Тази седмица (текстът е публикуван на 6 ноември, б.ред.) се проведе обсъждането на проектобюджета за 2021 г. на първо четене в парламентарните комисии. Дебатът не беше толкова насочен към конкретните политики, колкото към рисковете пред фискалната политика в страната и траекторията на бюджета в средносрочен и дългосрочен план. Фокусът беше върху несигурната икономическа среда и нуждата от по-големи буфери в бюджета, както и върху процеса на фискалната консолидация, който би следвало да определя фискалната политика през следващите години. Именно това бяха и двете основни бележки в становището на Българска народна банка (БНБ), което звучеше по-остро от обичайното за обсъждане в подобен публичен формат.

Към момента основният буфер в бюджета за следващата година е разписан в чл. 106 от проектозакона, който предвижда разходите по бюджетите на министерства и ведомства да се извършат до 95 на сто, като останалите 5% са своеобразен буфер за справяне с пандемията. По оценки на финансовия министър това са около 640 млн. лв., които могат да бъдат използвани при форсмажорни обстоятелства в системата на здравеопазването. Предвид развитието на пандемията обаче и високата степен на несигурност в икономиката, размерът на този буфер изглежда по-скоро скромен, като е много вероятно при развитие на негативен здравен сценарий, да има ново влошаване на фискалното салдо.

Докато влошеното фискално салдо в период на пандемия и безпрецедентна икономическа криза е очаквано, то големият въпрос неизбежно е върху предстоящия период на фискална консолидация. Колкото и да е тежък ударът върху бюджета, пътят към свиване на бюджетния дефицит в периода на възстановяване на растежа ще е основополагащ за финансовата стабилност и бъдещата рамка на бюджетната политика у нас. Именно в тази посока, по време на обсъждането в парламента, беше развит и задочният спор с финансовия министър по отношение на еднократните мерки в бюджета и средносрочната фискална рамка.

Позицията на финансовият министър от последните дни беше, че критиките по отношение на фискалното разхлабване и високия дефицит през следващата година са необосновани, тъй като голяма част от дефицита се дължи на еднократни мерки в отговор на кризата, които няма да тежат дългосрочно. На хартия министърът е прав – близо 3 млрд. лв. в бюджета за 2021 г. са за т. нар. еднократни мерки, които би следвало да отпаднат в следващите години. Отчитайки тях, бюджетният дефицит влиза в норма и изглежда, че голям проблем с фискалната траектория няма. Това обаче е само на хартия. Реално, голяма част от тези мерки не са еднократни и ще тежат дългосрочно (виж „Корона” мерките, които ще тежат дългосрочно).

Излишно е отново да посочваме в детайли причините за това. Увеличението на пенсиите, премахване на доходния критерий при „детските надбавки”, по-ниското ДДС за определени сектори – това са все политики, които е почти невъзможно да бъдат еднократни. Няма как да дадеш помощ на всички деца и после да я вземеш обратно година по-късно. Същото е и с диференцираната ставка на ДДС – пропукаш ли се веднъж там, дупката трудно се затваря. Напротив, натискът за включването на нови сектори се увеличава и това потенциално води до нови пробиви в приходната част на бюджета. Тези процеси са ясни, но е важно да се обясни и защо се стига до подобни бюджетни политики.

Наближаващите избори със сигурност играят своята роля, но това е сравнително опростено обяснение. Основната причина изглежда е нежеланието и/или невъзможността на правителството да конструира нови или „извънредни” бюджетни механизми в отговор на разпространението на COVID-19, които да бъдат ясно насочени и да има наистина временен характер. Подобни нови, извънредни и временни механизми носят своите рискове, в т.ч. и политически такива. Нова политика изисква активиране на публичен дебат, устояване на всякакъв натиск от различни групи, тежко преминаване през социалните партньори, размотаване по телевизионно студия, брифинги и т.н. Всичко това го видяхме например с мярката „60 на 40”, която е един от малкото примери за нов и (да се надяваме) временен бюджетен механизъм в отговор на кризата.

