Това показват данни от месечното анкетно проучване сред управителите на местата за настаняване, проведено от НСИ.

Фиг. 1. Намаляване на цената на нощувка или на пакет услуги по месеци.

През последния месец анкетата регистрира увеличение на ръководителите, предприели освобождаване или съкращаване на персонала, пускане в платен отпуск, преминаване на непълно работно време и неплатен отпуск. Същевременно местата за настаняване, които са се възползвали от правителствените мерки за подпомагане на работодателите, се увеличават с 3 процентни пункта спрямо предходния месец и достигат 24.4%.

Фиг. 2. Предприети действия спрямо наличния персонал по месеци.

През септември 53.2% от управителите отчитат намаление в приходите от дейността си спрямо предходния месец, докато 36.9% посочват, че няма промяна.

Фиг. 3. Промяна в приходите от дейността в резултат на обявеното извънредно положение и последвалата епидемична обстановка по месеци.

През следващия един месец 46.1% от мениджърите прогнозират, че ще могат да обслужат „до 50%“ от разходите за дейността със собствени средства, 33.2% от тях – „до 100%“, а 20.1% от анкетираните казват, че няма да могат да се справят сами.

Фиг. 4. Възможност за обслужване на разходите за дейността със собствени средства в краткосрочен план (един месец) по месеци.

35.1% от ръководителите смятат да продължат с настоящата си дейност макар и с намален обем, 34.6% от тях имат намерение да продължат да работят, 24.6% предвиждат временно да преустановят дейността си, а 4.2% прогнозират, че ще се наложи да я прекратят.

Материалът 62.4% от хотелите смятат да свалят цените, 24.6% ще преустановят работа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Те са като анкети или игри, в които се обявява, че получателят ще получи „награда“ – мобилен телефон, но трябва да потвърди участие, предоставяйки лични данни (електронен адрес, данни от дебитна или кредитна карти и др.) и да заплати такса, съобщиха от дружеството.

В други случаи в съобщението се уведомява, че клиентът има пратка и трябва да заплати определена сума за нейното получаване, като е необходимо да предостави данни от банкова карта.

„Български пощи“ ЕАД обръща внимание, че не изпраща тези съобщения, не провежда анкети или игри, не раздава награди, не изисква по имейл заплащане на такси за доставка и при никакви поводи не изисква лични данни от дебитна или кредитна карта за доставката.

Имейли, които не носят официалния адрес и не произхождат от домейна на дружеството, не бива да се приемат за достоверни. Томболи и игри, които не са обявени на официалната страница на дружеството, не съществуват.

Материалът „Български пощи“ предупреди за фалшиви съобщение, в които се искат пари от хората е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За индустрията този дял е 37.6%, при търговия, транспорт и ресторантьорство, както и строителството – съответно по 32.8%.

34.7% посочват, че през юли са имали намаление в приходите от продажби на стоки или услуги в сравнение с юни, 46.5% са казали, че не е имало промяна в продажбите, а за 18.4% е имало увеличение.

Това показват данните от поредната анкета на НСИ, проведена през август сред нефинансовите предприятия.

23.4% от тях са направили стъпки за ползване на „платен отпуск“, следват „неплатен отпуск“ – 12.7%, и „дистанционна форма на работа“ – 10.7%. Освобождаване на наети лица са извършили 7.9% от участвалите в анкетата.

За следващия месец 93.4% от фирмите прогнозират, че ще продължат настоящата си дейност, 3.4% – ще преустановят временно работа, а 1.4% – ще прекратят дейността си.

Материалът Най-тежко са пострадали фирмите от сектора на култура, спорт и развлечения е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това показва проучване на консултантската компания за недвижими имоти Cushman & Wakefield Forton сред мениджъри на 4 и 5-звездни хотели с общо 1405 стаи, разположени в централни райони на София.

Анкетите са правени от края на юни до средата на юли.

Пазарът премина през спад на приходи и заетост над 70% в първата половина на 2020 г. Въпреки затрудненията, прогнозите на мениджърите са общото възстановяване на икономиката след 2020 г. да „издърпа“ и хотелския сектор в следващите две години.

Най-голям брой от анкетираните мениджъри – 71%, прогнозират възстановяване на хотелския пазар в София до две години. Равен брой отговорили очакват връщането към обичайните нива на бизнес да отнеме съответно по-малко от година и над 3 години.

