Това се казва в съобщение на прокуратурата, като се уточнява, че ВАП се е самосезирала по публикации в медиите за недобро състояние на ВиК мрежата в страната, за изграждане на водопроводи с тръби, които не са пригодени за водоснабдяване, в резултат на което се създават предпоставки и за аварии, и за разпиляване на води.

Предмет на започналата през февруари тази годзина проверка е съдържание на програмите за постигане на годишните целеви нива на показателите за качество на предоставяните ВиК услуги, включително и за намаляване на загубите на вода в одобрените бизнеспланове; фактическо изпълнение на дейностите от ремонтните и производствените програми от бизнесплановете, задължителни за ВиК оператора; използване (при изпълнение на последните дейности) на материали, които съответстват по качество, предназначение и т.н. и са придобити от ВиК оператора за влагането им в отчетените работи.

Проверката върху изпълнението на одобрените бизнес планове е установила, при нито един от ВиК операторите няма пълно изпълнение на всички показатели за качество през 2019 г., според одобрените нива в бизнес плана. От общо 29 дружества с одобрен бизнес план 5 са отчели над 50% неизпълнение, 11 са отчели между 40 – 50% неизпълнение, при останалите 13 дружества неизпълнените нива на показатели за качество варират между 7 и 11.

В акта на ВАП са посочени и норми на Наредбата за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги, с които се възлага на КЕВР да извърши оценка на качеството на предоставените ВиК услуги в зависимост от достигнатите индивидуални годишни целеви нива на показателите за качество на тези услуги.

Тази оценка е скрепена от нормативните разпоредби с възможност за прилагане на финансови корекции, които представляват изменение на одобрените цени на ВиК услугите, посредством изменение на коефициенти за необходимите приходи на оператора по реда на Наредба за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационни услуги при текущ регулаторен период 2017-2021 г.

Материалът Прокуратурата нареди на КЕВР да намали цената на водата, заради лошите ВиК услуги е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На първо място е това, че законопроектът предвижда ВиК оператори да бъдат само „публични предприятия“, като изключва възможностите за участие на частния сектор в предоставяне на ВиК услугите, както и за възлагане на оперирането на ВиК услугите постредством концесия или друг механизъм за публично частно партньорство на частни дружества.

Дори в случай на законодателно решение да не се възлагат концесии за ВиК услуги и да се предостави статут на ВиК оператор единствено на публични предприятия, не следва цялостно да се затваря пазара за частния сектор. Това би имало дългосрочен негативен ефект върху повишаване на ключовите показатели за качество и подобряване на нивото и ефективността на предоставяните на гражданите услуги поради препятстване на достъпа до специфична експертиза, ресурси и способности, които може да предостави частният сектор, допринасяйки до глобалното подобряване на водния сектор, коментират от АИКБ.

Работодателите изтъкват, че форми за сътрудничество между публичните предприятия ВиК оператори и дружества от частния сектор с високо ниво на опит и експертиза в сектора биха могли да са например прилаганите широко в Европа и по света договори за техническо обслужване и поддръжка или изпълнителски договори за постигане на ефективност, при които частният оператор обследва, прави препоръки и осъществява мерки за повишаване на ефективността и качеството при реализиране на икономии и спестяване на разходи.

В тази връзка от АИКБ предлагат да се премахне ограничението ВиК оператори да са само публични предприятия и изрично се предвиди възможността за ПЧП чрез сключване на договори с частни дружества за опериране и поддръжка с постигане на конкретни резултати на повишаване на ефективността.

Следващ недостатък на законопроекта е, че той не предвижда състезателна процедура за възлагане на изключителните права по предоставяне на ВиК услугите на дадена обособена територия на публичното предприятие ВиК оператор.

В становището се посочва, че на публичните предприятия се предоставят специални и изключителни права да осъществяват ВиК услугите без провеждане на търг или конкурс, нито при условията на възлагане на Услуга от общ икономически интерес (УОИИ) съгласно правилата на конкуренцията и държавните помощи на Европейския съюз.

Бизнесът вижда проблем и при определяна органа, който създава наредбата за дългосрочните нива на показателите за качество на ВиК услугите.

Според проекта това е делегирано на министъра на регионалното развитие и благоустройството, което влиза в конфликт с факта, че принципал (упражняващ правата на държавата като едноличен или мажоритарен собственик) на по-голямата част от ВиК операторите е министърът на регионалното развитие и благоустройството. От АИКБ считат, че по-удачно решение е регулаторът на ВиК услугите като независим орган да определя ключовите показатели за качество, за да се избегне потенциален конфликт на интереси.

Материалът Законопроект „затваря“ ВиК услугите за частния сектор е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това каза изпълнителният директор на държавното дружество Илиян Илиев, който посети днес града, за да се запознае на място със ситуацията.

„Положението е критично. Не може да стоим безучастно, защото градът е пред водна криза и сме длъжни на помогнем на хората“, обясни Илиян Илиев.

Ремонтираният водопровод е пуснат през 2012 година, в него са инвестирани 5 милиона лева. За осем години обаче са станали 70 аварии.

Работата по новия водопровод може да започне максимално бързо.

