Проучването се осъществява за 16-та поредна година, а целта е да се изследва състоянието на бизнеса в настоящите макроикономически условия.

Основните теми са свързани с отражението на политическите процеси в международен и национален план върху бизнеса в България, както и с бизнес планирането за следващата календарна година.

Тази година специален акцент е поставен върху отражението на коронакризата върху бизнеса.

Резултатите от проучването ще бъдат официално представени на 14 декември 2020 г. и ще бъдат публикувани в сайта на БСК.

Материалът БСК пусна традиционната си анкета „Годината през погледа на бизнеса“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В рубриката „Проучване за потребностите от работна сила” на официалния сайт на Агенцията е публикуван отделен онлайн анкетен формуляр, който ще бъде достъпен до 16 октомври 2020 г.

В анкетата всеки работодател ще може да посочи от каква работна сила ще има нужда през следващите 12 месеца, както и в рамките на 3 до 5 години.

Също така ще може да заяви кои от предложените 21 умения и 8 ключови компетентности трябва да притежава търсеният от него персонал.

Тази година в проучването ще бъде отчетено и влиянието на епидемичната ситуация в настоящите социално-икономически условия.

Шестото проучване стартира на 1 септември т. г., първоначално сред поканени от бюрата по труда в страната работодатели от формирана по данни на НСИ национално представителна извадка. До този момент над 1300 фирми и организации са взели участие в анкетата.

Агенцията по заетостта приканва работодателите от статистическата извадка, които все още не са попълнили своя формуляр, да направят това в оставащия до 16 октомври период. За целта могат да ползват предоставената им от бюрата по труда връзка  към електронната анкета.

Проучването на потребностите на работодателите в България от работна сила стартира за първи път през 2018 г. и се провежда два пъти в годината.

Получените резултати се използват при подготовката на краткосрочните мерки и програми за организиране и провеждане на обучения за професионални и ключови умения, както и при определяне на приоритетите на областната и националната политика в сферата на образованието, обучението и насърчаване на заетостта.

Материалът Агенцията по заетостта пита бизнеса какви кадри му трябват е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това показва проведеното през септември от НСИ месечното анкетно проучване сред управителите на местата за настаняване.

Фиг. 1. Намаляване на цената на нощувка или на пакет услуги по месеци.

Анкетата регистрира намаление на ръководителите, предприели намаляване на възнагражденията на персонала, освобождаване/съкращаване, платен или неплатен отпуск, дистанционна форма на работа и преминаване на непълно работно време.

Същевременно местата за настаняване, които са се възползвали от правителствените мерки за подпомагане на работодателите се увеличават с 4.7 пункта.

В краткосрочен план от 1 месец 57.4% от анкетираните предвиждат да запазят персонала си, а 38.4% от тях очакват да увеличат заетите.

Фиг. 2. Предприети действия спрямо наличния персонал по месеци.

През август 39% от управителите отчитат, че няма промяна в приходите от дейността им спрямо предходния месец, докато 34.8% посочват, че са се увеличили постъпленията.

Фиг. 3. Промяна в приходите от дейността в резултат на обявеното извънредно положение и последвалата епидемична обстановка по месеци.

В краткосрочен план (през следващия един месец) 44.1% от мениджърите прогнозират, че ще могат да обслужат „до 50%“ от разходите за дейността със собствени средства, 34.3% от тях – „до 100%“, а 20.6% от анкетираните посочват, че няма да могат да се справят сами.

Фиг. 4. Възможност за обслужване на разходите за дейността със собствени средства в краткосрочен план (един месец) по месеци.

През август 36.4% от ръководителите смятат да продължат с настоящата си дейност, 35.2% от тях ще продължат да работят, макар и с намален обем, 23% предвиждат временно да преустановят дейността си, а 4.2% прогнозират да я прекратят.

Фиг. 5. Очаквания за бъдещето на мястото за настаняване в краткосрочен план (един месец) по месеци.

Материалът Над 63% от хотелиерите ще намалят цените на пакетите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Втората за годината анкета ще се проведе в периода 1 септември – 16 октомври 2020 г. включително и ще продължи проследяването на тенденциите за това, от какви професии и умения на работната сила се нуждае бизнесът в краткосрочен и средносрочен план. Работодателите ще имат възможност да споделят и очакванията си за влиянието, което COVID-кризата може да окаже върху евентуалното освобождаване или наемане на нов персонал.

