„Ще стискаме до последния лев, за да има гарантирана пенсия. Дай Боже, да намерят лекарства и ваксина, ще вземем отношение. Това, което прочетох от президента, той няма една конкретна мярка. Да, всички държави обявяват, че ще подкрепят бедните хора, но не знаем с колко, защото не се знае колко ще продължи“, обясни Борисов в едночасов монолог.

По-рано сутринта Радев каза, че всички засегнати страни приемат спасителни пакети за най-бедните, за изпадналите в техническа безработица, за дребните и средните предприемачи. Той допълни, че „гладът ще надделее над страха и последствията рискуват да бъдат разрушителни“.

Премиерът каза още, че от неделя до днес е имал две срещи с президента. Всеки ден му е докладвал какво се прави. Днес той му казал, че с два мотива връща закона.

„Услужливо забрави да каже, че текстовете за спекулата са по предложение на БСП. Затова още утре този текст ще го премахнем, както иска президентът“, каза още Бойко Борисов.

Той разказа, че проф. Костов и проф. Мутафчийски имат стара вражда отдавна, но въпреки това работят заедно, за да се чуе всеки специалист. Затова сега се прави Медицински съвет към правителството, оглавен от известния ни пулмолог проф. Костов.

„За разлика от тези популисти, които всеки ден си сменят мнението, ние с моите колеги носим цялата отговорност. Цялата! Един член приехме, предложен от БСП и веднага настана хаос на пазара и не само, че няма да помогне, но създава и спекула.

Утре ще се прегласува и по-добре да останем без този текст, отколкото да накараме пазара да се изкриви по начините, които различни хора предлагат“, допълни още Борисов.

Кое го е уплашило, попита Борисов по повод друг мотив за ветото на Радев. Че армията ще тръгне срещу хората! Не, армията ще помага. Ако се стигне до там пандемията, ще има затворени групи от хора, ще трябва да се носи вода, храна.

Вместо да говорим на един глас, някой иска да се направи на популист. Животът вече не е същият, сега се претрансформира, каза още премиерът.

Зависими сме от много външни фактори. 250 заводи имаме за авточасти, спре ли търсенето, това ще е ужасно за нашата икономика. Ако закъсат големите държави, това ще се отрази на нас.

Можем сега да раздадем 7 млрд. лева, но после какво ще правим. Тогава и заем не можем да вземем. На нас няма и кой да ни даде пари, ако допусна и тази грешка. Моята задача е да стискам до край, за да остане да работи държавата. Първо най-важно е здравето, после ще се измъкнем, обобщи Борисов. Той отново не пропусна да призове „олигарсите“ да си продадат мерцедесите и майбасите и да платят заплатите на работниците. „После ще си купят пак“, успокои ги Борисов.

В заключение той обяви, че тъй като управляващите са мнозинство в парламента за един ден може да се гласува актуализация на бюджета и да се изхарчат 7-те милиарда резерв.

Изказването на Борисов беше с подчертан политически отенък и множество препратки въ Виденовата зима, правителствата на Станишев и Орешарски, както и към времената, когато нямало нищо по магазините. Тогава той бил принуден да ходи по строежите за 40 лв. надница, за да купи на черно хумана на дъщеря си, припомни си Борисов.

Материалът Готвим се за 4000 болни, каза Борисов, ядосан на президента за ветото е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„АИКБ подкрепя приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и изразява увереност в необходимостта от спешни действия. Но изразява дълбоко безпокойство от предвиденото в § 12а. от Преходните и заключителни разпоредби: „всички стопански субекти са длъжни да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени, равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца“ преди въвеждането на извънредно положение. За нарушение на разпоредбата на „виновните лица се налага имуществена санкция в размер на 5 на сто от оборота“ за предходната година, а на представляващите ги физически лица – глоба в размер от 20 000 до 100 000 лв.“

Това на практика представлява връщане от пазарна към централизирана икономика. Фиксирането на ценови равнища е  грешен инструмент за ограничаване на опасността от спекула и ще доведе не до по-ниски цени, а до тежки последици за българската икономика – дефицити на стоки и услуги, хаос, корупция, фалити, спекула, черна борса, увеличаване на сивия сектор и спад на приходите в държавния бюджет точно когато те са най-нужни.

Единствено свободната конкуренция може да гарантира ниски цени. Безброй примери по света и у нас са доказателство за това. АИКБ разбира потребността от ограничаване на спекулата с някои продукти и стоки от първа необходимост – като предпазни средства и дезинфектанти, но предлага това да бъде извършвано посредством премерени интервенции от страна на държавата – като например осигуряване на количества дефицитни стоки от държавния резерв, възлагане на целеви производства, проверки от компетентните органи за неправомерно пазарно поведение и други.

Въвеждането на фиксирани цени е изключително опасно, тъй като ще доведе до огромни пазарни диспропорции и злоупотреби. Дезинфектантите съвсем ще изчезнат от пазара, защото в момента себестойността им (заради цената на спирта) е в пъти по-висока от средноаритметичната им цена през последните 3 месеца. Така е и с много други стоки. Да не говорим за абсурда, който ще се получи с цената на горива, газ, зеленчуци и други, чиито цени трябва да намалеят.

Например – в сферата на енергетиката текстът ще забрани  намаляването на цените. Например – природният газ не може да поевтинее от 1 април с 41%, нито парното с 25%, както е планирано, защото новият закон го забранява и задържа цените същите, каквито са били последните три месеца. Цените на горивата спаднаха през последните седмици от 2.20 лева за литър бензин до около 2 лева и ще продължат да спадат, поради по-ниските цени на нефта, но те ще трябва да се върнат на старите повисоки нива от 2.20 лева според закона. Същото е валидно за очакваната нова реколта от пролетни зеленчуци, които сезонно ще поевтинеят – но законът ще забрани това и те ще трябва да запазят високите си цени.

Проблемите с този текст са огромни, предвид нормалните сезонни вариации и икономическите флуктуации в цените на различни стоки и продукти. Вместо да помогне на потребителите, замразяването на цените всъщност ще им навреди, тъй като няма да има доставки на търсени от тях стоки. По същия начин сезонно са поскъпнали и други вносни продукти, които са поскъпи не само в България, но и на световните пазари. Ако в България се сложи пределна цена под световната, просто никой няма да внася тези продукти в България. Резултатът ще е дефицит и празни рафтове по магазините.  Инфлацията в момента е ниска и се очаква да намалее още през следващите седмици с влизането в сила на по-евтиния природен газ, с поевтиняването на енергията на борсата, със спада на цените на петрола, което, макар и бавно, води до по-евтини горива.

Спадът на потреблението заради ограничителните мерки също води до рязко забавяне на инфлацията. За повечето стоки и услуги така или иначе цените не поскъпват или дори ще спадат. Съответно като цяло няма инфлационен натиск и никаква причина да се налага контрол върху всички цени в икономиката.

Цените са най-важният сигнален механизъм в пазарната икономика, те показват равновесието между капацитета за създаване и предлагане на стоките и услугите и нуждите и възможностите на потребителите. Те единствени вярно насочват решенията на стопанските субекти, обвързвани от механизмите на действаща пазарна икономика, във фино работеща система на обмен на суровини, материали, компоненти и готови продукти и услуги. Без свободно определяни цени няма пазарна икономика, а спекула, черна борса и хаос.“

Материалът Мотивите на АИКБ срещу фиксирането на цените на стоки и услуги е публикуван за пръв път на Икономически живот.