• ефективното и прозрачно управление на държавата в полза на хората, икономиката и държавата е върховният смисъл на демократичната система и всички народни избраници носят индивидуална, партийна и национална отговорност за това;
• независимо какво правителство ще се състави – редовно или служебно, България се нуждае от работеща администрация и предвидимо и устойчиво управление, което да инициира и проведе дълго отлаганите жизнено необходими реформи, които да извадят страната от дъното на множество класации в ЕС и света.

Предвид вероятността и от редовен, и от служебен кабинет, бизнесът настоява парламентът и държавният глава да следват курс на политики в посока:

• членство на страната ни в Еврозоната, Шенгенското пространство и ОИСР;
• запазване на финансова и макроикономическа стабилност, в това число продължаване на тенденцията за ограничаване на сивата икономика и запазване на модела на данъчната система;
• развитие на антикризисното законодателство и мерки;
• отстояване на върховенството на правото и правовата държава, сигурността на собствеността, свободната и честна конкуренция, цялостна политика за по-добър бизнес и инвестиционен климат и равнопоставеност на българския производител;
• изработване и подаване в срок на Националния план за възстановяване и устойчивост и другите инструменти за участие на страната ни в Европейския план Ново поколение и Многогодишната финансова рамка на съюза.

В заключения от АИКБ изразяват готовност да подкрепят политики и действия във връзка с тези национални приоритети, независимо от това каква управленска конфигурация ще бъде съставена.

Материалът Време е да извадим България от дъното на ЕС, поиска бизнесът от новия парламент е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Каква е вашата оценка за икономическите мерки взети от правителството?
Не можем да си изкривим душата и да кажем, че правителството не се опитва да помогне в някаква степен на бизнеса и на предприемачите в продължаващата вече около десет месеца сложна и тежка ситуация. Ние неколкократно сме посочвали неефективността на прословутото 55-то постановление на Министерския съвет в първоначалния му вид – така наречената мярка „60/40“. Също така сме посочвали и много по-добрите резултати от 151-во постановление на Министерския съвет.

Като всяко управление и това правителство има по-добри и по-лоши постижения, успехи и провали. В случая с 55-то постановление, провалът можеше да бъде избегнат, но изпълнителната власт се беше „втвърдила“ и отказа да ни чуе. След това, явно си дадоха сметка, че критиките ни са били добронамерени и при приемането на 151-во постановление беше възприета друга философия. Добрите резултати не закъсняха.

Всички тези неща са вече с многомесечна давност. Междувременно се проведоха много консултации, специални заседания на Националния съвет за тристранно сътрудничество, съгласуваха се позиции и мерки. Проблемите вече се преместват повече към техническата страна на прилагането на мерките и към изпълнението на сроковете.

За нас главният извод е, че при „конструирането“ на подобни мерки, най-голямо внимание трябва да се отдели на начина на прилагането им. Мерките трябва да са така конструирани, че да се прилагат автоматично, да не е необходима преценка на длъжностно лице, иначе казано на чиновник. В базите данни на НАП и на НОИ има огромна и изчерпателна информация, въз основа на която може автоматично да се преценява, дали отговаряш на изискването за прилагане на определена мярка.

Процедурата трябва да може да се задейства с електронно заявление, да се преценява автоматично (за това не е нужен изкуствен интелект, достатъчен е относително прост алгоритъм) и средствата да се отпускат по най-бърз начин по банков път.

Колко от обявените средства по ваши наблюдения реално са стигнали до бизнеса? И колко все още чакат? Смятате ли, че дребният бизнес и големите предприятия са дискриминирани спрямо средните по размер компании?
Ако позволите, отговорът на този въпрос би могло да се даде в обратен ред. Дискриминирани в нашия случай са точно средните предприятия. Обещанието за помощ за средните предприятия в България, дадено от управляващите, датира още от времето на първия „локдаун“ от март – април 2020 година. Това е забавяне, продължителността на което вече наближава година. Това беше заявено публично от страна на АИКБ и по време на оповестяването на приоритетите на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) на 25 януари 2021 година.

