Началото на втората половина на 90-те години на миналия век беше драматична за българската икономика. Нерешаваните и лошо решавани проблеми на българската икономика рефлектираха в динамиката на комплексен макроикономически показател, какъвто е валутният курс – на местната валута (BGL, по това време) спрямо валутата на САЩ (USD). В началото на 1996 г. валутният курс бе около 71 BGL/USD, в средата на октомври 1996 г. прескочи 215 BGL/USD, а четири месеца по-късно вече бе близо до 3000 BGL/USD. След достигнатото политическо решение валутният курс се оскъпи до 1700 BGL/USD (средата на лятото на 1997 г.). Към този момент бе въведен паричният съвет и българският лев беше фиксиран към германската марка в съотношение 1000 BGN/DEM.

При въвеждането на паричния съвет годишната (12-месечна) обезценка на българската валута бе примерно около 700%.

Паричен съвет бе въведен и в Балтийските републики, но той не беше предшестван от такава катастрофална обезценка на местните валути.

Този силно и рязко обезценен български лев оставя отпечатък върху развитието на българската икономика вече почти четвърт век.

В началото на новия век бе въведена общата европейска валута EUR. В съответствие с действащия Закон за БНБ фиксингът на българския лев (тогава вече BGN) бе прехвърлен към EUR при съхраняване на фиксираните съотношения.

2. Неравновесен валутен курс
В рамките на почти четвърт век след въвеждането на паричен съвет у нас местната валута не е подложена на пазарен тест. Косвена оценка за възможно пазарно неравновесие е динамиката на брутните валутни резерви (БВР). Към средата на първото десетилетие на ХХI век БВР покриват около пет месеца внос на стоки и услуги, докато 15 години по-късно относителното им равнище е примерно два пъти по-високо. В икономическата и финансова теория се доказва, че за поддържане на приемлива валутна устойчивост е достатъчно БВР да покриват около три месеца внос на стоки и услуги.

Една от причините за значимия относителен прираст на БВР е поддържаният неравновесен валутен курс. Азбучна истина на финансовата теория е, че неравновесният валутен курс води до промяна на БВР – те нарастват, когато местната валута е подценена и намаляват, когато местната валута е надценена.

Поддържането на високо относително равнище на БВР означава замразяване на национален капитал, който иначе би могъл да се използва за инвестиционни цели, т.е. за стимулиране на икономическия растеж.

Неравновесният валутен курс в конкретния случай има ефект на преразпределение на богатството в рамките на европейския монетарен съюз. Относително подценената местна валута спрямо EUR води до замразяване на реални парични запаси във вид на свръх БВР, които се изнасят и се инвестират в богатите Западноевропейски държави. Така се формира българският капиталов парадокс – най-бедната в ЕС държава финансира de facto богатите държави в ЕС. А ефектът от позитивното въздействие на подценения валутен курс за икономическото развитие се преразпределя вътрешно, вкл. чрез корумпираната политическа прослойка, и подсилва социалното разслоение и социалното напрежение.

3. Междустранова съпоставка
На Фигура 1 е представена динамиката на номиналните валутни курсове на пет страни от Източна Европа в дерогация (по данни на БНБ), които са членки на ЕС.

Всички посочени на Фигура 1 страни (без България) поддържат регулирано плаващи валутни режими без обявена специфична цел. Валутните курсове на тези страни се определят основно в съответствие с търсенето и предлагането на вътрешните валутни пазари. Централните банки на страните следят развитието на всички основни показатели на своите собствени икономики, преценяват и проектират краткосрочната и дългосрочна перспектива и се намесват на вътрешния валутен пазар като купувачи или продавачи на валута тогава, когато решат че националните им икономики имат нужда от контролирана промяна на валутния курс, както и когато разполагаемите валутни ресурси позволяват конкретна и определен вид пазарна валутна интервенция.

Позитивният тренд на кривите на Фигура 1 означава оскъпяване на съответните валути спрямо EUR, а негативният тренд – обезценяване на местните валути.

На Фигура 1 може да се проследи оскъпяването на валутите на четирите Източноевропейски страни за периода преди финансово-икономическата криза от 2008 г. и обща тенденция на стабилизация или плавно обезценяване след 2008 г.

По-ярко се проявява тенденцията за оскъпяване на съответните валути за 2004-2008 г. За периода от началото на 2004 г. до към средата на 2008 г. полската злота се оскъпява с 46%, чешката крона – с 41%, унгарският форинт – с 15%, румънската лея – с 15%. Присъединяването към ЕС за тези страни е време за адаптация на реалните валутни съотношения към европейските реалности.

