Въпреки че през последните години съюзът е изправен пред изключителни предизвикателства, включително бързо нарастваща инфлация, която оказа значителен натиск върху способността на бюджета да реагира допълнително на новите развития, проектобюджетът за 2024 г. продължава да предоставя ключово финансиране за политическите приоритети на ЕС, както е планирано. Зелените и цифровите разходи ще продължат да бъдат приоритетни, се посочва още от ЕК.

Заявява се, че Комисията ще продължи да подкрепя Украйна толкова дълго, колкото е необходимо и ще оцени бъдещата подкрепа за Украйна в контекста на предстоящия преглед на дългосрочния бюджет за периода 2021-2027 г.

Комисията предлага да се разпределят следните суми за различните приоритети на Комисията (в поети задължения):

• 53,8 милиарда евро за Общата селскостопанска политика и 1,1 милиарда евро за Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, за европейските фермери и рибари, но също така и за укрепване на устойчивостта на секторите на хранително-вкусовата промишленост и рибарството и за осигуряване на необходимото пространство за криза управление.
• 47,9 милиарда евро за регионално развитие и сближаване в подкрепа на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и инфраструктура в подкрепа на зеления преход и приоритетни проекти на Съюза.
• 15,8 милиарда евро за подкрепа на партньорите и интересите на ЕС по света, от които 11,4 милиарда евро по Инструмента за съседство, развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа (NDICI — Глобална Европа), 2,1 милиарда евро за Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП III) и 1,7 милиарда евро за хуманитарна помощ (HUMA).
• 13,6 милиарда евро за научни изследвания и иновации, от които 12,8 милиарда евро за Хоризонт Европа, водещата изследователска програма на Съюза. Проектобюджетът включва също така финансирането на Европейския закон за чипове по Horizon Europe и чрез пренасочване от други програми.
• 4,6 милиарда евро за европейски стратегически инвестиции, от които 2,7 милиарда евро за Механизма за свързване на Европа за подобряване на трансграничната инфраструктура, 1,3 милиарда евро за Програмата за цифрова Европа за оформяне на цифровото бъдеще на Съюза и 348 милиона евро за InvestEU за ключови приоритети ( научни изследвания и иновации, двоен зелен и цифров преход, сектор на здравеопазването и стратегически технологии).
• 2,1 милиарда евро за разходи, предназначени за космоса, главно за Европейската космическа програма, която ще обедини действията на Съюза в тази стратегическа област.
• 10,3 милиарда евро за хората, социалното сближаване и ценностите, от които 3,96 милиарда евро за нарастващите разходи по заеми за NGEU, 3,7 милиарда евро Еразъм+ за създаване на възможности за образование и мобилност на хората, 332 милиона евро за подкрепа на артисти и творци в цяла Европа и 215 милиона евро за насърчаване на справедливостта, правата и ценностите.
• 2,4 милиарда евро за действия в областта на околната среда и климата, от които 745 милиона евро за програмата LIFE в подкрепа на смекчаването на изменението на климата и адаптирането към него и 1,5 милиарда евро за Фонда за справедлив преход, за да се гарантира, че зеленият преход работи за всички.
• 2,2 милиарда евро за защита на границите, от които 1,1 милиарда евро за Фонда за интегрирано управление на границите (IBMF) и 874 милиона евро (общо участие на ЕС) за Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex).
• 1,7 милиарда евро за разходи, свързани с миграцията, от които 1,5 милиарда евро за подкрепа на мигранти и търсещи убежище в съответствие с нашите ценности и приоритети.
• 1,6 милиарда евро за справяне с предизвикателствата в областта на отбраната, от които 638 милиона евро за подкрепа на развитието на способностите и изследванията в рамките на Европейския фонд за отбрана (EDF), 241 милиона евро за подкрепа на военната мобилност, 260 милиона евро за новия краткосрочен отбранителен инструмент (EDIRPA) и 343 милиона евро за подкрепа на производството на боеприпаси.
• 947 милиона евро за осигуряване на функционирането на единния пазар, включително 602 милиона евро за Програмата за единния пазар и 200 милиона евро за работа в областта на борбата с измамите, данъчното облагане и митниците.
• 754 милиона евро за EU4Health, за да се осигури цялостен здравен отговор на нуждите на хората, както и 230 милиона евро за Механизма за гражданска защита на Съюза (rescEU), за да може бързо да се разгърне оперативна помощ в случай на криза.
• 726 милиона евро за сигурност, от които 315 милиона евро за Фонда за вътрешна сигурност (ISF), който ще се бори с тероризма, радикализацията, организираната престъпност и киберпрестъпността.
• 213 милиона евро за сигурни сателитни връзки по новата програма на Съюза за сигурна свързаност.

Материалът ЕК предлага проектобюджет на ЕС за 2024-та от €190 млрд е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От съобщение на правителствената пресслужба става ясно, че са отпуснати допълнителни 4 227 260 лева за ремонтни дейности на църквите у нас и още 1 369 198 лева са предоставение на общините Брезово и Своге.

От одобрените средства 1 076 340 лв. се предоставят за консервация и реставрация на Мулдавския манастир „Св. Петка“ в община Асеновград. 2 000 000 лв. са предвидени за основен ремонт и реконструкция на Старата митрополия във Велико Търново. Митрополията е с голяма историческа стойност за града. 

За консервация и реставрация на храм „Св. великомъченик Димитър Солунски“ в град Видин правителството отпуска 950 920 лв. Храмът е втори по големина в България след патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ в София и е паметник на културата от национално значение.

200 000 лв. се предоставят за довършителни строително-ремонтни дейности по сградата на Софийската митрополия.

По линия на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане правителството отпусна общо 1 369 198 лева в подкрепа на общините Брезово и Своге. От тези средства 1 286 625 лева са за авариен ремонт на язовир – основно водохващане за питейни нужди на с. Чехларе.  За неотложни възстановителни работи на пешеходна пасарелка за кв. „Слатина“ в гр. Своге се предоставят 82 573 лева.

В същото време финансисти предупреждават, че харчовете през първото тримесечие надвишават с 25% разходите през същия период миналата година. Дефицитът за първите три месеца е вече 656 млн. лева. Всеобщото мнение е, че ще се налжи тегленето на заеми и актуализация на бюджета.

Колумнистът на ИЖ проф. Гарабед Минасян в свой коментар изтъква, че неинвестиционните разходи в държавния бюджет трябва да следват строго приходите и да не ги превишават.

Той припомня и коментира, че дори и в условията на развихрена пандемия (март-септември, 2020 г.) Фискалният резерв остава на равнище от около 9 млрд.лв. В края на месец септември правителството емитира заем на международния финансов пазар, но все пак до към месец ноември разходите от ФР са сдържани и контролируеми. Краят на годината е време на развихрено разточителство, когато само за месец декември от ФР са раздадени 3,8 млрд.лв. Следва относително задържане и отново разходи, така че в края на месец март вече са изразходвани предизборно около 6 млрд. лв. от ФР за полугодието преди изборите в началото на месец април! Тези допълнителни разходи са примерно около една трета от полугодишните данъчни приходи!

Структурата на тези допълнителни разходи е предопределяща за оценката на тяхната състоятелност, изтъква проф. Минасян.

