Потвърждавайки постоянната тенденция от последното десетилетие, 2020 г. бе и шеста поредна година, която е най-горещата в историята. Притеснителното е, че това се случва през годината на „Ла Нина”, когато климатичните условия обикновено са по-хладни.

„Намираме се в ера на продължителни рекордни години. Това вече не са актуални новини, а човешка криза“, казва д-р Маршал Шепърд, професор по атмосферни науки и география в Джорджия.

Анализът на глобалните температури се извършва редовно от научни институции, като НАСА и Бъркли. Поради малките несъответствия между тях е възможно 2020 г. да не е била по-гореща от 2016 г., но това потвърждава общата тенденция.

Наред с това, въпреки карантината поради COVID-19, която значително намали емисиите на парникови газове, концентрациите на CO2 в атмосферата продължават да нарастват, като се увеличават със скорост от приблизително 2,3 ppm / година през 2020 г.

„Докато концентрациите на въглероден диоксид са се повишили малко по-малко през 2020 г., отколкото през 2019 г., това не е причина за задоволство. Докато нетните глобални емисии се сведат до нула, CO2 ще продължи да се натрупва в атмосферата и да води до по-нататъшни климатични промени “, изтъква Винсент-Анри Пич, директор на Службата за наблюдение на атмосферата на Коперник.

Тенденцията подчертава неотложността на бързото намаляване на емисиите на парникови газове, които допринасят основно за предизвиканото от човека глобално затопляне.

Текущите планове, представени съгласно Парижкото споразумение, не са достатъчни, за да спрат затоплянето на планетата, но новите договорки със страни като Китай, Япония и Европейския съюз звучат по-обнадеждаващо.

Екстремните метеорологични условия подчертават спешността на действията по посока овладяване на климата. Миналата година Европа изпита най-топлата си зима досега, надхвърляйки предишния рекорд през 2016 г. с почти 1,4 °C.

През 2020 г. се наблюдава и най-високата температура, регистрирана на север от Арктическия кръг в Сибир, от безумните 38 ° C.

Сибирската гореща вълна през 2020 г. би била „почти невъзможна, ако нямаше глобално затопляне“, съобщава международно научно звено за анализ на влиянието на изменението на климата върху екстремните метеорологични явления.

Миналата година станахме свидетели и на най-горещата температура, която някога е била регистрирана на планетата, установена в Долината на смъртта в Калифорния – 54,4 ° C.

Екстремните метеорологични събития струват на света около 150 милиарда долара, според Christian Aid.

Материалът Затоплянето вече не е актуална новина, а човешка криза, алармират учени е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В свой материал Euractiv.bg посочва, че българският премиер Бойко Борисов е поискал от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен “план” за подпомагане на поетапното премахване на въглищата в страната. По думите му, собственият капацитет на България е недостатъчен за постигане на целите на блока за климата до 2030 г.

Обща цел на Европейския съюз, предложена от ЕК, е за намаляване на емисиите от поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г., а  наскоро Европейският парламент призова за намаляване с 60%.

Група от единадесет западни страни от общността, включително Франция и Холандия, излязоха със съвместно изявление преди срещата на върха в подкрепа на целта от 55%, пише още изданието.

Според премиера Борисов обаче “лимитът“ на собствения капацитет на България е 40%, като страната се нуждае от подкрепата на Комисията, за да постигне общата цел на общността. Не уточнява под каква форма може да бъде тази помощ, отбелязва Euractiv.bg.

Припомня се, че въглищните централи в България представляват 45,9% от общото производство на електроенергия през 2017 г., а страната смята, че собствените й запаси от въглища могат да подхранват производството на електроенергия за следващите 60 години.

„Ние силно подкрепяме борбата срещу изменението на климата, опазването на околната среда, нисковъглеродните емисии, но в същото време искаме Европейската комисия да изготви план за страните от Централна и Източна Европа, където по-голямата част от енергията се добива от въглища. Такъв е случаят в България – почти 60% от нашата енергия се произвежда от въглища“, заявява Борисов, цитиран от изданието.

Посочва се и доклад за състоянието на енергийния съюз през 2020 г., в който Европейската комисия призовава България да се ангажира с ясен срок за поетапно премахване на въглищата.

