Става ясно също така, че между узбекското енергийно ведомство, компанията ACWA Power (от Саудитска Арабия) и Air Products (САЩ) е сключено споразумение за развитието на възобновяемата и водородната енергетика в страната.

През 2018 година Узбекистан ратифицира Парижкото споразумение, като една от целите й беше развитието на екологично чисти източници на енергия. Узбекистан тогава пое ангажимента да намали относителните емисии на парникови газове на единица БВП с 10 процента към 2030 година в сравнение с нивото от 2010 година.

В същото време обаче, ускоряващата се индустриализация и нарастването на числеността на населението значително увеличават потребността на икономиката от енергийни ресурси, а също така усилват отрицателното антропогенно въздействие върху околната среда и увеличават емисиите на парникови газове.

Във връзка с това в страната се предприемат и осъществяват мерки за намаляване на емисиите от парникови газове, за намаляване на енерго- и ресурсо- потреблението, в това число и за сметка на повсеместното въвеждане ва енергоспестяващи технологии и на разширяването на използването на възобновяеми източници на енергия.

Изграждането на инфраструктурата на водородната енергетика също се отнася към комплексните мерки, насочени към осигуряване на енергийната ефективност на икономиката, към засилването на енергийната сигурност на страната. Създаването на въпросната инфраструктура, както и на възобновяемите източници на енергия изисква систематично провеждане на научно-практически изследвания. С тази цел, съгласно постановлението, при Министерството на енергетиката се създава Национален научно–изследователски институт по възобновяемите източници на енергия.

В състава на този институт ще се създадат научно-изследователски център по водородната енергетика и Лаборатория за изпитване и сертифициране на технологиите във възобновяемата и водородната енергетика.

В списъка на основните задачи и направления в дейността на Института са определени извършването на научно–практически изследвания и разработки на иновационни проекти за развитие на водородната енергетика и на възобновяемите източници на енергия; подготовката на анализи на съвременните световни тенденции на развитие на разглежданите направления в енергетиката; постигането на технологично лидерство в региона при създаването и внедряването на „know how” инфраструктурата в сферата на водородната енергетика и други.

Материалът Узбекистан залага на водородната енергетика със саудитска и американска помощ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това ще е сложна задача. За Байдън, планът за възстановяване на инфраструктурата и промяна в икономиката на стойност 2 трилиона долара (който обещава да поправи 37 000 километра пътища и 10 000 моста, да се захване с действия против климатичните промени и расовото неравенство, както и да увеличи корпоративните данъци), ще доведе до създаване на стотици, дори хиляди нови работни места в сферата на вятърната и слънчевата енергетика, електрическите автомобили и строителството на мостове и пътища. Дори такива прости инфраструктурни проекти ще се разглеждат през лупата на климата – новите пътища и мостове например ще трябва да издържат покачващите се нива на водите и все по-жестоките бури, предизвикани от променящия се климат.

„Аз съм човек на синдикатите. Подкрепям ги, защото те са поддръжниците на средната класа. Крайно време е и вие да се включите в действието“, каза Байдън в Питсбърг. Той обеща „добре платени работни места за американските работници, произвеждащи американски продукти“. Това обаче не е ново изказване. От десетилетия демократите настояват, че поставянето на „работата преди околната среда“ е грешка. Но, изглежда, че цялото бъдеще на Байдън в политиката зависи от този проект.

Той е изправен пред много скептици. В Мичиган, който е важен щат за политическото бъдеще на президента, заетите в автомобилостроенето знаят, че са нужни по-малко хора за сглобяването на електрически коли. Сенаторът Джо Манчин III, демократ от Западна Вирджиния, чиито глас може да реши съдбата на предложението, знае, че миньорите в щата му ще печелят значително по-малко, ако се захванат със строеж на вятърни турбини. А в Пенсилвания, която помогна за победата на Байдън през ноември, и където той изнесе речта си в края на март, някои от работниците в синдикатите не виждат как опитът в индустрията с твърди горива, който е събиран с десетилетия, ще може да се приложи за работа с чисти енергийни източници.

„Казват ни, че ще ни пренасочат на работа в слънчевата енергия. Това обаче няма как да стане толкова лесно“, заявява Шон Стефи, лидер на синдиката на производителите на котли в Питсбърг. „Ние можем да строим електроцентрали и нефтохимични заводи и да поддържаме стоманолеярни“.

Лидерите на синдикатите, някои от които подкрепиха Тръмп през 2016, но през 2020 гласът им отиде за Байдън, заявяват, че засега ще работят с президента за реализиране на визията му за справяне с климатичните промени, дори това да промени техните работни места. Те обаче са скептични към обещаните добре платени синдикални работни места, обещани от президента, като отбелязват, че засега екосистемата от производители и наемни работници около зелената икономика често е била неприятелски настроена към синдикатите. „Новата мантра на президента „Build Back Better” (“Построй наново за по-добро”) включва нови работни места с добро заплащане, както и представителство“, посочва Джо Дейвис, политически координатор за Международното братство на работещите в електроенергетиката за щата Мичиган. „Зелените компании обаче се опитват да се противопоставят на това“.

Индустрията, която може да спечели и съответно да загуби най-много от новия план за климата на Байдън, е Американската автомобилна индустрия, даваща в момента работа на около един милион работници. Инфраструктурният план на предложението на президента включва 174 милиарда долара за стимулиране на производството и пазара на електрически коли, които днес са едва 2% от превозните средства по пътищата на САЩ. Той си представя близко бъдеще, в което почти половината от средната класа кара достъпни коли, камиони и други превозни средства, изработени в САЩ, които произвеждат нула емисии от твърди горива и са поддържани от милиони станции за зареждане. И всичко това, благодарение на неговите разходи за стимулиране на икономиката.