Материалът Въпреки притесненията на финансистите, кабинетът „Борисов 3“ продължава с харчовете е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тя припомня, че този фонд е създаден през 2008 г. и в него се събират 50% от приходите от приватизация, 25% от излишъка на републиканския бюджет и приходите от концесии, като тези средства могат да се ползват единствено и целево само за пенсии.

В момента сме изправени пред опасност Борисов да прегази закона, както вече се случи с резерва на Здравната каса през  2010, пише Нинова и се аргументира с това, че от официалната информация на Министерството на финансите за периода от септември до декември 2020 г., за три месеца, Борисов е изхарчил от фискалния резерв 5 млрд. лева.

Това означава, че останалите „свободни“ средства са само 1,4 млрд. лв. (без салдата на НОИ, НЗОК, Сребърния фонд и средствата от ЕС). Такъв спад не е имало от 2010 г., пише лидерът на БСП.

Тя припомня как през 2010-на резервът на НЗОК се е влял в републиканския бюджет и са „потънали в незнайни харчове“.

Ситуацията днес е сходна, предупреждава Нинова.

Материалът Нинова вижда опасност да се посегне на Сребърния фонд е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В края на февруари 2021 г. общият размер на фискалния резерв в страната е 8,8 млрд. лв., като 8 млрд. лв. са средства на резерва по депозити в БНБ. Разширяването на бюджетния дефицит през последната година – в следствие на пандемията и увеличението на разходите – както и намалението на средствата във фискалния резерв през последните месеци, повдигнаха въпроси около стабилността на публичните финанси и управлението на резерва. Традиционно въпросите, свързани с фискалния резерв, се отнасят не само до неговото ниво, но и до разпределението на средствата вътре в резерва – дали има достатъчно свободен ресурс и дали не се случва оперативно да се ползват средства, които имат специално предназначение и би следвало да са неприкосновени за финансиране на текущи харчове?

Причините за периодичната поява на тази дискусия – обикновено когато се свият средствата – могат да се търсят в две направления. Първото е, че фискалния резерв не е детайлно уреден в родното законодателство. Неговата структура е разписана в допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси (т. 41 от ДР на ЗПФ[1]), а с годишния закон за държавния бюджет се определя минималното ниво на фискалния резерв към края на годината – 4,5 млрд. лв. към 31 декември 2021 г. Имайки предвид различния вид средства в резерва – например средствата в т. нар. Сребърен фонд[2] и сметките за средства от Европейския съюз – то това минимално ниво не гарантира наличието на „свободен“ резерв[3] за финансиране на неотложни разходи.

Втората причина може да се търси в липсата на детайлна статистика за средствата във фискалния резерв. Общата рамка е напълно ясна. Министерство на финансите публикува справка за фискалния резерв на месечна база. През баланса на управление „Емисионно“ в Българска народна банка (БНБ) също могат да се следят средствата на фискалния резерв по депозити в БНБ на седмична база. И в двете статистики обаче липсва добра разбивка. Дори тримесечният отчет на Министерство на финансите за състоянието и доходността на фискалния резерв не дава детайлни разбивки на резерва. Всичко това, очаквано, провокира въпроси за състава на фискалния резерв.

В търсене на по-детайлни данни ИПИ изпрати официално запитване до Министерство на финансите за състава на фискалния резерв. Тук публикуваме в оригинал отговора на министъра и предоставените данни, а на графиката по-долу е представена обобщената картина по месеци за периода от началото на 2019 г. до края на февруари 2021 г. При общ размер на резерва от 8,8 млрд. лв. към 28 февруари 2021 г. салдото по банкови сметки на бюджетни организации, без салдата на НОИ, НЗОК и сметките за средства от ЕС, е малко над 4,7 млрд. лв. От последните обаче 3,3 млрд. лв. са средства в Сребърния фонд.

Няколко неща правят впечатление в данните. Първото е наглед сходното ниво на резерва през 2019 и 2020 г. И двете години стартират с фискален резерв в рамките на около 10,5-10,7 млрд. лв. към края на януари на съответната година и завършват с фискален резерв в рамките на 8,6-8,8 млрд. лв. Движението в рамките на годината обаче е различно. През 2019 г. бюджетът е в добра форма и постепенно трупа излишък и съответно средства в резерва – достигат до над 12 млрд. лв. през лятото (31 юли 2019 г.). Разходите в края на годината – особено през декември, смъкват резерва на 8,8 млрд. лв. През 2020 г. няма такова трупане на средства в резерва през годината. Големият ръст на средствата идва през септември 2020 г., когато държава взе външен дълг за 5 млрд. лв. Към 30 септември 2020 г. средствата във фискалния резерв достигат 13,5 млрд. лв. През декември обаче е ударното харчене и резервът завършва годината на 8,6 млрд. лв.

Другото важно наблюдение е в състава на фискалния резерв. Сметките на средствата от Европейския съюз са сравнително постоянна величина – в рамките на около 3 млрд. лв. Вземанията от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи и аванси са над 1 млрд. лв. само към януари на съответната година, след което спадат и не играят значима роля в резерва. Постепенно нарастват средствата в Сребърния фонд – от 2,9 млрд. лв. в началото на 2019 г. до 3,3 млрд. лв. в края на февруари 2021 г. Нарастват и салдата по сметки на НОИ и НЗОК – от около 350 млн. лв. в началото на 2019 г. до над 750 млн. лв. в края на февруари 2021 г.

Всичко това означава, че „свободните“ средства, тоест салдата по банкови сметки на бюджетни организации, без салдата на НОИ, НЗОК, средствата в Сребърния фонд и сметките за средства от ЕС, намаляват и към края на 2021 г. са 1,4 млрд. лв. Това е и най-ниското им ниво за целия разглеждан период – средно за 2019-2020 г. нивото им е било около 3,5 млрд. лв. Подобен спад на средствата не се случва за пръв път. През 2010 г. в един момент тези средства – визираме тогавашното салдо на републиканския бюджет, отново без Сребърния фонд, достигнаха около 320 млн. лв. (към 31 август 2010 г.). Тогава в края на годината беше национализиран резервът на НЗОК и над 1,3 млрд. лв. се вляха в салдото на републиканския бюджет през декември 2010 г.

Сегашното ниво на фискалния резерв може и да не е на абсолютния си минимум, но разбивката на средствата разкрива някои рискове. Дефицитът в бюджета в първите три месеца на 2021 г. оказва своето влияние и средствата в резерва продължават да се свиват. Липсата на голям свободен ресурс означава, че държавата ще търси варианти за попълване на резерва – тоест поемане на нов дълг през следващите месеци. Това е очаквано – в бюджета е предвиден максимален размер на новия дълг на стойност 4,5 млрд. лв., но е важно както да се опазим от евентуални мераци за национализиране на Сребърния фонд – по сценария от резерва на НЗОК от 2010 г., така и от допълнително напомпване на разходите, което да засили натиска върху резерва.

