Шефът на синдиката Пламен Димитров дори го е представил като „финансовия министър“, пишат „Дневник“ и „Сега“. Коментира се и отсъствието от събитието на действащия министър на финансите Ананиев, който освен това е и водач на листата на ГЕРБ в Перник. Още повече, че акцент по време на срещата са били политиките на доходите, на данъците, фискални приоритети и пр.

Припомняме, Горанов и вътрешният министър Младен Маринов миналата година бяха освободени от кабинета, като премиерът Борисов аргументира смените им с това, че били „министри на ДПС“. Сега Маринов води листа на ГЕРБ, а Горанов представя програмата на партията.

Преди време бившият втори в ГЕРБ Цветан Цветанов посочи, че Владислав Горанов е сред тези, които „редят“ листите на управляващите за парламентарните избори.

Иначе стана ясно, че ГЕРБ скоро ще публикуват своята предизборна програма. За момента те са единствените от водещите партии, които не са го сторили.

Материалът Владислав Горанов „реабилитиран“, ГЕРБ го включи в предизборни събития е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според НККУ с предложения законопроект се нарушават основни права на акционерите на публичните дружества, като се подменя тяхната първоначална свободна воля за инвестиране в определена компания и им се предлага замяна на акциите им за дялове в инвестиционен фонд с неясна маса на активите. Подобно нарушаване на акционерните права е прецедент в Европа, включително няма аналог и в другите пост социалистически държави, преминали през процесите на приватизация.

Публикуваме без редакция становището на комисията, адресирано до министър Горанов:

НККУ е обединение на физически и юридически лица с доказан принос в областта на корпоративното управление. Тя е създадена за целите на насърчаване прилагането на добрите практики по корпоративно управление и развитието на Българския национален кодекс за корпоративно управление.

Мисията на Комисията е да насърчи утвърждаването на добрите практики в областта на корпоративното управление, за да подпомогне дружествата да привлекат капитал и подобри тяхното представяне на пазара.

Освен на национално ниво Националната комисия за корпоративно управление е разпознаваема организация в Европа. Тя е представена в няколко международни организации:

• Европейски институт по корпоративни управление;
• Европейска мрежа на Националните комисии по корпоративно управление;
• High Level Forum Capital Market Union към Европейската комисия.

На свое заседание от 26.05.2020 г. НККУ разгледа публикувания за обществено обсъждане Проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД. Присъстващите на заседанието членове на УС изразиха своята загриженост във връзка с предлаганите мерки за промени в акционерната собственост, предложена в законопроекта.

Като орган, чиято основна цел е насърчаването и прилагането на правилата на ОИСР, на добро корпоративно управление от страна на компаниите, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, НККУ определено счита, че с предложения законопроект се нарушават основни права на акционерите на публичните дружества, като се подменя тяхната първоначална свободна воля за инвестиране в определена компания и им се предлага замяна на акциите им за дялове в инвестиционен фонд с неясна маса на активите. Подобно нарушаване на акционерните права е прецедент в Европа, включително няма аналог и в другите пост социалистически държави, преминали през процесите на приватизация. Освен това припомняме, че защитата на акционерните права съдейства и за икономическия растеж на страната.

Освен това с мотивите към законопроекта се правят недопустими внушения, като обществото остава с погрешно впечатление, че с реализирането на предлаганите в законопроекта мерки се цели предотвратяване на лоши корпоративни практики при разкриването на информация, разпределението и изплащането на дивиденти, нарушаване на правата на акционерите при свикването и провеждането на общи събрания. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно действащото национално и европейско законодателство в публичните компании са установени ясни и стриктни правила за оповестяване на информация за всички важни корпоративни събития – общи събрания, решения за разпределение на дивидент и последващите процедури, свързани с упражняване правата на акционерите, като неизпълнението им водят до драстични имуществени санкции и ангажиране на административно наказателната отговорност на корпоративното ръководство. В тази връзка подобни твърдения не само не отговарят на истината, но и отблъскват обществеността, включително българските и чуждестранни инвеститори при вземането на инвестиционно решение.