Финансово-икономическата криза от 2008 г. променя ситуацията. Страните се стремят да намерят възможно по-точно валутно съотношение в интерес на собствените си икономики. При тези страни се наблюдава обезценяване на местните валути в рамките на около половин година средно с близо една четвърт. Конкретният акт на валутно обезценяване съдейства за адаптация на националните икономики към променените условия, както и за стимулиране на икономическия растеж.  

От началото на второто десетилетие на XXI в. валутният пазар се успокоява, като в Чехия и Полша се поддържа относителна номинална валутна устойчивост, докато в Унгария и Румъния се наблюдава лек тренд на обезценяване.

При шока с Covid-19 през пролетта на 2020 г. и в четирите страни се наблюдава обезценяване на местните валути в търсене на подкрепа за националните икономики. Наблюдават се различия по отделни страни, които видимо са свързани със икономически структурни особености, както и с възможността на националните икономики сами да абсорбират неблагоприятните екзогенни шокови въздействия.

На Фигура 1 може ясно да се проследи стремежът на четирите европейски страни да използват валутния курс като инструмент за икономическо подпомагане и стимулиране. Паричният съвет в България допуска и предполага директното прехвърляне на всички външни екзогенни въздействия върху местните производители без смекчаващото посредничество на валутната политика. Към всичко това трябва да се добави фиксирането и преносът на валутните особености в България от драматичната за икономиката втора половина на 90-те години на миналия век директно към първата четвърт на текущия век.

4. Заключение
Още от времето на Хегел битува максимата, че единствена социална константа е промяната. Тя е вечна. Днес е различно от вчера, утре ще бъде различно от днес. Всичко се променя, няма вечно печеливш финансов актив, не съществува философски камък. Глупаво е да носиш ямурлук през лятото, само защото през отминалата зима той ти е спасил живота от бушуващия студ. Неразумно е да се придържаш към управленски похвати, възникнали при други условия и при друга социално-икономическа конфигурация, независимо от това, че някога и някъде те са дали добър резултат.

Паричният съвет спаси българската икономика от катастрофата през 90-те години на миналия век, но е пречка за развитието на икономиката четвърт век по-късно.

Паричният съвет бе въведен поради невъзможността на макроикономическото управление да контролира, овладее и ограничи развихрилите се мащабни корупционни практики в първата половина на 90-те години на миналия век у нас. И сега, винаги, когато се постави въпрос за възможна отмяна на паричния съвет, първосигналната реакция на преобладаващото множество българи е: „Ще се върне хаосът и грабежът от онова време“.

Опасенията за вероятна нова кражбена вакханалия като масов психологически феномен остават свежи и неизживени. Широко се шири и се подхранва недоверието на българското население във възприемането на европейски управленски ценности от местните управници, т.е. в загърбването на доминиращия кражбен манталитет. Фактите, които съпътстват съвременното ни социално-икономическо развитие, подклаждат този вид обществено недоверие.

Истинският проблем е в избора, който съвкупният български народ самостоятелно извършва. Действителността демонстрира, че българският народ като цяло не е дорасъл да извършва избор на честни, добре образовани и кадърни управници, на които да поверява съдбините си. Репликата „Всички са маскари“ неявно лансира разбирането, че целият български народ е съставен от принципно поддаващи се и потенциално корумпирани лица, което е трудно да се приеме безрезервно. Тогава изниква въпросът защо на повърхността изплуват предимно нечистоплътни политици. Отговорът опира до незадоволителното общо образователно равнище на средностатистическия българин, неговото неосъзнато и изкривено разбиране за същността на обществено-икономическите процеси, последвано от некачествено личностно промотиране.

И когато изразяваме неудовлетворение от твърдата опашкарска позиция, която заемаме в ЕС, трябва да сме наясно, че българският народ е този, който сам избира пътя на своето собствено опашкарство.

Безусловна вина за съществуващия дефицит на образование, знание и адекватна социално-икономико-политическа преценка на преобладаващата част от българското население, респективно за твърдото ни опашкарство в ЕС, носи пасивната и индиферентна позиция на българската интелигенция в цялост, която е загрижена много повече за своето собствено преуспяване и не се свени да го показва и да го доказва.

Материалът Валутен курс наш славен, непробиваем е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В същото време делът на резервите в йени нарасна до най-високо ниво от две десетилетия насам.

Резервите, държани в щатски долари, през третото тримесечие на миналата година са достигнаоли 6,75 трилиона долара, което представлява 61,78% от всички глобални валутни резерви. През второто тримесечие на 2019 г. са били 6,78 трилиона долара, или 61,49%.

Това е най-големият дял на щатски долари в общите валутни резерви след третото тримесечие на 2018 година, когато той беше 61,93%.

Делът на японската йена в глобалните валутни резерви нарасна през третото тримесечие на миналата година до 5,60%, което е най-голям дял от 2000 година насам, показват данните на МВФ.

Материалът Растат валутните резерви в долари и йени е публикуван за пръв път на Икономически живот.