С останалите евролидери са акцентирали върху превенцията срещу разпространението на коронавируса, включително на носенето на маски.

„Спазването на дистанция е вторият изключително важен фактор. Третият е дезинфекцията“, изтъкна министър-председателят. Той добави, че ако се прилагат разписаните от Министерството на здравеопазването изисквания, няма да се налага да се предприемат каквито и да било други ограничения.

По негови дума най-после има общ план за действие от Европейската комисия. Става дума за обсъдените общоевропейски мерки срещу пандемията.

Нанасяме вреда върху психичното здраве на хората, посочи премиерът по повод мерките срещу разпространението на заразата в ЕС.

За преговорите по т. нар. „зелена сделка“ – европейските усилия за по-чиста икономика и намаляване на вредите за природата – премиерът заяви, че е представил проблемите на България, заедно с други държави, които използват въглища за производство на енергия.

Някои държави от ЕС не са съгласни средствата за „изчистване“ на икономиката да подкрепят ядрени проекти.

Въпросът ще бъде обсъден отново от Европейския съвет през декември. Може да се очаква ЕС да се споразумее за намаляване до 2030 г. на замърсяването с 55 на сто спрямо равнищата от 1990 година.

Бързо трябва да се подготвим с алтернативи за след 2030 г., много трудно държави като България, Чехия, Полша, ще се справят, посочи още Борисов.

Той уточни, че решението на ЕС ще се контролира стриктно и у нас трябва да се види как ще се намаляват вредните емисии – дали от автомобили, дали от тецовете или от други сектори на стопанския живот.

Материалът Карантината става 10 дни, съобщи Борисов в Брюксел е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви министър-председателят Бойко Борисов преди началото на редовното заседание на Европейския съвет в Брюксел, съобщи правителственият пресцентър.

Борисов увери, че страната в същото време подкрепя борбата с климатичните промени, опазването на околната среда, нисковъглеродните емисии.

Българският премиер изтъкна, че разчетите на страната ни са за постигане до 40% таван намаляване на емисиите до 2030 г.

„Това беше предела на нашите сили да се справим сами. Моите политически опоненти в България се надпреварват да говорят как искат да запазят миньорите, мините и топлоелектрическите централи, но в Европейския парламент социалдемократи, десни извън ГЕРБ, либералите от ДПС, от БСП са гласували за 60% таван“, отбеляза Бойко Борисов.

Той разговаря с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен българските експерти, които работят по темата, максимално бързо да изпратят писмо с всички проблеми, които ще има страната ни, ако мине в такъв режим на скорошно затваряне на мощности.

Той добави, че досега обаче е получавал само популистки отговори как централите не трябва да се затварят, докато в Европейския парламент опонентите му гласуват различно.

Припомняме, в индивидуалните оценки на страните-членки, които са част от оповестения тези дни доклад за състоянието на Енергийния съюз 2020 ЕК призова България да предприеме мерки в подкрепа на стратегията за поетапно прекратяване на употребата на въглища, с ясен ангажимент за срока, в който ще го изпълни.

Страната ни трябва да гарантира и справедлив преход в регионите, разчитащи на каменни и лигнитни въглища. Този преход трябва да е придружен от ясна стратегия за насърчаване на възобновяемата енергия.

Брюксел настоява да бъдат предприети мерки за реформиране на енергийния пазар, насърчаване на инвестициите в саниране на сградите, като фокусът да бъде насочен приоритетно върху тези в най-лошо състояние.

„Брекзит, който както винаги съм казвал, върви много трудно вече няколко години. Надявам се да се намери компромисно решение, запазвайки се единството на ЕС“, категоричен бе премиерът Борисов.

Той подчерта, че остава малко време, в което трябва да се постигне споразумение за оттеглянето на Великобритания. „Всичко, което се разберем, трябва да мине и през ратификация на национални парламенти, а това вече, особено по Коледа и Нова година, в този пик на коронавируса – ще става все по-трудно“, добави министър-председателят Борисов.

Според него изключително важно е придобиването на ваксини от всички държави членки да бъде прозрачно и справедливо, да подпомагаме медицинските системи да удържат. Всяко затваряне на икономиките вече ще бъде фатално.