В нежелание да се върви по този път, правителството избра най-лесният вариант за разхлабване на бюджета. Как могат да достигнат най-бързо пари до домакинствата в страната? Увеличаваш най-голямото плащане към възрастните (това са пенсиите), махаш доходния критерий на най-голямата социална програма (това са „детските надбавки”) и вдигаш заплатите в публичния сектор. На практика без никаква насоченост – всички пенсионери, всички домакинства с деца и всички работещи в публичния сектор. Когато използваш съществуващите широки инструменти обаче, всички тези плащания освен че нямат никаква насоченост, стават и дългосрочни. На хартия са „корона” мерки и подлежат на „консолидация” след края на пандемията. Реално обаче не са еднократни и ще тежат върху всякаква последваща фискална политика на бъдещите управления.

Материалът Траекторията на фискалната консолидация е под въпрос е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Реалната ситуация изисква и предполага полагането на максимални усилия за по-добро и по-пълно осмисляне на процесите, проектиране на възможните и вероятни напрежения, както и поемане на конкретни рискове, свързани с установяването на национално спокойствие, недопускане на катастрофални сривове и максимално стимулиране на икономическата и инвестиционна активност. Такъв би бил шансът на едно отговорно правителство в този критичен за страната период.

Текущото правителство обаче избра вариант на максимално осигуряване на собственото си спокойствие и на управленския си комфорт.

1. Формално средносрочно проектиране на икономическото развитие

Нашата установена практика се придържа към формално изпълнение на изискването за средносрочно проектиране на икономическото развитие. На този момент нееднократно е акцентирано в различни по характер специализирани научни изследвания. В конкретния проект на бюджет 2021 се отива в крайност с използването на макроикономическата прогноза за свои собствени управленски цели.

В Таблица 1 са представени оценки на различни институции за темповете на икономически растеж така, както са цитирани в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2021-2023 г. на Министерството на финансите (МФ). Специфика на предвижданията е, че по-голямото свиване на икономиката през текущата година предполага относително по-голям прираст за следващата година и обратно. Прогнозата на МФ предвижда най-нисък спад на БВП за 2020 г. и най-нисък прираст за 2021 г.!

Аргументация и основания за заложената от МФ динамика практически отсъства. Дребната хитрост е в заложения по величина прираст на БВП за следващата година – по-малкият прираст е по-спокоен, по-високият прираст е по-напрегнат, а може дори да е и твърде напрегнат. Какъвто и да е спадът на БВП през 2020 г. (а той видимо ще бъде не по-малко от 5%), числата в бюджета са съобразени с прираст на БВП за 2021 г. у нас от 2,5%?! Същевременно темповете на прираст на БВП в обкръжаващия ни свят за 2021 г. са поне два пъти по-високи!

Странно е заложеното съотношение между средногодишна инфлация (хармонизиран индекс на потребителските цени, ХИПЦ), от една страна, и дефлатора на БВП, от друга (таблица I-2 от АСБП). За отчетните 2018-2019 г. дефлаторът на БВП е примерно два пъти по-висок от ХИПЦ, за текущата година очакваното съотношение е 2,5% срещу 1,4% (отново по-висок дефлатор), а за следващите три години е заложено обратното съотношение при твърд фиксиран дефлатор от 2%?! Проблемът е в свързването на номиналния размер на БВП с очаквания ХИПЦ. ХИПЦ е по-надеждно прогнозируема величина, която въздейства върху номиналната величина на БВП. Ако се следват статистически наблюдаваните величини и съотношения, номиналният БВП през следващата година следва да е по-висок дори и при заложения темп на прираст, което означава, че очакваните данъчни приходи следва да са по-високи, което не е в интерес на спокойствието на МФ. В такъв случай МФ си наглася желаните стойности.

Съществува пълна неразбория при предвиждане на пропорциите в платежния баланс. Делът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в БВП например е фиксиран твърдо на 2,9% за 2020-2023 г. (таблица I-2 от АСБП), при условие, че е средно 2,5% за отчетните 2018-2019 г. Отсъстват каквите и да са аргументи и съображения в подкрепа на заложения твърд относителен приток на ПЧИ.

Що се касае до съотношенията в паричния сектор – те съществуват като пълнеж на таблицата без никакво съдържателно обяснение и въздействие.

Като цяло читателят-анализатор не може да се освободи от чувството на доминиращ волунтаризъм при определяне на възлови макроикономически показатели, които стоят в основата на определянето на бюджетните пропорции. Той е подчинен на минимизирането на управленските трудности и напрежения на макроикономическия елит в ущърб на националния просперитет.