Обещаните грантове са в диапазона между 30000 и 150000 лева. Те не са изплатени на предприятията, които са кандидатствали съгласно процедурата и са били одобрени. А това са бизнеси, които съвсем реално са пострадали от пандемията и които са отчели реален спад на продажбите си от 20 на сто и повече.

За съжаление, това закъснение вече няма как да бъде наваксано. Има наистина опасност, постоянното отлагане на тези компенсации да доведе до това, държавата да няма кого да компенсира на края. Трябва да се има пред вид, че в много от предприятията сривът е тежък и спадът на продажбите е над 50 процента.

Виждате, че тук не става дума за „капризи“ на бизнеса. Нормално, разумно и обосновано е да се очаква поне 25 процента от средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост да се насочват към подкрепа на инвестициите в икономиката. В момента този дял е 8 (осем) процента. Разликата е доста шокираща и политиката в тази област трябва да бъде незабавно преосмислена.

Би трябвало обезателно да откроим два практически проблема, с които се сблъскваме тежко и болезнено. И двата са свързани с Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК).

Единият проблем е в това, че вместо със средствата по ОПИК да се насърчават инвестициите, те се насочват в друга посока – за подкрепа на ликвидността в условията на коронавирусна криза. Не казваме, че ликвидността не трябва да се подкрепя, но в средносрочен план такова тотално пренасочване на средства в средносрочен план лишава на практика икономиката от подкрепа на конкурентоспособността с европейски средства. За подкрепа с български средства няма какво да говорим, така че този подход в средносрочен план е недалновиден.

Подходът трябваше да е обратен – за подкрепа на ликвидността и за борба с коронавируса трябваше да се насочат бюджетни средства и никой нямаше да възрази срещу това, нито пък би имало основание за такива възражения. Средствата по ОПИК трябваше да се запазят за подкрепа на конкурентоспособността, но това не се възприе.

Вторият проблем е, че ни предстоят избори и естествената, рефлекторна реакция на всички политически играчи, в това число и на намиращите се на власт е да се обръщат към възможно най-широката публика, към мнозинството на избирателния корпус с възможно най-разбираеми и примамливи оферти. Казано просто – обещава се „ръст на доходите“, повишаване на заплатите. Никой от обещаващите обаче не пояснява, че за да стане това, първо трябват инвестиции, трябва развитие на индустриите и на селскостопанските производства. За това се премълчава „срамежливо“ и от управляващите и от опозицията, а в крайна сметка, през последните години нищо не се прави за насърчаване и подкрепа на инвестициите.

Защо се бавят нотификациите от ЕК? И как се отразява едно подобно забавяне върху бизнеса ни?
Този въпрос не би трябвало да се отправя към нас. Не е в нашите компетентности да правим подобни проверки, независимо че понякога имаме достъп до подобна информация, поради участието си в социалния диалог на ниво Европейски съюз.

Не мислете, че в случая подхождаме „бюрократично“. Просто най-добре е всеки да върши това, което му е работата. Въпросът трябва да бъде адресиран към правителството или директно към Брюксел.

Впрочем, бихме искали да отбележим, че с изключение на сагата около така наречените „американски централи“ (които са особен случай), администрацията в Брюксел е много по-адекватна от българската и често се отнася с по-голяма загриженост към българските проблеми от нашата собствена администрация.

Смятате ли, че мерките у нас са достатъчни за оцеляването на бизнеса?
Едва ли в световен мащаб могат да се измислят мерки, които да гарантират пълното оцеляване на бизнеса. В крайна сметка и в нормални условия – без пандемии и други катаклизми, непрекъснато умират (ликвидират се или изпадат в несъстоятелност) предприятия и компании се раждат нови. Освен това, сполетялото ни бедствие е твърде тежко и най-вече – твърде непознато, за да очакваме, че може веднага да се генерират толкова адекватни мерки, че всичко да бъде спасено.

