Това е едно от заключенията на традиционната анкета, която прави Българската стопанска камара. Допитването е проведено в периода 10 ноември – 10 декември 2020 г. сред 810 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката.

89% от анкетираните виждат влошаване на бизнес климата, 9% смятат, че няма промяна, а оптимистите са едва 2%.
Аналогични са и оценките за състоянието на предприятията – 71% декларират влошаване на икономическите си показатели, 22% обявяват липса на промяна, а едва 7% са постигнали растеж.

Липсата на оборотен капитал (78%), бюрокрацията и регулаторната тежест, административният натиск и липсата на електронно правителство (74%), както и често променящата се нормативна уредба (67%) са най-големите пречки пред бизнеса през настоящата година. Въпреки ковид-пандемията, проблем продължава да бъде и липсата на квалифицирана работна ръка (65%), макар да е налице намаление на този дефицит спрямо предходните години, когато беше над 70%.

Ковид-кризата се отрази сериозно върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предходната година, вкл. обемите на производство намаляват в 66% от компаниите, продажбите/оборотите – за 73% от тях, външните пазари – за 43%, работните места – в 56%. Най-малко засегнати са заплатите, които намаляват в 26% от фирмите, сочи още проучването.

Антикризисните и противоепидемични мерки на правителството получават изключително ниска оценка – 17% от анкетираните одобряват икономическите мерки, а 27% подкрепят противоепидемичните. В огромното си мнозинство участниците в анкетата не одобряват предприетите мерки.

За сравнение, при предишната икономическа криза през 2009-2010 г. тогавашните антикризисни мерки са били оценени положително от 29% от бизнеса.
Категорично одобрение среща отказът от промени в наредбата за касовите апарати. Анкетираните се колебаят по отношение диференцираната ДДС-ставка и приемането на страната ни в т.нар. „чакалня“ на Еврозоната.

От антикризисните мерки в подкрепа на бизнеса са се възползвали малка част от предприятията. Мярката „60/40“ е с най-голяма популярност – 28% са се възползвали от нея. Следващата предпочитана мярка е бевзъвмездната помощ за микро- и малки предприятия в размер от 3 до 10 хил. лв., ползвана от 27% от анкетираните, а на трета позиция е мораториумът върху плащанията по кредити – 17%. Едва 1% от анкетираните са се възползвали от мерките през ББР, а 2-5% обмислят/проучват възможностите. За всички останали тези мерки са или неприложими, или неизвестни.

40% от ползвалите антикризисни мерки се оплакват от бавния процес, а 35% – от бюрокрация и тежка документация. 11% не са се сблъсквали с пречки при получаването на помощта.

Липсата на ликвидност в условията на криза е основната причина анкетираните да очакват подкрепа в посока запазване на персонала чрез поемане на част от възнагражденията му (56%), както и намаляване или отлагане на държавни (52%) и общински (38%) плащания, вкл. данъци, такси и наеми. Бизнесът очаква подкрепа от държавата и за нисколихвени кредити (35%), за отлагане на плащанията по съществуващи кредити (27%), както и за модернизация и технологично обновление (26%). Едва 9% от анкектираните декларират, че не се нуждаят от държавна подкрепа.

Песимизмът от настоящата година се пренася и върху очакванията за следващата. 70% от анкетираните очакват икономически спад през 2021 г., 16% не очакват никаква промяна, а едва 11% са оптимистите, показват резултатите от допитването.

Мнозинството от анкетираните очакват ръст на цените, фискалната и регулаторна тежест, както и спад на броя на работните места.

Над 80% от участниците в анкетата очакват ковид-кризата и забавянето на глобалния растеж да се отразят негативно на техните бизнес показатели и през 2021 г. По-умерен песимизъм има по отношение на европейските регулации в областта на екологията, от които негативно влияние очакват 36% от анкетираните.

Материалът Едва 17 % от бизнеса одобряват мерките на правителството е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това показват междинни резултати от годишната анкета на БСК. Данните са представени от председателят на Камарата Радосвет Радев по време на онлайн среща, организирана от Министерството на икономиката с представителите на работодателските организации.