„България все още не планира постепенно премахване на въглищата“, отбелязва Комисията, като посочва, че националният енергиен и климатичен план на България “не е допълнен с подробности или количествен анализ“ за прехода към въглеродно неутрална икономика, посочва още докладът, цитиран от изданието.

Според ЕК – „липсата на информация за това как и кога ще се извърши поетапното премахване на въглищата, за да се постигнат предложените намаления, затруднява оценката дали представеното въздействие се дължи на декарбонизация или на съществуващи структурни проблеми“.

От своя страна председателят на комисията Урсула фон дер Лайен приканва България да обмисли “мерки в подкрепа на стратегията за поетапно премахване на въглищата с ясен ангажимент за сроковете и осигуряване на справедлив преход в районите, зависими от въглища, придружени от ясна стратегия за насърчаване на възобновяемата енергия“, става ясно още от статията на Euractiv.bg.

Материалът Искаме от ЕК помощ за намаляване на емисиите, те от нас – срокове и анализ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Антониу Гутериш призовава всички членове на Г-20 да се присъединят към глобалната коалиция за постигане на нулеви емисии на парникови газове

Антикризисните мерки на страните от Г-20 трябва да осигурят намаляване на емисиите на парникови газове, в противен случай следващите поколения ще получат унищожена планета.

Това обяви в неделя генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, говорейки на закрито заседание на срещата на върха на Г-20 чрез видеовръзка.

Ние имаме моралното задължение да гарантираме, че трилионите долари за възстановяване от пандемията на коронавируса – парите, които вземаме назаем от бъдещите поколения – няма да се превърнат в планина от дългове за тях на унищожена планета, казва генералният секретар, цитиран от ТАСС.

По негово мнение възстановяването трябва да помогне за „помирението на човечеството и природата“. Той призова всички членове на Г-20 да се присъединят към глобалната коалиция за нулеви емисии на парникови газове и да предприемат действия сега, за да определят ясна посока.

Необходимо е да се определи цена за въглеродните емисии, да се спре субсидирането на изкопаеми енергийни източници, както и изграждането на нови електроцентрали, работещи на въглища, категоричен е ръководителят на ООН.

Материалът Възстановяването да помири човека и природата, настоява Антониу Гутериш е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това гласи приета от правителството актуализирана позиция, която е изпратена до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите „Европейска зелена сделка“.

България иска да бъде гарантирано балансирано и справедливо разпределение на ползите и тежестите, съпътстващи прехода, между отделните държави членки.

Заявява се също така, че постигането на тези 55 % ще бъде предизвикателство за България, поради което ще бъде необходимо адекватно финансиране, особено в рамките на бюджета на ЕС, при отчитане на националните нужди и специфики.

Позицията ни заявава още, че евентуалното увеличение на енергийните цели на ниво ЕС следва да се реализира на база използване на най-разходооправдания потенциал и адекватни стимули, а не чрез налагане на нови по-високи обвързващи национални приноси от държавите членки. Подчертава се, че финансовите инструменти на ЕС следва да съдействат за постигане на заложените амбициозни цели.

На днешното си заседание Министерският съвет е одобрил и сключеното между Министерството на енергетиката и Световната банка споразумение, по силата на което СБ ще окаже консултантска помощ на България при подготовка на териториалните планове за преход във връзка със Зелената сделка в осем региона на страната – Стара Загора, Перник, Кюстендил, Хасково, Сливен, Ямбол, Варна, Бургас, Ловеч, Габрово и Търговище.

Правителството предлага на Народното събрание да ратифицира споразумението със закон.

То е на стойност 2.5 млн. лв. и беше подписано на 30 септември 2020 г. в София. Средствата ще бъдат осигурени от Оперативна програма „Добро управление“ 2014 – 2020 г.

