„ПОВЕЧЕ ТАКА НЕ МОЖЕ!
Когато властта е потъпкала морала и всички обществени ценности и чрез институциите арогантно упражнява произвол, Гражданското неподчинение е единствената законна форма на обществено поведение.“

Наред с всичко друго, учените заявяват:

„Основният политически инструмент, Държавният бюджет, години наред се прави „копи-пейст“, с умишлени излишъци – за да се крадат „законно“. Стотици милиони лева народна пара се раздават според конюнктурни интереси и без парламентарен контрол. Бюджетът за здравеопазване се увеличава ежегодно с цел да бъдат присвоявани милиарди, а здравният статус на населението се влошава. Здравеопазването е в кадрови колапс, недостигът на квалифицирани медицински специалисти вече заплашва общественото здраве с катастрофа.

Европейските фондове се разпределят по партийни и корупционни схеми, разходват се безотговорно и пълнят партийните каси. Строят се най-скъпите, опасни и некачествени пътища, разпадаща се инфраструктура и спортни съоръжения, на които никой не спортува. Въпреки ниския корпоративен данък инвеститорите не рискуват парите си в условия на корупция и рекет.“

Материалът „Повече така не може!“, изригнаха в отворено писмо 169 учени от БАН е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Стефан Воденичаров е роден на 1 септември 1944 г. Завършил е Технически университет – София, със специалност „Технология на металите“.

През 1974 г. защитава дисертация и получава научна степен кандидат на техническите науки, а през 1998 г.- и доктор на техническите науки.

През 1989 г. става доцент, а от 1991 г. е  професор. Избран е в БАН за член-кореспондент на 4 август 2004 г. и за академик на 11 октомври 2012 г.

Директор е на Института по металознание, съоръжения и технологии „Академик Ангел Балевски” при БАН, а в периода 2013-2017 г. е председател на Българската академия на науките.

След като на 28 януари 2013 г. Сергей Игнатов подава оставка като министър на образованието, Стефан Воденичаров поема поста от 6 февруари 2013 г.

Член е на УС на БСК от 25 април 2014 г., а преди това е председател на Съвета по икономическа политика на работодателската организация.

Материалът Почина големият учен акад. Стефан Воденичаров е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според първия, пикът на  COVID-19 у нас настъпва в средата на май, няма втора вълна от заболели, мерките постепенно се отменят и през втората половина на годината икономиката функционира нормално.

Вероятността той да се сбъдне е 20%, като прогнозата е за спад на БВП от 2.4% и леко нарастване на инфлацията спрямо 2019 г. Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, с влошаване на текущата сметка, основно заради слабия туристически сезон – предвижда се спад до 20 на сто.

Пазарът на труда ще изпита умерено негативен шок, а безработицата нараства до 6.9%.

Вместо балансиран бюджет ще има дефицит от 1.5% спрямо БВП, който ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 2.5 млрд. лв.

Фискалният и валутният резерв остават на приблизително същите нива, а правителственият дълг се увеличава до 21.7% от БВП.

Вторият сценарий предвижда пик в края на юни – средата на юли с постепенна отмяна на мерките и възможно повторно въвеждане на някои ограничения.

Вероятността той да се случи е 60%. Прогнозата на икономистите е за спад на БВП с 4.3% и ускоряване на инфлацията до 4.2% на средногодишна база. Обемите на външната търговия ще намалеят значително, а влошаването на текущата сметка ще е с повече от 1 млрд. евро, главно заради намален износ с 4.6% и спад на туристическия сезон с около 50 на сто.

Пазарът на труда ще изпита негативен шок, като безработицата ще се удвои спрямо 2019 г. и ще достигне 10% от работната сила. Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с 9%, докато разходите остават в рамките на планираните със Закона за държавния бюджет.

Ще има обаче пренасочване към здравеопазването и социалното подпомагане за сметка на капиталови разходи. Бюджетният дефицит достига 2.5% спрямо БВП и се покрива с емитиране на нов дълг в размер на 3.8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 500 млн. евро, а правителственият дълг се увеличава до 23% от БВП.

Третият сценарий допуска пик на заболяването в средата на август при периодично затягане и разхлабване на мерките. Вероятността той да се сбъдне е 20 на сто, а спадът на БВП в реално изражение ще е с 5.7%.

Инфлацията се ускорява до 5.2% на средногодишна база, като причините ще са в проблеми с предлагането на някои вносни стоки от първа необходимост.

Противодействащ фактор за по-висока инфлация ще е намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите. Прогнозата е за значително намаляване на обемите на външната търговия и влошаване на текущата сметка с повече от  2 млрд. евро, основно заради проваления летен туристически сезон – спад между 50 и 70%.

Пазарът на труда ще изпита силен негативен шок, като безработицата ще достигне близо 350 хил. човека или 12% от работната сила. Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с близо 10%, а разходите за подпомагане на различни уязвими групи, здравеопазване или програми за бизнеса ще се увеличават с 5.5% спрямо планираните преди актуализацията.

Ще има и пренасочване на разходи, като капиталовите ще намалеят за сметка на текущите. Бюджетният дефицит ще достига 5% спрямо БВП и ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 8 млрд. лв.

Валутните резерви намаляват с около 1 млрд. евро, а правителственият дълг се увеличава до 26.5% от БВП.

Материалът БАН с три сценария за икономическите последствия от пандемията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ако карантината се задържи и не бъде пробита, след около три седмици ще започнем да имаме хубави новини относно броя на заболелите. След около 2 до 3 месеца ще можем да се поздравим, че сме се справили с тази криза.  Това каза проф. Николай Витанов от Института по механика към БАН по време на брифинг, в който освен представители на оперативния щаб участваха и учени.

От пресцентъра на МС съощиха, че премиерът Бойко Борисов се е срещнал с представители на Българската академия на науките.

На срещата са присъствали още вицепремиерът Томислав Дончев, директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ комисар Никола Николов и председателят на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски.

От БАН ще помогнат на властите със своята експертиза в областта на математическото моделиране в биологията, за да има прогнози как ще се развива динамиката и процесът, свързан с разпространението на коронавируса.

„От днес се присъединяваме с нашия капацитет и експертиза в областта на математическо моделиране в биологията. Целта е да използваме математически модели, за да можем да имаме прогнози как ще се развива по-нататък динамиката и процесът, свързан с разпространението на коронавируса“, каза председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.

Споед него, ако е необходимо правителството би могло да вземе допълнителни мерки, за да осигури спазването на карантината и поддържането на това бавно нарастване на броя на заразените, за да може да се излезе от тази криза с минимален брой заболели и минимални щети за българската икономика.

Според ген. Мутафчийски използването на математически модели би им позволило да насочат ресурси там, където са необходими. Ценни ще са и по-фундаментални заключения как епидемията се движи във времето и какво можем да очакваме.

Материалът За 2-3 месеца може да излезем от здравната криза, смятат учени от БАН е публикуван за пръв път на Икономически живот.