Припомняме, Булгаргаз предложи на КЕВР много сериозно увеличение (с 13%) цената на суровината, чието приемане по стечение на обстоятелствата предхожда провеждането на парламентарните избори.

Допълнителното време за преглед на предоставената от дружеството информация, извършване на съответните анализи, констатации и изводи се налага поради големия обем на информацията, както и периода, който следва да се провери – цялата 2020 г., изтъкват още от енергийното ведомство.

Това означава, че КЕВР няма как да определи нова цена на газа от утре, а и след време да потвърди поисканото от Булгаргаз увеличение, то това ще се случи след вота.

Материалът Увеличението цената на природния газ засега се отлага е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В доклада на КЕВР се предлага цената на природния газ от 1 април 2021 г. да бъде в размер на 32,09 лв./MWh  (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС). В момента цената на суровината е 28,64 лв./MWh, което означава, че от април ще бъде с 13% по-скъпа.

Изпълнителният директор на дружеството Николай Павлов посочи, че цените на алтернативните на природния газ горива – мазут и газьол,  формиращи петролната компонента в ценообразуващите формули, нарастват значително през второто тримесечие на годината и са с около 28% по-високи в сравнение с първото тримесечие на 2021 г.

При утвърждаването на цената на природния газ КЕВР отчита заявените прогнозни количества природен газ от внос за вътрешния пазар, променените условия по договора за доставка между „Булгаргаз“ ЕАД и ООО „Газпром экспорт“, условията по договора за доставка с азербайджанската компания и споразуменията към него, както и усреднения валутен курс на БНБ на лева спрямо чуждестранната валута, в която се заплаща внасяния в страната природен газ.

Материалът С 13% да поскъпне природният газ, предлага КЕВР е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това е съобщил енергийният министър Теменужка Петкова по време на парламентарния контрол в Народното събрание, цитирана от „Инвестор“.

По думите й, в края на декември 2020 година БЕХ е изкупил дълг за 109 млн. лева от „Булгаргаз“.

Петкова аргументира решението с това, че газовата компания има ключова роля на обществен доставчик, както и да диверсифицира доставките на природен газ от алтернативен източник – Азербайджан.

Припомняме, от Булгаргаз многократно се заканваха да съдят столичното „топло“ за неплатените дългове.

„Топлофикация – София“ не е обикновено търговско дружество – има важни обществени задължения“, коментира още министърът. Дружеството е гарант за енергийната сигурност на столицата, заяви тя и припомни, че от 2002 година е практика да се цесират задължения на топлофикацията.

Последната операция е била през 2018 година, когато БЕХ изкупува дълг от 98 млн. лева към „Булгаргаз“.

Материалът БЕХ е изкупил дълга на Топлофикация София към Булгаргаз е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Припомняме, предложението на „Булгаргаз“ бе поскъпването да е със 7 процента, но в коментар изпълнителният директор на дружеството заяви, че „Борсовите цени на европейските газови пазари само за периода 1 декември – 27 януари са се покачили с над 45%. На българския пазар „Булгаргаз“ продава на своите клиенти на значително по-ниска цена спрямо европейските пазари като в тази цена са отразени нагнетените количества в „Чирен“ през лятото, цените на „Газпром“ и цените, по които „Булгаргаз“ получава доставките от Азербайджан.“

От КЕВР изтъкват, че промяната на цената на природния газ няма да се отрази на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия и те остават непроменени.

Обяснява се, че увеличената цена на природния газ за м. февруари е в резултат на нарасналите цени на синьото гориво на европейските спотови пазари. За периода 1.12.2020-27.01.2021 г. те са се увеличили с 45% в резултат на високото търсене.

В утвърдената цена на природния газ от 30,39 лв./MWh са включени компонента цена на природния газ на вход на газопреносните мрежи, компонента за дейността „обществена доставка и компонента за компенсиране на разходи по чл. 11а, ал. 2 от НРЦПГ, покриваща разходите на „Булгаргаз“ ЕАД за съхранение на количества в подземното газово хранилище „Чирен“ в изпълнение на задължения по Плана за действие при извънредни ситуации.

Материалът Природният газ поскъпна повече от очакваното е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Окончателно решение енергийният регулатор ще вземе на 1 февруари.

Изтъква се обаче, че тези разчети са правени преди повече от две седмици, като междувременно цените на суровината на европейските пазари са останали високи, което се очаква да се отразят у нас.

По време на обдсъждането изпълнителният директор на „Булгаргаз“ Николай Павлов е отбелязал, че природният газ може да поскъпне с повече от предвижданите към момента 7 процента.

Причината е по-голямото търсене и значителният скок в цените на синьото гориво на европейските пазари. Дори и при това положение обаче газът у нас ще се продава с около 15-20 на сто по-евтино, отколкото на европейските борси, обясни Николай Павлов, цитиран от БНР.