Без да бъде разглеждан детайлно предложения законопроект, възразяваме срещу посочените в мотивите твърдения, а именно:

• ОТНОСНО „ЛОШИТЕ КОРПОРАТИВНИ ПРАКТИКИ СВЪРЗАНИ С РАЗПРЕДЕЛЯНЕТО НА ДИВИДЕНТ“:

Правото на дивидент като основно имуществено право, произтичащо от собствеността върху притежавани безналични акции от капитала на публично дружество, както и при наличие на условията по чл. 115б, ал. 1 от ЗППЦК, се погасява с изтичане на петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. След изтичането на петгодишния давностен срок, дружеството, прилагайки изискванията на приложимото законодателство, може да вземе решение, начисления, но непотърсен в продължение на 5 години и неразпределен дивидент, да се върне в патримониума на дружеството. Обръщаме внимание, че при връщане на неразпределените парични средства от дивидент в патримониума на дружеството, същите допринасят за нейното развитие, чрез използване на средствата от Фонд „Резервен“. Голяма част от публичните компании, които неоснователно са набедени, че прилагат „порочни“ корпоративни практики при разпределянето на дивидент, в съответствие с разпоредбата на чл. 246, ал. 4 от Търговския закон, използват натрупаните средства от неразпределения дивидент за увеличаване на капитала със собствени средства, в резултат на което нараства общият брой притежавани акции от акционери в капитала на публични дружества. Освен, че неразпределената печалба под формата на дивидент играе ролята на своеобразен „буфер“, в полза на дружеството, поради факта, че се създава достатъчен резерв за реакция от негова страна при евентуални неблагоприятни събития върху бизнеса в  България, следва да посочим, че тази част от печалбата на дружеството, която не е била разпределена между акционерите, влияе положително и върху пазарната цена на акцията, търгувана на фондовата борса. Наред с това, в резултат на връщането на неразпределената печалба се създават и допълнителни резерви за увеличение на размера на дивидента за следващи години, респективно нарастване на доходността от дивидент на притежавана акция. Считаме, че именно с нарастването на доходността от дивидент върху притежавани акции от компания, търгувана на „БФБ“ АД, би насърчило инвеститорския интерес към финансовите инструменти, издадени от нея.

• ОТНОСНО „ЛОШИТЕ КОРПОРАТИВНИ ПРАКТИКИ“, СВЪРЗАНИ С НЕРАЗКРИВАНЕТО НА ИНФОРМАЦИЯ:

Освен това недвусмислено в законопроекта се посочва, че публичните дружества не предоставят информация на своите акционери, поради което същите не са информирани какво се случва в компанията. Следва да се има предвид, че в последните няколко години няма публични компании, които да не са изградили електронна страница и да не публикуват на нея информация относно междинните и годишните си финансови отчети, информация за предстоящи и проведени общи събрания на акционерите, както и друга вътрешна информация. Тези техни задължения произтичат от разпоредбите на ЗППЦК и КФН стриктно следи за тяхното изпълнение, а при нарушения са предвидени изключително големи санкции. Освен това в допълнение ЗППЦК изисква дружествата да оповестяват своята вътрешна информация, включително за предстоящи Общи събрания, разпределяне на дивидент и финансови отчети до КФН и обществеността чрез специализирани интернет медии. Компаниите разкриват тази информация и пред регулирания пазар въз основа на изискванията на Правилника на БФБ АД. Необходимо е да посочим, че като задължителен елемент от годишните финансови отчети на публичните компании, е представянето на декларация за корпоративно управление, с която компанията декларира дали спазва Кодекс за корпоративно управление, одобрен от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. С Решение № 461 – ККУ от 30.06.2016 г., заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ е одобрил именно Националния кодекс за корпоративно управление (НККУ), като кодекс за корпоративно управление по чл. 100н, ал. 7, т. 1, във връзка с ал. 8, т. 1 от ЗППЦК. Всички публични компании, чиито акции се търгуват на „БФБ“ АД спазват по целесъобразност именно принципите на Националния кодекс за корпоративно управление, утвърден и приет от деловата общественост през  2007 година и в последствие утвърден от Националната комисия по корпоративно управление, както и изменен през февруари 2012 година и месец април 2016 г., като дейността на публичните компании се извършва именно в съответствие с разпоредбите му.

В тази връзка следва да имате предвид, че твърдението относно „лошите корпоративни практики“ не кореспондира с  оценката  на авторитетното издание Doing Business 2020 за корпоративната прозрачност на българските компании, като те са получили 7 от  максимално 7 пункта като оценка.