В обсъждането участва министър Лъчезар Борисов, представители на Българската банка за развитие (ББР) и Фонд „Мениджър на финансовите инструменти в България“ (Фонд на фондовете).

Към момента ББР е сключила договори с 8 банки-партньори, има 874 потвърждения за кредити на стойност 113 млн. лв. от общо 500 млн. лв. разполагаем ресурс.

Новото е, че от мерките през ББР ще могат да се ползват вече и големи предприятия, като са увеличени и праговете за кредитиране: за МСП – до 1 млн. лв., а за големи фирми – до 2 млн. лв. ББР предоставя гаранция в размер на 80% на всеки потвърден кредит.

По време на срещата са обсъдени и мерките по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“:

• По мярката „3/10“ (безвъзмездна помощ за микро- и малки предприятия от 3 до 10 хил. лв.) до момента са одобрени 21 190 проекта и са разплатени 172,7 млн. лв. Работи се по нотификацията за допълнително наддоговаряне за фирмите, които са били отхвърлени, защото не са представили документи.
• По процедурата за средните предприятия (30-150 хил. лв.) до една седмица приключва техническата и финансова оценка, след което още седмица ще е необходима за окончателно становище. След това всички спечелили кандидати ще бъдат поканени за сключване на договор и ще им бъде предоставен срок от 30 дни за представяне на документи. След изтичане на този срок, в рамките на две седмици, ще бъдат сключени договорите.

Две нови процедури ще стартират до края на този месец:

• До десет дни се очаква отваряне на процедурата за ликвидна подкрепа на малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за 2019 г. Срокът за кандидатстване ще бъде 20 календарни дни. Средствата ще бъдат изплатени веднага при сключване на договора, авансово, в пълен размер.
• В момента се подготвя и процедурата за адаптиране на дейността на МСП в условията на коронавирус и се очаква тя също да стартира до края на ноември, след което в срок от 30 дни ще може да се кандидатства по нея.

Материалът Само 1% от фирмите с интерес към кредити, гарантирани от ББР е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Така бившият вицепремиер и министър на икономиката Николай Василев коментира пред БНР антикризисните мерки на кабинета.

Според него, ако се развърже повече кесията, ще спадне напрежението. В политическия смисъл това има известен резон. Но заявката за повишаване на пенсиите е погрешна, смята икономистът.

„Минималната пенсия се е удвоила за няколко години. Тази година имаме най-голямата рецесия от 1996 г. досега. Когато икономиката намалява и много хора ще си изгубят работата или доходите им ще намалеят, а пенсиите, не само че не се намаляват, а се увеличават, това е несправедливо към останалите 5 млн. души в страната, които не са пенсионери“, заяви още Василев.

Той заяви още, че в целия свят има практика, когато са прекалено щедри помощите за безработица, се случват две неща – изчезва стимулът хората да си търсят работа и много хора работят на черно, а се правят на безработни.

Ефект от социалното-икономическите мерки върху протеста няма да има. Хоризонтът на Борисов генерално не е добър – до редовните избори. Тези протести ще продължат в различна степен на интензивност до края на мандата. Тревожно за властта е, ако започнат и социални протести, коментира политологът Димитър Ганев от изследователски център „Тренд“.

Според него промените в кабинета няма да тушират социалното недоволство.

Материалът Новите мерки на кабинета са като гювеч според Николай Василев е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От 1 август ще бъдат увеличени разходите за персонал с 30% на органи и администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от Covid-19.

Увеличават се ставките за училищното и детското здравеопазване, както и за домовете за възрастни и центрове за деца. За това са заделени 24.6 млн.лв.
Три последователни месеца пенсионерите ще получат по 50 лв. допълнително, за което ще отидат 318 млн. лв. Субсидиите за болниците се увеличават със 17.3 млн. лв.

Минималният размер на дневното обезщетение за безработица от 1 октомври се повишава от 9 на 12 лева. С три месеца се продължава срокът на изплащане на обезщетенията за безработица. 67 млн. лева са за медиците от първа линия в борбата с коронарируса, те ще получават по 1000 лв. до края на 2020 г.
9.5 милиона лева се предоставят за насърчаване на чуждестранните инвеститори у нас.