Целта на проучването на Агенцията по заетостта е да се получи реална и конкретна информация за обхвата, професиите, компетенциите, знанията и уменията на търсените кадри, включително и в настоящата несигурна икономическа среда.

От агенцията уверяват бизнеса, че предоставената информация ще се използва само в обобщен вид и за статистически цели, при спазване на Политиката за защита на личните данни на Агенцията по заетостта, в качеството й на администратор на лични данни.

Анкетирането и този път ще обхване първоначално работодатели от формирана национално представителна извадка, представяща всички сектори на икономиката, различни по статут и големина предприятия с териториално разпределение във всички области в страната.

На разположение на работодателите е актуализиран онлайн анкетен формуляр, в който те могат да посочат от какви специалисти със средно и висше образование ще имат нужда през следващите 12 месеца и след по-дълъг период – от 3 до 5 години. Те отново ще могат да очертаят и най-необходимите компетентности и умения, които трябва да притежава търсеният от тях персонал.

За работодатели, които не попадат в статистическата извадка, но имат желание да участват в проучването, ще бъде изготвен отделен електронен формуляр с аналогични въпроси, който ще бъде достъпен в периода 28 септември – 16 октомври 2020 г. на електронната страница на Агенцията по заетостта в рубрика „Проучване на потребностите от работна сила”.

Получените от проучването резултати ще бъдат използвани при подготовката на краткосрочните мерки и програми за организиране и провеждане на подходящи обучения за професионални и ключови умения с цел ориентация съобразно изискванията на работодателите. Посочените от работодателите очаквания за необходимите им специалисти с висше и средно образование след 3 до 5 години пък ще се използват при определяне на приоритетите на областната и националната политика в сферата на образованието, обучението и насърчаване на заетостта.

Материалът Поредно проучване на Агенцията по заетостта за кадровите нужди на бизнеса е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В тази група на най-пострадали са още унгарци, италианци, търци и испанци.

В същото време, жителите от северозападната част на Стария континент – датчаните, нидерландците, шведите, финландците и австрийците са изпитали най-малко проблеми, показва проучването на Европейския парламент, цитирано от БГНЕС.

Около 58% от анкетираните са заявили, че са срещнали финансови затруднения по време на епидемията.

Анкетата на Европейския парламент, проведена от началото на пандемията до края на април 2020 г., показва, че гражданите на ЕС, които съобщават за финансови проблеми, се оплакват най-вече от загуба на доход (30%), безработица (23%), невъзможност да плащат наем или кредити (14%), а 9% заявяват, че имат проблеми с купуването на храна за „нормално съществуване“.

Един на всеки десет европейци, изправени пред финансови проблеми по време на пандемията, заявява, че е потърсил финансова помощ от семейство или приятели, а 3% са казали, че са изправени пред фалит.

Шест от десет запитани смятат, че държавите-членки не са показали достатъчно солидарност по време на пандемията, а 22% твърдят, че са изцяло недоволни от проявата на солидарност в ЕС.

Италия, Испания и Гърция са най-недоволни, а ирландците, нидерландците и датчаните са най-подкрепящи европейската солидарност.

Материалът Българите са сред най-пострадалите финансово в ЕС от коронакризата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това показва изследване на „Галъп интернешънъл“, проведено между 15 и 18 май.

Според проучването се запазва делът на хората, които казват, че са загубили работното си място заради кризата – 10%. Този дял беше същият преди две седмици. А преди два месеца започна от 3%.

Няма сериозна промяна спрямо предходния сондаж и при дела на българите, които очакват да загубят своето работно място – 9%.

Всичко това означава, че и тревогата за прехраната, която си пробиваше път в последните месеци, сега вече се установява на определени равнища и остава висока.

С разхлабването на мерките и отмяната на ограниченията за придвижване, по-малко хора споделят, че работят от вкъщи (19% сега, при 25% през април) или предстои да загубят работа – 9% сега, при 12-14% преди месец или два.

7% твърдят, че са спрели да плащат кредити, а 3% – лизинги. С намалено работно време са 15%.

Паниката в обществото продължава да намалява, а останалите страхове по-скоро вече се установяват в определени рамки и губят предишната динамика.

Цялостната оценка за мерките, които властта взе в последните два месеца, е висока.

Продължава да спада делът на паническите реакции, свързани с коронавируса – хората, които приемат, че това е смъртоносна опасност и едно от най-страшните неща, сполетявали човечеството. Този дял е 17% сега, а през март и април беше 22-24%.

Делът на хората, които приемат, че коронавирусът е опасен, но все пак е само силен грип, спира плавния си спад и засега остава в диапазона около 60%.