НККУ, като орган следящ за спазването на Националния кодекс за корпоративно управление счита, че мерките заложени в законопроекта относно гарантиране на равнопоставено третиране на всички акционери, включително и защитата на правата им, произтичащи от притежаваните от тях акции, придобити в процеса на приватизация, влизат в остро противоречие с посоченото в т. 21 от Националния Кодекс за корпоративно управление, поради следните причини:

1. Отнема се правото на собственост върху придобити акции като съвкупност от правомощия – право на владение, право на ползване и право на разпореждане и се предоставят на специално създаден Инвестиционен фонд, който ще ги упражнява;

2. Предложеното „изземване“ на акциите, респективно на всички права по тях, включително и на глас и предоставянето им на Инвестиционен фонд влиза в противоречие с  изискванията на ДИРЕКТИВА 2007/36/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар, имплементирани и в ЗППЦК. Без изрично упълномощаване, в нарушение на чл. 10 от директивата, в общото събрание на акционерите на публичните дружества ще участва акционер, който ще упражнява правата по всички акции, по които не е сключен договор с инвестиционен посредник по съхранението им. Нещо повече, съгласно чл. 10, § 3 на директивата, изисква наличие на „конкретни указания“ за всяко решение, по отношение на което пълномощникът трябва да гласува от името на акционера.

3. Застрашава се основният принцип за равнопоставеното третиране на всички акционери, доколкото за определен акционер в публично дружество – Публичен инвестиционен фонд се създава специално законодателство, което ще урежда функционирането му.

Българските публични компании спазват години наред установените с Търговския закон и Закона за публичното предлагане на ценни книжа принципи и норми на корпоративно управление. Публичните дружества успешно прилагат Националния Кодекс за корпоративно управление повече от 12 години доброволно, а в последните три години и по силата на ЗППЦК. Развитието на капиталовия пазар, изискванията на акционерите, тяхното равнопоставено третиране, защита на техните права и законни интереси са се превърнали в корпоративна практика и култура за голяма част от българските публични компании. В тази връзка причисляването в законопроекта на всички публични компании, раздържавени по реда на приватизацията под общ знаменател „лоши корпоративни практики“ е недопустимо и въвежда в заблуждение обществеността и акционерите, както и демотивира останалите инвеститори за участие на капиталовия пазар в България.

И не на последно място, в мотивите е посочено, че законопроектът ще спомогне за подобряване на корпоративното управление в страната. Подобно твърдение не почива на обективни критерии и въвежда в заблуждение заинтересованите лица.

Повече от 10 години НККУ работи за утвърждаване на принципите на доброто корпоративно управление в българските публични компании и определено считаме, че предложеният метод на уреждане на обществените отношения не само няма да допринесе до подобряване на корпоративното управление, но ще създаде и множество проблеми, свързани със собствеността върху притежавани ценни книжа, както и упражняването на  правата по тях. В последните няколко години концепцията за корпоративното управление и принципите на корпоративното управление претърпяха значително развитие в национален и световен мащаб. Благодарение на участващите в НККУ организации и представители на академичната общност корпоративното управление в България днес е система от правила за ефективно управление на акционерната собственост и защита на тази собственост. С насърчаването на добрите практики на корпоративно управление, НККУ съдейства за разпознаваемостта на България не само като инвестиционна дестинация, но и като страна, следваща утвърдените стандарти на корпоративно управление.

Всичко изложено ни мотивира да предложим с необходимата отговорност обсъжданият Законопроект за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане на 13.05.2020 г. да бъде оттеглен и да предложим тези обществени отношения да бъдат уредени чрез мащабна информационна кампания, минимизиране на разходите за извършване на процедури по наследяване на безналични ценни книжа, както и промени в законодателството, свързани с облекчаване на процедурите по разпореждане.

Материалът Призовават Горанов да оттегли законопроекта за безналичните ценни книжа е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според бившия външен и социален министър, Ивайло Калфин, секторът „Горива“ е на последно място от проблемните, в който има смисъл да се прави държавна компания.

Пред БНТ Калфин посочи, че това му прилича на „някаква намеса на държавата, от която след това ще се покаже частен интерес“, пише „Дневник“.

„Хората очакват държавата да се намеси и да свали цените, независимо как, които да приближи до доходите им. Предложете им да има държавен магазин за мляко, за хляб, за брашно, ще ви дадат същите отговори, но това не е логика. Ако имаше някаква икономическа логика, някой щеше да обясни колко ще струва тази компания, какъв е бизнес планът за тази компания, за колко би се продавало горивото. Това е една инвестиция, която ще се направи с парите на данъкоплатците. Абсолютната мъгла около параметрите на една такава компания подсказва, че надали някой мисли за икономическия интерес“, коментира Ивайло Калфин.

