Текстовете бяха приети на днешното заседание на Министерския съвет. С тях се регламентира и представянето на потребителите на информация за фактурирането и потреблението на природен газ.

Според новите правила, обществените сгради в експлоатация с разгъната застроена площ над 250 кв. м., които разполагат с инсталации за отопление или с комбинирани системи за отопление и вентилация с полезна номинална мощност над 290 kW следва да бъдат оборудвани със системи за сградна автоматизация и управление, когато това е технически осъществимо и икономически целесъобразно.

Месечният отчет на топломери и водомери – измама за милиони

коментар на колумниста на ИЖ Емил Брандийски

Проектът регламентира също и определянето на национална цел за енергийна ефективност за 2030 г. За подпомагане на нейното изпълнение се въвежда схема за задължения за енергийни спестявания, както и алтернативни мерки. Нов момент в проекта е включването на търговците на течни горива за транспортни цели в обхвата на задължените лица за постигане на енергийни спестявания. За периода 2014-2020 г. те бяха изключени от схемата за задължения.

Във връзка с официално уведомително писмо от Генерална дирекция „Енергетика“ на ЕК за нарушение по изпълнението на различни разпоредби на директивата относно енергийната ефективност, предприятията, извършващи производство, пренос, разпределение и доставка на енергия, вече ще подлежат на задължителни обследвания за енергийна ефективност, гласи друга промяна в закона. Досега те бяха изключени от обхвата на тази дейност.

Материалът Кабинетът одобри задължителното дистанционно отчитане на водомери и топломери е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Редно е да споменем аргументите на прокарващите тази идея:

• Дистанционното отчитане ще позволява отчитане на данни от водомерите за топла вода и разпределителите на топлинна енергия, без да е необходимо посещение в жилището.
• Дистанционното отчитане ще дава възможност за реално разпределение на продадената на потребителите енергия.

Тези основни доводи са верни по своята същност и биха ни създали известни удобства, реалности и справедливости, но това, че ще ни пести пари и ще ни намали сметките е абсолютна лъжа!

Малко според мен нужни разяснения, които са известни на запознатите:

По своята същност дяловото разпределение, за което използваме фирми (топлинни счетоводители) има за цел да заплатим разпределената ни, продадена от топлофикациите, енергия. Към момента това се извършва веднъж годишно, след края на отоплителния сезон. Фирмите само разпределят топлоенергията. То няма нищо общо нито с големината на количеството топлоенергия, продадено ни от топлофикациите през отчетния период, нито с цената, определяна от Комисията за енергийно и водно регулиране, която цена е искана от същите тези топлофикации. При въвеждането на месечно дистанционно отчитане тази дейност на топлинните счетоводители ще се извършва в края на всеки месец, вместо веднъж годишно. До сега, топлинните счетоводители разпределяха топлоенергията, продадена ни от топлофикациите за периода от 01 май до 30 април на следващата година, а сега ще го правят всеки месец. Топлоенергията, продадена ни от топлофикациите ще се разпределя по същата методология. При високите блокове (с 2 зони), 50% от топлоенергията се разпределя за топла вода, 20% – за отоплението по мощност на първи кръг, 16-18% за сградна инсталация и 12-14% за отопление). При блоковете с една зона на отопление процентите са по-различни.

Така годишното изравняване ще се преобразува в месечно, но то ще е по-скоро разпределение, защото ще липсва момента на изравняване. По същество, ние се връщаме 8 години назад, когато тази методология се прилагаше месечно от гледна точка на количеството. Тоест Топлофикация засичаше количеството продадена енергия в рамките на една абонатна станция и разпределяше това реално количество между живущите. Изравняването в края на годината ставаше поради факта, че неизвестната величина бе потреблението на един живущ спрямо друг. Преди 8 години, поради голямата разлика на сметките между лятото и през отоплителния сезон, бе приета промяна в методологията на фактуриране, като през лятото фактурираната топлоенергия надвишаваше реално потребената, за да може през зимните месеци процесът да бъде обратен и потребителите на топлоенергия да получават по-ниски сметки през отоплителния период, за сметка на това, което са предплатили през лятото.

Какви ще са последствията след въвеждането на ежемесечното дялово отчитане?

– Ще лъсне грозната истина на начините, по които ни мами Топлофикация в целия процес на доставка и продажба на топлинна енергия. Той обаче не е свързан с разпределението на топлоенергията.