Важното е да се прави всичко, което видимо е разумно и работещо в полза на предприятията, защото там са работните места и там са доходите на хората. Вярно е, че у нас има огромна администрация, която не чувства толкова тежко на гърба си последствията от пандемията и това сякаш понижава реакцията в публичното пространство. Но от друга страна, трябва да сме наясно, че хората трябва да виждат добра воля и адекватни действия. Едва ли някой очаква правителството или парламентът да измисли магическа формула, с която да се преодолеят отрицателните въздействия на пандемията.

Иначе, по-горе ясно казахме, че в момента има и по-добре работещи мерки и почти неработещи мерки. Колкото повече управляващите чуват социалните партньори – и работодателите, и синдикатите (по много въпроси те имат забележително единомислие), толкова е по-голям шансът мерките да стават по-адекватни и по-ефективни.

Какво бихте предложили да се промени по икономическите мерки, за да „паснат” на бизнеса?
Едва ли в едно интервю може изчерпателно да се отговори на въпроса, но е добре да се подчертае, че едни от най-исканите от бизнеса мерки са свързани с проблеми, които не са свързани пряко с пандемията и не са „детонирани“ от нея.

На първо място, бизнесът иска изготвяне и подписване на Национално споразумение за осигуряване на ликвидност на пазара на електроенергия през сегмент „ден напред“. Това споразумение трябва да ангажира, да обвърже производителите от групата на Български енергиен холдинг АД (БЕХ); организираният борсов пазар на електроенергия (Българска независима енергийна борса ЕАД – БНЕБ АД); потребителите, които трябва да бъдат представени от национално представителните организации и на работодателите и на работниците и служителите; ресорните министерства – министерство на енергетиката, Министерство на икономиката и министерство на финансите.

Крайно необходимо е да се уредят взаимоотношенията по дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия между НЕК АД и „Ей и Ес – 3С Марица Изток 1“ ЕООД и НЕК АД и „контур Глобал Марица Изток 3“ в съответствие с правилата, които са валидни по отношение на държавните помощи в Европейския съюз.

Отделен въпрос е, че трябва да се изготви Национална порграма за преобразуване на комплекса Марица Изток.

Какви са очакванията ви от Националния план за възстановяване и развитие? Смятате ли, че той би могъл да помогне на бизнеса у нас и как според вас това може да се случи? Вашите критики по плана бяха ли „чути” от правителството?
АИКБ има подробно становище по въпроса за Плана за възстановяване и развитие. Той е публикуван изцяло и е публично достъпен, но с още по-голямо удоволствие бих насочил читателите към Становището по въпроса на Икономическия и социален съвет на Република България, в подготовката на което АИКБ също взе повече от дейно участие.

Несъмнено, АИКБ изцяло споделя целта на плана. АИКБ приветства и проведената обществена дискусия относно Плана. Прави добро впечатление прагматичното структуриране на проекта, като бихме откроили три много важни момента:

Обособяването на четири ясно разграничени стълба, с пропорционални ресурси за изпълнението на всеки от тях.

Несъмнено, инвестиционните ресурси, предвидени в Плана, дават безпрецедентна възможност за подобряване на социално-икономическата среда в страната. За да не се пропусне тази възможност и като се има пред вид дългосрочния характер на изпълнението на Плана, АИКБ смята, че трябва да се обърне много сериозно внимание на проблема с управлението на инвестициите. Мнението на АИКБ е, че наблюдението трябва де се извършва или в рамките на Комитета за наблюдение на Споразумението за партньорство или да се създаде нарочен Комитет за наблюдение на изпълнението на Плана.

Ако това стане, ще бъдем свидетели на участие на социалните партньори при прозрачно взимане на решения по детайлизирането на процедурите за изпълнение и мониторинг на интервенциите в различните области на провеждана политика.

Според АИКБ, в Плана трябва да има специален раздел, който да се занимава с демографския проблем.

Тук стигаме до проблема за дигиталната трансформация и бих цитирал дословно Становището на Икономическия и социален съвет (ИСС):

„В настоящия си вид, Планът за възстановяване и устойчивост дава аналогов отговор на дигитални по своята същност трансформации, тъй като основната част от инвестициите са насочени към изграждане или подобрения на сграден фонд, инфраструктура и т.н., вместо към иновации, технологична модернизация, цифровизация и роботизация и подобряване на енергийната ефективност на индустрията и изграждането на системи от интелигентни мрежи и връзки.