По думите му, България е сред страните с най-много бензиностанции. „Проблемът с аптеките е много по-голям, отколкото с достъпа до горива. Очевидно е, че това е някакъв интерес към този бизнес, който ще видим накъде ще тръгне“, заяви той.

По отношение темата за ДДС, бившият евродепутат и убеден, че мярката с намаляването на ДДС за ресторантьорския и туристическия бранш няма да проработи, нито ще помогне на бранша.

Калфин коментира, че министърът на финансите не прави политика с бюджета, а го пази като един счетоводител, който го е страх да не се промени нещо в баланса на компанията.

По думите ми финансовата стабилност има смисъл, когато държавата помага по време на криза. „Кризата се управлява. Един от методите е фискалната политика или бюджетната политика. Ние доброволно сме се отказали от този инструмент и се хвалим, че имаме най-ниския дълг в Европа. Най-ниският дълг има смисъл, за да може да генерираш ресурс и да помогнеш на икономиката, когато е в криза. У нас цялото това нещо го няма като разбиране“, заяви още Калфин.

Материалът Калфин вижда частен интерес в създаването на държавна петролна компания е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Близо 50 ст. е разликата между най-ниските и най-високите цени и това е провокирало държавата да създаде държавна петролна компания.

Това обясни финансовият министър Владислав Горанов на брифинг, след като на извънредно заседение Министерският съвет разгледа проект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси.

Съвносители са министърът на финансите Владислав Горанов и на икономиката Емил Караниколов.

Ако държавните бензиностанции ценообразуват разумно, те ще покажат цена колкото другите или по-добра, смята финансовият министър.

Горивото напуска данъчния склад с платен акциз и ДДС, така че държавата почти е изчерпала ролята си за ценообразуването.

„Няма да скрия разочарованието, че някои икономически субекти посегнаха и на данъци, които те не плащат“, коментира Горанов и посочи, че става дума за ДДС.

Преди няколко дни беше оповестено, че ще бъде създадена „Държавна петролна компания”, а планът на правителството е да изгради до 100 бензиностанциите в областните градове и по основните пътища.

Владислав Горанов посочи, че по статистика 91% от всички данъчни складове са собственост само на 6 оператора, един от тях пък държи 78,3% от вместимостите.

Не твърдим, че има нещо нередно, но искаме да създадем допълнителна конкуренция на този пазар и да покажем с пазарни инструменти действителната цена.

Държавата ще влезе там, където е необходимо и където не работи пазарът, допълни още Горанов. Той цитира Адам Смит, че конкуренцията ражда общото благо.

„Позицията на г-н Божков цели да дискредитира членове на правителството и дори премиера. Взаимоотношенията между г-н Божков и г-н Домусчиев са си само тяхна тема“.

Така Владислав Горанов коментира втората серия компромати, която хазартният бос Васил Божков пусна тази сутрин.

На страницита си във Фейсбук той показа „паметна записка“, според която се договаря с бизнесмена Кирил Домусчиев да сключи 10-годишен рекламен договор с Нова телевизия по 20 млн. лева без ДДС на година.

В записката е посочено още, че ще получи съпорт пред Държавната комисия по хазарта.

“Васил Божков не е получавал привилегировано третиране по абсолютно никакъв начин и практическата истина във всичко това ще се установи в хода на следствието“, каза още Владислав Горанов.

Той заяви, че се е виждал с Божков, както и с други бизнесмени, за да се коментират възможности за подобряване на бизнес средата у нас.

Материалът Държавната петролна компания ще „ценообразува разумно“, твърди Горанов е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Публикациите се появиха тази сутрин във фейсбук профила на Божков и бяха анонсирани снощи от PR отдела на „Нове холдинг“.

От снимките се вижда смс чат с лице, именувано в контактите на въпросния мобилен телефон „Vladi Goranov“.

Споменати са две трети лица, като по уточнението на Васил Божков „девойката“ е Мария Филипова, бивш шеф на Комисията по хазарта, назначена на 08.02.2018 г., в момента зам. председател на КФН.

„Сашо“ пък е Александър Георгиев, председател на Комисията по хазарта от 25.04.2019 г. до февруари 2020 г.