Към края на юни работят по-голямата част от хотелите, включващи 79% от общия брой стаи. 13% се очаква да отворят до три месеца, а 8% остават затворени без яснота кога ще отворят. Отваряне през есенните месеци планират хотели, които преобладаващо разчитат на заетост от събития и  бизнес пътувания, т.е. сегменти, които обичайно се засилват към края на годината.

Друга група въпроси обхваща движението на приходите и на заетостта спрямо първата половина на 2019 г. За мащабите на сегашната пазарна ситуация е показателен фактът, че над половината от отговорилите посочват повече от 70% спад и по двата показателя.

При хотели с 30% от общия брой стаи заетостта е намаляла с под 50% спрямо 2019 г., а с най-малък дял са тези посочили между 50 и 70% спад. При приходите спадът е по-стръмен, което показва тенденция към намаляване на цените при някои хотели в опит да се възстанови заетостта.

„Хотелският пазар в София е минавал през пикове и спадове, но никой от тях не е бил толкова рязък. Първата половина на 2020 г. върна сектора години назад заради спрените полети, липсата на туристически и бизнес пътувания, карантинния период и като цяло – слабата икономическа активност. Притеснителна е неяснотата около развитието на епидемията и последиците за бизнеса от евентуална втора вълна в близките месеци“, казва Пламен Бачев, партньор и мениджър „Консултиране, оценки и хотели“ в Cushman & Wakefield Forton.

Според него в най-благоприятна ситуация са малките хотели в центъра на София, разчитащи на заетост основно от бизнес пътувания.

Макар и бавно хотелският пазар в София показва признаци на възстановяване. За това говори и откриването на нов хотел с 400 стаи в петзвездния сегмент – Grand Hotel Millennium.

През септември е планирано и отварянето на друг хотел във високия сегмент – Hyatt Regency, което също бе отложено заради епидемичната обстановка. Неяснотата около развитието на епидемията обаче остава, а с нея – и безпокойството около представянето на сектора в краткосрочен план.

Материалът Хотелите в София ще „изплуват“ за две години, смятат мениджъри е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това е един от изводите от деветата вълна на бърз телефонен сондаж по темата „коронавирус“, който е проведен от „Галъп интернешънъл“ между 25 и 27 юни сред 820 пълнолетни българи.

Сега в това вярват 40% от анкетираните, а седмици по-рано бяха 61%.

Реципрочно, расте делът на онези, които не вярват, че до края на годината ще се върнем към нормалността в пълна степен.

С ръста на тестване и на положителни проби за коронавирус тревогата сред българите отново започва да расте, но няма предразположение за затягане на мерките.

Обществото по-скоро разчита на личната отговорност и на трезвата преценка за заплахата. Работата на властта продължава да се оценява по-скоро високо, но за няколко седмици е намаляло усещането, че заплахата е под контрол.

След като постоянно спадаше след пика си от април, сега тревогата в обществото ни по повод коронавируса отново расте. Преди седмици 51% се страхуваха, че те или член на семейството им могат да се заразят с коронавируса. Сега този дял е 60%. Тези, които не се боят, са 39%, а в началото на месеца бяха 48%.

В началото на юни 72% смятаха, че вирусът у нас вече е под контрол, докато сега този дял е само 38%.

Опасенията явно растат, но не се виждат признаци на паника. Тревогата остава далеч от пиковите си стойности, достигнати през април. Очевидно, обществото вече гледа на вируса с по-различни очи в сравнение с периода около началото на кризата.

Въпреки по-тревожната ситуация, мнозинство от 61% е против ново затягане на мерките. 38% са на обратното мнение.

Сега 59% смятат, че правителството се справя добре, а 39% са на обратното мнение.

Две трети от запитаните твърдят, че и сега сами спазват ограничения. 28% казват, че вече не спазват, а има и 6%, които твърдят, че никога не са спазвали.

Убеждението, че заплахата е преувеличена остава на нивата, регистрирани наскоро – 59%. Делът е сравнително висок на фона на данните за други държави по света и показва, че обществото ни продължава да не е склонно да преувеличава нивата на опасност.

Явно, българите по-скоро се доверяват на идеята за лична отговорност и не показват признаци на паника пред опасността.