За подкрепа на инвестиции от такъв характер, ИСС настоява в Плана за възстановяване и устойчивост да се заделят ресурси от поне 1,3 милиарда лева. Тези средства следва да се осигурят посредством трансформиране на аналогични ресурси за енергийна ефективност на сгради и улично осветление от грантове в дългосрочни нисколихвени кредити.

АИКБ предлага да се постави ударението върху директните плащания, а за предвидените индиректни плащания да не се създават нови фондове. За тях да се използва капацитета на вече съществуващите фондове, органи за управление и структури.

Може да се обобщи, че проектът не е лош, той не бива да се отхвърля в никакъв случай, но трябва да се доработи. Това не е куртоазна формулировка, а съвсем добронамерено предложение за партньорство при доработката.

Материалът Без инвестиции не може да се обещава „ръст на доходите“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Обещаните грантове от 30 до 150 000 лв. все още не са изплатени дори и за тези предприемачи, които са кандидатствали и са одобрени. Става дума за тези бизнеси, които отчетоха спад с над 20% от продажбите си. Именно това бе условието за кандидатстване.

„Една година вече ще стане закъснение. Това закъснение, което беше в началото, то не може да бъде наваксано. Постоянното отлагане на компенсирането на тези компании може би ще доведе дотам, че няма да има кого да се компенсира. И това, че се пазят работните места по мярката 60/40, всъщност тези работни места ще изчезнат, защото ще бъдат затворени предприятията и те няма да има къде да се върнат„, коментира Велев.

Освен затворените бизнеси има много, които формално не са затворени, но имат срив и спад на продажбите над 50%, завява още Васил Велев и добави, че бизнесът ще разчита на доброто планиране и бързия старт на новите оперативни програми.

Бизнесът очаква поне 1/4 от средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост да се заделят за подкрепа на инвестициите в икономиката, а не сегашните под 8%, информира още председателят на АИКБ, която поема ротационното председателство на организацията, обединяваща работодателите – АОБР.

Велев изтъкна още, че вече трета година Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) не прави нищо за иновациите и конкурентоспособността. „Сега предстоят избори и всички ще обещават големи заплати, но заплатите се изработват – за да растат заплатите, доходите, стандартът, трябва да има инвестиции, а нищо за подкрепа на инвестициите в последните години не се прави„, заявява той.

По думите му вместо средствата по ОПИК да насърчават инвестициите, те се използват за подкрепа на ликвидността в кризата срещу коронавируса. „Това пренасочване на средства в средносрочен план лишава икономиката от подкрепа на конкурентоспособността, което е недалновидно„, коментира още Васил Велев, като подчертава, че всички пари по програмата са разпределени за подкрепа на ликвидността и спасяване от коронавируса, вместо за това да се използват бюджетни средства, заяви още той.

Материалът Защо държавата пази работни места, които скоро може да изчезнат, пита бизнесът е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Грешка би било ако веднага не се компенсират затворените бизнеси. Те още не са компенсирани за първото затваряне на страната. От обявените 1 млрд. лева за предприятията, до тях са достигнали 173 милиона. За малките предприятия мярката не е стартирала, парите ще бъдат отклонени и изобщо няма да стартира. За средните още не е започнало разплащането за компенсиране на загубите им от април и май“, коментира Велев пред Нова Тв, цитиран от „Дневник“.

Три грешки се очаква да бъдат допуснати в рамките на подготвяната от вицепремиера Томислав Дончев нова мярка на стойност 180 млн. лева, като работодателите призовават въобще да не стартира въпросната мялка, без да бъде обсъдена с бизнеса.