Документът предвижда Световната банка да осигури подкрепа на Министерството на енергетиката за изготвянето на териториални планове за справедлив преход в осемте области във връзка с изпълнение на изискванията на Механизма за справедлив преход. Териториалните планове за преход следва да очертаят процеса в съответствие с Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата и да определят най-засегнатите територии, които се нуждаят от подкрепа. Планът за всеки регион следва да представя социалните, икономическите и екологичните предизвикателства и да идентифицира нуждите от икономическа диверсификация, преквалификация и възстановяване на околната среда при отчитане на спецификите. Подготовката на териториалните планове е ключово условие за получаване на подкрепа от Фонда за справедлив преход във връзка с европейската Зелена сделка.

Материалът България готова да намали с 55 % емисиите до 2030-та, но срещу финансови компенсации е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Намаляването е доста по-съществено от досегашната цел – 40 %.

Предложението е прието с минимално мнозинство – 352 гласа „за“ срещу 326 гласа „против“, като подкрепата идва от зелените, социалистите и демократите.

Politico коментира, че това решение е победа за зелените и дава ход на идеята ЕС да се превърне във въглеродно неутрална зона до 2050 година.

Намаляването на емисиите е спорна тема сред държавите в ЕС. Промените в климатичното законодателство на общността тепърва ще бъдат дискутирани на съвета на министрите на околната среда, насрочен за 23 октомври, припомня „Инвестор“.

Материалът Драстично намаляване нивата на парникови газове до 2030-та прие ЕП е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Завиден успех отчете наскоро държавната ТЕЦ „Марица изток 2“. През първото полугодие на 2020 г. тя загуби „само“ 129 милиона лева, при положение че за същия период година по-рано загубата ѝ беше 170 млн. лв. Само че обяснението за това подобрение не е особено приятно: намалената загуба се дължи на 50% по-ниско производство на електроенергия. Тоест, колкото по-малко работи ТЕЦ, толкова по-малко пари ще загуби Българският енергиен холдинг, т.е. българският данъкоплатец.

Армия от политици и енергийни експерти се кълне, че тази ТЕЦ е ключова за сигурността на българската електроенергийна система. Затова – казват те – обществото не трябва да се притеснява от онези 1 млрд. загуби, натрупани в държавното предприятие след 2014 г., а и занапред да субсидира въглищната централа.

Та нали лигнитните въглища са родни, а предприятието държавно?! „Всичко българско и родно любя, тача и милея…“ Зад този лозунг се крият и хронични огромни загуби, и безстопанственост на държавна хранилка, и едно мръсно производство, отмиращо в ЕС, което пряко допринася за по-кратката продължителност на живота на българите.

В интерес на истината, не само „Марица изток 2“ ни излиза пушено-солено. Скорошен доклад на Центъра за изследване на демокрацията изчисли държавните субсидии за трите ТЕЦ в Маришкия басейн („Марица изток 2“ и двете централи, контролирани от американските компании AES и ContourGlobal) на общо 450 млн. евро. За държавната ТЕЦ отива малко по-малко от половината от тази сума.

Основната част от субсидиите е под формата на квоти за въглеродни емисии: според договорите от 2001 г. (все още секретни) за приватизацията на „Марица изток 1“ и „Марица изток 3“, държавата отговаря за всяка промяна в регулаторната среда, която влияе на целевата им печалба. Затова България плаща въглеродните квоти на двете американски централи, отделно от плащанията за капацитет. Като добавим и СО2 квотите на затъналата държавна ТЕЦ, публичните разходи за емисии гонят 1 млрд. лв.

Как се стигна до тази кръгла сума? Само от началото на 2020 г. квотите за емисии в ЕС поскъпнаха с над 15%, а спрямо нивата към средата на 2017 г. цената е скочила с цели 480%. Най-вероятно е квотите да продължат да поскъпват, тъй като от следващата година общото им количество ще бъде намалявано с 2.2% годишно. Съответно, ще нараства и размерът на субсидиите, които България плаща на въглищния сектор.

Милиард лева годишно не са малко пари и може би държавата все пак следва да предприеме нещо. Намерения действително има, но няма да се бърза – разбираме от проекта на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Този документ, изтекъл в публичното пространство в средата на септември, показва, че поне до 2025 г. не се предвижда промяна в производството на електричество от ТЕЦ на лигнитни въглища. Явно държавата си е приготвила поне 5 млрд. лв., за да субсидира въглищните ТЕЦ през следващата петилетка.