****
[1] „Фискален резерв“ е показател, който включва: а) салдата по всички банкови сметки на бюджетните организации без тези на общините и техните разпоредители с бюджет; б) активите на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система; в) вземания от фондове на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други; г) други финансови активи по чл. 154, ал. 22 и 23.
[2] Пълното наименование на Сребърния фонд е Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ДФГУДПС).
[3] Следва да се отбележи, че на теория и чрез законодателни промени средствата в Сребърния фонд могат да сменят своето предназначение и да финансират неотложни разходи. Разглеждането на средствата в Сребърния фонд като резерв е валидно от макроикономическа гледна точка. Припомняме, че през 2010 г. нивото на фискалния резерв и конкретно средствата на републиканския бюджет паднаха до много ниски нива, което доведе до национализацията на резерва на НЗОК.

Материалът Рисковете пред фискалния резерв е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Предизборната кампания свърши и гражданите ще направят своя избор в неделя. Независимо от резултатите и извън амбициите за нови политики, новоизбраното народно представителство и излъченото управление ще се сблъскат с реалността на належащите през идните месеци решения. Публикуваме този текст днес, но той е предназначен за четене в утрото след изборната нощ.

Икономиката: Картината към момента

Сривът през 2020 г. През 2020 г. БВП се свива с 4,2% спрямо предходната година, инвестициите в основен капитал спадат с 5,1%, докато потреблението отбелязва минимален ръст от 1,8%. Износът на стоки и услуги намалява в реално изражение с 11,3%, а вносът – с 6,6%. Ефектът върху пазара на труда до момента е по-слаб от очаквания срив, до известна степен и заради субсидиите за запазване на заетостта. Приходите от международен туризъм се свиват с над 2,4 млрд. евро, или 63%, а преките чужди инвестиции надхвърлят 2,1 млрд. евро, или с 30% над нивата от 2019 г.

Външната среда. В еврозоната спадът на БВП през 2020 г. е 6,6%, а в целия ЕС – 6,2%. Ако изключим по-специфичните като структура на икономиката Ирландия и Люксембург, най-слабо засегнати от кризата са скандинавските и балтийските страни, както и част от Централна и Източна Европа. От „ядрото“ на еврозоната относително по-малък спад се отчита в Нидерландия и Германия, а най-тежък удар понасят Испания и Италия, както и силно зависимите от туризъм Гърция, Хърватия, Португалия и Малта.

Прогнозите за 2021-2022 г. Макар още през третото тримесечие на 2020 г. да започна възстановяване, икономиките в Европа са далеч от достигане на предкризисните нива. Това се обуславя и от ниските темпове на растеж още преди пандемията в някои от големите членки на еврозоната. Прогнозата на Европейската комисия е за ръст на БВП в еврозоната от 3,8% през 2021 и 2022 г.; Европейската централна банка дава ръст от съответно 4% и 4,1%. При тези темпове, БВП в ЕС като цяло и в поне половината икономики, включително Германия, Франция, Италия и Испания, в края на 2021 г. ще е все още под нивата от 2019 г. В същото време Китай отчита растеж за цялата 2020 г. въпреки стриктните мерки в първите месеци, а през последните месеци индустриалното производство и износът вече значително надхвърлят предкризисните нива. В САЩ бързата ваксинация и огромните фискални стимули също предполагат бърз растеж. Ръстът на световната икономика според ЕЦБ ще бъде 6,5% през 2021 г. и 3,9% през 2022 г. За България прогнозите на ЕК са за съответно 2,7% и 4,9% – при всички случаи, недостатъчен за преодоляване на ефекта от кризата в рамките на тази година.

Икономиката в зимния локдаун. През март 2021 г. общият показател на бизнес климата се повишава с 2,1 пункта спрямо февруари. Този колеблив оптимизъм се потвърждава от част от текущите стопански индикатори. От септември насам спадът на индустриалното производство на годишна основа е ограничен до под 5%, за януари 2021 г. е 3,4%. През декември и януари има леко подобрение на месечна основа. След ръста през декември, износът на стоки отново спада през януари, частично и заради ефекта на Брекзит. Очаквано, след затварянето на търговските центрове, продажбите в търговията на дребно отново се свиват през декември и остават на тези нива през януари – основно заради покупките на облекла и обувки. Зимният туристически сезон е сериозният губещ от третата вълна в Европа – спадът на чуждите туристи е 84%, или  600 хил. почиващи по-малко.

Пазарът на труда. Безработицата гравитира около 7% през последните няколко месеца до февруари 2021 г., а кризата сви заетостта с 2 пункта спрямо 2019 г. Средногодишно през 2020 г. наетите са с около 70 хиляди по-малко от 2019 г. Неизбежното спирането на мерките за запазване на заетостта заплашват с нов наплив към бюрата по труда и този път системата трябва да е подготвена да поеме голям брой нови безработни. Заради характера на ограниченията, трябва да се има предвид и профилът на новите безработни – преимуществено по-млади, без високи умения и квалификации, което поставя допълнителни пречки пред връщането им към заетост. В общините с доминирана от туризма местна икономика – в морските, планинските и спа курортите – ударът върху пазара на труда е чувствително по-сериозен, с ръст на безработицата от порядъка на 7-10 пункта на годишна база в много от тях. С оглед на прогнозите за трайно свиване на международния туристически поток през следващите години политиките на пазара на труда следва да се съсредоточат върху квалификацията и уменията на работната сила в тези райони, което да позволи наемането им и извън сектора на хотелите и ресторантите.

Образованието „от дистанция“. Кризата обостри съществуващите неравенства в достъпа до образование, като по оценки на база на PISA и EU-SILC приблизително 1/10 от децата не могат да участват пълноценно в онлайн обучение заради дефицити в домашната среда, липса на техника и ресурси. Доколкото обучението от разстояние ще остане в някаква форма част от образователния процес (дори и само като резервен подход при следващата грипна епидемия), то следва да се потърси трайно решение за елиминиране на разликите в достъпа. Подготовката на преподавателите и училищата също трябва да е сред приоритетите, доколкото и там бяха идентифицирани дефицити.

Общинските финанси. В регионален план кризата задълбочи зависимостта на общините от държавния бюджет, заради свиването на собствените им приходи от местни данъци и такси. Допълнителните трансфери към общините бяха ключови за възможността на местните власти да отговорят на предизвикателствата – например в сферата на социалните услуги. Огромният пакет за инвестиции в множество общини, отпуснат през декември 2020 г., затвърди модела на зависимост и ръчно управление в регионалното развитие.

Бюджетът. Консолидираните бюджетни приходи през първото тримесечие над 2021 г. са 11,2 млрд. лв. при 10 млрд. лв. за същия период на 2020 г. Консолидираните разходи са около 11,9 млрд. лв. в сравнение с 9,6 млрд. лв. през първите три месеца на предходната година, като това формира дефицит от над 650 млн. лева. Повод за плах оптимизъм е относително доброто изпълнение при основните данъци в последните месеци на 2020 г. За първите два месеца на 2021 г. спад на годишна основа има само при корпоративния данък и акцизите.

Важните предизвикателства пред икономическата политика

Бюджетният дефицит и държавният дълг. България приключи 2020 г. с бюджетен дефицит от 3,6% от БВП, което увеличи държавния дълг до 24,5% от БВП. Ако погледнем в европейска перспектива, България може да се радва на известно спокойствие в идните месеци; гледайки напред обаче бюджетната стабилност може бързо да бъде загубена.  Водещият фактор за очаквания касов дефицит от близо 4% от БВП безспорно е заложеното увеличение на разходите. Само до март те нарастват с над 24% спрямо същия период на 2020 г., а всички партии обещават още разходи в предизборните си програми. Буферът срещу допълнителни рискове, свързани с овладяване на последствията от продължаващата пандемия, е относително малък. 

