Средствата са по линия на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане.

На община Враца се отпускат близо 110 000 лева. Със 79 000 лева ще бъдат изградена подпорна стена, бетонов тротоар и парапет по цялата дължина на стената в с. Баница. Прави впечатление – по думите на кмета на Баница, че проблемът дълги години не е решаван, което поставя въпроса за същността на отпуснатите днес средства.

Кабинетът предостави и 29 327 лева на община Враца за ремонт на покрива на административната сграда на ул. „Георги Бенковски“ 13 в града.

По бюджета на община Ботевград се предоставят 184 200 лева за възстановяване на мост в село Новачене.

За авариен ремонт на пътя Юндола – с. Черна Места/с. Смолево – с. Бел Камен пък се предоставят 245 360 лева на община Якоруда.

Материалът Кабинетът се събра извънредно и раздаде над 500 хил. лева на три общини е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Те са предназначени за различни дейности – ремонт на улични мрежи, в Белово, например, ще се обновява централната градска част, в Смолян пък ще се ремонтира покривът на местния драматичен театър. 656 000 лв. се отпускат на община Плевен за консервация и реставрация на Къща-музей „Цар Освободител Александър II“ и на Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец“, както и за ремонт на улица „Генерал Скобелев“.

В рамките на заседанието на кабинета са отпуснати също 600 000 лв. за доизграждане на манастирския комплекс „Света Троица“ в местността Кръстова гора.

„Средствата, които отпуска правителството, отиват пряко при хората. Парите се дават за водоснабдяване, канализация, училища, образование, спорт, паркове и то в общини, където кметовете са от целия политически спектър. Точно така ще продължим да работим и да помагаме“, е заявил премиерът Борисов.

Материалът Кабинетът разпредели 8,7 млн. лева на осем общини е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това е информирал на съвещание в министерски съвет министърът на икономиката Лъчезар Борисов.

„Заедно с бизнеса се договорихме, че мярката ще продължи и през февруари и в петък е изпратено първото запитване към ЕК по повод нотификацията и продължаването на мярката през февруари“, е уточнил Борисов.

Става ясно, че министърът е обсъдил с национално  представените работодателски организации как ще бъдат разходвани още 211 милиона лева по Механизма на Европейския съюз REACT-EU. „Те бъдат разходвани отново за оборотен капитал и ликвидна подкрепа на бизнеса, като първата мярка ще стартира до 10 дни след решение на Мониторинговия комитет и решение на Министерския съвет, по която мярка имаме получена нотификация от ЕК още декември“, отбелязва Борисов.

От своя страна премиерът Борисов демонстрира увереност и оптимизъм, изтъквайки, че България прилага възможно най-правилните и либерални мерки. Той е убеден, че противоепидемичните мерки са били приложени много точно, като са ограничени бизнесите, където има струпване на много хора, което е позволило свободното движение на хората. „Така че продължаваме в същия дух, към момента нищо повече не трябва да се затваря, напротив“, заявява премиерът Той дори поръчва на здравния министър в малките населени места, където учениците от една смяна са не повече от 70, да се пуснат всички в присъствено обучение.

В същото време данните сочат, че България се намира в начална фаза на плавен подем на заболеваемостта, увеличават се и пациентите с COVID-19 в лечебните заведения.

Шефът на НОЩ проф. Мутафчийски е информирал, че за последната седмица увеличението на болните с новия вирус в лечебните заведения е с 10%, а повишението на заболеваемостта на 14-дневна база е с около 40 на сто. Най-ниската стойност на новите случаи бе 80 на 100 000, а в момента е 128 на всеки сто хиляди.

От своя страна шефът на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов уверява, че значително се увеличава доставката на ваксини, като само през първата седмица на март се очакват над 160 000 дози. Кирилов информира, че Европейска агенция по лекарствата извършва предварителен преглед на ваксината на „Новавакс“ и се очаква през следващите седмици Европейската комисия да сключи договор за доставка с производителя й като това ще е седмата ваксина в портфолиото на ЕС и първата антигенна.
По отношение на руската ваксина „Спутник“ директорът на ИАЛ заявява, че Европейската агенция по лекарства все още извършва научни консултации, тъй като няма достатъчно данни за нея.