Към 2030 г. производството от лигнитните централи се предвижда да спадне с 22% до общо 16.3 хил. GWh. Това съответства на извеждане от експлоатация на едната от двете по-малки „американски“ ТЕЦ – но може и да дойде от свиване на работата на „Марица изток 2“. Към 2035 г. производството на електроенергия от лигнит се предвижда да намалее до 8.4 хил. GWh: с 60% под настоящите нива. Към 2040 г., според стратегическия документ, лигнитните мощности ще бъдат почти закрити.

Когато става дума за бъдещето, да не говорим за хоризонта отвъд следващите 1-2 правителства, в родната практика се е утвърдила поговорката „Я камилата, я камиларят“. Както знаем, България е страната на нереализираните стратегии, но случаят с енергийната стратегия е по-специален, тъй като на базата на този невзрачен документ ще се правят огромни трансфери на публични средства и ще се провеждат дългосрочни политики, които ще засегнат почти всяко домакинство и бизнес.

Документи от подобен тип трябва да се четат между редовете: държавните чиновници, които ги разписват и знаят какво всъщност се подготвя, старателно бягат от всякаква конкретика, засипвайки читателя с банални фрази и кухи лозунги – но все пак оставят някакви следи за реалните намерения на властта.

Такива намираме на стр. 16 от проекта за енергийна стратегия. След изречение с дължина от 67 думи, което общо взето казва, че заради скъпите СО2 квоти няма да останат мощности, които да покрият пиковете в търсенето на електроенергия, се загатва, че до 1 юли 2021 г. ще бъде въведен „общопазарен механизъм за капацитет“.

Червената лампа светва още с датата: чиновниците уж готвят енергийна стратегия с хоризонт до 2050 г., а на практика подмитат пътеката за нови механизми за преразпределяне на държавни пари още през следващите месеци – и към частните, и към губещата държавна централа.

Може би е полезно да напомним, че доклад на Световната банка от 2016 г. за състоянието на българската енергетика акцентира върху прекомерния дял на договорите за капацитет в енергийната система. Или за факта, че плащанията за капацитет, сключвани с неопитни или корумпирани правителства на възникващите пазари, позволяват на хедж-фонда „Резервоар Кепитъл Груп“, който е краен собственик на нашата „КонтурГлобал Марица изток 3“, да разпределя тлъсти дивиденти.

Може да очакваме, че с този „общопазарен механизъм за капацитет“, правителството ще осигури на могъщото въглищно лоби допълнителен паричен поток – освен вече разискваните компенсации за стотици милиони заради общата европейска климатична политика. Така неизбежното за страните в ЕС закриване на въглищния сектор ще бъде „подсладено“ за големите играчи – докато, забавяйки по електорални причини програмите за справедлив енергиен преход във въгледобивните райони, властта играе хазарт с поминъка на над десет хиляди семейства.

Този нов механизъм за капацитет идва тъкмо навреме: подписаните в последните дни на правителството на Иван Костов договори с новите собственици на ТЕЦ „Марица изток 1“ и ТЕЦ „Марица изток 3“ изтичат съответно през 2026 г. и през февруари 2024 г. Вероятно още от следващата година се планират ударни трансфери за ускорена компенсация на инвеститорите.

Дори да оставим настрана скандалните нови планове на властта в енергетиката, запазването на статуквото, при което България харчи 1 млрд. лв. годишно, за да субсидира едно отживяло времето си производство, е неприемливо.

Толкова ли сме богати, че да затваряме очи за ежегодни подаръци в размер на един милиард лева за мръсен въздух? Тази сума например е достатъчна за незабавно увеличаване на всички пенсии с 40 лева, всеки месец. В 1 милиард лева се побират всички публични плащания за хора с увреждания и за семейства и деца.

С милиард лева годишно, в крайна сметка, може да се предприеме мащабна инвестиционна програма за възобновяема енергия, която в рамките на примерно пет години коренно ще промени облика на българската енергетика.

Да, но тези милиарди от обществения джоб имат друго предназначение: 1) да осигуряват приходи и печалби на важни запазени интереси и 2) да отлагат неизбежния, поне доколкото България остава член на ЕС, преход към безвъглеродна икономика.