От климатична гледна точка планът е добър. Емисиите от твърди горива от превозни средства са основен източник на замърсяване, причиняващо глобално затопляне в САЩ. Замяната на бензиновите автомобили с електрически може да е един от най-ефективните начини за намаляване на емисиите в страната. От гледна точка на създаване на нови работни места обаче, е по-сложно да се каже. От една страна, се изискват около 1/3 по-малко работници за създаването на електрическа кола в сравнение с кола с двигател с вътрешно горене. От друга страна, планът може да направи Детройт по-конкурентноспособен и да повиши стойността на акциите му в международния пазар за автомобили.

Решението на Байдън е да привлече от Китай и други места в Азия индустрията за електрически батерии и доставчиците й към САЩ с комбинация от данъчни облекчения за производство и други помощи за бизнеса. Ако това проработи, през следващите две години ще видим нови фабрики за производство на електрически батерии и сглобяване на автомобили в САЩ. Ако се провали, Байдън ще се изправи пред сурови политически последици. „Това може да се случи, но не трябва да сме преднамерени относно политиките, които ще върнат производителите на батерии обратно в САЩ“, заявява конгресменът демократ Деби Дингел, чиито район Детройт е дом на някои от най-големите автомобилни фабрики в страната. Тя добавя „Ако те останат в Китай и Азия, това няма да е добре за нас“.

Някои анализатори на индустрията казват, че с увеличаване на продажбите на електрически коли, купени от американци, производителите на батерии ще започнат да строят повече фабрики в САЩ. Това ще улесни интеграцията на батериите в колите и ще помогне за намаляване на транспортните разходи.

Но дори с построяването на нови фабрики, по-голямата част от работата ще продължава да се случва извън САЩ. Според скорошен доклад от Центъра за стратегическо международно обучение, само около 46% от стойността на една батерия за Тесла, сглобена в САЩ, идва от страната. Останалите части идват от Япония и Китай.

Енергийният план на Байдън също така включва 100 милиарда долара за обновяване и модернизиране на електрическата мрежа, за да стане тя по-надеждна и да може по-добре да пренасочва енергия от слънчеви и вятърни централи към големите градове. Байдън също ще предложи данъчни облекчения под формата на субсидии за инвестиции във вятърната и слънчева енергия.

Ускоряването на преминаването към вятърна и слънчева енергия най-вероятно ще създаде десетки до хиляди работни места в строителството, икономиката и индустрията. В този вид работа обаче обикновено заплащането е по-ниско от това в индустриите с твърди горива. Експерти в областта коментират, че в един стандартен проект за слънчева електроцентрала биха наели около 250 работници за по-малко от година. Около 1/3 от тях ще печелят 30 долара на час или повече; останалите, които имат по-ниско ниво на квалификация, биха печелили по-малко от 20 долара на час. В сравнение с това, строежът на газова електроцентрала обикновено продължава 2-3 години и наема стотици квалифицирани работници от синдикатите – електротехници, монтажници на тръби и производители на котли, които изкарват по 75 000 долара или повече.

„Когато говорим за преминаване към новата зелена икономика, първият въпрос трябва да бъде как хората ще направят хоризонтален икономически ход“, изтъква Шон МакГарви, президент на Северноамериканския синдикат на строителите. „Мога да ви кажа, че вятърната и слънчевата индустрия ще доведат до 75% намаление в доходите за някои от работниците в нашата група“. Знае се, че обикновено се изискват стотици работници за функционирането и поддръжката на една атомна или въглищна централа, няколко дузина за една газова, и около дузина за вятърна ферма. Полетата със соларни панели пък често могат да работят и без нито един работник на обекта.

Байдън признава, че плановете му могат да оставят около 130 000 работници в сферата на нефта, газа и въглищата без работа. Той предвижда програма за 16 милиарда долара, която да помогне на работниците в индустриите с твърди горива да преминат към нова работа, например спиране на течове във вече неизползвани кладенци за нефт и затваряне на стари въглищни мини. Въпреки че индустрията с твърди горива като цяло подкрепя затварянето на неизползваните кладенци, те твърдят, че Байдън преувеличава възможностите за работа. „Това са неща, които работниците от индустрията могат да правят, те са експерти в сферата, и ще работят“, казва Франк Масиано, партньор във фирма, представляваща компаниите за газ и нефт. „Но има много работници, а няма достатъчно кладенци“.

Въпреки притесненията, синдикалните лидери са оптимисти за плана на Байдън, особено за инвестициите в традиционна инфраструктура като пътища и мостове.

В Питсбърг, който преди е бил град за добив на стомана, а днес е център за високи технологии и медицина, лидерите подкрепят развитието на чиста енергия. Но в други части на Западна Пенсилвания, работниците от синдикатите, които имат близки връзки с индустриите за твърди горива, имат възражения. „Не виждам как слънчевата и вятърната енергия ще създадат толкова работа, колкото имаме от нефтохимични и криогенни фабрики и въглищни енергийни централи“, казва Кенет Броудбент, бизнес мениджър на местен синдикат в Питсбърг, който е подкрепил Байдън за президент. „Няма как да спрем разпространението на електрическите коли“, казва той, но добавя „Природният газ, въглищата и атомната енергия няма да изчезнат толкова бързо, колкото на хората им се иска.“

Материалът Залогът на Байдън: климатичните промени ще създадат работни места, няма да ги отнемат е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В коментар за Euractiv.com генералният секретар на Европейския съвет за геотермална енергия (EGEC) Филип Дюма настоява за енергия от нетипични възобновяеми източници, което е от решаващо значение за балансирането на производството на електричеството, когато вятърът и слънцето не са икономически изгодни.

