събираемост чрез затваряне на „вратички“ за неспазване на привилата.
• По-ефективен публичен сектор: Предлагаме повишаване на възнагражденията в бюджетната сфера при две условия: явен дисбаланс и недостиг на кадри (както например при медицинските сестри) и провеждане на структурни реформи (например чрез премахване на регулации, реорганизация на дейността), водещи до оптимизация на персонала. Ускоряване на реформите чрез смели стъпки, включително например при използването на електронни услуги, което ще позволи съкращаване на разходите за текуща издръжка и заплати в администрацията.
• По-бързи структурни реформи: От 2021 г. сме в уникалната ситуация Европейският съюз буквално да дава „пари срещу реформи“. Предлагаме с подготвяния национален план за възстановяване да се заложат амбициозни и бързи реформи още за 2021 г. Това ще отвори достъпа до средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, които да подкрепят промените и реформите, а част от средствата могат още догодина да финансират мерки за преодоляване на кризата и подкрепа на бизнеса.
• Насърчаване заетостта и развитието на човешкия капитал: През 2021 г. разходите за субсидии за бизнеси в затруднение трябва да бъдат заменени с мерки, подкрепящи работещи и развиващи се предприятия, които ще са двигатели на растежа. Такива инструменти могат да включват преотстъпване на част от осигурителните плащания за работодатели, които увеличават наетите, подкрепа обучение, reskilling и повишаване на производителността, със специален фокус върху привличане на нови инвеститори и бързорастящи компании, които дават квалификация за работа с нови машини и техногии. Бизнесът, който след пандемията успешно инвестира и расте, може най-добре да срещне дисбаланса между изискванията на работното място, технологията и уменията на работника.

Алтернативният бюджет на ИПИ:

1. Оставя 3 млрд. лева повече за инвестиции и създаване на продуктивни работни места в успешно адаптиращите се към новите условия предприятия.

2. Съкращава неефективни разходи за над 2 млрд. лева, а с бързи реформи и по-добро насочване на европейски средства дава допълнителни близо 2 млрд. лева за финансиране на бюджетните разходи.

3. Дефицитът в проекта на ИПИ е с 1 млрд. лева по-нисък от заложения в законопроекта на правителството. Заедно с това, реформите и промяната в приоритетите позволяват устойчиво свиване на дефицитите през 2022-2023 г. и намаляване на нуждата от допълнителен държавен дълг.

Разходна бележка за 2021 година

Държавният бюджет за следващата година ще струва средно по 7 557 лв. на българските данъкоплатци. Общо 52,5 млрд. лв. ще похарчи държавата през 2021 г. Разходната бележка показва разбивка на тази сума по функции, като разпределя средствата поравно върху всички български граждани.

Материалът Алтернативен бюджет 2021: повече бизнес, по-ниски данъци е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Програмното бюджетиране е един от инструментите, които могат да помогнат, заяви пред БНР Калоян Стайков, експерт от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Днес институтът представя своя алтернативен държавен бюджет.

Стайков е на мнение, че са прекратени всякакви процеси за приватизация и  на концесиониране. Спрени са възлови реформи в различни сектори. Има само обещания за такива реформи, но в крайна сметка нищо не се случва.

Предложенията на ИПИ се опитват да променят този тип на работа, обясни още икономистът.

Алтернативният бюджет предлага обръщане на тенденцията при приходите – предлагат се мерки за намаляване на данъчно-осигурителната тежест, вместо нейното увеличаване.

Трябва да се направи преструктуриране в администрацията, за да предложат по-добри услуги на бизнеса и на гражданите. Да се направи реална реформа там, за да се подобрят условията и да се увеличат заплатите.

От института предлагат още намаляване на осигуровките за пенсии с 2%, което ще облекчи напрежението на пазара на труда.

Важно е да започне здравна реформа като се прехвърлят 2% от осигуровката към частни здравни фондове. 2% от подоходния данък да отива в общините е решение, което ще даде повече свобода на местните власти.

„За да решим един малък и сравнително ограничен проблем като обхват, ние на практика ще накажем цялата система, всички осигурени – така експертът коментира предложението гражданите да си поемат първия ден от болничните.

Материалът Бюджетът се превърна в механично упражнение, смята експерт е публикуван за пръв път на Икономически живот.