Планът за възстановяване. До 30 април българското правителство трябва да изпрати на Европейската комисия окончателен Национален план за възстановяване и устойчивост. Одобрението на документа отваря пътя към над 12 млрд. лева безвъзмездно финансиране за публични инвестиции в следващите шест години, но срещу реформи. Към момента в публикувания проект на документа липсват реформите и мерките, които трябва да адресират идентифицираните структурни проблеми и препоръките към страната в рамките на Европейския семестър.

Държавните помощи за бизнеса. Новото управление ще трябва да реши дали да продължи с програмата за субсидиране на заетостта (т.нар. “60/40” и сходните за специфични сектори). Безспорно е, че тя поддържа по-висока заетост в предприятия с намалена стопанска активност. Същевременно, икономическата логика диктува постепенна адаптация на бизнеса към новата пазарна конюнктура. Продължаването на програмата ще означава и актуализиране на бюджета и предвиждане на допълнителни разходи.

Управлението на еврофондовете. Публичните инвестиции във все по-голяма степен ще бъдат доминирани от проекти, финансирани от еврофондовете.  Последните данни сочат, че до февруари 2021 г. са разплатени около 57% от договорените европейски и националните средства по оперативните програми за периода 2014-2020 г. Фокусът следва да бъде максимално използване на тези средства и максимално рано, за да подпомогнат възстановяването на икономиката. Могат да се използват възможности за финансиране на някои държавни разходи по европейски програми – например за сметка на ReactEU, с което може да се намали бюджетният дефицит до края на годината. 

Належащите решения в правосъдието

Избор на главен съдебен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Процедурата трябваше да е приключила до 18 декември 2019 г. за 10-тимата инспектори и до 2 февруари 2020 г. за нов главен съдебен инспектор.

Избор на двама конституционни съдии от квотата на Народното събрание в Конституционния съд. През октомври 2021 г. изтича мандатът на Анастас Анастасов, а в началото на 2022 г. и на Гроздан Илиев.

Реформата на съдебната  карта и Единната информационна система на съдилищата. Висшият съдебен съвет трябва понесе своята отговорност за провала на реформата на съдебната  карта и Единната информационна система на съдилищата. Тези две отговорности бяха щедро финансирани с евросредства, но резултати и решения до момента няма. Каквито и да било промени да бъдат предложени, те трябва да бъдат установени със закон, тоест последната дума е именно на законодателната власт. Към настоящия момент съдиите са твърдо против предложения от ВСС модел и той не бива да им бъде налаган със сила.

Избор на председател на ВКС. На този състав на ВСС се пада отговорността да избере и следващия председател на Върховния касационен съд през есента на тази година.  Налице са основателни съмнения за политически зависимости на част от членовете на ВСС, а с действия и бездействия те видимо не изпълняват основните си задължения. Ето защо е вероятно следващото Народно събрание да упражни правомощието са за откриване на процедура за дисциплинарното  освобождаване на част от избраните от НС през 2017 г.  

Анализ и отчет на изтеклата през 2020 г. стратегия за съдебна реформа 2014-2020и впоследствие приемане на нова. Това би дало тласък и основание за извършване на ключови реформи, свързани със съда, прокуратурата и статуса на главния прокурор.

Нов състав на Висшия съдебен съвет. Задължение на новоизбраното НС ще е да проведе избори за нов състав на ВСС през есента на 2022 г., ако не се стигне до прекратяване мандата на настоящия съдебен съвет.

Пазарът в енергетиката

Интеграцията на енергийната система. Предстои интегрирането на Пазарен сегмент „Ден напред“ с европейския пазар – първо на гръцката граница, а по-късно през годината и на румънската, което трябва да бъде максимално ускорено. Това е от изключително значение, за да осигури повече ликвидност на българския електроенергиен пазар, което ще създаде по-добри условия за индустрията, а и ще облекчи условията за навлизането на бизнес потребителите на ниско напрежение от края на юни. Необходим е и повече надзор върху пазарната търговия, тъй като тази година е първата, в която БЕХ няма експлицитни задължения да предоставя минимални количества на пазара.

Държавните помощи и механизмите за капацитет. Правителството е в процес на одобрение на държавна помощ за т.нар. механизми за капацитет, а срещу това трябва да поеме ангажименти за реформи. Този процес трябва да приключи в реалистични срокове, но без излишно протакане. Част от тези реформи включва изваждането на домакинствата на свободен пазар на електрическа енергия в следващите няколко години, но този процес трябва да започне максимално бързо. Заедно с това е необходимо изследване на това дали в България има енергийна бедност, какъв е нейният обхват и дълбочина, и изготвяне на мерки за справяне с проблема.

Газопроводите. Предстои приключването на проекта „Балкански поток“, както и газовия интерконектор между България и Гърция, срокът за който постоянно се отлага. Необходими са и допълнителни стъпки за завършването на свободния пазар на природен газ в страната.

Здравната система и кризата

Ваксини и нормализация на стопанския живот. След слабия напредък с ваксинациите през първото тримесечие на годината се очаква темпът да се увеличи през второто. Въпреки това голяма част от населението остава скептично, както се вижда от скоростта, с която вървят първите ваксинационни фази. Необходима е по-добра информационна кампания и по-ефективна организация на ваксинационния процес – както на ниво лични лекари, така и на общите ваксинационни пунктове, още известни като „зелени коридори“. Ако България (и Европа) изостанат с ваксинационното покритие, рискът от влошаване на епидемичната обстановка през есента е висок, а това ще удари спирачка на икономическото възстановяване.

Здравните грижи отвъд пандемията. През последната година здравният сектор е подложен на огромен натиск, който изкара на преден план проблеми с организацията му – както организацията на предоставяне на здравни услуги, така и големите регионални различия в достъпа до навременна и качествена услуга. Усилията през следващите месеци следва да са в посока овладяване на последствията от пандемията, връщане на нормалната работа на сектора, особено болничната помощ, намаляване на натоварването на медиците в спешна помощ и интензивните отделения и възстановяване на плановия прием в болниците.

Пътят напред

И накрая, да не забравяме, че в последните повече от 11 години с малко прекъсвания на власт е една партия. Това означава, че и на най-ниските нива в администрацията работещите са добили съответни навици, а тези които не са приели определен маниер на работа отдавна не са там, т.е. процесът на пречистване и изграждане на определен стил, нагласи и подход у професионалния чиновник отдавна се е случил. Той знае много добре как се правят големи реформи, знае и кога се започват – в първата година от мандата. Ако няма пълна изненада в изборните резултати, единствената надежда за реални структурни реформи е, колкото и парадоксално да звучи, в настоящата пандемична ситуация – тя може да служи за компас и двигател на промяната. Ако не стартират дълбоки смислени промени в здравеопазването, бизнес средата и образованието, ни очаква сигурно последно място в периферията на Европа.

Материалът След изборния ден: реалността на належащите решения е публикуван за пръв път на Икономически живот.