Ерата след въглищата и петрола не просто чука на вратата, тя вече пристигна. На този фон, в условията на поскъпващи СО2 квоти и все по-евтина енергия от възобновяеми източници, българското правителство планира да поддържа жив въглищния сектор в следващите 15-20 години. Сигурно има и план откъде ще вземе нужните за целта средства? Да, досетихте се – все пак говорим за публични пари.

Материалът Пригответе си 20 млрд. лв. субсидии за ТЕЦ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Google се стреми да постигне до 2030 година захранване на своите центрове за данни и офиси 24/7, използвайки само безвъглеродна електроенергия, съобщи главният изпълнителен директор, надграждайки предишната си цел да съпостави потреблението на енергия със 100% възобновяема енергия.

Това, според Сундар Пичай, ще принуди Google да премине отвъд нормите на технологичната индустрия за компенсиране на въглеродните емисии що се отнася до използването на електроенергия и да изисква технологични и политически пробиви за постигането на целта.

„Проблемът е толкова огромен, че много от нас трябва да ръководят и да измислят решения“, коментира Пичай пред агенция Ройтерс. „Ние сме един малък играч в това, но можем да дадем пример.“

„Горските пожари, унищожаващи рекордна площ в западната част на Съединените щати през този месец, повишиха обществената информираност за изменението на климата“, казва Пичай, „а Google иска да привлече допълнително внимание чрез новата си цел, както и характеристиките на своите продукти.“

Вятърът, слънчевата енергия и други възобновяеми източници представляват 61% от глобалното почасово потребление на електроенергия на Google през миналата година. Делът варира според съоръженията, като източниците на безвъглерод отговарят на 96% от почасовите нужди от енергия в обхванатия от вятъра център за данни в Оклахома на Google, в сравнение с 3% при работата си в Сингапур, все още главно зависима от газ.

Но от Google, който консумира повече енергия годишно в световен мащаб, отколкото жителите и фирмите в Делауеър, споделиха, че може да преодолеят проблемите с възобновяемата енергия чрез употребата на батерии за съхранение на слънчева енергия за през нощта, развиващи се източници като геотермални резервоари и по-добро управление на енергийните нужди.

„За да планираме денонощна безвъглеродна дейност в нашите центрове за данни и кампуси по целия свят, ние се изправяме пред огромно логистично предизвикателство, поради което през последната година, усилено работихме, моделирайки това, как да стигнем до там“, информира Пичай. „И се чувстваме уверени, че можем да осъществим тази цел до 2030 г.“

Той отказа да сподели вероятните разходи за осъществяване на програмата.

Понастоящем Google позволява на системата си за изкуствен интелект (AI) – вместо на персонала – да контролира директно своята система за охлаждане на центъра за данни като начин за намаляване на емисиите и консумацията на енергия, пише edie.net.

Големите съперници на Google, включително Microsoft Corp и Amazon.com Inc, са се насочили към премахване на повече въглерод от атмосферата, но никой от тях не си е поставил публично цел да спре да употребява енергия, произведена от въглеродни източници.

Дженифър Лейк, главен директор в изследователската група World Resources Institute, получила финансиране от Google, казва, че компанията е вдъхновила други в САЩ и Европа, но усилията им сега трябва да стимулират действия във важните замърсяващи атмосферата региони като Китай, Индия, Индонезия и Виетнам. „Ако не успеем да преминем от въглерод, ще трябва да претърпим огнените бури и сушата“, изтъква тя.

Google е неутрален спрямо въглерода от 2007 г., което означава, че е засаждал дървета и е финансирал големи количества вятърна енергия на места, където тя е достатъчна да компенсира използването на въглища и природен газ. Освен това става ясно, че приблизително 1 милион метрични тона емисии между 2006 г. и старта му през 1998 г. вече са компенсирани.

Новите цели на компанията включват изграждане на 5 гигавата възобновяема енергия в близост до някои доставчици, финансиране на засаждане на дървета за компенсиране на други нужди и споделяне на данни или създаване на партньорства с 500 правителства по целия свят, в опит да намали 1 гигатон въглеродни емисии годишно до 2030 г.