Геотермалната енергия осигурява най-евтиното възобновяемо отопление и охлаждане. Парламентите в Германия и Малта вече я използват за отопление и охлаждане, докато сградата на ASP в Европейския парламент в момента инсталира геотермална енергийна система.

Един от недостатъците на повечето възобновяеми източници на електроенергия си остава непостоянството им. Литият, основен елемент в изграждането на модерни батерии, може да бъде извлечен от растения в достатъчни количества, за да намали значително зависимостта на ЕС от внос. Необходими са обаче пет ключови реформи от пакета „Годни за 55%“, за да се отключи пълният потенциал за геотермалната енергия в Европа.

1. Застраховка на риска

Застраховането на риска е най-добрият начин за привличане на инвестиции от частния сектор. Предварителното сондиране и строителство представляват до 70% от общите разходи на даден проект с над 30 години живот. Франция, Германия, Холандия и други са използвали национални схеми за застраховане на риска, за да привлекат частен капитал чрез намаляване на риска от сондажи и строителство. Например, за всяко 1 евро, платено от френското правителство, 42 евро бяха предоставени от частни инвеститори. Необходима е схема на ЕС за застраховка на риска, за да се намалят част от предварителните разходи и да се създаде европейски пазар за геотермални и други капиталоемки възобновяеми източници, като енергия от океански течения, морски вятър и концентрирана слънчева енергия.

2. Възобновяема топлофикация

Трябва да се заемем сериозно с топлофикацията от възобновяеми източници. Подходът към декарбонизиране на сгради не е подходящ за необходимото масово внедряване на решения за отопление и охлаждане с възобновяема енергия.

Много градове преобразуват съществуващите схеми за централно отопление в геотермални и изграждат нови. Градската управа на Мюнхен планира да свърже 84 000 жилища с геотермална схема. Виена, Дъблин, Малмьо са някои от мащабните проекти за декарбонизация на топлината, които ни доближават до климатичния неутралитет. Ето защо схемите за топлоснабдяване с геотермална енергия и възобновяеми източници трябва да бъдат признати като проекти от общ интерес в рамката на трансевропейските мрежи за енергия. Те заменят вноса на изкопаеми горива, стрували 331 милиарда евро през 2018 г., което е с 65 милиарда евро повече от 2016 г., а също и драстично намаляват сметките за енергия на потребителите.

Френската агенция за околна среда ADEME установява, че геотермалното централно отопление във Франция струва едва 15 евро на MWh в сравнение с 51 евро за осигуряване на изкопаеми газове.

3. Фокус върху иновациите

Целенасочената финансова и политическа подкрепа е необходима за иновативни технологии. Колкото по-дълбоко се пробива, толкова по-висока е температурата и съответно връщаната енергия. Свръхдълбокото пробиване, където пионер са GA Drilling, има за цел да достигне дълбочина от 10 километра и повече, за да отключи доставки, които биха могли да захранват и отопляват градове, както и някои високотемпературни индустриални процеси. Хоризонталните сондажни техники и технологиите със затворен цикъл изискват подход за финансиране на иновации, посветен на мащабна декарбонизация на топлината.

4. Топлина за индустрията

Голяма част от енергията, консумирана от промишлеността, е топлина от ниски до средни температури. Страни като Нова Зеландия насърчават инвестициите в геотермални заводи за хартия и целулоза, за да намалят драстично енергията, емисиите на парникови газове и освен това да спестят пари. Много химически и други индустриални процеси могат да бъдат захранвани от геотермална енергия. Подкрепата на индустрията за този евтин източник на енергия с висока стойност на прага трябва да бъде приоритет на една ефективна декарбонизираща индустриална стратегия.

5. Равни условия за генериране на топлина

Неутралността на климата означава край на вътрешния пазар на газ. Този привилегирован режим на субсидиране трябва да бъде заменен от вътрешен пазар за възобновяемо отопление и охлаждане, тъй като топлината, подобно на електричеството, е услуга, предоставяна от множество източници. Премахването на изобилието от субсидии за пряко и непряко изкопаемо отопление ще има равно, ако не и по-голямо въздействие върху декарбонизацията, отколкото цената на въглерода за топлина. Това също ще отключи битови, бизнес и промишлени разходи за изкопаеми топлинни източници, които могат да бъдат най-добре инвестирани в значими резултати.

Имаме нужда от политическа сигурност, за да преминем в геотермалното десетилетие. И трябва да се действа сега. България ще бъде особено привилегирована с повече от 500 натурални геотермални извора в нашата малка държава.

Материалът Пет стъпки за постигане на „геотермално десетилетие“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Пътната карта за стратегията за декарбонизация е била подписана от Министъра на енергетиката на Казахстан – Нурлан Ногаев и от президента на ЕБВР – Одил Рено–Бассо по време на нейното първо посещение в най-голямата държава в Средна Азия, съобщава Blacksea-caspia.

ЕБВР и Казахстан ще си сътрудничат, освен във всички други области, визирани в споразумението, но и в развитието на производството на енергия от възобновяеми източници и на пазара на въглеродни емисии, в усъвършенствуването на електроразпределителните мрежи и при изваждането от експлоатация на старите мощности от топлоенергетиката.

Банката се ангажира да финансира проекти в областта на възобновяемата енергия, които да се прилагат чрез тръжни механизми, за да се насърчава конкурентното ценообразуване и да се насърчават инвестициите в производството на електроенергия от ВЕИ.

ЕБВР остава ангажиран поддръжник на усилията на Казахстан в областта на възобновяемата енергия с 14 проекта на обща стойност 535 милиона долара финансирани към момента. Отделно, през 2020 година, въпреки ефекта от пандемията COVID-19 върху икономиката, ЕБВР е отпуснала 53 милиона долара за изграждането на 100 мегаватов вятърен парк до град Жанатас и на 76 мегаватов соларен парк в региона на Караганда.