1. Същност на домогването до власт

Борбата за власт винаги се представя като честно и почтено желание за добруване в името на народа, но практиката и научната систематизация показват, че като правило и тук доминира неокласическата доктрина за преследване на личната изгода.

Заемането на властови позиции е своеобразен високо печеливш безрисков бизнес. Инвестициите са нулеви (или пренебрежимо малки), няма риск от преформатиране на конюнктурата, ангажиментите и натоварването не са значими. Народният представител може да продължава да си се грижи за извънпарламентарните си занимания и формално да се отчита за парламентарните си задължения. Печалбата обаче, при това дори и освободена от данъчно облагане, доколкото е нерегламентирана, е на високо равнище.

В последните години стана ясно, че немалко народни представители са съумели да си закупят недвижими имоти, оценени по пазарна цена от примерно половин милион лева, за десетина пъти по-ниска реално платена цена. Само това прави около 100 хил. лв. чиста персонална средногодишна печалба за четиригодишната „служба“ в Народното събрание, при това освободена от данъци.

Теорията установява (по Лауреата на Нобелова премия за икономика за 1986 г. Дж. Бюканън), че в парламентарната практика действа специализиран неписан закон, сравним с известния закон на Грешъм за монетарното обращение. Въпросният закон постановява, че лошите пари изхвърлят от употреба добрите пари. Особено показателно за действието на закона на Грешъм у нас е първата половина на 90-те години на миналия век. Добрата парà беше USD, а лошата парà – българският лев. Всеки, който се домогваше до добрата парà се стремеше да си я съхрани, а пускаше в оборот лошата парà.

В контекста на парламентарната дейност въпросният закон утвърждава, че лошите парламентарни практики изхвърлят от употреба добрите парламентарни практики. Съществува житейски битовизъм, според който човек понася психологически най-тежко успеха на своя съсед, особено и най-вече когато преценява, че той не е заслужен. Когато видиш, че твоят съсед по банка в Народното събрание успява да натрупа чевствителни незаслужени облаги, тогава преценяваш, че не си струва да се затрудняваш и измъчваш с прилежно парламентарно поведение, а трябва да се научиш майсторски да се облагодетелстваш.

2. Авансът на правителствените партии

Действащият управленски елит винаги притежава определено предимство в предизборната си борба пред всички останали, още повече при некачествена институционална среда. Предимствата се формират от легалната възможност за максимално използване на разполагаемите правителствени ресурси за предизборни цели, както и от шанса да увеличат преднината си чрез активно преразпределение на финансови ресурси. Последното обикновено е трудно да се оцени навреме, доколкото съществува нормално закъснение при публикуването на отчетна информация. Когато данните вече са известни, тогава изборният процес е отминал, предизборният ефект е постигнат, а преценката на правителствената политика е отново в ръцете на облагодетелстваните.

В съвременните ни условия у нас съществува възможност за своевременна оценка на правителствените разходи. Балансът на управление „Емисионно“ на БНБ се публикува ежеседмично. В пасивите на баланса фигурира елемент, който БНБ нарича „Задължения към правителството и бюджетни организации“ и който представлява de facto частта от Фискалния резерв (ФР) на правителство, която се поддържа в БНБ. Основната част от ФР е във вид на депозити в БНБ, а остатъкът  остава в бюджетни организации за текущи разплащания. За месец януари 2021 г. например 94% от ФР са депозити в БНБ и 6% са на текущо разположение на бюджетни организации, които се поддържат в търговските банки.

На Фигура 1 е представено поседмичното изменение на „Средства на Фискалния резерв по депозити в Българска народна банка“ (в съответствие с официално използвания етикет от Министерството на финансите) за периода след 01/01/2020 г.

Дори и в условията на развихрена пандемия (март-септември, 2020 г.) ФР остава на равнище от около 9 млрд.лв. В края на месец септември правителството емитира заем на международния финансов пазар, но все пак до към месец ноември разходите от ФР са сдържани и контролируеми. Краят на годината е време на развихрено разточителство, когато само за месец декември от ФР са раздадени 3,8 млрд.лв. Следва относително задържане и отново разходи, така че в края на месец март вече са изразходвани предизборно около 6 млрд. лв. от ФР за полугодието преди изборите в началото на месец април! Тези допълнителни разходи са примерно около една трета от полугодишните данъчни приходи!

Структурата на тези допълнителни разходи е предопределяща за оценката на тяхната състоятелност. Водещи световни бюджетни специалисти препоръчват неинвестиционните разходи в държавния бюджет да следват строго приходите и да не ги превишават. По-различна е препоръката за капиталовите разходи от държавния бюджет и особено за разходите за дългосрочни публични проекти, такива като инфраструктура (пътна, образователна, здравеопазваща, спортна, културна, военна и др.под.). За подобен вид дългосрочни публични проекти се счита за допустима и дори се препоръчва емисията на целеви държавен дълг.

Всички направени от правителството допълнителни разходи, които се дискутират по-горе, са за текущо потребление, при това без разчет за отражението им върху основни макроикономически показатели в перспектива. Показателно е, че основната част от допълнителните разходи, планирани и правени на равнище ЕС във връзка със справянето с пандемията, са с инвестиционен характер, т.е. с перспективен разчет. При нас всичко е подчинено на моментната конюнктура, без мисъл за бъдещето.

3. Заключение

Държавният бюджет не е собственост на този, който се разпорежда с парите на данъкоплатците в момента. Отговорност за направените разходи и оценката на тяхната целесъобразност е грижа и задължение както на властимащите в момента, така и на тези, които са призвани от народа да контролират изразходването на националните богатства, т.е. на съвкупното народно представителство.

Най-силно заинтересован от целесъобразното използване на наличните национални богатства е народът на България. Той е този, който посочва и определя субектите, на които дава правото да се разпореждат с настоящето и бъдещето на страната.

Меродавният краен критерий, който е и трябва да бъде единствено европейски, показва, че България твърдо и последователно изостава в своето обществено-икономическо развитие в рамките на ЕС. Равноправното и равностойно членство в ЕС предполага значително по-различен стил и поведение както на управленския елит, така и на суверена на България.

Материалът Предизборни нагласи и правителствено разточителство е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В условията на две пандемични вълни през 2020 г. правителството в България предприе редица социални и икономически мерки за справяне с последствията от тях и често се повдигаше един и същи въпрос – дали това са мерки за справяне с кризата, или предизборни разходи. В ретроспекция и на база на все още непълна информация може да се каже, че са и двете в допълнение със започването на дълго отлагани реформи в редица публични сектори. Същевременно ефектът за икономиката изглежда значително по-малко неблагоприятен, отколкото първоначалните прогнози от пролетта на 2020 г., но може да се окаже, че ще е по-продължителен от първоначалните очаквания.

Консолидираните бюджетни приходи се увеличават с около 260 млн. лв. в сравнение с 2019 г., което се дължи на ръст на данъчните приходи от около 570 млн. лв. и приходи от европейски средства от 232 млн. лв. Свиване на постъпленията се наблюдава при неданъчните приходи – 541 млн. лв. в сравнение с 2019 г., за които все още няма разбивка. Част от неизпълнението на приходите спрямо плана се дължи на забавяне при превеждането на концесионната такса за летище София в размер на 660 млн. лв., както и на по-ниски постъпления от ТОЛ-такси.