„Първата грешка е откъде ще се вземат парите. Идеята е да се пренасочат обещани пари с апломб за малките предприятия (по 50 000 лева на пострадало предприятие с обороти над 500 хил. лева за миналата година) и да се дадат на други. Източникът не трябва да бъде програма „Конкурентноспособност“, а държавният бюджет. На върха на кризата заплатите в бюджетната сфера нарастват от 20 до 40%, пари има.
Втората грешка е, че НАП трябва да администрира плащането.
Третата грешка е свързана с това коя фирма колко ще получи. Не може да е равен процентът. Той трябва да е диференциран според икономическата дейност“, изтъква Васил Велев.

Материалът Допускате грешки, предупреждава бизнесът управляващите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви социалният министър Деница Сачева, която взе участие в онлайн заседание на Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Основен акцент в дискусията беше поставен върху новата възможност, която ЕК предоставя чрез Временната рамка за мерки за държавна помощ, а именно помощ под формата на подкрепа за непокрити фиксирани разходи, както и за отсрочване на данъци и/или социалноосигурителни вноски до края на юни 2021 г.

Сачева обеща да направи всичко възможно до края на месец ноември документът с новия дизайн на единната мярка да бъде предоставен на социалните партньори и до средата на декември да са минали обсъжданията по него.

Това окрупняване ще е изключително важно най-вече по отношение на т.нар. „де минимис“, защото ще ни даде възможност да влезем в Общата рамка на ЕК и изплатените средства да не се зачитат за държавна помощ, коментира Сачева и добави, че според министерството мерките трябва да продължат да работят до края на юни 2021 г., за да не става зависим бизнеса от държавно финансиране.

От своя страна председателят на АИКБ Васил Велев изтъкна, че в момента проблемът за фирмите е острата нужда от ликвидна подкрепа. Затова краткосрочната и бърза помощ на държавата със средства от държавния бюджет може да се окаже решаваща за спасяването на икономиката на страната.

„Министерство на финансите, както и НАП разполагат с достатъчно експертен капацитет, както и с технологична инфраструктура, така че да се създаде механизъм за отсрочване на определена част от дължими суми. Така от една страна приходите в републиканския бюджет няма да бъдат сериозно засегнати, а от друга страна в бизнеса ще останат ликвидни средства, които да бъдат използвани за покриване на текущи разходи, запазване на заетост и стимулиране на потреблението, което в момента се явява основен проблем в кризата“, коментира още Велев.

АИКБ предлага създаването на специален алгоритъм за отсрочване на данъчни и социалноосигурително вноски в определен процент. Той ще е приложим за предприятия, които имат реализиран спад в оборота, проследим от справките-декларации за ДДС, които се подават в НАП. Предложението е спадът в оборота да може автоматично да се изчислява в портала на приходната агенция и да показва допустимата сума и срок за отсрочване на задълженията.

АИКБ поиска и правителството да обмисли възможността за помощ под формата на подкрепа за непокрити фиксирани разходи. Тя е насочена към предприятията, за които разпространението на COVID-19 е довело до преустановяване или намаляване на стопанската дейност. Целта е от помощта да се възползват компании, които имат спад в оборота през настоящата година с най-малко 30% в сравнение със същия период през 2019 г. Възможностите, които ЕК предоставя е интензитетът на помощта да не надвишава 70% от непокритите фиксирани разходи, като за микро- и малките предприятия тя ще е до 90%. Средствата могат да бъдат предоставени въз основа на прогнозирани загуби, докато окончателният размер на помощта се определя след изясняване на загубите въз основа на одитирани счетоводни отчети.

Материалът Единна мярка обединява досегашните три за запазване на заетост е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това пронозира пред БНР председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.

Очакванията се основават на резултатите от първото и второто тримесечие, на отчетите от статистиката за юли и август, както и на базата на поръчките в компаниите до края на годината и техните бизнес планове.

Според Велев, имаме две пропуснати години назад в икономиката и плановете от 2020 г. може да ги реализираме през 2022 година.

През 2021 г. трябва да има мерки за подкрепа на заетостта и доходите, поне за още няколко месеца. И не по-малко важно – подкрепа на инвестициите в икономиката, заяви още Васил Велев.

Според него увеличаването на минималната пенсия, което предлагат управляващите, е грешна и неадекватна политика.