До момента ЕБВР е инвестирала повече от 8,13 милиарда евро в икономиката на Казахстан в рамките на 280 проекта. Подкрепата за малкия бизнес е особено важна и е в пълно съответствие със стратегията на банката за Казахстан.

Междувременно стана ясно, че е завършило строителството на слънчева електростанция с мощност 10 мегавата (MW) в Къзълординска област.

Проектът е осъществен от дружеството с ограничена отговорност ТОО „Хек-Кт”, дъщерно предприятие на руската компания „Хевел”.

На слънчевата електрическа централа са монтирани високо ефективни слънчеви модули със система за следене на слънцето. Въпросната система позволява да се повиши производството на електроенергия средно между 20 и 25 процента в сравнение със статичния метод за разполагане на фотоелектрическата система.

Очаква се сумарната мощност на централите на ГК „Хевел” в южен Казахстан да достигне 248 MW.

Материалът Евробанката за развитие помага на Казахстан за зелен преход до 2060-та е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Съветът за енергиен преход към хърватския президент Зоран Миланович е приел насоки за насърчаване инсталирането на интегрирани слънчеви електроцентрали в частни домове и търговски сгради.

След заседанието на съвета президентът Миланович е потвърдил, че възобновяемите енергийни източници, особено слънчевата, са много важни за страната. “Хърватия може да бъде по-независима в енергийно отношение и това е съществен въпрос“, казва президентът, прогнозирайки, че много скоро автомобилите ще бъдат електрически или хибридни.

Десетки хиляди покриви на жилищни сгради могат да бъдат оборудвани със слънчеви панели и да произвеждат енергия. Това ще бъде добавено към двата закона, които ще бъдат в дневния ред на парламента през следващите месеци, заявява от своя страна и министърът на енергетиката и устойчивото развитие Томислав Чорич.

Слънчевият панел за стандартен покрив на семейна къща струва около 6000 евро, а в Далмация, където има повече слънчеви дни в годината, проектът ще се изплати в рамките на осем години, добавя министърът.

Според него обаче е важно да се помисли за  предоставянето на достъп на домакинствата до изгодни заеми за инсталиране на такива панели.

През следващия период ще бъдат заделени значителни средства за съфинансиране на оборудване със слънчеви панели, като субсидиите ще бъдат предоставени на жилищни сгради, в които живеят семейства, а не такива, които се отдават под наем.

Материалът Хърватия залага на слънчевата енергия е публикуван за пръв път на Икономически живот.

България е на 15 място в съюза (23,5%) по дял на използваните ВЕИ – след Гърция и преди Франция, но под средното за ЕС ниво, сочат данните на Евростат.

Вятърът и хидроенергията представляват над две трети от общото производство на електроенергия от възобновяеми източници (по 35%). Останалото производство е от слънчева енергия (13%), твърди биогорива (8%) и други възобновяеми източници (9%). Слънчевата енергия е най-бързо растящият източник, като през 2008 г. делът й е 1%.

Сред държавите-членки на ЕС, повече от 70% от консумираната електроенергия през 2019 г. е генерирана от възобновяеми източници в Австрия (75%) и Швеция (71%). Този показател е висок и в Дания (65%), Португалия (54%) и Латвия (53%), което представлява повече от половината консумирана електроенергия в тези страни.

В другия край на скалата делът на електроенергията от възобновяеми източници е 10% или по-малко в Малта (8%), Кипър, Люксембург и Унгария (с по 10%).

Впечатляващи са данните на Норвегия и Исландия, които не са членки на съюза.

Материалът 23% от използваната еленергия у нас е от ВЕИ, в ЕС – 34% е публикуван за пръв път на Икономически живот.

При 22,1% средно за съюза за 2019 година (почти двойно нарастване, от 11,7% през 2004 г.), страната ни е с 35,5 на сто дял на използваната възобновяема енергия, сочат данните на Евростат.

Първа е Швеция (66,1%), следвана от Латвия (57,8%), Финландия (57,5%) и Естония (52,3%).

В долната част на скалата с под 10% са Ирландия (6,3%), Холандия (7,1%), Белгия (8,3%) и Люксембург (8,7%).

Исландия регистрира изключително висок дял на енергия от възобновяеми източници (79,4%).

Двадесет държави-членки на ЕС са регистрираха увеличение спрямо 2018 година, като най-голямо е в Словакия (от 10,6% на 19,7%), Финландия (от 54,6% на 57,5%) и Дания (от 45,5% на 48,0%).

Материалът България сред първите 10 в ЕС по дял на използваните ВЕИ от общото потребление е публикуван за пръв път на Икономически живот.

При средна стойност за ЕС от 19,7 %, страната ни достига близо 22 на сто ВЕИ и сред първите 12, както и сред 14-те в ЕС, които са надминали целевите си нива.

С повече от половината енергия от възобновяеми източници в своето брутно крайно потребление, Швеция (56,4%) е с най-високия дял сред държавите-членки на ЕС през 2019 г., пред Финландия (43,1%), Латвия (41,0%), Дания (37,2%) и Австрия (33,6%).

В противоположния край на скалата най-ниските пропорции на възобновяеми енергийни източници са регистрирани в Люксембург (7,0%), Малта (8,5%), Холандия (8,8%) и Белгия (9,9%).

Що се отнася до целевите нива, то шест държави са близо до тях: Унгария, Австрия и Португалия (на 0,4 процентни пункта от националните си цели), Германия (на 0,6 процентни пункта), Малта (на 1,5 п.п.) и Испания (на 1,6 п.п.).

