Меркел поиска подкрепа от Европейския парламент за френско-германския план за възстановяване от пандемията на стойност 500 млрд. евро, предаде БНР.

В края на следващата седмица е срещата на върха, когато ще бъде обсъден възстановителният план, предложен от ЕК.

„Парите, които искаме за реконструкция, няма да бъдат инвестирани само, за да стигнем дотам, където вече бяхме, но и да направим крачка в бъдещето“, отбеляза Меркел.

Тя подчерта, че Германия е решена да помогне на своите колеги да преодолеят кризата и че очаква „добро сътрудничество“ със своите партньори.

Германският канцлер каза, че за измененията в климата трябва да се търси глобално решение, за което Европа да поеме водеща роля.

Като други приоритети тя посочи цифровизацията и постигането на споразумение с Обединеното кралство за бъдещите отношения, като предупреди, че това може и да не се случи.

Германия ще продължи да настоява да се подпише ново споразумение за партньорство с Великобритания до края на годината, но ЕС трябва да се подготви за рязко разрушаване на двустранните връзките от 2021 г., предупреди Ангела Меркел.

Материалът Трябва да действаме бързо, заяви Меркел пред Европарламента е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Преди два месеца Конституционният съд в Карлсруе заплаши ефективно да парира програмите на ЕЦБ за изкупуване на облигации като предостави на базираната във Франкфурт банка три месеца, за да обоснове своята програма за закупуване на активи на публичния сектор (PSPP). В противен случай бе посочена възможността германската централна банка да се оттегли от програмата на ЕЦБ. Сега министрите на Ангела Меркел тихо, но твърдо казаха на съдиите в Карлсруе да прекратят опита си.

ЕЦБ е демонстрирала пропорционалност по отношение на PSPP и напълно е спазила изискванията на съда, коментира финансовият министър Олаф Шолц пред Бундестага в понеделник (29 юни).

В крайна сметка добрият резултат беше на лице и ЕЦБ демонстрира извършването на комплексна проверка от своя страна. Документите, изпратени от банката, показват, че при подготовката на пакета за стимулиране през 2014-15, служителите ѝ са взели предвид някои от опасенията. Проверката стигна до заключението, че ползите от пакета са надвишили разходите.

Ако не изненада, това е поне добра новина.

Основният урок от тази сага, който лесно би могъл да застраши, както съществуващите програми за стимули на ЕЦБ, така и нейните инструменти за подпомагане на възстановяването след COVID-19, е че твърдостта на ЕС се отплаща.

През май председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отправи критики към Съда в Карлсруе като коментира, че “последната дума за европейското право винаги е на Съда на ЕС. И на никой друг”.

Германските министри ще свършат добра работа, ако напомнят на съдиите в Карлсруе, че тяхната работа не е да подкрепят идеолозите на германската централна банка, според които независимостта на ЕЦБ приключва щом започне да се занимава с икономическа, а не с парична политика.

Минали са близо 100 години от кризата с хиперинфлацията във Ваймарската република и нежеланието централната банка да закупува облигации е отживелица, подобна на придържането към златния стандарт.

Но в тази случка има и друг сериозен момент. Един от най-болезнено научените уроци от ЕС е, че ако няма последствия от погазването на европейското законодателство или подкопаването на институциите на блока, правителствата и съдиите просто ще продължат да го правят.

Освен това страните-членки на ЕС трябва да бъдат третирани по един и същи начин. Дипломати от някои страни изтъкнаха, че биха били разпънати на кръст, ако техни съдилища – както направи съдът в Карлсруе – вземат такова явно политическо решение и обвинят Европейския съд в превишаване на правомощията му.

Политизираните съдебни решения са еднакво опасни за европейското сближаване, независимо дали идват от централноевропейските непокорни страни членки като Полша и Унгария или от самите лидери на блока като Германия.

Материалът Стой настрана, Карлсруе е публикуван за пръв път на Икономически живот.