Материалът Васил Божков показа смс чат с „Vladi Goranov“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Публикуваме без редакция.

„Нека направим кратка ретроспекция, какво се случи със Закона за хазарта и да започнем от 2014 г.

На 29.10.2014 г. Георги Кадиев внася Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта;
На 19.11.2014 г. Законът на Кадиев е отхвърлен. В закона на Кадиев има една разпоредба, която гласи, че с държавна такса 20% се облагат игрите на покер – 20% от събирането на такси и комисиони за участие.
На 26.11.2014 г. Менда Стоянова внася същия закон, като разрешават с 20% такси и комисиони за участие да се облагат всички хазартни игри. На 5.12.2014 г. този закон е приет.

В тази връзка имам следните въпроси:

„Може ли лидерът на една политическа сила да не знае, когато неговата политическа сила приема и отхвърля един закон?“
Вторият ми въпрос е „Може ли финансовият министър да не знае кога се приема и отхвърля данъчен закон?”

Относно твърденията на Владислав Горанов, че е установено, че се дължат 700 млн. неплатени такси, подобно нещо може да установи само съдът. Министър Горанов превишава правомощията си с наложените запори върху имуществото ми от подопечните му институции без санкция на съда.“

Бел. ред. – Уточнение по частта в позицията на Васил Божков, отнасящ се за промените, внесени от Менда Стоянова, оформящи и настоящия вид на закона:

Чл. 30, ал. 3 За поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри – традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията, се събира държавна такса в размер на 15 на сто върху стойността на направените залози за всяка игра, а за хазартни игри, за които се събират такси и комисиони за участие – в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони.

Материалът Божков пита от Дубай за Закона за хазарта е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Никога не съм твърдял, че не познавам г-н Божков. Срещал съм и него, и Валентин Златев, и Кирил Домусчиев – всеки успешен бизнесмен в България. Но всеки български гражданин трябва да спазва закона, а не да бяга от институциите,“ подчерта Горанов.

По-радо днес Васил Божков даде дълго интервю по телефона за сутрешния блок на бТВ. Сред темите бяха и отношенията му с финансовия министър. Божков подчерта, че през годините е имал контакти единствено с Горанов – лични срещи, телефонни разговори, смс-и. Финансовият министър го е запознал и с членовете на Комисията по хазарта.

„Не съм имал контакти с Комисията по хазарт. Всичките ми контакти са били с Влади Горанов, за което имам доказателства“, изтъкна още Божков.

„Ако е знаел, че се приемат и отхвърлят данъчни закони, да си подава оставката. Ако не е знаел – пак да си подава оставката. Да не би господин Горанов да отрича, че се е срещал с мен многократно“, заяви Божков и посочи, че ще подаде сигнал до прокуратурата и всички институции, както и това, че лесно ще докаже твърдението си за срещите с министъра.

На няколко пъти бизнесменът уточни, че детайлите за отношенията му с министър Горанов са тема за друго интервю.

„Независимо от опита за внушения, аз нямам претенции към г-н Божков, освен за едно. През всичките години, през които той се е занимавал с хазартна дейност, той е плащал по-ниски такси. Вместо да се сипят подобни твърдения, аз препоръчвам всеки български бизнесмен, да плаща всичките си дължими суми“, заяви министър Горанов в парламента.

„Аз не нося вина за това, че негови служители заедно с членове на Комисията по хазарта са прилагали грешно Закона за хазарта. Ако той е получил подобна консултация от мен да не плаща данъци, нека да го докаже, тогава аз ще понеса своята отговорност“, заяви още министърът.

„На мнение съм, че и в момента, ако г-н Божков иска, може да плати дължимите суми. След като заплати тази сума, той ще има моралното право да претендира за продължаването на своя бизнес“, каза Горанов.

„Запори се налагат от различни държавни органи, министърът на финансите няма подобни правомощия“, отговори финансовият министър на сравненията, направени от Божков, че „съвременните бухалки (познати от времето на мутрите) са прокуратурата, ДАНС и НАП“.

„Аз назначавам шефа на комисията, никъде в закона за хазарта няма функции да контролирам или надзиравам нейната дейност. Единствено тя има правото да лицензира. Тази криза възникна в рамките на междуособици в хазарта. Комисията по хазарта е прилагала некоректно закона за хазарта, в този момент смених състава, заедно с моите колеги, състава на комисията. Тези актове минаха съдебен контрол и са в сила, всеки който иска да е коректен, да си внесе тези 700 млн“, обясни още Горанов.