За разлика от тях, все още доста далеч са Франция (на 5,8 п.п. от националната си цел), Холандия (на 5,2 п.п.), Ирландия и Люксембург (и двете на 4,0 п.п.).

„Сега“ обаче коментира, че този български успех се дължи най-вече на скандално високите гарантирани цени на „зеления“ ток, с които държавата реши да насърчи инвестициите в мощности, произвеждащи енергия от слънце и вятър.
Особено в първите години на общия европейски курс към ВЕИ – до 2012 г., България бе въвела тарифи за изкупуване, по-високи от тези в Германия. Именно това обяснява високия процент на ток от фотоволтаици, ветропаркове и малки вецове в общото производство на енергия у нас.

Материалът България сред отличниците в ЕС по дял използвани ВЕИ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

До този момент 62-ма градоначалника от 11 европейски държави са положили подписите си под „Декларацията на WWF за справедлив преход“.

С този акт те се ангажираха да предприемат действия за осъществяването на справедлив преход в техните региони. Стремежът е той да доведе до създаването на устойчиви икономически дейности в чиста природна среда, като същевременно отвори нови работни места за заетите в енергийния сектор.

Част от инициативата за декарбонизация и устойчиво развитие са и две български общини – Перник и Бобов дол, а към Стара Загора, Раднево и Гълъбово скоро ще бъде отправена официална покана за присъединяване.

Според WWF и над 60 неправителствени организации, Фондът за справедлив преход на ЕС, който скоро ще влезе във финален етап на тристранни преговори между Европейската комисия, Европейския съвет и Европейския парламент, трябва да изключи всички изкопаеми горива, в това число и употребата на природен газ. Тази позиция съвпада с вижданията на Комисията и Съвета, както и на Комитета на регионите.

В средата на септември обаче Европейският парламент гласува в пленарна зала за това газът да отговаря на условията за финансиране в процеса на енергийна трансформация и постигане на целите за пълна декарбонизация до 2050 г.

 „Една въглищна мина е източник на доходи за около 10 хиляди души. Искаме да извършим прехода от въглища към възобновяеми енергийни източници, но минните региони имат нуждата от подкрепата на ЕС. Само така ще можем да гарантираме устойчиви работни места за следващото поколение“, каза Мариуш Волош, кмет на полския град Битом, който беше домакин на форума.

„Единствено официалният отказ от изкопаемите горива от страна на местните власти може да отвори вратите към зелено и справедливо бъдеще“, казва Георги Стефанов от WWF, организатор на българския хъб на Форума на кметовете, състоял се в Стара Загора.

Идеята за организиране на Форум на кметовете се зароди през 2018 г. от съвместната работа на WWF и гръцкия въгледобивен район Козани, по проект финансиран от програма EUKI на Федералното министерство на околната страна на Република Германия. До сега са проведени два такива Форума – съответно във въгледобивните райони Козани, Гърция и Вайсвасер, Германия. Следващият ще се състои през есента на 2021 г. в България.

Материалът 62 кмета на въглищни райони съгласни да се откажат от изкопаемите горива е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Не става дума за политиките на отделните държави от ЕС и техния механичен сбор. Става дума за цялостната, интегралната политика на континента в глобален контекст.

Не става дума за отказ от желанието да се ограничи вредното влияние на човека върху биосферата, която отдавна се е превърнала в антропосфера. Става дума за много внимателно преосмисляне на подходите и инструментите за постигане на глобалната цел.

Глобалната цел е предотвратяването на планетарна климатична и екологична катастрофа, предизвикана от безотговорна човешка дейност. Пътищата за постигането й са различни, още по-разнообразни са инструментите за това.

В момента състоянието на нещата, “State of the Art”, се свежда до това, че страните от ЕС се опитват с цялостното си поведение да компенсират безотговорното поведение на останалите. В този смисъл, най-лошата новина е, че недобросъвестните се възползуват некоректно от усилията и жертвите на добросъвестните. Образно казано, недобросъвестните смятат, че щом някой почиства, те могат допълнително да замърсяват. Това е първият голям въпрос пред европейската политика по климата и околната среда.

1. На Европейския съюз са му необходими съюзници и нова климатична дипломация.

На Европа са й нужни съюзници. Защото в областта на климата, „меката сила” на Европа не стига. На Европа са нужни съмишленици и съюзници, за да бъдат респектирани силите, които се държат безотговорно. Светът е изправен пред перспективата за непредвидим икономически и особено демографски растеж в Индия, Южна Америка и особено Африка. Усилията на ЕС ще бъдат лишени от смисъл, ако растежът в тези страни не е съобразен с глобалното климатично равновесие.

Фактът, че в цели региони и дори континенти обективно предстои много динамичен ръст на населението, икономиката и на потреблението, с още по-голяма сила поставя въпроса за нуждата от съмишленици и съюзници на ЕС по отношение на климата.

Китай и Русия показват склонност да партнират по отношение на съхраняването на климатичното равновесие, но тук става дума повече за декларации, отколкото за готовност за реални действия.

За Русия държавният бюджет, социалното развитие, отбраната и модернизацията на въоръжените свили зависят в не малка степен от добива и продажбата на въглеводороди – енергоносители.

В Китай се наблюдават изключителни диспропорции в регионалното развитие. Може да се очаква, че правителството ще насърчи развитието и в по-изоставащите региони и като цяло ще толерира нарастването на потреблението в страната, давайки по този начин „свобода на консумацията” срещу ограничаването на други свободи.

И руските, и китайските приоритети говорят, че е много по-реалистично да очакваме нарастване на брутния обем на емисиите на въглероден двуокис и на парникови газове като цяло от Русия и Китай, дори и правителствата им да демонстрират готовност за съвместна работа в областта на климатичните промени. Европейската политика на саможертва в областта на климата даже успокоява съвестта на лидерите на Русия и Китай – европейците ограничават емисиите си и по този начин им създават допълнителни „буфери”, допълнителни пространства, в които да се наместят техните производители на парникови газове.