На първо място хората ще разберат за огромното количество ненужна енергия, продавано ни от топлофикациите. Всеки ще разбере, че за подгряването на 1 кубик вода през лятото, който по физични закони е 52.3 kWh, на него му продават поне двойно, а понякога и тройно по-високо количество топлоенергия. В моментите, когато това беше видно, от топлоснабдителните дружества се оправдаваха с прогнозно начислени количества и че всичко ще се нормализира при изравняването след края на отчетния сезон. Сега такова изравняване няма да има. Досега, когато количеството за подгряване на 1 кубик топла вода бе високо, от Топлофикация бяха приели да не отговарят на жалби под 120 kWh за кубик подгрята вода. Жалбите над тази стойност пък се оправдаваха както с изложения по-горе довод за изравняване, така и със загубите по вътрешната отоплителна мрежа. Глупост, която сега всеки ще осъзнае, при положение, че над 80% от вътрешните инсталации на домовете за пренос на топла вода (щрангове) са подменени с полипропиленови. По спецификация на вида на тези тръби, ако приемем че загубите при железните тръби са 100%, то при полипропиленовите тези загуби са 15%. Не случайно, в момента топлофикациите прокараха и узакониха идеята да не отговарят на жалби, в които ясно се вижда, че количеството за подгряване на 1 кубик вода е под 140-150 kWh. Така те няма да се чувстват дори отговорни да коригират продаваните количества, особено видни през лятото, когато топлоенергията се използва единствено за топла вода.

Ще лъсне и вторият фактор в целия процес. Това ще се случи през зимата (отоплителния сезон). През този период в сметките ни за парно върху високото количество продавана ни топлоенергия ще се насложи и факторът цена. През лятото той не се усеща, поради ниските стойности на сметките в сравнение със зимните. През отоплителния сезон сметките отново ще скочат до нива трудни или невъзможни за плащане, защото влияние върху сметките ни ще има и от двата основни фактора, чрез които топлофикациите ощетяват потребителите си – а именно количество и цена на топлоенергията. Поради този факт, неслучайно топлофикациите всячески се опитват да накарат потребителите да преминат на заплащане на продаваната им топлоенергия на равни месечни вноски.

Тук ще се появи проблем, който ще унищожи самата основна идея на месечното отчитане и справедливо разпределение.

Ще се опитам да опиша това с пример: Даден потребител се съгласява на вариант за плащане на 12 месечни вноски. Въпросът е какви трябва да бъдат тези месечни вноски. Според мен тези вноски ще са на база предходен едногодишен отчетен период. Така от месец май той ще започне да плаща 1/12 част от своето миналогодишно потребление. Тъй като до края на периода никой няма да знае неговото потребление, то той ще заплаща равни суми, но през 12-тия месец от периода той отново ще получи изравнителна сметка, нещо което противоречи на идеята за месечно отчитане.

Така, желанието на Топлофикация да попречи да се разбере кой по колко и защо плаща ще доведе до проблемите, които съществуват в момента. В резултат на това, едно от предимствата на месечното отчитане се обезсмисля.

И стигаме до основната скрита идея за преминаване на месечен дистанционен отчет. А той е развитието на нов бизнес, натоварващ сметките на потребителите.

Въвеждането на месечен дистанционен отчет има за цел създаването на бизнес за избрани фирми, за който потребителите ще трябва да плащат допълнително.

В момента потребителите на топлинна енергия в България са около 617 хил. Те плащат около 30 лв. годишно само за отчета на уредите. Ето една прилична сума от 18.5 млн. лв.

Броят на разпределителите е 1.276 млн., които са стрували до момента средно по 30 лв. за брой или за период от 10 години, това са 3.83 млн. лв. годишно.

Средно всеки потребител има 1 водомер за топла вода, който трябва да се подменя на всеки 10 години. Водомер за топла вода струва между 40-50 лв. Елементарни изчисления показват, че това са още 2.97 млн. лв. годишно. за този вече създаден бизнес.

В крайна сметка този бизнес до момента е за 25.3 млн. лв. годишно. Тук дори не включвам допълнителните услуги, като смяната на топломери, развалени водомери, развалени вентили на радиатори, услугите при смяна на който и да е компонент от тях, пломбиране на водомери, метрологична проверка и др., което заедно с труда със сигурност си е още един доста солиден процент върху тази сума.

