Физическо лице, което не може да плаща задълженията си, има право да започне процедура по обявяване на фалит или да се освободи от тях след изтичане на определен период от време.

По време на 10-годишният срок кредиторите могат да предприемат действия да съберат вземанията си.

След приключване на този срок кредиторите няма да имат право на претенция да искат събиране на вземането и така се слага точка на така наречените „вечен длъжник“.

В момента страната ни единствената в ЕС не предлага никаква защита за длъжника, има над 600 000 дългогодишни производства и става дума за стотици хиляди съдби, аргументираха се вносителите на проекта.

„Много от хората, които са в това положение, предпочетоха да емигрират от България, за да могат да получават някакви сносни доходи зад граница, където съдия-изпълнителите не ги преследват и смятам наистина, че ще бъде една глътка въздух за десетки хиляди хора в България“, коментира депутатът Искрен Веселинов.

Материалът Край на вечния длъжник, 10 години е погасителната давност е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Абсолютната давност е механизъм, който е познат в много европейски страни. 10-годишната давност е по-справедлив вариант. За това време, ако кредиторът не е успял да събере дълга, значи няма как да го вземе и той трябва да отпадне.

Той обясни, че в България наблюдаваме фигурата на вечния длъжник. Това се случва, когато човек не може да си плати задълженията. Обикновено, когато разпродадат имуществото му, той не може да се разплати, защото лихвите му текат и дългът нараства и всичко може да продължи в неопределен период от време.

Според него трябва да има край на дълговете на физическите лица, когато те няма как да ги плаща. Сега, ако длъжникът почине, децата му наследяват дълговете.

Ако човек е длъжник не може да подпише и трудов договор, защото ще му направят запор на заплатата. Така той е принуден да стане част от сивата икономика.

„Животът в сивата икономика не е добър, както за длъжника, така и за държавата. В същото време от този механизъм не трябва да се възползват недобросъвестните длъжници, а само тези, които са изпаднали в крайна нужда“, подчерта евродепутатът.

Материалът Дългове за милиарди държат колекторските фирми е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В момента тези хора са под непрекъснат тормоз на колекторски фирми и други лица, извършващи дейности по събиране на дългове.

Това повдига и въпросът за нуждата от законодателни промени, регламентиращи този бизнес, смятат от неправителствената организация.

Към днешна дата България е единствената държава в ЕС, в чиито законодателство не е дадена правна възможност физическо лице да обяви фалит или това на практика да стане чрез давността.

Предложеният давностен срок от 10 години е разумен и отразява практиката досега в европейските страни.

От асоциацията не приемат неговото увеличаване на 15 години, каквито предложения вече се появяват.

Това е втори опит на 44-то НС да прокара и приеме законопроект за въвеждане на 10-годишна абсолютна погасителна давност като средство за преодоляване на проблема с „вечния длъжник“.

Подобни предложения имаше и в 43-то НС. Такъв законопроект мина на първо четене, но след това беше „забравен“.

В момента подобен закон е повече от належащ заради финансово-икономическата криза и безработицата вследствие на пандемията от коронавирус, настояват от асоциацията.

Материалът 600 000 българи зависят от приемане на 10-годишна давност на задълженията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

С него се постановява 10 години давност за събиране на вземания от физически лица, пише „Инвестор“.

Според записаното в мотивите към законопроекта към момента има открити процедури за принудително изпълнение, засягащи над 600 хил. семейства.

В момента в Закона за задълженията и договорите е въведена обща 5-годишна давност и се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок и 3-годишна давност за вземанията за възнаграждения за труд, за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Според вносителите на законопроекта има вратичка в закона, която позволява кредиторът да „преследва“ длъжника на практика безкрайно, а предложената 10-годишна давност не променя възможността граждани и фирми да се възползват и от 5 и 3-годишната давност, просто се уеднаквява режима, като така се дава възможност на частни и физически лица да започнат „от нула и на чисто да градят своята семейна икономика“, допълва изданието.

Материалът Законопроект решава проблемите на „вечния длъжник“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.