В САЩ европейците безспорно имат работа с общество, което е разединено и поляризирано по отношение на климатичните промени. От една страна има могъщи сили – политически, научни и обществени, които споделят европейското гледище по въпроса. Но от друга страна стоят тези, които безкритично възприемат формулата “America First”, разбирайки я, като разрешение да не се съобразяват с общата кауза на борбата с климатичните промени и да оставят ЕС сам да се оправя със заплашителните перспективи, които са надвиснали.

В Южна Америка сме свидетели на поведението на бразилските власти, които още преди Тръмп стигнаха до идеята, че „никой не може да спре Бразилия да бъде велика”. Оказва се обаче, че величието на Бразилия минава през хищническа експлоатация на екваториалните гори и на територията на Амазония. Тази политика се следва, без значение дали на власт са леви политици като Лула и Дилма Русев, или сегашната власт, сочена с пръст от левицата като „крайно дясна”. И едните и другите толерират „усвояването” на територията на Амазонската джунгла, а заедно с нея и увеличаването на емисиите на парниковите газове. По ирония на съдбата, специално в Бразилия, „усвояването” на джунглата, води не само до намаляване на горския фонд и на способността за преработване на въглеродния двуокис в кислород, но и до увеличаване на емисиите на метан, който също е парников газ, поради разширяването на говедовъдството. Разбира се, на фона на щетите, причинени от обезлесяването, говедовъдството е по-малък проблем, но фактът си е факт.

Подобни тенденции, макар и в по-ограничен мащаб се наблюдават примерно и в Боливия, където също сме свидетели на обезлесяване, с цел създаване на пасищни пространства за разширяване на говедовъдството, с оглед на задоволяване на Азиатския пазар с висококачествено телешко и говеждо месо.

Абсолютната бомба със закъснител, мащабите от чието избухване са трудно предвидими, но чиято предстояща детонация е съвсем лесно забележима, е Африка. Континентът е световен лидер по демографски прираст. В Африка има огромни количества минерални ресурси, като едни находища са разработени, а много повече са „чекове, които чакат да бъдат осребрени”. И в Африка, развитието на селското стопанство причинява мащабно обезлесяване. И в Африка трябва да очакваме рязък скок на потреблението. Всичко това води до намаляване на способността на околната среда да преработва въглеродния двуокис и до увеличаване на обема на емисиите на същия, както и на метана.

Достатъчно е да бъдат погледнати данните за достъпа до електричество на градското и селското население в Африка за 2014 и 2016 година, за да се видят две неща. От една страна има устойчива тенденция на повишаване на процента на африканците с достъп до електричество. От друга страна, все още в много страни от африканския континент населението с достъп до електричество е под 50 %, като при селското население, пропорциите са още по-драстични.

С две думи – делът на хората в Африка с достъп до електричество расте устойчиво и едновременно с това, би трябвало да очакваме още по-рязкото им нарастване. Това означава единствено стремителен ръст на добива на електроенергия в Африка, а при сегашното състояние на нещата, това води и към по-голям въглероден отпечатък. [3]

Увеличаване на парниковите газове можем и трябва да очакваме и за сметка на икономическия растеж на страните, които се очаква да заместят (и вече заместват Китай) на пазара на евтината работна ръка. Тези страни, повечето от които са от басейна на Индийския океан и от Югоизточна Азия, ще осъществят значителен икономически растеж, отново по модела на Китай от вече не толкова близкото минало. Предлагайки много ниска цена на работната сила, те ще привлекат инвестиции, капитали, технологии и бизнес модели на своя територия.

Шестнадесетте държави, на които още от 2013 година се гледа като на „съвкупен” наследник на китайското икономическо чудо са: Индонезия, Филипините, Виетнам, Лаос, Камбоджа, Мианмар, Бангладеш, Шри Ланка, Етиопия, Кения, Уганда, Танзания, Мексико (само някои негови щати), Никарагуа, Доминиканската република и Перу. [1] [5] Нарастването на брутния им вътрешен продукт, заедно с износа, потреблението на енергия и всичко останало вече е в ход. Това означава освен всичко друго и поредната сериозна порция парникови газове в атмосферата, изхвърлени въпреки усилията на страните от ЕС в обратната посока.

            2. Сегашната парадигма на климатичната политика на ЕС, все повече доказва своята неработоспособност.

Европа трябва да осъзнае, че сама не може да спаси света, особено когато останалата част от него пречи. Европейците трябва да успеят да убедят останалите силови полюси и зони на предстоящ бърз растеж в света, че трябва да се присъединят към усилията на ЕС. Това обаче няма как да стане, ако Европа сама се превърне в икономическо джудже с действията си или просто продължи да си нанася сама икономически удари и да извършва ампутации от индустрията си с климатични аргументи. Само икономически силна Европа може да направи убедителни научните аргументи, в полза на промяна на политиката по климата на целия свят.

Освен това, сегашната парадигма на климатичната политика все повече доказва своята неработоспособност. На страните от световната общност се предлага единствено да се самоограничават и да правят жертви. Ясно е, че е много трудно да убеждаваш някого, който е в догонващо положение по отношение на икономическо развитие, жизнен стандарт, индекс на човешко развитие и прочее, че трябва да забави ход, пък дори и в името на спасението на света.