Какво ще се случи след въвеждането на месечно дистанционно отчитане?

Всеки потребител ще трябва да се бръкне в джоба си за една сериозна сума. Като начало услугата, която извършва всеки топлинен счетоводител по изравняване, ще се превърне в разпределение. Нали не смятате, че ще я правят за същата цена? Моите прогнози са, че тази услуга ще се увеличи от сегашните 3 лв. поне на 10 лв. средномесечно.

Цената на водомерите, с възможност за дистанционно отчитане, сега е около 80-90 лв. и малко по-ниско при промоциите, които топлинните счетоводители дават, но тъй като услугите предлагани от ФДР са със силно монополен оттенък, то цената на водомерите със сигурност ще стане 90-100 лв.

Самите апартаментни разпределители също ще отбележат повишение, макар и по-малко, но фактът, че ще бъде активирана функцията за дистанционно отчитане допълнително ще ги оскъпи. Още повече за онези потребители на топлинна енергия, чиито разпределители нямат такава функция в момента.

Конкуренция между топлинните счетоводители няма да има, тъй като те са краен брой и сключвайки договор с определена сграда, те ще изискат от клиентите си да използват техни водомери и техни топлинни разпределители с възможност за дистанционен отчет. По този начин „бягството“ от един топлинен счетоводител към друг, както и в момента е почти невъзможно. Още повече, че подмяната на водомерите става поетапно.

След въвеждането на месечния дистанционен отчет, всяко домакинство ще трябва да се бръкне за нови 300-350 лв., за да спази въведените законови изисквания. Отделно ще трябва да плаща на месец за услугата около 10 лева, вместо сегашните средно три лева.

Така бизнесът на топлинните счетоводители ще скочи до 90 млн. лв. годишно.

Сумата е доста примамлива и предполагам, че през ума на топлофикациите ще премине идеята да узурпират този бизнес. Тъй като те продават топлоенергията. Повечето, ако не всички, имат свои фирми за дялово разпределение. Тъй като става въпрос за реално месечно отчитане с реални стойности, те ще спестят доста време и усилия, ако централизират тази дейност. При всички случаи ще трябват още законови промени и всичко ще стане въпрос на лобита.

От началото на тази седмица Топлофикация София даде старт на кампания за продажбата на водомери само с възможност за дистанционно отчитане. Скоро ще ги последват и останалите.

Разбира се, засега липсва каквато и да е разяснителна кампания, освен че ще има месечно отчитане. Много въпроси обаче все още нямат отговор. Въпроси като:

– По какъв начин ще става преносът на данни? Не всички варианти са безвредни и затова стои въпросът, доколко събирането на тези данни е безвреден за хората?

– Ще бъде ли премахнато годишното посещение за проверка на наличието или не на недекларирани водомери и топлинни разпределители? Ако проверките бъдат премахнати, това ще е предпоставка чисто психологически да бъде извършено нерегламентирано действие от страна на самите потребители.

– Ще бъде ли съкратен срокът за получаване на съобщенията за месечните дължими суми, тъй като в момента специално на Топлофикация София „не й пука“ дали е доставила тези съобщения, тъй като при неплащане от страна на потребителите не се налагат наказателни лихви, но това ще се промени след въвеждането на месечен отчет. В момента тя налага лошата практика да не доставя в срок (или изобщо да не доставя) съобщенията към фактурите за плащане, тъй като законово това не е регламентирано и тя не носи наказателна отговорност. Монополното й положение доведе до практиката тя да иска потребителите да се редят като овце пред гишетата и да плащат толкова колкото им поискат, без да знаят за какво точно плащат.

На тези, а и на много други въпроси липсват отговори или се цели да останат недискутирани.

От изложеното до тук, предимствата на цялостната идея за дистанционен отчет започва да ми се губи, но пък все по-натрапчиво ми изплуват думите на Джон Стайнбек: „Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари„. В случая – за много пари…

Материалът Месечният отчет на топломери и водомери – измама за милиони е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Проблемът

Все повече от редовно плащащите потребители, особено тези с висока консумация на вода, получават огромни сметки във фактурите си при тримесечното изравняване. Причината за това е нарасналото количество вода „общо потребление“, която трябва да платят. Представете си общото ви потребление от нормалните 12-15% изведнъж да скочи на 78-79%. При сегашните убийствени цени на водата това се усеща осезаемо.