„Как разбрахте, че съм министър на Делян Пеевски? Що се касае дали някой е на някой, това трябва да се съди по делата. Аз мога да кажа много неща за вас, но те не са верни. Среща с Пеевски съм имал през 2010 г., за която всички знаете. Вие също сте имали среща с Пеевски, защото той идва в парламента“, обърна се Горанов към жураналистите.

Материалът Божков да докаже, че аз съм го консултирал да не плаща данъци, защити се Горанов е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи финансовият министър Владислав Горанов пред бТВ.

„Това не са ли безвъзмездни средства? Как хората си представят безвъзмездните суми – да разхвърляме пари на жълтите павета от правителствения самолет? За миналата година държавата е платила 25 млрд. лв. заплати, ако раздаваме, колко ще издържи икономиката“, каза още той.

Задължителното влизане в еврозоната е през чакалнята. Това ще стане, когато изпълним всички предварително уговорени критерии от лятото на 2018 г.

Сега е добър момент да се направи тази стъпка, категоричен е Владислав Горанов. Той се надява финалът да е в рамките на следващите няколко седмици.

Засега няма конкретна дата. Вървят разговори и с ЕК, и с ЕЦБ.

Според финансовия министър карантинните мерки ще останат за по-дълго, но извънредното положение е достатъчно удължено до 13 май.

Материалът 70 000 на работа заради мярката 60/40, твърди Владислав Горанов е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Като сякаш основната разделителна линия остана отношението към самоосигурените лица и подходът за безусловен доход на тях.“

Това заяви финансовият министър Владислав Горанов при обсъждането в парламента на актуализацията на бюджета и марките, които трябва да бъдат приети.

Той продължи, че „в икономическата доктрина отдавна се говори за безусловен базов доход. Вероятно след десетилетие темата ще дойде на дневен ред, но днес подкрепям по-скоро тезата, че сме в началото на една непредвидима по мащаби и продължителност криза, дай, Боже, да е по-кратка, в която моментът за подобен социален експеримент сякаш все още не е дошъл“.

Горанов попита риторично:“Можем ли с аргументите, че някои хора са загубили доходи, без да са участвали в осигурителната система, много бързо и без преценка на имущественото им състояние да разхвърлим едни пари?“

И обясни позицията си, че целта е да се запазят доходите на заетите хора.

„Не казвам, че тази актуализация не можеше да съдържа и други елементи, но мога да уверя, че тя е напълно съобразена с това държавата да може да изпълнява функциите си през следващите месеци и до края на годината. И повярвате ми, дебатът ще е по-труден след края на пандемичната част на кризата, а не сега“, каза още  финансовият министър.

Той успои, че социалната система на държавата е въоръжена с достатъчно ресурс да може да издържи наплива, който ще бъде насочен към нея.

 Тези работодатели, които наистина нямат възможност да отделят нито лев от собствените си ресурси, или са 100 % прекратили дейността си, за тях ще трябва да се търси подпомагане след кризата.

Горанов съобщи още, че днес се затваря емисия български 5-годишни еврооблигации на вътрешния пазар при сравнително добра доходност.

Материалът В началото сме на непредвидима криза, смята Владислав Горанов е публикуван за пръв път на Икономически живот.

„Да си дадем време да видим колко хора ще се възползват от мярката“ призова Горанов, изтъквайки, че мярката е целяла подпомагане на тези фирми, които имат перспектива да излязат от кризата. Той отново повтори, че са изминали само две седмици от извънредното положение и още няма ясна картина за реалните щети върху икономиката.

В първия ден, в който можеше да се подават документи за държавната компенсация, това сториха едва 59 фирми, а анкета на БСК показа, че само 8 процента от предприятията биха се възползвали от това. Бизнесът е убеден, че мярката може да се приложи единствено във фирми, които са в добро финансово състояние.

Финансовият министър участва в заседанието на бюджетната комисия, която за няколко минути само гласува предложението на кабинета за актуализиране на бюджет 2020. Против бяха депутатите от БСП, а към управляващото мнозинство се присъединиха и от ДПС.

На питането на Румен Гечев, защо не се използва фискалния резерв, а се предвижда увеличаване на дълга Горанов отговори, че стратегията на правителството е осигуряване на фискални буфери с този резерв.

Материалът Властта може и да преосмисли формулата „60:40“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.