Материалът 40% ръст на заразените, властта е оптимистична: „правим най-доброто“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това се разбира от съобщението на правителствения пресцентър. Публикуваме текста му без редакция:

„Водна криза няма да има, заяви пред премиера Бойко Борисов министърът на околната среда и водите Емил Димитров. Министър Димитров докладва на министър-председателя ситуацията с водоснабдяването в Бургас и мерките, които ще се предприемат в следващите месеци, за да няма проблеми, ако сушата продължава. Целта е догодина земеделските производители да получат вода в равен обем, както тази година, когато дадохме вода на всички, а е трета сушава година, обясни министърът на околната среда и водите.

„100 млн. евро имаме по Плана за възстановяване за напоителните системи“, изтъкна премиерът Борисов, като напомни, че средства и план за действие има. По думите му сега са най-подходящите месеци да се реабилитира тази част от системата, която ще позволи да се задържи водния обем от предстоящите зимни месеци. Министър-председателят посочи, че единственият му упрек към министър Димитров е, че не му е докладвал по темата още на правителственото заседание в сряда.

В рамките на срещата министърът на околната среда и водите Емил Димитров заяви пред премиера Борисов желание заместникът му в министерството Атанаска Николова (бивш зам. кмет на Бургас, б.р.) да бъде освободена от поста и да бъдат назначени двама нови заместник-министри, които да отговарят съответно за водния ресурс на България и за отпадъците и екологията. Министър-председателят Борисов заяви, че чака министър Димитров да направи предложения относно назначаването на заместниците си.“

По-късно от „Дондуков“ 1 съобщиха, че Борисов и провел по темата разширено съвещание с министрите на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова, на земеделието, храните и горите Десислава Танева и на околната среда и водите Емил Димитров.

„Имаме 850 милиона лева за проект по Плана за възстановяване, с който можем да рехабилитираме напоителните системи в страната или да ги доизградим“, е посочил Борисов. До старта на проекта премиерът е възложил на министрите да се заемат с рехабилитацията на най-уязвимите места във водния сектор, а в същото време да се използва зимата и валежите, за да се напълнят язовирите.

Министър-председателят е поискал осъществяването на пълна координация, както и да се обърне специално внимание на сондажите в населените места и върху освобождаването на вода от язовирите и за земеделците. „Защото от едните сондажи ползваме за битови нужди, а от другите – за земеделците и животновъдите“, е изтъкнал Борисов.

Съвещанието е обсъдило и засилването на координацията между различните институции относно подаването на ежедневна актуална информация за водния сектор.

„Имаме план, максимално бързо да се свърши необходимото, отивайте да работите“, се е обърнал накрая Борисов към министрите.

Материалът На среща с Борисов Ревизоро преосмислил прогнозата си за водна криза е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви премиерът Бойко Борисов, по време на правителственото заседание тази сутрин, на което се взе решение за нови по-строги противоепидемични мерки от 27 ноември до 21 декември.

„Намираме се в труден момент, в който всички заедно трябва да се изправим срещу нещо колкото познато, толкова и непознато – пандемията от коронавирус“, подчерта премиерът

Той допълни, че не трябва да се прави противопоставяне между здравеопазването и икономиката, защото няма процъфтяваща икономика с болни или заразени с COVID-19 хора. Но няма и здравна система, която да може да функционира без силна икономика.

Доказаният ефект срещу COVID-19 е само един – намаляване на социалните контакти или карантина. Премиерът припомни, че до момента страната ни е била с най-либералния режим за ограничаване на разпространението на коронавируса, за да запази икономическите дейности.

България участва наравно с останалите държави членки в обща доставка на ваксини за ЕС и това ще е единственото, което ще даде възможност на Европейския съюз да заработи пак.

Материалът Борисов обеща 400 млн. лева компенсации за затворените бизнеси е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви министър-председателят Бойко Борисов, който проведе видеоконферентна среща с посланиците на държавите членки на ЕС и на Конфедерация Швейцария.