„Борсовите цени на европейските газови пазари само за периода 1 декември – 27 януари са се покачили с над 45%. На българския пазар „Булгаргаз“ продава на своите клиенти на значително по-ниска цена спрямо европейските пазари като в тази цена са отразени нагнетените количества в „Чирен“ през лятото, цените на „Газпром“ и цените, по които „Булгаргаз“ получава доставките от Азербайджан.“

Материалът Очакват скок на цената на природния газ от февруари е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това става ясно от прогнозните цени, обявени от дружеството за януари и февруари.

За януари „Булгаргаз“ предлага на КЕВР цената на природния газ да бъде 25,86 лв./ MWh, с близо 7 процента по-ниско от декемврийската, която в момента е 27,70 лв./MWh.

В съответствие със законовите изисквания да оповести публично предлаганите ценови промени един месец преди подаването им в КЕВР, „Булгаргаз“ публикува прогнозна цена на природния газ и за февруари 2021 година, която е малко по-ниска и от януарската – 25,67 лв./MWh.

Материалът Понижение цените на газа в началото на 2021-ва, прогнозира „Булгаргаз“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Газовият доставчик е изпратил поредно писмо до общинското дружество с искане дългът да бъде платен до края на месец ноември. Ако това не стане, Булгаргаз“ ще заведе съдебен иск срещу „Топлофикация – София“, пише „Сега“.

Изданието припомня, че подобен сюжет се е разиграл и миналата година, когато „Булгаргаз“ е внесъл документите в съда, но е оттеглил иска си,  след като топлофикацията  е погасила част от задълженията си.

За момента няма реакция от столичното дружество, както и от неговия „принципал“ – Столичната община.

Материалът „Булгаргаз“ отново плаши със съд „Топлофикация“ София е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Припомняме, за септември цената на суровината бе вдигната с 20 процента спрямо августовската.

Комисията за енергийно и водно регулиране е обсъдила внесеното заявление на обществения доставчик. Откритото заседание е проведено дистанционно, с пряко и виртуално участие на заявителя чрез програмата за съобщения Skype. 

Изпълнителният директор на „Булгаргаз“ Николай Павлов е заявил, че докладът отразява обективно информацията, свързана с образуването на цената на синьото гориво от 1 октомври 2020 г.

Потвърден е ангажиментът дружеството допълнително да представи в КЕВР информация, обхващаща периода до 30.09.2020 г. включително, за пазарните индекси на европейските газови хъбове и за средномесечния обменен курс за конвертиране на евро в щатски долари за септември 2020 г.

Освен това общественият доставчик ще внесе информация и за цените на алтернативните на природния газ горива – мазут и газьол, които формират петролната компонента при ценообразуването на природния газ.

В отговор на въпрос на председателя на КЕВР относно пазарните тенденции, настъпили след внасянето на ценовото заявление на „Булгаргаз“ ЕАД на 11.09.2020 г., Николай Павлов е информирал, че е налице незначително изменение в сравнение с предложената цена за м. октомври и изрази надежда тя да бъде по-ниска.

От 5 август 2019 г., цената на природния газ вече се изчислява всеки месец и се формира по нова формула. 

Окончателното решение КЕВР ще вземе на закрито заседание на 1 октомври т.г.

Материалът КЕВР обсъди исканото ново увеличение на цената на природния газ за октомври е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Припомняме, тогава тя безпрецедентно нареди на дружеството да оттегли предложението си към КЕВР, оставяйки пазара без цени на газа за септември.

При това положение синьото гориво ще поскъпне с 20%, с колкото бе поискано първоначално. Въпреки това, цената на парното няма да се променя, обеща пък шефът на „Булгаргаз” Николай Павлов.

Петкова обясни, че при определянето на цената са спазени изискванията на договора между „Булгаргаз“ и „Газпром“ и наредбата за регулиране на цената на природния газ. Всички компоненти са правилно определени и предложението на „Булгаргаз“ е коректно.

Тя допълни, че газът през този септември ще струва по-малко, отколкото през април 2020 година – 25,20 лв.

 В периода май – август на международните пазари синьото гориво се продава на по-ниски цени, защото потреблението е паднало. Предстои КЕВР да утвърди цената за септември.

Материалът Газът поскъпва с 20%, цената е правилно изчислена, заяви Теменужка Петкова е публикуван за пръв път на Икономически живот.

След като през пролетта България отвори нова страница за енергетиката, и като цяло за икономиката, с постигнатото съгласие за въвеждане на пазарен елемент[1] в цената за внос на руски природен газ, през лятото изглежда, че се връщаме към административния подход и незачитането на ценообразуващи елементи. Промяната във формулата, по която се изчислява цената за внос на руски природен газ е от ключово значение за по-бързото намаляване на цените, тъй като старата формула отразява спада с 9-месечно закъснение. Същото обаче се отнася и за увеличаването им, а това, изглежда, не допада на управляващите, или поне не в момент на социални протести.