При основните данъчни групи приходите от акцизи и корпоративно подоходно облагане остават на нивата си от 2019 г. При акцизите се наблюдава компенсиращ ефект – постъпленията от акциз върху горивата са по-ниски за сметка на по-високи приходи от акциз върху тютюневи изделия. Приходите от ДДС са малко над 11 млрд. лв., което е само с 65 млн. лв. по-малко в сравнение с 2019 г. Това е резултат от значителен спад при приходите от ДДС от внос – 765 млн. лв., който почти изцяло е компенсиран от ръста в приходите от сделки в страната.

Консолидираните бюджетни разходи са с около 2,5 млрд. лв. по-високи в сравнение с миналогодишното им ниво, което се дължи на увеличение при:

• Социални разходи и стипендии – 1,9 млрд. лв.;
• Заплати и възнаграждения – 1,3 млрд. лв.;
• Субсидии – 1,2 млрд. лв.;
• Издръжка – 0,5 млрд. лв.

С други думи, антикризисната политика може да се търси в най-голяма степен именно при увеличението на субсидиите, докато останалите разходи имат по-различен ефект. Част от тях са дълго отлагани и необходими, заради натрупани в годините дисбаланси, увеличения на разходи в недофинансирани сектори – възнагражденията на учители, по-високи заплати в някои административни звена, за медици, социални работници, увеличаване на различни социални плащания и допълнителни разходи за социални услуги, добавки към пенсии и др. Дори тези разходи да са били необходими, те трудно могат да се квалифицират като мерки за борба с последствията от пандемията. Разбира се, покрай всичко това се прокрадват и немалко популистки предложения. В крайна сметка това много ясно показва „антикризисния“ фокус на правителството, какъвто прозира и в бюджета за 2021 година – бързо разходване на средствата и обхващане на максимален брой домакинства, а инструментите за това са пенсии, детски и възнаграждения в публичния сектор. С други думи – водещото е да има по нещо за всеки, вместо насочване на мерките към най-засегнатите и/или към тези с най-голям потенциал за отскок след кризата.

На този фон капиталовите разходи продължават да разочароват. По една или друга причина, тази година правителството не се възползва от възможността да отчита фиктивни капиталови разходи, както отпускането на средства за саниране през 2016-2017 г. и за АМ „Хемус“ през 2018-2019 г., в резултат на което капиталовите разходи са едва 5 млрд. лв. при първоначален план от 6,5 млн. лв. За сравнение, в периода 2018-2019 г. капиталовите разходи са около 5,3 млрд. лв. (като изключим плащането за самолетите през 2019 г.) Това се случва на фона на втората бюджетна актуализация, която предвижда допълнителни 765 млн. лв. за строеж и поддръжка на пътна инфраструктура. В средата на септември ИПИ прогнозира неизпълнение на капиталовите разходи от „само“ 0,9-1,3 млрд. лв. именно заради възможността за втора бюджетна актуализация и фиктивни разходи в края на годината.

Резките флуктуации в капиталовите разходи за пореден път показват големите слабости в инвестиционната политика на правителството, която не е водена от стремеж за увеличаване на потенциала за растеж, а от еднолични решения. Нещо повече – липсата на твърди ангажименти за инвестиции създава както несигурност в частния сектор, така и огромни възможности за усмотрение от страна на правителството. В години като миналата, когато публичните финанси са под натиск, тази възможност може да облекчи този натиск, като се прехвърлят предвидените средства към по-належащи политики с решения на изпълнителната власт. В останалото време обаче това дава възможност за безконтролно харчене. Проблемът с планирането на инвестициите е още по-болезнен именно в настоящия момент, когато правителството трябва да заяви ангажименти по европейските механизми за възстановяване „Следващо поколение ЕС“. Ако управляващите имаха реална инвестиционна програма, част от проектите, които губят финансиране през 2020 г. заради антикризисни мерки, могат директно да кандидатстват за финансиране по европейските механизми. Това, което виждаме обаче е, че правителството тепърва започва да мисли за проекти все едно кандидатства за средства по оперативните програми.

Равносметката от миналата година не е еднозначна. Изглежда, че икономическият шок от пандемията е по-малък в сравнение с първоначалните очаквания, но може да се окаже по-продължителен, което крие допълнителни рискове. Същевременно подкрепата за бизнеса и домакинствата нито е целенасочена, нито е в голям размер, нито следва някакви приоритети, като например стимулиране на икономическата трансформация или насърчаване на производство на стоки и услуги на бъдещето. По оценки на Международния валутен фонд фискалният стимул за икономиката в България е около 2,4% от БВП, а например в Швеция се оценява на 12% от БВП. С други думи – фискалната политика в България остава сравнително настрана от текущата криза, поне не изглежда като да я влошава като през 2009 г., а бизнесът се справя сравнително самостоятелно.

Материалът Фискалната политика в България и възстановяването от пандемията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Какво все пак се съдържа в доклада, който СОС прие?

Още в началото от Топлофикация София /ТС/ декларират, че ще искат увеличение на цената на топлинната енергия от 1 юли 2021г. Разбира се, това не е казано директно, но са заложени предпоставки, които да наложат този извод.

Ето я и първа предпоставка.

За второто полугодие на 2021г. от дружеството са заложили цена на топлинната енергия в размер на 84.04 лв./MWh, при сегашна цена от 82.09 лв./MWh. Всички знаем, че най-големият разход на Топлофикация София е разходът за природен газ. От дружеството обаче „прогнозират“, че тази цена през летните месеци ще е по-висока от текущата от 25.07 лв./MWh (определена от УС на Булгартрансгаз), че ще  бъде в размер на 26.68 лв./MWh. и ще расте до 29.33лв. за MWh до края на 2021г. Ще припомня, че цялото предходно лято, преди определяне на цената на топлоенергията от 1 юли 2020 г., специалистите на Топлофикация ни обясняваха, как според пазарната логика през лятото цената на газа е много по-ниска, поради малкото потребление и с настъпване на зимните месеци тя ще се се увеличи. Сега обаче в разгара на зимния период те се опитват да ни убедят, че цената през лятото ще бъде още по-висока. Логиката на това твърдение някак вече започва да ми убягва и за това ще се опра на фактите.

От 1 юли 2020г. текущата цена на топлоенергията бе определена при прогнозна цена на природния газ, средно за целия отоплителен сезон 2020/2021г., в размер на 30.50 лв./MWh. и благодарение на тези специализирани прогнози на ТС, цената на топлоенергията е на текущото ниво от 82.09лв./MWh. Реалностите обаче са съвсем други. Цената на суровината до момента, като месечна стойност, достигна до едва 28.21 лв./MWh. Едва ли има някой, който да вярва, че заложената цена, на чието основание ние плащаме по-скъпата топлоенергия ще бъде достигната до края на отчетния сезон, приключващ след 2 месеца. Така по същество се оказва, че столичани са били измамени на основание на именно тези прогнози. От доклада не става ясно как ще бъдат върнати на потребителите в столицата милионите неправомерно надвзети суми и взети ли са предвид при прогнозите за бъдещия отчетен период.