Материалът Борисов поиска в Брюксел план за централите ни на въглища е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Лидерите на страните членки ще направят преглед на изпълнението на Споразумението за оттеглянето на Великобритания и на състоянието на преговорите за бъдещото партньорство между ЕС и Обединеното кралство.

Ще се дискутират всички възможни сценарии след края на преходния период, приключващ на 31 декември 2020 г., съобщи правителственият пресцентър.

Министър-председателят Бойко Борисов също ще участва в заседанието.

Изменението на климата е в дневния ред на Европейския съвет. Дебатът ще има по представения от ЕК План за климата до 2030 г. Намаляване на емисиите в ЕС до 2030 г. от 40 % на 55 % спрямо нивата от 1990 г., предвижда планът.

Европейските лидери ще обсъдят още епидемична обстановка в следствие на COVID-19, цялостната координация на мерките в отговор на пандемията, както и разработването и разпространението на ваксина срещу новия вирус.

Материалът Европейските лидери ще обсъждат COVID-19 и Brexit в Брюксел е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Фондовият индекс на еврозоната добави 1,26% тази сутрин като се изкачи до най-високата си стойност от 5 март.

Паневропейският индекс STOXX 600 нарасна с 0,9%, като също достигна най-високото си ниво от началото на март на фона на нарастващия оптимизъм след новините за изпитвания на няколко експериментални коронавирусни ваксини.

Лидерите на ЕС постигнаха „историческа“ сделка за възстановяване на блокаслед близо пет дни преговори.

В рамките на фонда в размер на 750 милиарда евро 390 милиарда ще бъдат безвъзмездни помощи, а останалите – заеми.

Германският индекс DAX достигна своя връх от края на февруари благодарение на нарастването на акциите на SAP SE и Siemens AG, съобщи Ройтерс.

Френският производител на спиртни напитки Реми Контреу спечели 4,5%, след като компанията отчете по-слаб от очакваното спад в тримесечните продажби.

Материалът Подем на европейските акции след споразумението в Брюксел е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Лидерите не могат да разрешат различията в структурата и подробностите за мащабния фонд за възстановяване, който трябва да помогне на Европа да се възстанови от най-лошата рецесия след войната. Преговорите трябва да се възобновят от 17 часа днес.

„Тежките преговори току-що приключиха и можем да бъдем много доволни от днешния резултат. Ще продължим този следобед“, заяви канцлерът на Австрия Себастиан Курц.

Рюте каза, че преговорите са близо до неуспех, но председателят на Европейския съвет Шарл Мишел работи по ново компромисно предложение на ЕС.

„Не сме се договорили все още, всичко може да се разпадне. Но изглежда малко по-обнадеждаващо от снощи, когато реших, че всичко е приключило “, каза Рюте пред репортери в Брюксел.

Залогът е план за 1,8 трилиона евро (2,06 трилиона долара), който включва нов дългосрочен бюджет на ЕС и фонд за възстановяване на икономиката.

Материалът Има напредък по дебата между лидерите на ЕС в Брюксел е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Пленарната сесия се отлагаше няколко пъти днес. По четири проблема няма консенсус: не е решен въпросът с размера и структурата на фонда за рестартиране на икономиката след пандемията, колко пари от него ще бъдат предоставени като безвъзмездни субсидии и колко като заеми. Няма решение и по въпроса за създаване на механизъм за контрол, който ще позволи на богатите страни донори да контролират използването на средствата за възстановяване от страните получатели.

България напълно подкрепя изискването европейските средства да се обвържат със спазването на върховенството на закона, заяви министър-председателят Бойко Борисов в Брюксел, предаде пресслужбата на МС.

В рамките на провеждащия се там Европейски съвет премиерът проведе среща с лидерите на страните от т.нар. „пестелива четворка“ както и с премиера на Финландия Сана Марин и румънския президент Клаус Йоханис.

По време на срещата Борисов подчерта, че въпреки намаления като цяло европейски бюджет, настоява средствата за селскостопанската и за кохезионната политика за България да бъдат запазени на същите нива. Той посочи и желанието на страната ни да участва в разпределението на подкрепата за по-слабо разбитите региони. Борисов обсъди с „пестеливата четворка“ приемлив за всички изход.