Причините

Съществуват няколко типа действия на клиентите на Софийска вода при отчитането на водомерите на всеки три месеца. Част от клиентите правят всичко възможно да осигурят достъп на отчетниците на Софийска вода за така наречения „реален отчет“. Други потребители дават „самоотчет“ директно в Софийска вода. В някои случаи потребителите оставят бележки на вратите си със съответните стойности, което към настоящия момент се приема от Софийска вода като законен самоотчет. Съществуват и такива, които никога не отварят вратите си за самоотчет и техните сметки се правят по изчислителен път на база предходни стойности от реален отчет.

Проблемът е там, че освен първия начин всички останали типове отчетност водят до неточност в общата стойност на така нареченото „фактурирано количество“, намиращо се на втора страница от тримесечните ни сметки, което от своя страна води до появата на огромно „общо потребление“ вода.

Ако попитате Софийска вода – причината за неточност в истинността на фактурираното количество е изцяло по вина на потребителите, тъй като им дава възможност да мамят в стойностите, когато няма реален отчет.

Къде тогава е отговорността на водоснабдителното дружество?

Точно никъде. Единствената защита на онези потребители, осигуряващи реален отчет да не бъдат ощетени е разписаното в Наредбата за водоснабдяването задължение на Софийска вода, според което онези, които в рамките на една година не осигуряват достъп за реален отчет на апартаментните водомери, трябва да бъдат поставени „на база“ и на всеки три месеца това количество да бъде завишавано. И именно тук е недомислицата в законодателството. Това е така, защото дружеството не носи никаква наказателна отговорност, ако не постави на база гореспоменатите потребители. По тази причина то не изпълнява това свое задължение с години. Това дава възможност на част от потребителите да дават само самоотчет в продължение на години, на друга – да оставят бележки с показанията на вратите си, а на трета – да не правят нищо, тъй като в този случай просто ще получат бележка с потребление на базата на предходен период. Никой от тези случаи обаче не допринася за истинността на потреблението на вода в сградата. В резултат, с времето разликата между потребеното и фактурираното количество непрекъснато расте. Водоснабдителното дружество го интересува единствено да отчете своите общи водомери в сградата и съвсем не го интересува доколко истински е сборът от показанията на апартаментните водомери.

Най-ощетени в цялата ситуация се оказват потребителите с високо потребление, тъй като те трябва да заплатят по-голямо количество от повишаващото се общо потребление.

Как могат тогава да бъдат защитени тези потребители, които в повечето случаи са редовни платци?

Първият вариант е самите те да агитират своите съседи да осигуряват достъп за реален отчет. Този вариант е очевидно неработещ. Другият вариант е водоснабдителното дружество да изпълни задължението си и да постави неосигурилите достъп на база, като по този начин те ще бъдат принудени да осигурят достъп за реален отчет. Оказва се, че и този вариант не работи, поради нежелание на дружеството. Единствения вариант, който ми хрумва е да се прекъсне достъпа на отчетниците на водоснабдителното дружество до общите водомери. Ако нямат тези показания, от Софийска вода няма как да начислят и съответно разпределят каквото и да е общо потребление. Сигурен съм, че при масово прилагане на това решение – от дружеството ще спрат да неглижират проблема и да започнат да изпълняват законовите си задължения.

В условията на пандемия този проблем ще се задълбочава. Още повече, че Софийска вода отново ще забрани на отчетниците да посещават домовете за отчет. В комплект с постоянно повишаващата се цена най-силно ще го усеща горецитираната вече няколко пъти група от хора с високо потребление.

Постоянно повишаващата се безконтролно и вече убийствено висока цена на водата, в комбинация с бездействието от страна на Софийска вода по отношение на неотварящите за реален отчет създават предпоставки за появата на действия от страна на потребителите, които могат да се определят като измама.

Ето един хипотетичен пример*: Ще започна с фразата „Моля, не правете това у дома си“!

