Повечето икономисти биха се съгласили с практичен подход към фискалната политика, според който данъчните ставки и дискреционните бюджетни разходи, като дял от БВП, са постоянни в хода на бизнес цикъла[1]. Подобно поведение би позволило провеждане на антициклична фискална политика, която охлажда икономическата активност в периоди на бум, когато трупа резерви, и я стимулира в периоди на спад с помощта на натрупаните резерви. В личен или бизнес аспект повечето хора са запознати с този принцип, който разговорно е по-известен като „бели пари за черни дни“.

Като цяло правителствата в България се придържат към подобно поведение, но последните месеци изглежда са сред изключенията. В периода 2016-2019 г. се наблюдават бюджетни излишъци в размер на 0,1-1,6% от БВП за съответната година[2], а след актуализиране на бюджета за 2020 г. Министерството на финансите (МФ) очаква дефицит в размер на 3%, като очакванията на Европейската комисия са сходни. За четири години фискалният резерв се увеличава с близо 1,9 млрд. лв. и към края на май 2020 г. е в размер на близо 9,7 млрд. лв. С други думи, налице са всички предпоставки за провеждане на антициклична фискална политика – бюджетни излишъци и ръст на резервите в добрите години и би трябвало да очакваме по-високи разходи в трудни времена, като пандемичната обстановка в периода март-май 2020 г.

През март разходите наистина се увеличават, но това може да се отдаде изцяло на това, че противоепидемичните мерки влизат в сила в средата на месеца, отколкото на целенасочена държавна политика, докато през април и май бюджетните разходи почти същите, каквито са били в същите месеци на 2019 г. Това е странно, защото бюджетната рамка предвижда ръст на консолидираните разходи през 2020 г. от над 1,6 млрд. лв. в сравнение с изпълнението им за 2019 г., а с влизането в сила на схемата 60/40 НОИ може да похарчи допълнителни 1 млрд. лв. над предвидено в бюджета си за годината. Данните обаче сочат не само, че през април и май допълнителни средства за смекчаване на икономическите последици все още не се харчат,  но и правителството дори не изпълнява заложената бюджетна рамка.

По този начин цялата идея за провеждане на антициклична фискална политика пропада – поне в краткосрочен план –  защото именно в момента на необходимост от страна на бизнеса, бюджетните разходи реално се свиват. На този фон, удължаването на срока за изравнителната вноска на корпоративен данък за 2019 г. до 30 юни е малко облекчение за бизнеса. Тук трябва да се отбележи, че по счетоводни причини увеличаването на капитала на Българската банка за развитие няма да се види в бюджетните разходи, но допълнителните разходи през оперативните програми и Фонда на фондовете ще се видят.

Най-голям спад на публичните разходи се наблюдава при текущата издръжка, която е един от бюджетните буфери – всяка година се залагат високи разходи, които след това не се изпълняват, а средствата се насочват към други бюджетни пера. Продължава спадът при здравните разходи въпреки високия трансфер от държавния бюджет към НЗОК. Нещо повече – дори социалните разходи се свиват през май въпреки допълнително отпуснатите средства за социални услуги.

От предварителните данни на МФ за изпълнението на бюджета през май оставаме с впечатление, че свиването на разходите през април е било еднократен ефект, може би в резултат на висока степен на неизвестност, но крайните данни разказват друга история. Според предварителната оценка консолидираните бюджетни разходи през май се очаква да са 3,8 млрд. лв. (в сравнение с около 3,15 млрд. лв. през май 2019 г.), но отчетените разходи са в размер на 3,19 млрд. лв. Това повдига и въпроса за надеждността на прогнозата за юни, според която месечните разходи са в размер на 4,1 млрд. лв. в сравнение с 3,2 млрд. лв. за същия месец на предходната година. И по-важното – дали тенденцията на свити бюджетни разходи ще се запази и през следващите месеци. С други думи – ще трябва да изчакаме отчетните данни за юни, тъй като разминаването с прогнозните е твърде голямо.

Проблемът не е само липсата на разходи в съответните месеци, а и че е необходимо технологично време за извършването им – обявяване и провеждане на процедури, срокове за кандидатстване, обжалване и т.н. С други думи, дори и правителството да се опита да навакса с разходите и реално да помогне на бизнеса, може да се окаже невъзможно в рамките на бюджетната година. Виждаме, че дори опростени механизми като например схемата за държавна помощ до 10 хил. лв. за микро и малки фирми със суми, при изцяло електронно подаване и разглеждане на документи и на практика без оценка на проекти, отнемат повече от месец за старт на плащанията. Съдейки по броя разгледани и финансирани проекти вероятно плащанията ще се проточат до есента.

Логиката на антицикличната бюджетна политика е да се трупат излишъци в добрите години, които да се харчат в лошите. Това е и една от причините през последните години в своя Алтернативен бюджет ИПИ да предлага запазване на данъчните ставки на големите приходоизточници и планиране на излишъци в години на икономически растеж и рекордна заетост, като целта е да се натрупа финансов буфер, за да се предотврати увеличаване на данъци именно в криза.

Ако обаче правителството смята да трупа излишъци в добрите години, а в лошите да се държи още по-консервативно, все едно бюджетното салдо е някаква самоцел, тогава трябва да се планира балансиран бюджет. Няма абсолютно никакъв смисъл обществото да пълни фискалния резерв, ако той няма да се използва за провеждане на структурни реформи и/или за подпомагане на икономиката в криза, а за безобразни разходи със съмнителен ефект, като програми за саниране, създаване на нови холдингови дружества (ВиК и държавни бензrностанции), капитализиране на губещи държавни предприятия (ТЕЦ „Марица изток 2“) и т.н.  

***
[1] Това не засяга дебатите относно оптималният размер на държавата, намесата ѝ в икономическите и социални взаимоотношения и провежданите от нея политики.
[2] Въпреки че бюджетът приключва 2019 г. с дефицит, това се дължи на непредвиден еднократен разход за покупка на самолети F-16 Block 70

Материалът Фискална политика и бизнес цикъл или защо държавата не харчи, когато се налага е публикуван за пръв път на Икономически живот.