1.  Без мисъл за стимулиране на средносрочното и дългосрочно икономическо развитие

МФ е отделило т.2.18 в АСБП за спецификата на „Икономическа и финансова политика“. В този раздел т.2.18.1 е предвидена за „Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност“. Тя се вмества на 158-159 стр. от АСБП (39 машинописни реда и една табличка от един ред, докато АСБП съдържа 253 стр.!). Изрично се декларира, че „… политиката е насочена към достигане на националните цели в Националната програма за реформи, Националната програма за развитие „България 2030“, Националната стратегия за насърчаване на МСП и Иновационната стратегия за интелигентна специализация“ – амбициозно изявление, което остава без покритие.

Във въпросните 39 реда на т.2.18.1 се отделя внимание единствено на притока на ПЧИ и на нищо друго. При това данните за ПЧИ (като дял в БВП) в неномерираната табличка на 159 стр. противоречат на същите данни, показани на таблица I-2 (2,9% и 3,5% съответно), без никакви обяснения за различието.

Остават зад кадър и незасегнати проблемът за величината и характера на публичните инвестиции (демонстративно подценяване на ефекта от капиталовите разходи), за ограничаване масираното изтичане на местни капитали в чужбина, за състоянието на инфлационните процеси и въздействието им върху протичането на социално-икономическите процеси, за преливането на ефекти в рамките на европейския монетарен съюз, както и за редица други, които формират същностните елементи на фискалната политика. В действителност, фискалната политика е елиминирана, а бюджетът се ангажира и изпълнява единствено счетоводни функции по разпределение на акумулирани финансови ресурси на принципа „за всекиго по нещо“.

Недооценява се влиянието на публичните инвестиции за стимулиране на частната инвестиционна активност, респ. икономическата динамика. Предвижда се срив на инвестициите общо за 2020-2021 г. с повече от 15% (!), но се проявява пълна пасивност като държавна реакция, в противовес на изводите във финансово-икономическата теория. Предвидените капиталови разходи се използват като своеобразен буфер, а не по тяхното същностно предназначение. В АСБП (част IV, 180 стр.) изрично се заявява, че „… със ЗДБРБ за 2021 г. се запазва дадената възможност със ЗДБРБ за 2020 г. на общината, след решение на общинския съвет, да може да предложи трансформиране на утвърдената със закона целева субсидия за капиталови разходи в трансфер за други целеви разходи“. Остава открит въпросът какъв тип разходи могат да бъдат тези „други целеви разходи“, т.е. предоставя се пълна свобода за използване на заделените във вид на капиталови средства за всякакъв вид разходи.

Недооценява се ефектът от помощите, предоставяни от ЕС (част V, т.5). В таблица V-3 на АСБП се привеждат оценки за „Ефекти от усвояването на средствата от европейските фондове и програми на ЕС“, които остават недоказани и субективно-волунтаристични. Въздействието на европейските помощи върху прираста на БВП за проектирания 3-годишен период се оценява общо на 5%, при условие, че тъкмо в този период се очаква масирано използване на европейските помощи поради лошо планиране и действащи корупционни практики. Същевременно аргументирани оценки показват чувствително по-високо въздействие.

Но дори и да се приеме занижената оценка от 5%, остават висящи немалко въпроси, свързани с характера на макроикономическата политика. В съответствие с проекта се очаква общ прираст на БВП за 2021-2023 г. от около 9%. Ако се приспадне оцененото влияние на европейските помощи, то вътрешните за страната ресурси се очаква да осигурят средногодишен прираст на БВП за 3-годишния период от 1,2%! Няма никакъв коментар за този нищожен и символичен растеж, който правителството приема за възможно да осигури чрез използване на вътрешни ресурси.

В проекта са предвидени т.нар. „Разходни COVID-19 мерки“ (АСБП, Таблица II-1) в размер на 2,8 млрд.лв. за 2021 г. Немалка част от тях обаче не са свързани пряко с разпространената пандемия, а се използват по усмотрение за покриване на разходи от значително по-различно естество.

• Заключение

Най-вероятно съществуващите както обективни, така и допуснати субективни неясноти и съзнателно поддържани луфтове в проекта за държавен бюджет за 2021 г. ще наложат неговата текуща актуализация. Толкова повече, че в целия бюджет прозира загриженост единствено за предстоящите през следващата година парламентарни избори. То по никакъв начин не оневинява настоящето правителство и не редуцира неговата отговорност за социално-икономическото изоставане на страната в семейството от държавите-членки на ЕС.