„Минимална пенсия въобще не трябва да има – пенсията е такава, какъвто е осигурителният принос. Ако някой е с много малка пенсия – тогава влиза в сила социалното подпомагане. Грешна политика е и увеличаване на минималната работна заплата при ръст на безработицата и спад на БВП“, посочи още Велев.

Според него, ако новият държавен дълг ще се харчи за пенсии и за заплати, ще отидем към гръцки сценарий.

Материалът Спадът на БВП няма да се компенсира през 2021 г., смята Васил Велев е публикуван за пръв път на Икономически живот.

 „Ние не искаме заплатата да замръзне, искаме хората да получават повече. Но ръстът, който беше направен за тази година – около 10%, беше осъществен при прогноза, че ще имаме над 3-процентен ръст на БВП за 2020 г. Вече е отчетен спад за второто тримесечие от 8,5% спрямо същия период за миналата година. Според ЕК прогнозата за цялата година е за спад от 7,1%“, обясни пред Нова телевизия председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.

Той смята, че когато има криза и ръст на безработицата, разумното действие е да не се увеличават административни прагове, минимални работни заплати, за да могат да бъдат наемани по-лесно безработни и нискоквалифицирани. В момента в страната има спад на производителността.

Според председателя на АИКБ сега се наблюдава ръст на средната работна заплата, но той е абсолютно механичен, защото при криза се съкращават най-напред нискоквалифицираните работници и тези с лоши трудови навици.

Синдикатите пък смятат, че е погрешно обвързването на доходите с производството. По техни прогнози тази есен ще има ново увеличение на безработицата след края на сезонната заетост.

Според Любослав Костов от КНСБ при криза трудът е най-ощетеният. „Предвиден от 1 януари е ръст на минималната работна заплата. Тя все още се управлява административно и не би трябвало да я обвързваме с пазарните конюнктури, които се случват”, смята той.

Материалът Работодателите против вдигане на минималната заплата от догодина е публикуван за пръв път на Икономически живот.

1. За периода от обявяване на извънредното положение до неговата отмяна осигурителната вноска за сметка на работодателя за всеки работник не се дължи и не се заплаща;

2. За периода от обявяване на извънредното положение до изтичане на шест месеца от отмяната му работодателите ще начисляват 100 % трудовото възнаграждение на работниците и ще заплащат 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. на лицата по чл. 4, ал.1, т. 1 от КСО, на които са осигурители. Оставащите 40 на сто са дължими разсрочено и помесечно, считано от месеца, следващ  прекратяването на извънредното положение до пълното им изплащане, но общо за срок, не по-дълъг от срока на извънредното положение.

Така предложението ще е по-балансирано, няма да натоварва прекомерно работодателите, ще е в полза на работниците и е по-благоприятно за държавата като цяло. Алтернативата – възприемане на недостатъчна подкрепа от страна на държавата ще доведе до освобождаване на работници и до претоварване на осигурителната система, което в крайна сметка ще е и по-скъпо, и по-неефективно. Тази ни преценка убедително се обосновава от направените разчети, пишат още от АИКБ.

В писмото се заявява и безусловна подкрепа в законодателното уреждане, с което ще се даде възможност държавата да подкрепи бизнеса с изплащане на 60 % от заплатите на работещите.

Материалът Работодателят да не плаща осигурителни вноски за времето на извънредното положение, иска АИКБ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Дигитализацията е в основата на подобряване на услугите и качеството на живот. Тя е стратегически инструмент за икономиката на града и дава възможност за развитие на повече услуги, както за гражданите, така и за бизнеса, е изтъкнала Йорданка Фандъкова.

Разбра се, че в Столична община е създаден ресор дигитализация, иновации и икономическо развитие със заместник-кмет Владимир Данаилов.

Работи се в няколко приоритетни стъпки: първо – най-използваните услуги, които не са дигитални да се дигитализират, да се модернизира системата и да се увеличи броят на дигиталните услуги, необходими на гражданите и бизнеса. Важна стъпка е администрацията на общината да не изисква от гражданите и бизнеса документ, който самата тя издава, а да прави вътрешна проверка, уточнява Фандъкова, като припомня развитието на дигиталните услуги за бизнеса чрез сайта на Направление „Архитектура и градоустройство“.