Аз съм потребител с потребление от 12 м3 вода на месец. Спирам допуска на отчетниците на Софийска вода до дома си и започвам да давам занижаващи се месечни отчети, достигайки 6 м3. Правя го една, две, три или дори четири години. Заплащайки заниженото потребление аз не правя нищо друго, освен да предизвикам повишаването на така нареченото „общо потребление“. За три месеца то ще е около 18 кубика. Количеството не би се усетило в повечето блокове и кооперации, още повече в онези, в които има течове. В края на третата година обаче аз ще съм спестил 216 м3 вода, необезспокояван от никого. При сегашната цена на водата това са си почти 600 лв. Предприемам действия по смяната на водомерите, като дори давам някой лев на водопроводчика, за да напише в протоколите, които той ще занесе в Софийска вода показания на водомерите, които ме удовлетворяват. И двамата сме удовлетворени. Софийска вода въвежда показанията на новите водомери на база на получените протоколи и аз продължавам със самоотчетите си, в които продължавам да давам занижени стойности, които се приемат от Софийска вода по закон. Тя не ме проверява, защото всъщност „не й пука“. Ощетените всъщност са съседите. Всеки може да прецени, че спестените 600 лв. стигат за цялата процедура. Дори остават. И това е следствие на високата цена и бездействието на Софийска вода.

*Описаният пример има само и единствено аналитичен характер и не е препоръка за извършването на горепосочените действия

Материалът Огромните сметки за вода или общо ли е „общото потребление“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Внасянето на тези промени бърка във всеки джоб на потребителите на битово горещо водоснабдяване по няколко начина. Първо трябва да си закупиш, в повечето случаи по 2 водомера с възможност за дистанционно отчитане. При сегашните цени това са по 90 лв., или 75 лв. според някои специални оферти. Ако дистанционното отчитане бъде направено като задължително за всички потребители на топлинна енергия, то се появява още една допълнителна услуга към сметките ни от топлофикация, която я има и в момента, но не е задължителна. Тя е просто още един разход от около 20-30 лв. годишно. Този разход зависи единствено от икономическата политика на съответната частна фирма за дялово разпределение (ФДР). С две думи цената на тази услуга винаги ще расте. В допълнение се появява и разход за метрологичната проверка на всеки 10 години, който също ще нарасне. Досегашната практика показва, че фирмите, извършващи метрологична проверка на водомерите поставят такива цени, че над 90% от потребителите закупуват нови водомери на всеки 10 г., вместо да ги дават за метрологична проверка. Не на последно място се появява и допълнителен разход от около 30-40 лв. за услугата по подмяна на батериите на тези водомери. По подобие на батериите на разпределителите на топлинна енергия, на тези на водомерите се дава гаранционен период от 2-3 години. Личното ми наблюдение е за 50% сменяемост.

Така тази промяна ще утежни сметките ни със 150-200 лева първоначална инвестиция, 20-30 лв. допълнително годишно плащане, ако услугата се активира и още 30-40 лв., ако се наложи смяна на батерия на водомер. 

Каква енергийна ефективност носи тази промяна?

Отговорът е абсолютно никаква. Цялата идея е създаването на допълнителен бизнес за частни фирми. Бизнесът е за милиони, ако човек се замисли за обхвата на потребителите, които ще засегне. Това е една допълнителна услуга, за която потребителите ще трябва да плащат. Макар да е заложена в ЗЕ и прокарана през ЗЕЕ, ефектът й е нулев. Промяната няма да доведе до намаление на количеството на продаваната ни топлоенергия. Няма как да се избегне досегашното посещение поне веднъж годишно на достъпа на отчетниците на фирмите за дялово разпределение, които да удостоверят физически наличието или липсата на радиатори с разпределители, както и водомери за топла вода с горепосочените вече приставки с възможност за дистанционно отчитане. Ако не го правят, злоупотребите от страна на потребителите ще станат масова практика. Не че и в момента няма подобни случаи.

Друг скандал с неясен за сега изход е предложението на КЕВР за промяна на цената на топлоенергията веднъж годишно или на всеки шест месеца, ако цената на газа даде отклонение с повече от 15%. Това е в леко противоречие с методиката за определяне на цената на природния газ, на която Газпром ще я продава на своите клиенти всеки месец, а именно от нея зависи цената на топлоенергията. В момента цената на суровината върви надолу и по прогнози тя ще продължи да пада още известно време. Ако се приеме проектът на решение, то потребителите ще се окажат донори на топлофикационите дружества. Това няма да е вечно и в момента, в който икономическата обстановка се нормализира и цената на газа тръгне нагоре, ефектът ще е обратен.