Според премиера e необходимо да се положат всички възможни усилия за постигане на съгласие по Многогодишната финансова рамка и по Пакета за възстановяване възможно най-бързо, за да може фондовете и програмите да започнат да действат още от самото начало на следващата година.

Постигането на климатична неутралност в ЕС до 2050 г., ефективните мерки в борбата за справянето с коронавируса и европейската перспектива на Западните Балкани също бяха във фокуса на видеоконферентната среща.

„Именно по време на Българското председателство на Съвета на ЕС страната ни постави високо в дневния ред на ЕС европейското бъдеще на Западните Балкани“, каза още Борисов.

За европейската интеграция на Северна Македония, той изтъкна, че България винаги е била готова за диалог и разбирателство за решаване на двустранните въпроси, но това трябва да се желае и изпълнява от двете страни.

Материалът Да побързаме с европейския бюджет, заяви Борисов пред посланици е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Доц. Евгени Григоров е доктор по научна специалност „Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията“ от Националния център по обществено здраве и анализи.

Той е „магистър-фармацевт“ от Медицинския университет в София и „магистър” по стопанска логистика от УНСС. От 2016 година досега е началник отдел „Анализ и оценка за състоянието на специалистите в здравеопазването“ в Центъра.

Има дългогодишна преподавателска дейност, от 2015 година обучава студенти, докторанти и специализанти по фармация в Медицинския университет – Варна.

Инж. Слави Пачалов е магистър по „Трудова медицина и работоспособност“ в Медицинския университет в София. От 2017 година досега управлява дружество, занимаващо се с обучения по първа помощ, реакция при бедствия, пожаробезопасност, пътна безопасност, спасителни и издирвателни дейности.

Дълги години е работил в Българския червен кръст, включително е бил директор в Столичната организация на БЧК.

Премиерът назначи двама заместник министри на здравеопазването

Министър-председателят Бойко Борисов назначи двама заместник-министри на здравеопазването, съобщи прецентърът на кабинета.

Доц. Евгени Григоров е доктор по научна специалност „Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията“ от Националния център по обществено здраве и анализи.

Той е „магистър-фармацевт“ от Медицинския университет в София и „магистър” по стопанска логистика от УНСС. От 2016 година досега е началник отдел „Анализ и оценка за състоянието на специалистите в здравеопазването“ в Центъра.

Има дългогодишна преподавателска дейност, от 2015 година обучава студенти, докторанти и специализанти по фармация в Медицинския университет – Варна.

Другият новоназначен заместник министър е инж. Слави Пачалов е магистър по „Трудова медицина и работоспособност“ в Медицинския университет в София. От 2017 година досега управлява дружество, занимаващо се с обучения по първа помощ, реакция при бедствия, пожаробезопасност, пътна безопасност, спасителни и издирвателни дейности.

В момента в Министерство на здравеопазването има трима заместник министри – Жени Начева, д-р Бойко Пенков и Светлана Йорданова.

Материалът Премиерът назначи още двама заместник министри на здравеопазването е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи министър-председателят Бойко Борисов, който направи оглед на изграждащата се в момента компресорна станция „Расово“.

Заедно с другата компресорна станция – „Нова Провадия“, двете съоръжения ще служат за повишаване на налягането по трасето на Балкански поток.

На КС „Расово“ вече са монтирани трите компресорни агрегата, произведени от американската компания Solar Turbines. Други четири от същия вид компресорни агрегати от най-ново поколение ще бъдат монтирани и на КС „Нова Провадия“. Агрегатите ще бъдат снабдени с ниско емисионни горивни камери и ще отговарят на всички изискванията на екологичното законодателство.

Продължават строително-монтажните работи на бъдещата площадка на КС „Расово“ и се очаква те да приключат през този декември.

На площадката, освен трите газотурбокопресорни агрегата, ще има също административна сграда, производствени и обслужващи сгради.

Общата стойност на договора за проектиране, доставка и изграждане на двете компресорни станции е близо 180 млн. евро.