При формирането на бюджета се игнорира основната му задача, функция и предназначение – провеждането на целенасочена и ангажирана фискална политика. Тя е толкова по-необходима при условията на действащ паричен съвет и практическото отсъствие на монетарна политика. Настоящите архитекти на държавния бюджет го възприемат единствено като счетоводно разпределение на акумулирани финансови ресурси в интерес на благото и спокойствието на управленските структури.

Показателно е, че никъде и по никакъв начин не се анализира, оценява и съпоставя икономическото състояние на България в сравнение със страните от бившия СИВ, които понастоящем са членки на ЕС, с които тръгнахме заедно преди три десетилетия и от които повсеместно изостанахме и продължаваме да изоставаме.

Настоящата управленска практика затвърдява опашкарската икономическа позиция на България в ЕС без визия за промяна на тази утвърждаваща се незавидна (а и срамна!) национална характеристика.

Материалът Бюджет 2021: Максимизация на управленския комфорт е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Той е сигурен, че България може да отговори на всякакви забавяния в икономиката и кризата няма да тръгне от страната ни.

Министърът е на мнение, че несигурността и забавянето идва в голяма степен от геополитическите отношения между глобалните сили, както и от Брекзит.

Караниколов коментира, че при криза основното нещо, което първо ще забележим, а то в момента в България не се случва, е да започнат съкращения и  хората да излязат от работа и да се възползват от социалните процедури.

Тук имаме буфер. Другото, което държавата трябва да осигури, за да налее свежи пари в икономиката, е примерно пари за инфраструктурни проекти, смята министърът.

Емил Караниколов отбеляза, че в страната има сектори, които тръгват напред, например IT-секторът, автомобилният, металургията. Износът на България има рекордни параметри. Държавните дружества към икономическото министерство са на печалба. Ако преди основно се е работило на ишлеме, сега все повече се развиват собствени продукти.

Колкото до приватизацията, според Караниколов всички грешки, които сме можели да допуснем, сме ги допуснали. А „разговорите ни с „Фолксваген“ отвориха очите на всички други, че България е на картата“.

В момента се подготвя законодателство за индустриалните зони. Според министъра за инвеститорите ще стане още по-атрактивно участието в индустриални зони. Той подчерта, че тези зони не са само за чужди инвеститори и се обърна към българския бизнес да се запознае със Закона за насърчаване на инвестициите.

От своя страна, председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, отново пред БНР, коментира, че възможен буфер при криза е нулевият дефицит.

„Ако се случат някакви апокалиптични предсказания – някакъв срив в икономиката и оттам на приходите, винаги можем с един малък дефицит да изпълним онези разходни политики, които са заложени и които хората очакват, заявява Стоянова.

По темата за бюджет 2020 тя е сигурно, че в началото на декември той може да е приет. „Убедена съм, че коалицията ще подкрепи бюджета за 2020 година, а това ни е достатъчно, за да имаме мнозинство на първо четене“, смята Менда Стоянова.

Тя изтъква, че предвиждания ръст на икономиката е 3,3 % на фона на очакваното увеличение на брутния вътрешен продукт, който за 2020 година според прогнозите трябва да е 126-127 млрд.

Дългът ни е от най-ниските в Европа, като той ще продължава да намалява и за 2020 г. се очаква да достигне 19,8%. Ниска е и безработицата, като за следващата година се очаква тя е да достигне 4 %.

Като се отчете и ръста в приходната част на бюджета, Менда Стоянова смята, че това дава възможност и основания да има и продължаване на заделяне на средства за приоритетните политики на правителството.

Една от тях е политиката по доходите, като сред ограничените мерки, които правителството може да вземе, това е минималната работна заплата.
Друга възможност са доходите в бюджетния сектор, където за поредна година се предвижда увеличение с 10% на средствата за работна заплата. Този ръст, коментира Стоянова, е натиск върху реалния бизнес. Той не би следвало да направи повишение под 10%, за да не загуби част от своя квалифициран персонал.

Менда Стоянова гарантира, че ГЕРБ няма да променя данъците в рамките на този мандат на кабинета.

А по повод на дискусията за местните данъци, шефката на бюджетната комисия споделя тезата на финансовия министър Горанов, че всички кметове искат от централната власт да получат помощ за инвестиционната си програма, без да поемат отговорността за събираемостта на собствените си приходи.

Материалът Криза няма, а ако дойде, имаме буфери, уверява властта е публикуван за пръв път на Икономически живот.