В момента единствено КЕВР и Топлофикациите са „ЗА“ тази промяна на цената на топлинната енергия – веднъж годишно. Още повече, че това ще им спести ежемесечни отговорности. Всъщност никой потребител на топлинна енергия не се замисля сериозно как точно си представя своите сметки, ако цената на топлоенергията се променя едва ли не всеки месец.

Какво точно се очаква да види той в своите фактури като сума за плащане?

Реално погледнато, въпросът не е сложен, тъй като реалните продадени количества топлоенергия са регистрирани във втора страница на фактурите ни и по този начин са известни, докато на първа страница са отразени цените. Проблемът идва от потребителите и е чисто психологически. Ако те преодолеят чувството на безнадежност и не плащат колкото им искат, а колкото те преценят – проблемът се решава от само себе си. В изравнителните фактури те ще имат определени количества по определена цена за всеки един ценови период и сумарно ще се види дали трябва да доплащат или да им възстановяват суми. Наличието на повече от един ценови период през отчетния период съществува и сега, като те достигат до три и едва ли за в бъдеще биха надвишили пет броя. Единственият проблем ще касае потребителите, които са с потребление от 2-3 кубика за отчетния период. Проблемът за ФДР ще бъде към кой ценови период да ги поставят.

Най-големият печеливш в този казус отново са топлофикационите дружества. Това е така, защото нищо от него не засяга количествата топлоенергия, която ще продават на потребителите. А това е основният ни проблем с топлофикациите. Реално погледнато те разсъждават по следния начин:

Прибираме едни пари и ги разпределяме ето как:

• За увеличение на заплатите. Има едно „чудо“, наречено Колективен трудов договор. Той е със силата на закон и не може да се пренебрегва. Доволните служители по-лесно ни защитават и мълчат. 2000 лв. средна заплата хич не е малко. Пък и Държавата е доволна заради данъците.
• За ремонтните ни фирми. Без ремонти и рехабилитации не може. Мрежите са стари и нужда от ремонти винаги има. Пък и тези наши фирми трябва да са доволни.
• За плащания на задълженията към Булгаргаз. Колкото пари има. Ако КЕВР отпусне достатъчно повишение на цената, ще платим повече, ако не – ще регистрираме по-голяма загуба в отчетите. Какво толкова. Без парно не може и няма как да ни закрият.
• За режийни – ток, вода, наеми и поддръжка на сградите, интернет, охрана, резервни части, транспорт, социални придобивки за служителите, за колекторски фирми, съдебни разноски, лицензии към КЕВР, неизбежните заеми и безброй още „храненици на клона“, които ежегодно повишават цените си.
• За инвестиции…. ако въобще останат средства.

Ако КЕВР позволи повишение на цената – добре дошло. Така ще се намалят загубите. Ако не дадат или понижат цената – просто загубата в отчета ще е по-висока. И това си остават просто числа.

Всички се интересуват от това, как е приключил изминалия отчетен период.

От събраните до момента данни се оказва, че продаденото от топлофикациите количество топлоенергия е на нивото от миналата година с отклонение +/- 1.5-2.5%. В повечето случаи количеството е малко по-малко. Като сума това по-малко продадено количество е компенсирано от по-високата цена спрямо отчетния период 2018-2019 г., въпреки драстичното намаление за април 2020г. Това ще доведе до стойности на сметките ни на нивото от миналата година с отклонения в рамките на статистическата грешка на БДС +/- 1.5% средно.

Реалните стойности на крайните сметки в действителност ще са по-ниски.

Това ще стане известно, след като КЕВР определи по колко ще ни връщат със задна дата за месеците от август 2019 г до края на март 2020 г. Засега обаче те са дълбока тайна и информацията за съответните намаления ще ни бъде давана на порции. На всеки две седмици ще бъдат обявявани намаленията за два месеца. Общото намаление ще бъде отразено в изравнителните ни сметки. Дали намаленията ще се пресмятат по прогнозните ни сметки или по реално изразходваните количества – само „един господ“ и КЕВР знаят.

Ако от КЕВР не направят междувременно разяснителна кампания за това как точно са изчислили тези намаления, предстоящите нови скандали са неизбежни.

Материалът С колко ще бръкнат в джобовете ни предстоящите промени в Закона за енергетиката е публикуван за пръв път на Икономически живот.