В бизнесплана на ТС са планирани разходи от 70.078 млн. лв. за квоти през 2021г., за покупката на 1.296 млн. тона при цена от 27.65 евро/тон. Никъде в документа обаче не е споменато, какво е количеството топлинна енергия, за производството на която ще бъдат закупени тези квоти, тъй като това е неизвестна величина, както не е ясна и цената на на тези квоти.

В документа за одобрение от СОС е предвиден разход за обезценка от 1 млн. лв. на вземанията от КТБ. Че ще е разход – разход ще е, но какво са виновни потребителите на топлоенергия, че Топлофикация е загубила 80 млн. лв. след фалита на КТБ? С одобрението на СОС след 6 месеца столичното дружество ще цъфне на прага на КЕВР да иска по-висока цена на топлоенергията, включвайки и този разход в цената, който да бъде платен от потребителите.

Всеки е наясно какъв бич е загубата на топлина по топлопреносната мрежа и че и този разход го плащат потребителите. По всички доклади през последните години четем, как се правят инвестиции за рехабилитация, подмяна на топлопреносната мрежа, както и изграждане на нова мрежа за присъединяване на нови потребители. На базата на тези гръмки заявления и изхарчени милиони, всеки би предположил, че технологичните разходи по преноса, включващи в себе си и разходите от пробиви и течове в мрежата би трябвало да намаляват. Дори в бизнес плана на дружеството, представен за одобрение от СОС, е записано: „През 2021 г. е планирано брутно производство на топлинна енергия в размер на 4 754 174 MWh. Планираните технологични разходи за 2021г. са съизмерими със средните за последните три години и са в размер на 896 832 MWh. Планираният относителен дял на технологичните разходи бележи леко намаление спрямо последните години, което е резултат от интензивните усилия по подмяна на топлопреносната мрежа“. Браво, ще каже някой. Направо герои. В текста обаче прави впечатление, че технологичните разходи за 2021 г. вече са известни и периодът, за който се прави това сравнение е 2019 г. – 2021 г., т.е. сравняват се технологичните разходи за 3 години, а защо не 5 или 10 години! Още повече, че данните за 2020 г. са предполагаеми. Понеже всяко такова нереално изявление буди съмнение, извадих данните за загубите по топлопреносната мрежа за последните 10 години.

От таблицата и графиката към нея ясно се виждат няколко неща:

• Твърденията на Топлофикация за свалянето на загубите по топлопреносната мрежа са лъжа според фиксираните и утвърдени във финансовите отчети стойности и тези твърдения служат само за заблуда на някоя и друга общинска комисия, колкото да им одобри бизнес плана за поредната последваща година.
• Данните показват, че загубите по топлопреносната мрежа за периода 2009-2019г. /това са официални крайни данни/ никога не са намалявали и вече надхвърлят 20%.
• Данните показват, че „интензивните усилия по подмяна на топлопреносната мрежа“ водят до повишаване на загубите по тази мрежа.
• От графиката се вижда, че въпреки излетите милиони левове за рехабилитация и подмяна на топлопреносната мрежа, трендът на загубите от изтичане е възходящ.

Основният извод обаче е, че на Топлофикация София „не й пука“ за загубите по ТПМ от 2009г. насам. Не й пука колко милиони левове загуба са се натрупали и ще продължават да растат в следствие неглижирането на проблема.

Нека обаче поговорим за пари. Според цените на топлоенергията от Топлофикация за съответните години се оказва, че за последните 11 години транспортните разходи по топлопреносната мрежа са на обща стойност от близо 888 млн. лв. Сума, която е съизмерима с натрупаните загуби на Топлофикация към момента. На всички е ясно, че без транспортни разходи не може. Но е видно, че ако те бяха намалели следствие подмяната на амортизираните тръби, финансовото състояние на столичното парно нямаше да е в такова плачевно състояние. Ако трябва да отделим само загубите от изтичане в топлопреносната мрежа за горепосочения период, то се оказва, че те са в размер на 184.7 млн. лева. 

Ето и основните числа на разходната част на одобреният от СОС бизнес план.

• За покупката на газ – 225.65 млн. лв. Увеличението е с 11.61 млн. лв., или с 6.9% повече. Това разбира се не е случайно, тъй като основният гарантиран приход на топлофикация е продажбата на топлинна енергия. Ако искаш по-високи приходи, без да се интересуваш от намаляване на разходите, то неминуемо това ти дава основание да претендираш за по-високи разходи за основната суровина, какъвто е природният газ. Това води естествено и до по-високи разходи за покупката на квоти парникови газове, които по прогнозни стойности ще се повишат с 5 млн. лв. – до 70 млн. лв. Повишението тук е с 7.8%.
• Разходите за материали остават на нивото на 2020 г. в размер на 1.81 млн. лв.
• Предвидено е разходите за външни услуги да скочат с 14.4% до 25.181 млн. лв. Увеличението се дължи на по-високи разходи за поддръжка, които ще скочат от 1.46 млн. лв. на 4.33 млн. лв., като парите ще бъдат похарчени за въвеждането на информационната система SAP ERP и най-вече за нейната поддръжка. В това перо, с близо половин милион лева ще се увеличат разходите за въоръжена охрана, които ще достигнат историческите 3.548 млн. лв. С близо половин милион лева ще скочат и разходите за печат и доставка на фактури. Те вече ще са 1.5 млн. лв.

Защо отбелязвам разхода за печат?
За последните три години, лично на мен, не са доставени фактури на хартиен носител от Топлофикация поне за три месеца, или около 25%. От лятото на 2020 г. незнайно защо не съм получил нито една фактура на хартиен носител, нещо, за което явно плащам под формата на одобрен разход. Въпреки това за същата дейност дружеството е заложило увеличение от 46.1% до гореспомената сума.

Разходите за персонала: Това е единственото перо, чиято стойност никога не е намалявала и за 2021 г. е предвидено тези разходи да бъдат 73.27 млн. лв. Съвсем уклончиво в бизнес плана е обявено, че стойността е на нивото на предходната година. Според официалните данни за 2019г. разходите за възнаграждения са 64.783 млн. лв. При персонал около 2 300 човека, то средната брутна заплата в дружеството е на стойност 2 347лв. Ако това ниво се е запазило, то става ясно, че прогнозната стойност на брутната работна заплата вече е 2 655 лв. Не е тайна, че под различна форма служителите на Топлофикация София получават и други благинки – безплатна храна за вече 2.1 млн. лв., работно облекло, помощи, отпуски, битови нужди, празници и т.н., все разходи, които ние плащаме чрез цената на топлоенергията за „добре“ свършената работа.

Излишно е да се прокламират гръмките намерения за дейности, като изграждането на инсталация за изгарянето на RDF гориво с участие на Топлофикация в проекта с 62 млн. лв., за които е планирано 35.8 млн. лв. да дойдат безвъзмездно по европейски програми и 26.4 млн. лв. – чрез заем от Европейската инвестиционна банка, тъй като тези пари ще трябва да се връщат, а ефектът от цялата инвестиция е малко мъгляв.