В направлението се   предлагат   електронни услуги   като „Издаване на удостоверение за устройствен статут“ и предстои пускане на още 3 нови електронни услуги: Електронно заявление за издаване на разрешение за строеж; Електронно заявление за издаване на разрешение за поставяне; Електронно заявяване и получаване на виза по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ.

В София почти няма безработица, но липсата на подготвени кадри е общо предизвикателство за бизнеса. Една от възможностите за подготовката на кадри е участието на бизнеса в програми за професионално ориентиране, е посочила още кметът Фандъкова. Столична община работи по проекти за дуално образование и професионалното ориентиране, където столични училища и бизнес си партнират.

От своя страна председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев е изтъкнал, че макар в Столична община да е съсредоточена голяма част от икономиката на България, при това във високотехнологичните сектори, София трябва да се справи с няколко основни предизвикателства в кратък период като подобряването и повишаването на електронните услуги, демографските проблеми и недостига на работна ръка.

За АИКБ е важно да бъде изготвена оценка на потребностите на столичната икономиката от работна ръка, както и да бъдат набелязани мерки за привличането и интегрирането на висококвалифицирани работници от трети страни, е споделил още Велев.

Материалът Бизнесът готов да помага за дигиталната трансформация на София е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това заяви председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев, който взе участие в извънредното събрание и Асамблеята на Международния конгрес на индустриалците и предприемачите, провела се в Москва.

По думите му спад се отчита и в туристопотока. През 2013 г. България е била посетена от 696 хиляди руски туристи от общо над 9 млн. чуждестранни туристи. В края на 2018 г. те са намалели до 522 хиляди от над 12 млн. чуждестранни туристи.

По сходен начин са нещата и в сектора на недвижимите имоти. Ако през 2011-2013 г. руски граждани са купували от порядъка на 10-13 хиляди апартаменти в България, то днес са по-скоро нетни продавачи.

По думите на Велев за недостатъчно силните икономическите взаимоотношения между страните ни допринасят и санкциите, които Русия и ЕС си размениха. Той подчертава, че в официално становище АИКБ се е обявила за пълната им отмяна и развитие на естествените икономически връзки между икономиките на Европейския съюз и Руската  федерация.

Васил Велев е представил и очакванията на бизнеса ни за развитието на икономиката. По думите му за 2019 г. се очаква ръстът на икономиката да е около 3,5%, безработицата да падне под 4 на сто, а увеличението на доходите да скочи с над 10%. Според есенната прогноза на ЕК българската икономика ще запази сравнително висок темп на развитие и през следващите 2 години – около 3%. Това нарежда България на 5-то място от 28 страни в ЕС, след Малта, Румъния, Ирландия и Полша, чиито икономики се очаква да нараснат с 4,2 – 3,2% при очакван ръст от 1,4% за целия ЕС.

Председателят на АИКБ е подчертал, че икономиката на страната ни расте два пъти по-бързо от средното за ЕС, но за да приближим стандарта на живот на западноевропейските държави в обозримо бъдеще, трябва да расте поне 3-4 пъти по-бързо.

Велев е изразил и положителните очаквания на българския бизнес в случай на реализиране на два големи енергийни проекти – Газов хъб Балкан и АЕЦ Белене. Той е категоричен, че за страната ни е важно да има сигурни доставки на газ на конкурентни цени.

„Вярваме, че това ще се постигне при здравословна конкуренция на руски, азерски, татарски, американски и други компании. Относно изграждането на АЕЦ Белене бизнесът у нас е категоричен, че проектът трябва да бъде реализиран на пазарен принцип – без гарантирани преференциални цени и дългосрочни договори за задължително изкупуване, без държавни гаранции за изплащане на инвестицията“ коментира още Васил Велев.

Материалът Спад на руските инвестиции и туристи у нас е публикуван за пръв път на Икономически живот.