С промени в Закона за енергетиката от май 2020 г. регулираната цена, по която Булгаргаз продава природен газ на крайни снабдители и топлофикационни компании се определя всеки месец, докато преди промените тя се определя на всеки три месеца. Процедурата за това е описана в Наредба № 2 от 19 март 2013 г. за регулиране на цените на природния газ. Тя започва с подаване на заявление от Булгаргаз за утвърждаване на цени за съответния период (в случая календарен месец), до 10 дни по-късно Комисията за енергийно и водно регулиране приема доклад по внесеното заявление и насрочва дата за обществено обсъждане, а след него провежда закрито заседание и утвърждава регулираната цена за новия период. Никъде в тази процедура не съществува, а и не би трябвало, възможността Булгаргаз да оттегли заявлението си, като по този начин прави невъзможно определянето на нови регулирани цени, и именно това се случва в началото на този месец.

Очевидният проблем с всичко това е, че на практика липсва цена, по която Булгаргаз да продава природен газ на крайни снабдители и топлофикационни компании, което създава правен вакуум и неясни последствия за пазарните участници. Заедно с това обаче има и редица по-малко видими проблеми, които засягат икономиката като цяло.

Първият проблем е пряката намеса на изпълнителната власт в оперативната дейност на държавни предприятия. От една страна, това показва двойния стандарт, който се прилага от администрацията – ако например електроенергийни компании продават ток на занижени цени, това е пазар и държавата не може да се меси; ако НЕК подписва анекси, които водят до ангажименти за плащане на над 1 млрд. лв., министерството е безсилно да го спре; ако обаче Булгаргаз поиска обосновано увеличение на цените, тогава има мълниеносен отговор. От друга страна, това показва, че държавните предприятия не са просто дружества, в които държавата има дял в капитала, но иначе се управлявани като всичко останали стопански играчи, работещи на пазара, , а са инструмент за провеждане на квази държавна политика, включително чрез изкуствено задържане или намаляване на цени.

Последното ни отвежда до втория проблем – подобни действия могат да имат пагубен ефект върху нововъзникващия свободен пазар на природен газ в България и амбициите за превръщането му в газов хъб на Балканите. Сходен проблем се появи след постигнатото съгласие за въвеждане на пазарен елемент в цената за внос на руски природен газ през март 2020 г. и действието му със задна дата от август 2019 г. В последвалите дебати става ясно, че Булгаргаз ще връща надвзети суми за този период, което поставя неговите клиенти в преференциално положение, а останалите клиенти, които са избрали различен доставчик, са наказани. Въпреки че сега няма да има връщане на пари, ако цената не бъде увеличена на база на обективни критерии, клиентите на Булгаргаз ще плащат по-малко, а всички останали – повече, което може да накара вторите да се върнат към обществения доставчик. Подобна миграция се наблюдава на електроенергийния пазар в периода юли 2017 – юни 2018 г., когато КЕВР понижава регулираните цени за небитови потребители под свободно договорените такива.

Следващият проблем е, че това може да е чисто политически ход, с който правителството да спечели около 5-6 дни време, след което Булгаргаз отново да внесе същото заявление и КЕВР да го приеме. Подобно поведение се наблюдава и в началото на 2017 г., както писахме (тук и тук). Разликата този път е, че това става не чрез натиск върху регулатора, а върху държавната компания, което е малка утеха. По този начин КЕВР не само няма да бъде принуден да вземе решение под натиск, но и няма да опровергае собствената си прогноза за увеличение на цената на природния газ в периода юли 2020 – юни 2021 г. В решението си за цените на топлинната енергия, в сила за същия период, регулаторът прогнозира цената на природния газ да се увеличи до 23,07 лв./МВтч през третото тримесечие на 2020 г., а средната за целия ценови период – 30,50 лв./МВтч., в сравнение с 20,33 лв./МВтч през юни.

Повечето експертни прогнози, включително тази на регулатора, сочат към повишаване на пазарните цени на природния газ, което ще се отрази и на местния пазар. Не може управляващите хем да искат пазарни цени, хем да не са доволни, когато те се увеличават. Не може и да искат либерализиран пазар и създаване на газов хъб на Балканите, но постоянно да го манипулират, така че Булгаргаз да запази почти монополно положение. Не е възможно пазарът да се развие, ако управляващите постоянно се месят така че да извлекат политически или икономически дивиденти. Това запазва енергийната зависимост от един доставчик, обезкуражава новите инвестиции и създаването на нови работни места, намалява доверието в институциите и в крайна сметка ограничава конкурентоспособността на икономиката.  

***

[1] Пазарната компонента се изчислява при  отчитане  на цените на фючърсите за холандския газов хъб TTF на Европейската енергийна борса (EEX)

Материалът Пазарът на природен газ – старите навици умират трудно е публикуван за пръв път на Икономически живот.