Това са част от изводите въз основа на представените от Българската стопанска камара индикатори, позволяващи да се определи мястото на България в ЕС и съпоставими новоприети държави-членки.

Значителна чат от администрацията си представя е-управлението като изпращане и получаване по електронна поща на сканирани официални писма – с подпис и печат. Това разбиране е пречка пред по-нататъшното автоматизиране на взаимодействието между публична администрация с граждани и фирми, а и в самата администрация. Не се разбира ролята на създаването на документи само на машинно четим език, което е необходимо условие за свързването на различни бази данни, коментират още от БСК.

Изтъква се, че за много фирми наличието на интернет страница и/или Facebook е достатъчна дигитализация. Тези, които продават онлайн, са най-напредничавите. Същевременно проникването на софтуер за управление на клиенти и ресурси е крайно недостатъчно. А последното е необходимо стъпало за т.н. Индустрия 4.0 – съществен елемент за запазване конкурентоспособността на икономиката. Има държави, които подготвят навлизането на Общество 5.0.

Събраната статистическа информация отделя особено внимание на дигитализацията на публичното управление (държавно, общинско) и на бизнеса (независимо от размера).

Става ясно, например, че страната ни е предпоследна – пред Румъния, по брой лица, ползвали интернет през последните 12 месеца за получаване на информация от интернет страница на публична администрация, сваляне на служебни формуляри или изпращане на файлове и форми, през 2019 г.

Друг извод от статистическата информация е, че българският бизнес изостава по отношение на дигитализацията си в сравнение с европейския. Страната ни е на опашката по брой фирми с уебсайт със сложни функционалности, напр. продуктов каталог с конфигуратор, възможност клиентите да приспособяват или преправят продукт (webctm), онлайн проследяване изпълнението и доставката на поръчката (webot), персонализиране на фирмения сайт за клиенти с чести посещения.

Единствено България е на ниво над средното за ЕС по дял на публичните услуги, необходими за стартиране на бизнес и текущи делови операции, които са налични онлайн. Услуги, които се предоставят направо от онлайн портал, получават по-висока оценка, отколкото предоставянето само на информация и бланки, които се попълват офлайн.

България значително изостава и по дял на абонатите със скорост над 100 Mbps.

Особено тревожно е обаче, че цели 24% от българските домакинства в извънградските региони не могат да си позволят да плащат за интернет. Това е най-големият процент в Европа. България е водеща и по брой домакинства, които не могат да си позволят да плащат за интернет като цяло. Това дава отражение на дигиталните умения на българина – на второ място сме по липсата им.

Само Румъния е по-зле от нас по дял на лицата с ниско ниво на дигитални умения и липса на базови умения. Подобно състояние на ИКТ сектора у нас е свързано с финансирането му. То е основно частно, публично почти няма, а „усвояването“ на европейски фондове е на изключително ниско ниво.

Материалът Сканиране и e-mail: представата на администрацията ни за е-управление е публикуван за пръв път на Икономически живот.