Материалът Топят се надеждите, че до края на годината животът ще стане както преди е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Доверието в промишлеността намалява с 1.1 процентни пункта през март в сравнение с февруари 2020 година, сочат бизнес анкетите на НСИ.    

През януари т.г календарно изгладеният индекс на промишленото производство е с 0.7% под равнището на съответния месец през 2019 година.

На годишна база спад на промишленото производство, е отчетен в добивната промишленост – с 11.7%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – със 7.2%, а ръст има в преработващата промишленост – с 2.1%.

Календарно изгладените данни за строителната продукция през януари 2020 г. показват нарастване от 1.7% в сравнение със същия месец на 2019 година.

Има положителния темп при гражданското строителство, където ръстът е с 3.1%, а при сградното строителство  нарастването е с 0.7%.

Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) през четвъртото тримесечие на 2019 г. е 32 682 млн. лв. по текущи цени, сочат предварителните данни на статистиката. На човек от населението се падат 4 677 лв.

При среден за тримесечието валутен курс от 1.766702 лв. за щатски долар БВП възлиза на 18 499 млн. долара и съответно на 2 647 долара на човек от населението.

Преизчислена в евро, стойността на БВП е 16 710 млн. евро, като на човек от населението се падат 2 391 евро. Сезонно изгладените данни  показват растеж от 3.1% на БВП през четвъртото тримесечие на 2019 г. в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и 0.8% спрямо третото тримесечие на 2019 година.

През януари 2020 г. общият показател на доверие на потребителите намалява с 0.5 пункта в сравнение с октомври 2019 г., което се дължи изцяло на пониженото доверие сред градското население.

Мненията за развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията за следващите дванадесет месеца, са леко влошени спрямо предходното наблюдение.

Оборотът в търговията на дребно нараства с 3.2% през януари в сравнение със същия месец на предходната година.

В сравнение с първия месец на 2019 г. оборотът нараства при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали (с 9.1%).

Понижение е отчетено при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 2.4%) и при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 0.6%). 

За индивидуално потребление на населението през четвъртото тримесечие на 2019 г. са изразходвани 70% от произведения БВП. Реалното увеличение на показателя спрямо съответното тримесечие на 2018 г. е 6.4%.

През януари средното натоварване на мощностите в промишлеността нараства с 1.7 пункта в сравнение с три месеца по-рано и достига 78.0%.

Относителният дял на бруто образуването в основен капитал в БВП през четвъртото тримесечие на 2019 г. е 20.8%. Този показател се увеличава с 3.0% в реално изражение спрямо същия период на предходната година.      

През четвъртото тримесечие на 2019 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години е 3 222.7 хил., от които 1 742.3 хил. мъже и 1 480.4 хил. жени.

Относителният дял на заетите е 54%, като при мъжете този дял е 61.0%, а при жените – 47.7%.

През четвъртото тримесечие на 2019 г. броят на безработните е 138.5 хил., от които 80.6 хил. (58.2%) са мъже и 57.9 хил. (41.8%) – жени.

Коефициентът на безработица е 4.1%, съответно 4.4% за мъжете и 3.8% за жените. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2018 г. безработицата намалява с 0.6 процентни пункта.

През четвъртото тримесечие на м.г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 11.9% спрямо четвъртото тримесечие на 2018 година. Увеличението в индустрията е с 10.5%, в услугите – с 11.5%, и в строителството – с 14.5%.

През декември 2019 г. средната работна заплата е 1349 лв. и нараства с 4.3% в сравнение с предходния месец и с 12.0% спрямо декември 2018 година.

Материалът Намалява доверието в промишлеността, държи се строителството е публикуван за пръв път на Икономически живот.

44% от фирмите са с персонал до 10 души. 55% са в сферата на услугите, 35% – в търговията, а само 10% са от индустрията.

Проучването е направено в периода 31 март – 1 април 2020 г., отговорили са 759 работодатели.

48% от желаещите да се възползват от мярката работят на непълно работно време с вътрешна заповед, 37% изцяло са прекратили дейността си, а 15% са с прекратена дейност с вътрешна заповед на съответния работодател заради пазарната конюнктура.

Работодателите, които няма да прибягнат към държавната подкрепа 60/40, обмислят други мерки, свързани с персонала.

Най-много от тях (42%) планират частични съкращения. Общо 48% от работодателите ще пуснат част или целия персонал в платен или неплатен отпуск, а 12% смятат да намалят възнагражденията.

