На брифинг в МС стана ясно, че основната причина за променените взаимоотношения е постигнатата формула „обединяване около работещи мерки – разумно и смислено“. Това явно е липсвало в последните дни на конфронтация между търговските вериги и управляващите.

Вероятна причина за постигане на диалог е и компромисите, които кабинетът направи, премахвайки някои от първоначалните текстове в постановлението.

Стана ясно, че основната цел в момента е минимизиране изхвърлянето и унищожаването на продукция, като за целта земеделският министър Танева се ангажира ведомството да стане медиатор между производители и вериги, за да може по-бързо е ефективно да се постигне пряка комуникация между тях. Регистрите на министерството със земеделски производители са на разположение на веригите.

На брифинга присъстваха представители на Лидъл и Метро, които гарантираха, че български хранителни продукти имат и ще имат място в техните магазини. До голяма степен, по думите на Милена Драгийска и Георги Гърневски, и в момента е така.

Те уточниха, че българските стоки няма да бъдат отделяни от останалите, защото това ще се отрази на тяхното предлагане. Една от мерките, които веригите предприемат за подпомагане на родните производители са и скъсените срокове за разплащане – между 7 и 14 дена.

Земеделското министерство в същото време субсидира стопаните – особено по-малките, които по-трудно ще могат в бърз порядък да отговорят на изискванията – технически и други, за партньорство с веригите.

Министър Танева изтъкна, че основната цел е българските стоки да получат достъп до потребителя, но в крайна сметка той решава.

Представителите на двете големи вериги коментираха, че не очакват спекула и покачване на цените, напротив, при по-голямо предлагане би трябвало те да са на нормални нива. Призоваха обаче производителите също да бъдат на нивото на добрата комуникация. Припомниха, че в крайна сметка съвременната търговия се реализира на принципа на свободното договаряне.

Коментиран бе и скокът на цените на лимони и джинджифил, като според Драгийска и Гърневски традиционно март и април лимоните са по-скъпи, а в момента това се утежнява и от факта, че Турция е спряла износа. За джинджифила стана ясно, че Китай не смогва да изпълни всички поръчани количества.

Иначе от веригите изтъкнаха, че създадените зелени транспортни коридори в Европа са допринесли рафтовете по магазините ни да не бъдат празни. Те споделиха също така, че заради ограниченията на извънредното положение се наблюдава средно намаление с 40-50 процента на клиентопотока в магазините.

Материалът Търговските вериги и кабинетът се разбраха. Потребителят с последна дума е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В писмо до земеделския министър Танева се казва, че предприетите мерки са ориентирани в правилна посока и ще спомогнат за защитата на местните производители в страната.

Припомняме, вчера в свое изявление сдружението на търговските вериги се обяви категорично срещу тази идея, тъй като антипазарна и неприложима. Предупредиха и че може да доведе до поскъпване на храните.

АИКБ обаче са на мнение, че мерките, приложени в проекта за ПМС са мерки за защита на българското производство срещу съществуващи недобросъвестни практики, които се прилагат от години, а не привилегии, дадени на едни ли други стоки поради произхода им.

Още повече, че много от тях се прилагат в други страни от Европейския съюз, макар и в по-прецизна форма.

Работодателската организация има и някои забележки.

На първо място, според тях обвързването на подобно постановление с пандемията от COVID-19 и с въведеното извънредно положение, при това със срок до края на годината е съвършено неправилно от методологическа гледна точка. Подобни мерки би трябвало да са дългосрочни и постоянни, защото произтичат от дългосрочни проблеми, затормозяващи българските производители много преди да възникне сегашната кризисна ситуация.

Второ, АИКБ алармира, че в постановлението без всякаква видима причина е изцяло неглижиран цял подотрасъл от производството на хранителни продукти – производството на  риба и на продукти от риба и аквакултури. Никъде не става дума нито за риба и аквакултури, нито за преработени продукти от тях, нито за консервирани храни от тях. Това е изключително неправилно, несправедливо и некоректно, изтъкват от асоциацията.

От АИКБ обръщат внимание, че повечето  страни от ЕС практически прилагат подобни протекционистки мерки. Условие, една или друга верига, да оперира на съответния пазар е да продава местна продукция.

Имаме информация за не една и две български фирми, чието производство носи най-престижните международни сертификати, но продукцията им не се приема от някои от опериращите в България търговски вериги. Те продължават да работят с производители от други страни на ЕС, сочат още работодателите.

Те са убедени, че твърдението, че промоционалната търговия е една трета от търговския оборот не отговаря на истината, според АИКБ този дял е над 50%. Промоциите се правят под натиск и без изричното съгласие на производителя. Това жестоко потиска търговските марки на знакови български производители.

Материалът АИКБ подкрепя българските храни в търговските вериги, иска мярката да е постоянна е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви пред БНТ министърът на земеделието и храните Десислава Танева.

Тя даде пример с родния Сливен. На 5 км от града има оранжерии, а магазините не продават тяхна продукция.

„Ние нямаме никакви предложения за регулация на тези търговски вериги. Настояваме за пряк достъп на местните производители“, каза Танева. И обясни, че това се прави, за да имат достъп потребителите до българската продукция.

Всички местни и фермерски пазари трябва да работят при строго спазване на противоепидемиологичните мерки, допълни агромнистърът.

Танева отново съобщи, че за производителите на плодове и зеленчуци са осигурени евтини кредити.

Според нея местните и малки търговски вериги са откликнали на призива за осигуряване на достъп. На тях им е предложено подпомагане, ако предлагат български домати и краставици.

Вчера големите търговски вериги, обединени в Сдружение за модерна търговия, разкритикуваха проекта за постановление на кабинета.

С него се задължават веригите да обособят места за български храни, които да заемат поне половината площ за всяка групи храни.

Продуктите трябва да се купуват директно от производителите в съответната област на всеки магазин, или до 200 км от областния център, а продукцията им не може да бъде продавана на промоционални цени, освен с изричното им писмено съгласие.

Според Сдружението проектът погазва основните принципи на пазарната икономика, а промените могат да доведат до поскъпване на храните и дефицит.

Материалът Българските фермери да имат запазено място във веригите, настоява Танева е публикуван за пръв път на Икономически живот.