Трябва да се осъзнае и това, че колкото и сериозни научни доказателства да бъдат представяни, нито скептицизмът, нито желанието да надхитриш останалите ще изчезнат. Още по-трудно е да бъде преодолян фатализмът у хората. Няма как да се спори с аргумента, че „каквото е писано – ще стане”, “whatever will be – will be …”. Действително, едно сериозно вулканично изригване с мащаба на ерупцията на Кракатау от 26 август 1883 година или на някое от големите изригвания на вулканите в Исландия е достатъчно, за да предизвика няколко месечна или няколко годишна „ядрена зима” или дори климатични промени в средносрочен план.

ЕС, заедно с останалите световни индустриални сили, трябва да намери работещи формули, с които да убеди страните със запазени екваториални гори, да не търсят икономически растеж за тяхна сметка и едновременно с това да ги компенсира. Това означава не просто и не само механично отпускани субсидии и компенсации, а развитие на индустрии и форми на селско стопанство, които да не водят до унищожаване на екваториалните гори.

За да постигне това, ЕС наистина трябва да има подкрепата на други световни сили – САЩ, Япония, Южна Корея и страните от АСЕАН. Европа трябва да разбере, че само европейската „мека сила” не стига, че трябва да се приложи по-голяма сила, сума на няколко геополитически вектора. Не става дума за бруталност и международен натиск, в стила на колониалните времена, но става дума за много по-канализирано, съгласувано и фокусирано действие.

Не може ЕС да полага усилия за развитие на ВЕИ в Африка и едновременно с това, Русия да се опитва да продава ядрени технологии на Нигерия. Не може ЕС да спира топлоцентралите си, работещи на въглища, а едновременно с това САЩ да се отмята от подписани глобални споразумения, с аргумента, че трябва да спаси американските каменовъглени минни предприятия и захранваните от тях енергийни мощности, защото “America First”.

3. Крайната цел не се променя, подходът към нея – да.

ЕС не трябва да се отказва от крайната цел – образно казано, спасяването от всемирен потоп, при който Бог не е дал никакви указания, какво да се прави. Но ЕС категорично трябва да преосмисли пътищата, по които трябва да постигне това.

ЕС трябва да преосмисли дипломатическите си действия – и на ниво ЕС, и на ниво държави членки, където трябва да се постигне много по-голяма кохерентност.

ЕС трябва незабавно да спре лудата надпревара, в която се надбягва буквално сам със себе си, за намаляването на въглеродния отпечатък на икономиката си. Необходимо е преосмисляне на поставените срокове за декарбонизация, като е недопустимо да бъдат ликвидирани енергетиките, работещи на местни енергоносители на цели държави членки, какъвто е случаят и с България, но съвсем не само с нея.

Необходим е нов подход към проблема с климата, който да бъде както издържан от рационална гледна точка, така и вдъхновяващ и увличащ. Един от възможните пътища за промяна в това отношение е търсенето на технологични пробиви с усилия на планетарно равнище.

4. Новият подход – стратегически технологични пробиви, ползите от които да са за всички участници в процеса на ограничаване на парниковите емисии.

ЕС трябва да търси стратегически технологични иновации, които да бъдат реална и работеща алтернатива на сегашния недопустимо припрян и в много отношения административен и механичен подход. Приказките за „честен преход” в условията на декарбонизация не са нещо повече от добри намерения, които няма да се изпълнят. Подобни радикални преходи, без голям брой губещи не може да има и страните от Централна и Източна Европа знаят това най-добре.

Затова, трябва да се мобилизират интелектуалните – научни, технологични и инженерни ресурси на континента, които да предложат реални технологични алтернативи на сегашния подход към „Зелената сделка”.

От изключително значение е в този момент ЕС да проведе поредица от мозъчни атаки, при които да се генерират различни идеи за технически решения, които да предложат реалистични алтернативи на досегашните начини за добиване на електроенергия. Това не изключва иновации при използуването на традиционните горива по по-екологичен и по-рентабилен начин.

Става дума не за стандартните обсъждания и съгласувания, които редовно се провеждат в ЕС. Става дума за истински мозъчни атаки, с участието на учени от „предния край на науката”, на иновационни предприемачи, които желаят да рискуват в едно голямо усилие за свръхтехнологичен скок в енергетиката и на политици с усет, които биха се ангажирали с осигуряването на институционална подкрепа за преориентиране на „зелените политики” на ЕС.

Дискусията трябва да обхване целия възможен спектър от подходи – от възможностите за производство на електроенергия с космическо базиране, до възможностите за нови начини за използуване на фосилните горива, в това число и на ниско калоричните лигнитни въглища, чрез въвеждане на нови технологии или чрез усъвършенстване и използване на вече експлоатирани такива, като изгарянето на въглищно – водни суспензии през мазутните горелки на съществуващите ТЕЦ.

5. Съчетаване на разширеното изграждане на ВЕИ от ново поколение с развитието на водородната икономика – разрешаване на проблема, че не може да се получава базов товар от ВЕИ.

Решенията могат да се търсят в различни посоки. Една такава посока е продължаване на развитието на Възобновяемите енергийни източници, но не с досегашните крайно неудачни финансови схеми. От няколко години, себестойността на електроенергията, произведена от новите поколения фотоволтаици е по-ниска от себестойността на електроенергията, произведена от АЕЦ. Тоест, развитието на ВЕИ не се нуждае от грантове, субсидии и други непазарни подаръци, а от добре организирано и насърчаващо бизнеса кредитиране.

Големият проблем с ВЕИ, каквито и да са те, е, че с някои изключения (ветровите централи в Балтийско море, където вятърът духа непрестанно) те не могат да създават така наречения „базов товар”. Едновременно с това, в момента има горна граница на мощността, която може да се включи в паралел на дадена електроенергийна мрежа, поради простия факт, че има горна граница на потреблението. Тук е ключовият технологичен въпрос – стратегическата технологична иновация би било откриването на начин за съхраняване на електроенергията, произвеждана от ВЕИ, а и от други източници над необходимата мощност.