От Google заявяват, че компанията ще продължи да компенсира емисиите на въглерод, които не са свързани с използването на електричество, например от пътувания на служители.

Материалът Google с мащабна безвъглеродна корпоративна програма е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ако се чудите как да превърнете трудна ситуация в нещо, граничещо с бедствие, управляващите имат изпитан метод – 1) запознавате се с проблема, 2) оценявате, че решението му е трудно и неприятно, 3) предприемате мерки, които водят до моментно облекчение и дългосрочно влошаване, 4) повторете точка 3, докато проблемът се превърне в безизходна ситуация.

Поведението силно наподобява това на хронично болен пациент, който предприема промени в начина на живот, приема лекарства, медицинска помощ и всякакви други действия само, когато изпитва болка, а през останалото време се държи все едно няма проблем. Същото се случва с политиката в енергийния сектор в страната и конкретно – бъдещето на Маришкия басейн, а последното доказателство в тази посока е решението за отпускане на заем от „Български енергиен холдинг“ за „Мини Марица-изток“ за финансиране на инвестиционната програма на компанията и увеличаване на заплатите. Разликата с хронично болния пациент е, че той сам ще си страда от грешните решения, докато бъркотията, която настоящото правителство забърква, ще се изсипе на главата на друго правителство след пет или десет години.

Отношението на Европейския съюз към енергетиката и екологията е ясно още от преди присъединяването на България и по нищо не личи да се променя. Напротив – през годините се наблюдава повишаване на екологичните стандарти и увеличаването на разходите за въглеродни емисии. Последното става основно по два начина – чрез намаляване на безплатните квоти въглеродни емисии, които централите могат да получат, и чрез увеличаване на цените на тези квоти. Именно такъв е случаят с „ТЕЦ Марица Изток 2“, която изглежда като да работи нормално, докато преобладаващото количество от необходимите ѝ квоти е безплатно и/или цената им е ниска. С навлизането в четвъртата фаза на схемата на ЕС за търговия с емисии за периода 2021-2028 г. и с новата цел за намаляване на емисиите до 2030 г. с 40% в сравнение с 1990 г. може да се очаква допълнително намаляване на безплатните квоти и увеличаване на цените им.

Допълнително утежняващо обстоятелство е, че след 2026 г. ТЕЦ Марица Изток 1 и 3 ще бъдат изправени пред подобен проблем, тъй като тогава изтичат споразуменията им за изкупуване на електрическа енергия с НЕК, които са разновидност на механизмите за капацитет[1]. Възможността за сключване на нови договори по Механизма за осигуряване на капацитет след юли 2025 г. изглежда нереалистична на този етап, тъй като с приемането на новия Регламент за електрическа енергия от декември 2018 г. се въвеждат екологични ограничения за участие в него – не повече от 550 г СО₂/кВтч и 350 кг СО₂/година/кВт. Нито една централа в България – държавна или частна –  не отговаря на тези стандарти към момента.

Това, естествено, може да се очаква да доведе до поскъпване на електрическата енергия от ТЕЦ на въглища в страната, което да я направи неконкурентна на пазара, както вече се вижда при „ТЕЦ Марица Изток 2“. Това създава поне два проблема. Първият е технически – въглищните централи генерират около 46% от електрическата енергия в страната и се използват за балансиране на системата; невъзможността им да работят създава сериозни рискове пред сигурността на доставките, а оттам – и пред цялата икономика. Вторият е финансов – дори и държавата да иска да предостави държавна помощ под каквато и да било форма, няма да има такава възможност. Невъзможността за обслужване на задълженията или по-лошо – затварянето на централите, бързо ще се разлее по веригата на доставките, включително „Мини Марица-изток“ и ще доведе до съкращения на персонал. Това е дълъг и тежък процес, ако става хаотично, но ако е част от цялостна стратегия за трансформиране на комплекса „Марица Изток“, щетите могат да бъдат минимизирани.

За съжаление, по всичко изглежда, че управляващите са избрали първия вариант. Това не е точно като да си заровиш главата в пясъка, а е по-скоро да гледаш идващо цунами и да обясняваш, че всичко е наред. В Интегрирания план енергетика и климат 2021-2030 г. управляващите си поставят за цел „запазването на ключовата роля на местните енергийни ресурси (въглища) и използването  им  в  съществуващите  производствени  мощности,  в съответствие с изискванията на екологичното законодателство“, което към този момент изглежда налудничаво.