Фондът за възстановяване след пандемията трябва да е с ресурс от 750 млрд. евро. Цялата тази сума трябва да бъде събрана под формата на заеми от международни и европейски банки и финансови организации със задължение държавите от ЕС да ги изплащат преди края на 2056 г.

Европейската комисия предложи да предостави на страните да подкрепят икономиката си 500 милиарда евро безвъзмездни средства и 250 милиарда евро като нисколихвени кредити. Много държави донори не са съгласни с това и смятат, че кредитният компонент трябва да бъде много по-голям, за да се увеличи отговорността на държавите, които ще получават пари от този фонд.

Материалът Сериозни разногласията между „бедния юг“ и „богатия север“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Компромисно предложение е направил председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, според което безвъзмездните субсидии във фонда за възстановяване трябва да бъдат намалени с 50 милиарда евро и средствата да бъдат прехвърлени към заемите.

Сред новите предложения е и сериозно орязване на парите по Общата селскостопанска политика с 5 млрд. евро.

Председателят на Европейския съвет предлага и сериозно намаление – от 30,3 млрд. евро на 11,5 млрд на програмата InvestEU, която трябва да даде тласък на инвестициите, иновациите и създаването на работни места.

Първият кръг от консултации се проведоха между лидерите на Дания, Австрия, Нидерландия, Финландия и Швеция от една страна и Франция, Германия, Италия, Испания и Португалия от друга. Това са двата основни лагера.

След първия ден от преговорите стана ясно че има сериозни разминавания за съотношението на безвъзмездни средства и заеми във фонда за възстановяване между Нидерландия,  Австрия, Швеция и Дания и страните от Източна и Южна Европа

Четворката настоява предвидените 500 милиарда евро помощи да бъдат орязани най-малко с 200 милиарда.

Полският премиер Матеуш Моравецки написа в Туитър тази сутрин „има една група от държави, която ние наричаме скъперници, а те се обявяват като пестеливи“.

„Погрешно е да считаме, че сме в края на пандемията. Нито имаме ваксина, нито имаме лекарство“, подчерта премиерът Борисов преди старта на днешните дискусии, съобщи правителственият пресцентър.

Според българския министър-председател е ключово да бъдат подкрепени медицинските работници, медицинските центрове и като цяло медицинската страна на пандемията и да има единен медицински протокол за всички европейски държави, например за маските, дистанцията, училищата, ресторантите.

Като втори акцент премиерът Борисов изведе европейската солидарност. По думите му е важно да има безвъзмездна помощ за социално слабите, за хората, останали без работа заради пандемията и да бъдат подкрепени мерките за запазване на заетостта.

Според Борисов ЕС трябва да се концертира върху следващите 6 месеца до една година,  когато се счита че ситуацията ще бъде най-тежка в социално икономически план.

Борисов изтъкна, че държавите, които участват с по-голям финансов ресурс имат правото да търсят и по-голям контрол върху разходването на средствата. По думите му това е нормално и изрази подкрепа за т нар.  „четворка на спестовниците“.

Същевременно Борисов изтъкна, че  в устройството на ЕС органът, който упражнява контрол, е Европейската комисия. Българският министър-председател изрази подкрепа за холандския премиер и за инструмента, предвиждащ възможността всяка държава да поставя определен въпрос, който счита за важен, за разглеждане от министрите от ЕКОФИН.

Материалът Трудни преговори за помощите и бюджета в Брюксел е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това ще бъде първата присъствена среща на европейските лидери от началото на пандемията.

На съвета ще обсъдят Плана за възстановяване на Европа в отговор на кризата, породена от COVID-19. В плана е включена Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. и инструментът „Следващо поколение ЕС“.

На 19 юни по време на видеоконферентна среща лидерите от ЕС обмениха мнения по предложението, представено от Европейската комисия на 27 май.

То се основава на 2 стълба – нов инструмент за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ на стойност 750 млрд. евро и МФР на стойност 1100 млрд. евро.