Онези, които смятат, че това не е сериозна опасност и е преди всичко шумотевица, спира ръста си и остава да се колебае около 20%.

Изглежда, че тревогата след края на извънредното положение и по-строгите мерки за обществена изолация остава, но опасността е вече по-трезво оценена и картината на масовото съзнание изкристализира.

61% от анкетираните намират мерките на властта срещу коронавируса за достатъчни, 29% – за прекалени и 9% – за недостатъчни.

Нормализация се наблюдава и при оценките за оперативната власт – правителство и щаб. Постепеното и закономерно многоседмично „слизане“ от пиковите нива от преди два месеца изглежда е преустановено и обществените оценки остават близо до равнищата от последното замерване преди две седмици. Премиерът Борисов остава с положителна оценка – 54% одобрение, 41% неодобрение и 5% колебание.

Тази оценка остава по-добра от традиционното доверие към Борисов, отчетено преди месеци.

Любопитно е как хората се отнасят към доц. Мангъров – който се утвърди като своеобразен символ на алтернативния прочит на ситуацията. 49% го одобряват, 30% – не, а останалите се колебаят. За сравнение, проф. Мутафчийски има одобрение 70%, неодобрение 26% и 4% се затрудняват да отговорят.

86% от анкетираните пък смятат, че България се справя сравнително добре с епидемията на фона на другите европейски държави, което допълнително потвърждава, че действията до този момент са оценени високо от мнозинството от българите.

От дистанцията на времето, решението за въвеждане на извънредно положение в страната за последните два месеца е оценено положително.

Мнозинство от 75% от респондентите вярва, че това решение беше необходимо. Малко над една пета (21%) от запитаните го намират за ненужно. Останалите не могат да преценят.

Растат и очакванията за постепенна нормализация и завръщане към обичайния ритъм на живот в страната. Близо две трети от запитаните българи вярват, че до края на годината животът в страната постепенно ще се нормализира. 30% са по-скоро скептични, че ще се върнем към „нормалността“ до края на 2020 г., а 5% от запитаните не могат да преценят.

51% от българите смятат, че ограниченията за пътуване в чужбина вече трябва да отпаднат, 41% не са съгласни.

Материалът 45% от българите се оплакват от намалени доходи заради кризата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това показва проучване на Mastercard, според което 37% от потребителите са започнали да извършват банкови операции онлайн, 31% са придобили нови кулинарни умения от уроци в интернет, 26% взимат участие във виртуални фитнес класове, а 22% са започнали да учат нов език онлайн.

Според проучването, кризисната ситуация е направила потребителите и по-щедри – повече от една четвърт (28%) казват, че са дарили за благотворителност онлайн през последния месец. 

Също така, анкетата отчита 36% ръст на хората, които пазаруват стоки от първа необходимост онлайн. Увеличено е поръчването на книги с 32%, на машинки за подстригване на коса – с 19% и фитнес уреди – с 13%.

Повече от една трета се включват в музикални стриймове, 31% играят видео игри, а 24% са се възползвали от възможността да посетят музей с виртуален тур.

Навиците за онлайн пазаруване отразяват поведението на потребителите в реалния живот, като 81 на сто от тях са типични ловци на сделки в магазина, които прекарват часове в търсене на най-добрата оферта.

87% внимават какво и къде пазаруват онлайн, като една трета твърдят, че се притесняват да станат жертва на онлайн измама.

 „Сега повече от всякога хората се нуждаят от достъп до дигитална икономика и ние непрекъснато работим за превръщането на онлайн пазаруването в по-лесно, безпроблемно и сигурно изживяване за всички, независимо дали пазарувате стоки от първа необходимост или си подарявате виртуално преживяване“, коментира Марк Барнет, президент на Mastercard за Европа.

Mastercard дава и препоръки за безопасно онлайн пазаруване:

•          Избирайте защитени уеб страници. Защитените страници започват с „https“ и съдържат символ на заключен катинар в браузъра.

•          Пазете данните си в безопасност. Никога не изпращайте данните си на банкова или кредитна карта по имейл, текстово съобщение, социални медии или по телефона.

•          Актуализирайте защитата си за сигурност. Уверете се, че актуализирате защитата, независимо от устройството, което планирате да пазарувате, независимо дали това е вашият телефон, лаптоп или таблет.

Материалът Над половината от европейците купуват и се забавляват онлайн е публикуван за пръв път на Икономически живот.