Като цяло, в бизнес плана на Топлофикация София, успоредно с добрите намерения и мащабните инвестиционни проекти, които ще приключат неясно кога, са заложени искания за повече пари за дейности, които е ясно, че няма да бъдат свършени през 2021 г. Парите естествено ще бъдат усвоени и през следващите години отново ще се иска увеличение на цената на топлоенергията, по добре познатия „затворен кръг“ Те искат тези пари сега и Столичният общински съвет им ги одобри.

Материалът Какво одобри СОС с гумения си печат в бизнес плана на Топлофикация София? е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Най-голямото перо – 1,375 млрд лв., ще бъде за текущи дейности, включително държавно делегираните дейности, които се финансират от националния бюджет. Сумата включва заплатите на учителите в общинските училища, работещите в болниците и др.

Капиталовата програма на общината за 2021-ва също е с по-високи параметри спрямо предишната – 509 млн., от които 296,3 млн. са средства, привлечени по европейски програми.

Най-голямата реконструкция за 2021 г., ще е започване на ремонта на трамвайното трасе на бул. „Цар Борис III“ – от Съдебната палата до кв. „Княжево“. Стойността на този проект е 31,6 млн. лв., а средствата са осигурени по ОП „Региони в растеж“, уточнява столичният градоначалник.

Планирани са дейности, започнали вече осъществяването си – разширението на бул. „Тодор Каблешков“ и бул. „Филип Кутев“, бул. „Ломско шосе“, Източната тангента и по ул. „Опълченска“.

Фандъкова уверява, че „с тези обекти София практически ще има нова транспортна схема с над 1/3 разтоварен трафик през центъра на града“.

Пари се заделят и за ремонти на ключови за кварталите улици и булеварди – бул. „Първа Българска армия“, ул. „Кукуш“, тунелите към „Люлин“ и при НДК, бул. „Царица Йоанна“ заедно с трамвайния път, ул. „Чепинско шосе“.

Йорданка Фандъкова изрази и мнението си, че общината изпълнява надлежно програмата си за подобряване на качеството на въздуха, за която са отделени над 200 млн. лева.

Според Фандъкова планираните капиталови инвестиции в това направление са над 200 млн. лв.

Дейностите включват отново програмата за замяна на стари печки, която няма голям успех до момента, по-често миене на улици и премахване на кални места по кварталите, които са източник на прах, довършване на метрото, като през 2021-ва ще се строи продължението му в „Подуяне“ и през „Слатина“. Планират се и доставки на нови трамваи, електробуси и тролеи.

Материалът Амбициозен бюджет залага Столична община за 2021-ва е публикуван за пръв път на Икономически живот.

2020 беше необикновена година. Пандемията обърна траекторията на родната икономика и ни вкара в тежка криза. В края на годината отбелязваме някои от основните събития и числа, които белязаха развитието на страната през 2020 г. 

1. Сривът. Пандемията обърна траекторията на растеж и ни вкара в рецесия. БВП се сви с 8.6% през второто тримесечие на 2020 г., инвестициите в основен капитал спаднаха с близо 11% спрямо същия период на 2019 г. “Дъното” в различните му измерения изглежда така: 94% спад на пътниците на Летище София (април), 85% спад на чуждестранните туристи (юли), 20% спад на износа, промишленото производство и продажбите на дребно (май).
2. Новите безработни. За малко над месец по време на извънредното положение през пролетта над 100 хиляди души останаха без работа. От началото на лятото започна възстановяване, но към септември наетите лица все още са с над 60 хиляди по-малко от миналата година. Най-тежко бяха ударени работещите в търговията, хотелите и ресторантите.
3. Мярката. Без никакви колебания, към момента стълбът на антикризисните мерки на правителството е мярката за субсидиране на заетостта, или 60/40 с бюджет 1 млрд. лева. Да припомним, че подобна мярка беше въведена и по време на предишната криза, но бюджетът й беше над 100 пъти по-нисък.
4. Мораториумът. С безпрецедентен общоевропейски акт беше създадена рамка за въвеждане на частни мораториуми върху обслужването на кредити към банките. В България бизнесът и домакинствата получиха разсрочване на плащанията по кредити с общ размер от 9,1 млрд. лева. За разлика от 2008-2009 г., това до голяма степен предотврати превръщането на кризата в ликвидна и кредитна.
5. Бюджетът. Два пъти по 5 милиарда – това приблизително е стойността на планираните бюджетни дефицити за 2020 и 2021 г. За пръв път в модерната си история България издаде 30-годишна емисия облигации, а благодарение на безпрецедентната парична политика на Европейската централна банка бяха постигнати немислими доскоро ниски доходности. На макрониво, основният фактор за по-високия дефицит през 2020 г. са очакваните по-ниски постъпления в бюджета – около 3,6 млрд. лв., мярката 60/40 – около 1 млрд. лв., и разходни мерки в социална сфера – увеличени пенсии, заплати в публичния сектор, допълнителни капиталови разходи и трансфери към общините.
6. EС и кризата. Две числа ще останат в историята на 2020 г.: 100 млрд. евро за инструмента SURE за подкрепа на заетостта и 750 млрд. евро в плана за възстановяване ЕС от ново поколение. Преди кризата тези инструменти за фискален трансфер, създаване на нова данъчни приходи на съюза и общо поемане на дълг бяха немислими. За България рамката по всички механизми е 7,5 млрд. евро безвъзмездна помощ и 4,5 млрд. евро възможност за заеми.
7. ERM 2 и банковият съюз. 1 евро = 1.95583 лева. Безспорно събитието на годината в икономическата политика. Българският лев е част от валутния механизъм ERM 2, a БНБ вече е в режим на “близко сътрудничество” с ЕЦБ, или участие в банковия съюз. Валутният борд продължава да функционира, след като за пореден път той доказа и своята устойчивост както на острите политически дебати през зимата, така и в целия период на кризата. 
8. Социалните услуги – 43 хил. възрастни и хора под карантина получават доставки на храна и лекарства по домовете си. Пандемията промени социалните услуги и показа, че базови услуги, които имат видим ефект на поносима цена, могат да достигнат до много по-голям брой хора. Това се случи във важен момент, в който държавата е в процес на оценка на потребностите и планиране на пълната мрежа от социални услуги в страната в дългосрочен план. 
9. Природен газ – диверсификация. Договорът за изграждането на Балкански поток, с капацитет от 20 млрд. куб.м. годишно, е подписан в средата на септември 2019 г. и е на стойност 2,2 млрд. лева инвестиция, а в края на 2020 г. проектът е почти завършен. Същевременно изграждането на газовия интерконектор между България и Гърция, с капацитет от 3-5 млрд. куб.м. годишно и прогнозна цена около 430 млн. лв., продължава да се отлага. 
10. Електроенергия – либерализиране. От есента на 2020 г. над 300 хил. компании са задължени да излязат на свободния пазар на електрическа енергия. Бизнесите разполагат с гратисен период до края на юни 2021 г. да изберат търговец на свободния пазар, а ако не го направят, ще бъдат прехвърлени към доставчик от последна инстанция, където цените са наказателно високи. Това е поредната, макар и закъсняла, стъпка към пълното либерализиране на пазара на електрическа енергия, макар че остава най-голямото предизвикателство – извеждането на домакинствата на свободния пазар.

Материалът Икономическата 2020 г.: най-важните събития и числа е публикуван за пръв път на Икономически живот.