„Българският ВиК холдинг“ бе създаден с решение на правителството през януари 2020 г. Една от основните задачи на държавното дружество са инвестициите във ВиК инфраструктура.

 с цел подобряване на услугата за населението.

Материалът „Българският ВиК холдинг“ ще инвестира в изграждането на нов водопровод в Свищов е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Основната причина, която се изтъква при повишаване на цената на водата е необходимостта от инвестиции, основно за подмяна на водопроводната мрежа в България, което от своя страна да намали загубите. Друг е въпросът, че увеличенията за последните десет години са необосновано високи и излизат извън всякакви разумни граници.

В исторически план, идеята за подмяна на водопроводната мрежа на страната ни датира още от милениума, малко след който най-голямото В и К дружество – столичното, бе отдадено на концесия. Доставката на питейна вода бе превърната от стока в услуга и на базата на хиляди обещания за „светло бъдеще“ и постигане на „високи резултати“, тя отиде в частни ръце. За 12-13 години обаче не видяхме нищо повече, освен едно събиране на огромни суми за несвършена работа и нелепи оправдания защо положението е непроменено, но пък за сметка на това видяхме 12 увеличения, от 0.40 лв. до 1.76 лв. При едно от натрупалите се през годините недоволства първият концесионер Юнайтед Ютилитис реши да се оттегли от България, продавайки бизнеса с положени основи на френската Веолия. Концесионерът не излезе с празни ръце, като си замина от страната ни с чиста печалба от над 170 млн. лв., само по видимата част от отчетите. Новият собственик Веолия придоби добре изградената схема на бизнеса, основан на кредити, плащането на които естествено става и до момента през увеличението на цената на водата. Натрупваните от увеличенията суми са гарантирани, поради монополната същност на услугата.

Ситуацията със загубите на вода и до момента си остава почти непроменена. Загубите все още са над 50%, въпреки показваните на база математически акробатики числа във финансовите отчети. Редно е да се отчетат все пак макар и малкото положителни неща, направени от дружеството. Факт е, че към столицата се подава все по-малко вода, въпреки разрастването й. Това означава, че е подобрена регулацията на притока и е оптимизирана системата за водоподване. По-малко вода – по-малко загуби. Добра е и идеята за мониторинг на потока между отделните улични водомери, която за в бъдеще ще бъде безценна, ако все пак от дружеството се решат да направят инвестиции основно в подмяната на водопроводната мрежа. Но да се върнем на въпроса за намаляване на цената на водата…

Защо трябва да я намалим?
Няколко са основанията Първото от тях е, че в момента сме в криза. Пандемична, принудителна и непоискана. И всяко увеличение на битовите сметки без причина, а и с такава, освен че утежнява финансовото състояние на обикновените граждани, предизвиква и напрежение, породено от поредното увеличение на цената на нещо от ежедневието от страна на дружество с монополен характер, каквото е Веолия. Естествено това се отнася и за дружествата в останалите градове на страната. Всеки би си задал въпроса къде е споделената отговорност, относно понасянето на тази тежест по време на криза?

Второто и не по-малко важно основание е, че събраните суми от увеличението в сектора няма да бъдат изхарчени по предназначение. Едва ли някой вярва, че по време криза, когато дейността на фирмите е осакатена, ще бъдат изграждани нови водопроводи, ще бъдат разкопавани улици за подмяната на изгнилите и течащи тръби, или каквото и да е друго за намаляване на загубите на вода. Работите, свързани с това са прекалено разностранни и се извършват от много и различни по предмета си на дейност фирми, повечето от които с ограничени към момента възможности. Разходването на събраните от увеличението финансови средства биха отишли най-вече за вдигане на заплати и суми по договори с фирми за поддръжка, ремонт и извършването на услуги, които са просто част от хранителната верига на събираните финансови средства. Следствие на тези факти, лесно може да се предвиди, че в отчета за 2020г., ще бъде написано, че „следствие пандемията COVID-19 и последвалата я криза, инвестициите в сектора са били замразени или изпълнени в силно ограничени размери“. И така елементарно, но правдоподобно ще бъде оправдана липсата на инвестиции.

Третото и най-важно основание според мен е, че е време да се спре с това безконтролно увеличение на цената на водата, която цена отдавна вече е придобила също пандемични размери. Време е да бъде спряно ограбването на хората за услуга, чийто цени се определят „на тъмно“, на закрито заседание на КЕВР, по зададени порочни критерии. Защото цената на водата в момента е далеч над заложената в инвестиционните планове. И за да опресня късата памет на всички, ще дам конкретен пример с цената на Софийска вода. Според първоначалния инвестиционен план за настоящата 2020г. тя бе определена да бъде 2.57 лв. за кубик вода. В момента, влязлата в сила от 1 януари цена за столичани е 2.77 лв.

Някога казвахме „да изпълним петилетката за три години“. Явно планът е изпълнен, дори преизпълнен. При това буквално, защото според същия този инвестиционен план на Софийска вода за 2021 г. бе определена цена от 2.69 лв. за 1 кубик от безценната течност, а фактът е, че тя вече е надхвърлена…

Материалът Да се намали ли цената на водата? А защо не? е публикуван за пръв път на Икономически живот.