На 10 юли председателят на Европейския съвет Шарл Мишел представи основните цели на ЕС – отстраняване на щетите, причинени от COVID-19, реформиране на европейските икономики и трансформиране на европейските общества.

За България приоритетни остават Кохезионната и Общата селскостопанска политика. Страната ни определя предложението на Европейката комисия от 27 май като балансирано.

В прехода към зелена енергия от ключово значение е и Фондът за справедлив преход на ЕС. Приоритет за България е насърчаване и развиване на мощности за зелена енергия в региони, в които досега не са съществували енергийни мощности.

Материалът Европейският съвет обсъжда Плана за възстановяване на Европа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това би избегнало нарастващата несигурност от кризата, причинена от разпространението на новата коронавирусна инфекция.

Това съобщи в четвъртък BBC, позовавайки се на ръководителя на МВФ Кристалина Георгиева.

На въпроса дали смята за необходимо да се удължат преговорите между Лондон и Брюксел за сключването на търговска сделка, управляващият директор на МВФ отговори: „Моята препоръка ще бъде да се намерят начини, по които този елемент на несигурност ще бъде премахнат в интерес на всички страни, Великобритания, ЕС и целия свят.“

Обединеното кралство напусна ЕС на 1 февруари 2020 г. след три години договаряне на условията.

Брюксел и Лондон се договориха за преходен период до края на тази година, през който всички европейски стандарти се прилагат от Обединеното кралство.

През това време страните трябва да договорят бъдещите си търговски отношения.

Материалът Лондон и Брюксел да възобновят преговорите, съветва МВФ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Докладът ще бъде представен днес в Брюксел. Там ще бъде показан и късометражен филм, разказващ историите на изследваните региони.

Обхванати са Рур в Германия, Западна Македония в Гърция, Горна Силезия в Полша и Югозападния регион (Бобов дол и Перник) в България.

Всички те се намират в различни етапи на прехода – постепеното прекратяване на въгледобива в Рур се планира от десетилетия, докато в Югозападна България държавна стратегия не е разработена, в резултат на което регионът се обезлюдява, а икономиката му постепенно запада.

Според експертите на WWF, с адекватни регионални политики би могло да се гарантира успешен и устойчив преход към нетни въглеродни емисии във всички въглищни региони на Европа.

Производството на въглища в Югозападния регион започва да намалява през 80-те години на XX в. поради изчерпването на ресурсите.

Подземните мини за кафяви въглища са закрити в края на 2018 г., а броят на заетите в сектора постоянно намалява. Въпреки това сериозни инвестиции за диверсификация на местната икономика липсват и отрасълът не е модернизиран от десетилетия.

Преквалифицирането на работната сила е основният инструмент в борбата с ниските доходи и безработицата, а навлизането на нови нисковъглеродни икономически дейности е единствената реалната алтернатива за декарбонизация на региона.

„Ако не искаме намаляването на въгледобива и производството на енергия от въглища да повлече държавата ни към дългова криза като в Гърция и това да доведе до рязко увеличаване на цените на електрическата енергия за всички потребители, то институциите трябва ясно да признаят, че въглищата вече нямат бъдеще. Освен това трябва да инициират целенасочена икономическа програма в Старозагорския въгледобивен регион преди затварянето на местните мощности. Нека не позволяваме и там да се случи това, което допуснахме в Перник и Бобов дол“, заяви Георги Стефанов, ръководител практика „Климат и Енергия“ към WWF България.

Екип експерти от четирите държави изготви препоръки към политиките на европейско, национално и регионално ниво за процеса по прекратяване на изгарянето на въглища и преминаване към нулеви въглеродни емисии в тези региони.

За успеха на този процес е важно да има  определен краен срок за прекратяване на въгледобива, яснота за размера на необходимата финансова подкрепа и най-вече стартиране на алтернативни икономически дейности преди физическото затваряне на мощности и сектори.

Анализът на WWF излиза в момент, в който Европейският съюз се подготвя да обсъди предложения от ЕК „Механизъм за справедлив преход“.

Материалът Нова икономика ще спаси въглищните региони, смятат експерти е публикуван за пръв път на Икономически живот.