До цялостно съкращаване на персонала, както и до забавяне на заплатите, ще прибягнат до 7% от работодателите.

10% от анкетираните още не са решили какви конкретни мерки ще предприемат.

Сборът надхвърля 100 процента, тъй като анкетираните са посочвали по повече от един отговор.

Ето какво показват данните:

–         Ще съкратя част от персонала – 33%

–         Ще пусна целия персонал в отпуск – 21%

–         Ще пусна част от персонала в отпуск – 17%

–         Ще намаля временно трудовите възнаграждения – 10%

–         Още не съм решил – 8%

–         Ще забавя изплащането на възнаграждения – 6%

–         Ще съкратя целия персонал – 5%

Материалът 8% от фирмите ще се възползват от мярката 60/40, показва анкета на БСК е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Заради въведените мерки срещу разппространението на коноравируса, Националният статистически институт променя организацията си на работа.

Интервютата „лице в лице“, които се правят чрез директен контакт с гражданите, са преустановени още при обявяване на извънредното положение.

Изследванията на домакинствата се провеждат по телефон или чрез електронната поща, където това е възможно.

Резултатите от тези изследвания са още по-важни в извънредната ситуация и са основа за оценка на ефекта от предприеманите мерки и отражението им върху заетостта и условията на живот. 

Сега се прави „Наблюдение на домакинските бюджети“  и „Наблюдение на работната сила“. Събирането на данни за „Наблюдението на доходите и условията на живот“ (EU SILC) ще започне след 15 април.

Представители на НСИ ще се свържат с определените на случаен принцип домакинства по телефона и ще ги помолят да отговорят на въпросите от анкетата, да изпратят отговори по електронната поща или да попълнят отговорите си в електронна форма онлайн.

Данните ще се използват единствено и само за статистически цели, както при всички изследвания на НСИ.

Всяко домакинство, което е попаднало в извадката и получи телефонно обаждане или мейл, преди да отговори на въпросите, ще може да се обади на регионалните ни офиси, контактите на които са достъпни на интернет страницата на НСИ.

Хората ще могат да проверят дали обаждането по телефона е от сътрудник или служител на НСИ, какви са неговите имена, за кое изследване се обажда и т.н.

Част от домакинства, с които НСИ ще се свърже, вече са участвали в предишни вълни на наблюдение в съответното изследване.  

Наблюдението на потребителските цени в момента се извършва въз основа на цени на стоките, публикувани в интернет, където това е възможно.

Заради усложнената епидемиологична обстановка обходите на търговските обекти, които са все още отворени, са спрени. До 13 март 2020 г. наблюдението бе проведено както до момента и около 60% от цените са регистрирани.

Бизнес изследванията, които се правят чрез онлайн анкети, се провеждат, както и досега.

Изследванията с източник административни регистри и бази данни, както и изследванията с източник респонденти – юридически лица се провеждат по график и резултатите от тях ще бъдат публикувани съгласно Календара за разпространение.

След затваряне на границите е прекратено извършването на терен на изследването „Пътувания на българите в чужбина и посещения на чужденци в България“, което се провежда на контролно-пропускателните пунктове и аерогари в София, Варна и Бургас. Данните за него ще бъдат само от административни източници.

Пробното преброяване бе отложено с месец и трябва да започне на 20 април. Обсъжда се вариант то да бъде проведено само по електронен път.

Приемната за потребителите на статистическа информация работи с непроменено работно време. НСИ насърчава гражданите и фирмите да заявяват необходимите им услуги чрез електронна поща info@nsi.bg.

Информация за услугите може да се види на адрес:  https://www.nsi.bg/bg/node/42/basic-page/.

На разположение е и Информационна система ИНФОСТАТ:

https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/external/login.jsf.

Заверено копие на Годишен отчет за дейността се получава само лично от управител или упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице в Приемната на НСИ. Поради спецификата на услугата не може да се използва лицензиран пощенски оператор.

Библиотеката на НСИ временно е прекратила достъпа до читалнята за външни посетители. Може да се използват ресурсите на Дигиталната библиотека чрез сайта

https://www.nsi.bg/biblioteka/  или  https://www.nsi.bg/statlib/.

Материалът НСИ ще прави анкетите по телефон или електронна поща е публикуван за пръв път на Икономически живот.