В своя План за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2019-2028г. ЕСО не очаква промяна в брутния мощностен баланс при ТЕЦ на въглища, което означава, че въпреки увеличаването на екологичните изисквания, ръстът на цените на въглеродните квоти, загубата на конкурентоспособност на пазара, изтичането на споразуменията за изкупуване на електрическа енергия, липсата на действащ механизъм за капацитет и невъзможността за използване на такъв след юни 2025 г. никоя от настоящите централи няма да затвори дори и един от блоковете си. Това вече граничи с религиозна вяра и фанатизъм.

На целия този фон, както и на фона на растящата безработица през последните месеци, не само че не се говори за преструктуриране в „Мини Марица-изток“ – тема, която се обсъжда от години, но и се отпускат допълнителни средства за инвестиции и заплати. Дейността на компанията през тази година се свива с около 20%, производството на електрическа енергия от ТЕЦ на въглища се свива с около 10%, новорегистрираните безработни в бюрата по труда от добивната промишленост в периода март-юли са близо 480 души, като само през юни са 242 души, но и дума не може да става за промени в държавната компания. Разбира се, на фона на социални протести, последното нещо, от което правителството се нужда в момента е протест на миньорите, което го прави много диалогично. Това обаче е пирова победа – моментно облекчение на проблемите в държавните мини, които ще се изсипят след години с още по-голяма сила.

В много отношения правителството изглежда като да се държи повече като страна кандидат – която може да постигне някакво споразумение или част от условията да не важат за нея, отколкото като равноправна страна член на ЕС, която участва при изготвянето на регламенти, директиви и др. нормативни документи и след това се съобразява с тях наравно с останалите. Много по-лесно би било да не се налагаше да се отговаря на куп европейски изисквания, но това е изборът, който страната е направила преди повече от 20 години и това е светът, в който живеем днес.

В тези условия управляващите могат или да си затворят очите и да се надяват някой друг да им оправя бакиите, или да изберат политика и стратегия, които минимизират негативните ефекти за икономиката и същевременно максимално се възползват от възможностите, които европейската политика предлага. Решението не е лесно, но е сравнително просто.

Материалът Въглищата – държавен наръчник за влошаване на проблеми е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ежедневното обществено говорене засяга много теми и всичките различни една от друга. Дали ще е икономика, финанси, образование, здравеопазване, лятото на море, политика, корупция, цапане, мръсотия, новата ми кола и прочие, всичко опира и се обединява в едно – манталитет. Мнозинство еднакви манталитети дават облика на нацията.

Опасявам се, че той доста се приближава до приложените снимки. Това е езерото Панчарево, „пресни“ фотографии от началото на август 2020 година. Боклукът огражда езерото навсякъде по брега. В района живеят хиляди, още толкова идват да му се наслаждават всяка събота и неделя.

Няма да се разпростирам по темата мръсното Панчарево и „активността“ на институциите и властите по въпроса. Ще обърна внимание към цапащите човеци и цапащия манталитет. Да не се заблуждаваме и обиждаме – всички сме оцапали някъде, нещо. Авторът на тези редове – също.

Въпросът е, че сме в момент на силно гражданско брожение. На все още спонтанно изразяване на натрупали се прекомерно гняв и чувство за несправедливост. И докато сме на ниво площад и граждански неподчинения, то никой не може да иска от „протеста“ алтернативи за управление и някакви политики за бъдещо развитие на държавата. Ще стигнем обаче и до етапа (предизборни кампании и избори), в който трябва да бъдат излъчени тези, които според конституционно определения модел на държавно устройство и управление ще се наложи да решават от името на избралите ги.

Елементарно е. Но и страшно. Ще го обясним в контекста на цапането и боклука. Както учи Умберто Еко – в природата винаги може да намерим знаци и символи, с които да разясним едно или друго. Е, в случая ги открихме в Панчарево.

