3D принтирането е метод за създаване на реални обекти на база виртуални файлове, прилича на нормалното принтиране, но с възможност за принтиране на височина на обекта. Това позволява получаването на почти всяка 3D форма, като ограничението идва само от физичните свойства на пластмасата (най-често се използва вид пластмаса – Поливинил акрилат – PVA), използвана като мастило.

Трудно бихме принтирали 3D обект, който е много по голям в горната си част отколкото в основата. Това е защото стопената пластмаса от тежката горна част ще се стече към основата и ще развали формата. Има много начини за решаване на подобни проблеми, като обръщане на фигурата и принтиране или поддържащи структури, които в последствие се изрязват, което прави практически всяка форма възможна за 3D принтиране.

3D-принтерът е сравнително просто устройство, въпреки сложното му име. Той се състои от основа, 4 мотора(три от тях движат главата във 3-те измерения а четвъртият прибутва пластмаса към топящата глава), загряваща глава и микроконтролер (най-често Arduino).

Микроконтролерът задава команди към 4-те моторчета, регулира температурата на топящата глава и също така декодира инструкциите от странен език, наречен STL или „Standard Triangulating Language“. Посредством този език, множество програми за 3D-моделиране изразяват своите модели чрез прости команди от сорта на:

• Мръдни „Мотор 1“ със 10 стъпки по часовниковата стрелка
• Мръдни „Мотор 2“ със 15 стъпки обратно на часовниковата стрелка

И така нататък, докато не обходят път, изчислен от програмата за създаване на този вид файлове, след начертаването на който главата успява да възпроизведе 3D модела, като пластмасова фигурка.

Предимствата и приложенията на тази технология са многобройни. От правенето на играчки (където за създаването на под 100 000 бройки излиза по-евтино в сравнение със закупуването на калъп за отливане), до високотехнологични обекти, като например машинни компоненти с точна форма.

За обикновения човек 3D принтерът предоставя възможност да се сдобие с евтин начин за себеизразяване, позволявайки му да принтира многобройни готови файлове от сайтове, като https://pinshape.com/, където може да открие както вази с невероятно интересни и сложни форми, така и лампи, инструменти и каквито се сетите други предмети.

За по-креативните препоръчвам програмата Blender, която е безплатна от: https://www.blender.org/ и ви позволява да направите какъвто и да е 3D-обект, готов за принтиране, а за по-практичните: Autodesk – https://www.autodesk.com/products/fusion-360/free-trial, който е безплатен за лична употреба и ще ви позволи да начертаете точни фигури, като клеми, съединителни скоби, интериорни части за кола, копия на счупени части от какъвто и да е пластмасов обект и много други.

Е, какво чакате? Евтините принтери с добра разделителна способност започват от около 300 лева, един килограм PVA струва 30 лева и ще ви стигне за много принтирания, тъй като повечето обекти са кухи отвътре. Тази цена е по джоба на всеки средностатистически българин.

Затова – приятно принтиране!

Материалът 3D принтиране: Мога ли и аз? е публикуван за пръв път на Икономически живот.