По думите на Аврамов, проф. Христофоров е един от най проницателните наблюдатели на икономическата ни действителност до края на войната и през първите години след нея. „За да се разбере „вторият български капитализъм“, трябваше да се проумее „първия“, а това нямаше как да стане без неговите изследвания“, коментира Румен Аврамов, който задълбочено изследва живота и творчеството на професора.

„Христофоров трябва да бъде представян в контекста на историята на икономическите идеи у нас; трудовете му да се ползват като източник на знание за стопанското ни минало. Той прозорливо долавя векторите на стопанското ни развитие, провиждайки кълновете на идващата планова система във военновременните икономически трансформации и очаквания на широки обществени слоеве“, коментира Аврамов.

Лекционните курсове на проф. Христофоров по теоретическа политическа икономия и по история на българското банково дело са определени от Аврамов като отличен увод в материята, който превъзхожда много от днешните учебници.

„Етюдите му върху текущите стопански проблеми по време на войната пък показват как конюнктурата може да бъде успешно анализирана единствено през филтъра на солидна теоретична ерудиция. В съответстваща стилистика, той публикува критичните си есета в академични, но и в „съсловни“ издания („Стопански вести“на Софийската търговско-индустриална камара и „Български търговски вестник“ на Общия съюз на българските търговци)“, сочи анализът на Румен Аврамов.

Нелека е житейската съдба на професора. За изказани през 1943 г. становища, министри му искат сметка и брутално задействат цензурата. Попада в полезрението на полицията като гравитиращ към „Звено“. Университетската професура високомерно роптае, че един твърде млад икономист е дръзнал да „прави теория“ в хабилитационния си труд върху военната икономика. А през 1946 г., вече във времената на ОФ, си позволява без заобикалки да твърди (и да докаже) нещо, за което не се прощава: че издръжката на съветската окупация струва на България повече, отколкото присъствието на заминалите си германски войски, коментира още Аврамов.

Той обръща и специално внимание на факта, че Асен Христофоров приживе е човек на преобразилия се талант.

„Когато през 1947 г. му забраняват завинаги да преподава, радикалната промяна дава импулс, позволил да разцъфне другата му – литературната дарба. Мисля, че хипотетичното по-нататъшно развитие на Христофоров като икономист не е щяло да бъде безпроблемно. В наложилата се нова доктрина той би бил съвършено чуждо тяло. Примерите на приспособили се „бивши“ учени са тъжна картина. А в имагинерния сценарий с продължаване на началната му инерция съзирам две препятствия: неговия вкус към катедрено-преподавателската рутина и признатото от самия него неумение да използва математиката. Първото е носело опасност от затъване в консерватизъм, а второто го е отдалечавало от следвоенната икономическа теория, която е неотделима от математическите методи. Така от пречупването, литературата е спечелила поне толкова, колкото е загубила икономиката. Сумарният баланс на двата живота на Христофоров се оказва положителен“, изтъква в интервюто пред „Въпреки“ Румен Аврамов.

Материалът Икономистът, дръзнал да изчислява през 46-та издръжката на съветската окупация е публикуван за пръв път на Икономически живот.