Какво става, когато цапащите човеци се превърнат в избиращи и гласуващи човеци? Те харесват, разбират и припознават себеподобните си. Дори някъде им се прокрадва и сладката мисъл, че „щом той може, значи мога и аз“. И ако приемем, че мнозинството манталитети са тези, „осрали“ езерото по този безподобен начин, то с висока степен на вероятност е в управлението да бъдат излъчени именно представители на цапащите човеци. Които – дори и да могат, няма да си мръднат пръста да почистят, защото неименуемо ще влязат в конфликт със своята среда и тези, на които дължат кариерите си.

Прочетете това като една голяма метафора…

А ние дискутираме за икономика, за стопанство, растеж, брутни вътрешни продукти, „чакални“ за Еврозоната, неусвоявани бюджетни излишъци, въглеродни емисии и пр., и пр.

Ама какви въглеродни емисии и чиста енергия, когато – както казва Теди Москов – си събуваме обувките пред вратата, но хвърляме боклука през терасата си (може да погледнете отново снимките).

За цапащите човеци темата за възобновяемите източници и икономически растеж в условията на чиста природа е все едно на сентинелското племе в Индийския океан да му се говори за ненасилие и права на човека.

С тези символи от езерото можем вероятно да обясним и обидния факт, че сме сред първите по ниска себестойност на труда и сред последните по производителност. Впрочем, много неща, вероятно всичко, в живота ни се обяснява чрез тези плуващи отпадъци.

Затова – макар да е задължително да сме оптимисти – е редно да се заредим и със сериозни запаси от реализъм в очакванията си за просперитета на държавата. Или пък – да изненадаме цапащите, като започнем да ги караме да си чистят. Уви, за момента това звучи сюрреалистично.

Мнозина ще кажат, че тези разсъждения са прекомерно крайни. Вярно е и напълно естествено. Живеем в дни на крайности и няма как да мислим другояче.

P.S. Може би сте забелязали една празнина в горния текст – липсват еколозите и природозащитниците. Те са като пушката на Чехов – гръмва, само ако присъства в първо действие. Тях просто ги няма.

Материалът Икономиката и растежът в света на цапащите човеци е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Заявява се, че в условията на драматичен спад на европейските и световни пазари мярката ще подобри конкурентната среда за работа на българските производители от допустимите по директивата сектори, които имат най-висок дял в нашия стоков износ. Ще бъде осигурена ликвидност и ще бъдат съхранени работни места.

Изтъква се, че тази широко прилагана от европейските страни схема за позволена държавна помощ, която конкурентите на родния бизнес получават вече няколко години и в много по-голям размер, силно влияе на възможностите за износ, респективно на обема на производството и заетостта.

В писмото на работодателите се обръща внимание, че в най-засегнатите от мярката индустрии и неравнопоставени спрямо останалите европейски страни вече се наблюдават такива негативни въздействия.

Дава се пример с металургичната индустрия, където през 2019 г. спрямо 2018 г. производството на стомана намалява със 100 хил. тона, а валцуваните черни метали със 163 хил. тона, което представлява спад от 15 %. За същия период общият спад на стоманодобива в ЕС (28) е само 5 % или три пъти по-малко от този в България. Неблагоприятна е ситуацията и в цветната металургия, с годишен износ от порядъка на 5-6 млрд. лева. И там се отчита спад в най-енергоинтензивните производства, като електролитна мед, цинк, прокат от цветни метали.

От началото на 2020 г. е налице още по-значим спад в производството и реализацията. За черната металургия достига до около 40 % и вече са съкратени над 250 работни места.

Предупреждението на бизнеса е, че липсата на работа, както и недооценяването от страна на Министерство на икономиката на необходимостта от спешното прилагане на европейската практика за подпомагане на индустрията, ще доведе до нови съкращения, социално напрежение и организиране на протести.

Писмото настоява за бързи действия за приемане на подготвените законодателни промени за предоставяне на държавна помощ на българските енергоинтензивни индустрии от списъка към Насоките за държавна помощ в контекста на ЕСТЕ, както за периода до 2020 г., така и за следващия до 2030 г.

Материалът Закъсват производства, бизнесът спешно иска компенсации за непреки разходи за въглеродни емисии е публикуван за пръв път на Икономически живот.