До момента подобни решения (в това число и в България) са търсени в посока на така наречените помпено-акумулаторни ВЕЦ (ПАВЕЦ), каквато е и нашата ПАВЕЦ „Чаира”. Това са централи, при които при излишък на електроенергия на височина се изпомпва вода, с която в условията на недостиг се произвежда електроенергия, за сметка на кинетичната енергия на пускането й от голяма височина и задвижването на съответните водни турбини. За съжаление, възможностите на такива централи са ограничени, а и местата, където биха могли да бъдат изградени, също са ограничени.

Би могло обаче, да се потърси съчетаването между продължаващото изграждане на ВЕИ и развитието на водородната икономика. В момента в масовото съзнание използуването на водородното гориво е свързано най-вече с идеята за замяна на въглеводородните енергоносители (бензин, дизел, природен газ) при автомобилите с водород. Това се оказа трудна техническа задача и определено се забави във времето. Изследвани ли са достатъчно възможностите за изграждане на топло-електрически централи (ТЕЦ), работещи на водородно гориво?

Водородът за тези ТЕЦ би могъл да се осигурява за сметка на използуването на електроенергия, произведена от ВЕИ над необходимата мощност, изискуема за обичайните битови и индустриални консуматори. Водородът се произвежда чрез електролитна дисоциация на водата. При излишък на електроенергия, вместо да се изключват ВЕИ мощности, би могло да се произвежда водород за работещите на водородно гориво ТЕЦ. По този начин, без всякакво преувеличение се създава възможност да се „съхранява на склад” произведената над необходимата мощност електроенергия. Складът са водородното и кислородното стопанство на съответните ТЕЦ, работещи на водородно гориво.

Когато има недостиг на мощност, водородните ТЕЦ се включват в паралел, като се осъществява просто изгаряне на водорода – окислителен процес с нулеви вредни емисии и парникови газови. Просто обратно се произвежда вода, като централата работи като обичайната ТЕЦ, но загряването на котлите става с водородно гориво, а не с традиционните фосилни горива.

Практически ролята на водородните ВЕЦ ще бъде същата като на ПАВЕЦ, но поне теоретически, в географски план има много повече възможности за изграждане на водородни ТЕЦ, отколкото ПАВЕЦ. Едновременно с това, наличието на достатъчно водородни ТЕЦ с мощности за производство на водород и кислород за сметка на електролитната дисоциация на водата, би дало възможност за рязко вдигане на мощността от ВЕИ, които могат да бъдат включвани в паралел на електроенергийната мрежа.

Несъмнено, при този подход трябва да се постави ударение върху иновациите и развойната дейност в посока на нови, иновационни, още по-производителни и с по висок КПД възстановяеми енергийни източници от всякакъв тип. Разбира се, по редица причини (най-вече възможността за изключително широкото им разполагане и използване в градска среда), фотоволтаиците от ново поколение ще бъдат особено предпочитани, но и останалите видове ВЕИ трябва да бъдат използувани в зависимост от географския и технически контекст.

Също така, необходимо е изключително ускорено разработване на технологии за подгряване на котли на база на изгарянето на водород. Технологиите за съхраняване на водорода и кислорода отдавна са факт и са в експлоатация. Много предприятия, в това число и в България имат функциониращи водородни и кислородни стопанства.

Несъмнено, подобни водородни ТЕЦ трябва да бъдат разположени до постоянни водоизточници с голям дебит, съвсем както АЕЦ, с тази разлика че при АЕЦ водата е необходима за охлаждане, докато тук ще бъде използувана за прозивдството на горивото (водорода) и окислителя (кислорода). Така например, при налична технология за производство на електроенергия на база на водородно гориво, площадката на АЕЦ „Белене” би могла да бъде идеалното място за осъществяване на подобен проект.

Би могъл да бъде разгърнат инвестиционен проект, при който капиталът за изграждане на обекта да бъде набран на фондовата борса от публично дружество, в което държавата да участвува с апорт на площадката с всички направени на нея подобрения – антисеизмична баластрена възглавница с голяма дълбочина, подведени към обекта транспортна и енергийна инфраструктура (ж.п. линия; автомобилни пътища и далекопроводи), огромен бетонов възел и други.

Бележка на автора: Първообразът на този текст е използуван широко за изработването на становището на Икономическия и социален съвет на Р. България на тема: „Европейската зелена сделка – икономически, социални и екологични предизвикателства и възможни решения за България”, по което, авторът е официално привлечен за експерт на ИСС.

Следва продължение…

***
[1] Дечев, Теодор, 12 без 5 за шивашката промишленост. Дано не ги стигнем етиопците, Институт за устойчиво икономическо развитие (ИнУИР), 03 юли 2019 г., http://www.ised.bg/12-%d0%b1%d0%b5%d0%b7-5-%d0%b7%d0%b0-%d1%88%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d1%88%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bc%d0%b8%d1%88%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%be-%d0%bd/
[3] Africa-EU Energy Partnership. Status Report Update: 2016. A mid-term report on progress, achievements and future perspectives; Report prepared by: Jon Marks (lead author), David Burles (maps and graphics), Mark Ford, Dan Marks, David Slater; Published by: European Union Energy Initiative Partnership Dialogue Facility (EUEI PDF), Eschborn, May 2016, page 16 – 17.
[5] Friedman, George, The Post-China 16: Identifying China’s Successors, July 30, 2013, 09:02 GMT, On Geopolitics, Stratfor Worldview, https://worldview.stratfor.com/article/pc16-identifying-chinas-successors

Материалът Защо Европа спешно трябва да преосмисли климатичната си политика е публикуван за пръв път на Икономически живот.