Българските билки съдържат добро количество ценни биологично активни вещества и затова са по-лековити от тези, произведени по култивиран начин в Китай или в Полша.

Днес, 24 юни, се празнува Еньовден. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от обичаите са свързани със слънцето и почитта към него.

Смята се, че набраните на Еньовден билки имат вълшебна сила, особено на изгрев слънце. Те трябва да са „77 и половина“ – по една за всяка болест и половин за „болестта без име“.

Първо се събира еньовчето. Правят се еньовски китки и венци, вързани с червен конец, които се окачват на различни места из дома и през годината се използват за лек. С тревите и цветята, набрани на празника, се увива голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве.

По количество произведени билки на единица площ България е на едно от първите места в света.

Превъзхождаме най-големите производители и износители като Индия и Китай. В Европейския съюз няма друга страна с такова разнообразие и богатство от диворастящи лечебни растения.

От всички страни в ЕС само в България събираме билки от дивата природа и то в големи количества. Затова сме и единствената държава в общността, която има специализиран Закон за лечебните растения.

Списък с 24 билки определя кои лечебни растения е забранено да се събират със стопанска цел.

За други 11 всяка година министърът на околната среда и водите определя допустими количества. Това са еньовче, старо биле, ранилист, трън кисел, шапиче, червен божур, зърнастец елшовиден, иглика, катранка, решетка безстъблена и лютива тлъстига.

И тази година мурсалският чай е забранен за беритба дори за лични нужди, тъй като естествените му находища са застрашени, предупреждат от екоминистерството.

Материалът 90% от билките, които се събират у нас, отиват за износ е публикуван за пръв път на Икономически живот.