Чартърните полети до България, които превозват туристи, ще бъдат субсидирани с по 35 евро на седалка. 355 млн. лева се отпускат за строежа на магистралите.

„Както и да се развиват протестите, ние сме длъжни да вземем тези решения, за да почнат да се изпълняват през следващите дни“, обясни премиерът.

„Съжалявам, че политическата класа не си дава сметка в какви месеци ще навлезем като застудее времето. Предстоят изключително тежки месеци, не му завиждам на този, който си мисли, че това е лесна работа. Само нашата отговорност ни задържа. Само след 3 месеца никой няма да иска да сяда и да се занимава. Ще свършат тези пари, браншовете няма да се оправят“, допълни Борисов.

В края на август ще се знае как вървят приходите за годината. Засега има информация, че въпреки намаленото ДДС, през юни от туризма са влезли с близо 28 млн. лева повече.

Премиерът заяви още, че държавата няма да тегли заем, за да опезпечи антикризисните мерки, а ще използва фискалния резерв.

Материалът Правителството одобри пакет от нови антикризисни мерки е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От тях съответните ресорни министерства имат становища само по 24.

Сред предлаганите от бизнес и синдикати мерки могат да се видят следните:

• Законодателни изменения за удължаване на сроковете за деклариране и за плащане на данъци и осигуровки
• Отлагане на плащането на ДДС за неизплатени фактури, а също така и за въвеждане на данъчни облекчения за физическите лица.
• Да се осигурят средства за дължимите наеми за неработещи обекти (там, където наемодател са държавата и общините, те да се откажат от наема за срока на извънредното положение).
• Замразяване на заплатите в публичния сектор на равнището на 2019 г.
• При преструктуриране на средствата по оперативните програми да не бъдат изцяло пренасочени всички ресурси за мерки
• Предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на най-засегнатите компании след стриктен анализ и при ясна процедура с обективни критерии.
• Извънредна еднократна безвъзмездна помощ от 1 000 лева за самонаети, микропредприятия с до 9 заети включително, за т. нар. независими работещи.
• Изплащане на месечна компенсация в размер на една минимална работна заплата за времето на извънредното положение, но не повече от 3 месеца, като основен критерий да бъде средномесечен доход под 1000 лв. за 2019 г.
• Микропредприятията и  самоосигуряващите се лица (със спад поне  20% в доходите) за 3 месеца да бъдат освободени от плащането на социално-осигурителни вноски за техните служители, като се запазят всички права на осигурените лица, произтичащи по закон.
• Минималното обезщетение за безработица трайно да се установи на 60 на сто от МРЗ
• Мярката за подкрепа 60/40 в рамките на същия ресурс да се трансформира в 60/0.
• По отношение на лицата, уволнени по време на извънредното положение, които нямат право на обезщетение за безработица, да се предвиди натурална помощ с ваучери за храна на стойност линията на бедност. 
• Обвързването на помощта за бизнеса със забрана за разпределяне на дивиденти и бонуси през настоящата година.      
• Възможност за редукция на месечните, респективно дневните, договорени с подписаните унифицирани договори с Булгаргаз ЕАД,  количества на доставка на природен газ.
• Възможност за отлагане плащането на сметки за ток, парно и вода за домакинства, които не разполагат с доходи поради извънредното положение.
• Облекчено издаване на визи на основните групи туристи – като например руски и турски, при пристигането им в България, на място.
• Разрешаване на дейността на малки семейни хотели и ресторанти при стриктно спазване на отстоянията и изискванията за безопасност.
• Секторна програма за заздравяване на туристическия бранш
• След нормализирането на ситуацията да се проведе масирана маркетингова кампания за представяне на страната като туристическа дестинация. Да се потърсят и въведат механизми за насърчаване на българите да пътуват вътре в страната.

Материалът 54 антикризисни мерки предлагат бизнес и синдикати е публикуван за пръв път на Икономически живот.