Компресорните станции са ключови за реализацията на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура от българо-турската до сръбската граница.

Проучени са и 87 археологически обекта за 18 млн. лв. по трасето на Балкански поток, най-важните резултати са от разкопките при с. Владиня и гр. Летница.

Очаква се на голяма изложба в Националния археологически институт с музей на БАН да бъдат представени най-интересните находки от проучванията по Балкански поток.

Материалът В компресорите на „Балкански поток“ са инвестирани 360 млн. лв. е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ветото, което България наложи на започването на преговори за присъединяване на Република Северна Македония, е неприятно и за нас, и за братята ни от Вардар. Не е никакво удоволствие да си във фокуса на цяла Европа в ролята на екзекутор. И най-лошото – да се чувстваш изолиран, а другите да гледат на теб като на лошия, на грубиянина, на разрушителя.

И за вето трябва майсторлък. България може да извлече много поуки от положението, в което се намира. Първата е, че тя няма приятели в ЕС. Това е потресаващо. Никой, освен Гърция, където тайно ликуват от последното развитие, не разбира българската позиция. Не я разбират, защото не сме я обяснили. Впрочем, не сме я обяснили дори във вътрешен план.

Нашата страна си беше завоювала имидж на поддръжник на разширяването на ЕС със Западните Балкани, ние изсипахме огромен ресурс в срещата на върха на ЕС в София, и на този прекрасен фон абсолютно никой в Брюксел не може да разбере как така изведнъж решихме да бием дузпата на Скопие.

Без съмнение, Скопие си позволява спрямо България абсолютни безобразия. Но кой знае за тях? Дори българските дипломати не знаят.

Със сигурност българските власти са предупреждавали Скопие, а и там сигурно са забелязали решението на Народното събрание от 9 октомври 2019 г., но това по никакъв начин не е било обяснено в Брюксел. Ако има медия, която десетократно да е предупреждавала за това, което ще се случи, на чист английски език, това е EURACTIV. Правили сме го, защото си вършим работата като журналисти, и защото виждахме задаващата се катастрофа. Правителството на Бойко Борисов не направи никакво усилие да предупреди партньорите си от ЕС и европейското обществено мнение за задаващото се вето. Затова България е в ролята на лошите.

Обидно е в ситуацията, в която страната ни е попаднала, симпатиите в ЕС да са на страната на държава извън Съюза, а ние да се чувстваме в този наш съюз като чужди. Не се сещам за подобен случай в цялата история на ЕС. Германското председателство търси компромис като оказва натиск върху София, не върху Скопие. Същото се отнася и за Европейската комисия. Сякаш страната кандидат е България, не Република Северна Македония. Унизително за българската дипломация!

Скопие действително си въобрази, че под европейски натиск България ще отстъпи, недооценявайки вътрешно политическите реалности в страната ни. На 8 декември ще има следващ – и може би последен – шанс за постигане на компромис. След това идва португалско председателство, а тази страна няма нито особен интерес, нито административен капацитет да придвижи въпроса.

В интерес както на Република Северна Македония, така и на България, е да постигнат компромис на 8 декември. А за България е крайно време да се замисли защо няма приятели. И защо в най-братската ни държава ни презират.

Материалът Крайно време е България да се замисли защо няма приятели е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Те са обсъждали позицията на страната ни относно преговорните рамки за присъединяване на Албания и Република Северна Македония ЕС, съобщи правителственият пресцентър.

Премиерът Борисов отбелязал също, че страната ни е сред най-силните застъпници на процеса по разширяване на Съюза и затова издигна темата високо в европейския дневен ред по време на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.

България е една от държавите, които най-много е настоявала и желала Република Северна Македония да стане част от ЕС. Усилията на България винаги са били насочени към постигането на консенсус по важните за двете страни теми, подчерта още Борисов. Според него подобна ангажираност не се наблюдава от страна на Република Северна Македония.

Материалът Твърда подкрепа за Албания в ЕС, Македония не търси консенсус, смята Борисов е публикуван за пръв път на Икономически живот.