Изследването на ЕС е с повишен интерес във вътрешен план както за съпоставка с разпространяваните официални национални оценки, така и в сравнителен план, спрямо състоянието в други страни на ЕС. Възможен и допустим е спекулативен и манипулативен сравнителен анализ при условие, че се съпоставят и сравняват несъизмерими (по различни обективни обстоятелства и причини) страни. Конкретно в случая (както е ставало въпрос и по-рано) меродавни са сравнителните оценки и съпоставки между относително близки по съдба и развитие страни, по-специално между бившите страни-членки на СИВ до края на 80-те години на миналия век, които са понастоящем членки на ЕС. Те са 9 страни (изброени в азбучен ред): България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. За изброените страни по-долу е възприето условното название „страни СИВ-ЕС“.

От ЗИП могат да се извлекат някои основни закономерности. Те не бива да се абсолютизират и да се възприемат като твърди функционални зависимости – такива не съществуват в области, в които човекът е основен действащ субект. Фигурират, както навсякъде в икономикса, някои принципни взаимодействия, които се изпълняват с определена степен на вероятност. По-долу се дискутират две от тях.

1. По-голяма рецесия през 2020 г. – по-бързо възстановяване през 2021 г.

На Фигура 1 са представени страни СИВ-ЕС в съответствие с очаквания темп на свиване на БВП през 2020 г., от една страна, и предвидения темп на прираст на БВП през 2021 г., от друга.

Очертава се своеобразен тренд: Колкото по-голяма е рецесията през 2020 г., толкова по-висок е позитивният темп на прираст на БВП през 2021 г. Отделните страни са разположени около тренда с различна степен на отклонение.

Подобна особеност на случващото се в икономиките през 2020-2021 г. е обяснимо и логически оправдано. Пандемията повлия по различен начин върху отделните икономики, но възстановяването на предкризисните равнища не би било редно да се проточва във времето. Особено и най-вече при преодоляване на здравословните затруднения на населението предимно чрез ваксинация.

На Фигура 1 е представено и обобщаващото състояние в ЕС като цяло. Разположението на ЕС на Фигура 1 дава представа за скоростта на процеса на възстановяване на предкризисното икономическо равнище във всички страни на ЕС. Тя се вписва в изказаната по-горе логическа взаимовръзка.

Смущаващо е състоянието на България на Фигура 1. България е страната с най-голямо отдалечение от очертания тренд – спадът на БВП през 2020 г. се оценява от ЕС на -4,9%, а позитивният темп на прираст на БВП за 2021 г. се очаква да е 2,7%. Ако се пресметне равнището на БВП за двете години (2020-2021 г.), България е на втора позиция сред 9-те страни по най-голям спад на БВП (-2,3%), след Чехия (-2,7%), докато средният спад на БВП за 2020-2021 г. за 9-те страни е -1%. Чехия има БВП на човек от населението през 2019 г. (по последни данни на Eurostat) 21 хил. EUR, докато в България същият показател е 8,8 хил. EUR.

Според ЕС България ще отбележи немалък спад на БВП през 2020 г. (-4,9%), но проблемът е в очаквания нисък темп на възстановяване на икономиката през текущата 2021 г. В средносрочната прогноза на Министерството на финансите (МФ) от края на м. октомври 2020 г. се предвижда спадът на икономиката през 2020 г. да е -3%, а позитивният темп на прираст на БВП през 2021 г. да е 2,5%. Оценките на МФ са в съответствие с логиката на икономическите процеси, очертана на Фигура 1, но тези на ЕС за България са съществено различни. Предвижданията на МФ са подчинени на конюнктурни и превантивни вътрешни особености и съображения, докато тези на ЕС следват обективния ход на процесите.

2. Ниската икономическа база предполага по-висока икономическа динамика

На Фигура 2 са представени страни СИВ-ЕС в съответствие с очаквания темп на прираст на БВП през 2021 г. (по ЗИП), от една страна, и равнището на БВП за човек от населението, от друга. Последният показател е за 2019 г., тъй като това е последната публикувана от Eurostat информация. Тя предоставя адекватна представа за равнището на икономическия стандарт в съответните страни.

Разположението на точките на Фигура 2 показва, че е очертан своеобразен тренд за разглежданата група страни. По-специално, очаква се по-бедните страни да реализират относително по-високи темпове на прираст на БВП за текущата 2021 г.

Както и при Фигура 1, икономическата логика на очертания на Фигура 2 тренд е приемлива. Резервите в по-бедните страни са по-големи и е въпрос на мобилизация на съществуващите възможности за постигане на по-високи темпове на развитие.

И на Фигура 2 обаче България се отклонява от очертания тренд, при това – съществено. България е най-бедната страна в ЕС и би било редно да се възстановява от преживяната пандемия с по-високи темпове, както и да поддържа по-високи темпове на икономически растеж. Прогнозата на ЕС (както и прогнозата на МФ) предвиждат значително по-мудно възстановяване. Презумцията за догонване на европейско равнище остава загърбена и изоставена.

Универсален антидот е ускоряването на инвестициите. Масираните инвестиции изискват коренно различен модел на управление на икономиката. Той предполага чувствителна редукция на широко ширещи се корупционни практики, които настоящето управление показва и доказва, че не е в състояние да овладее. Изискват се също целенасочени макроикономически решения, като утвърждаване на върховенството на закона, устойчиво и предвидимо законодателство, т.е. всичко това, което създава благоприятен инвестиционен климат.

Активизирането на инвестиционния процес в страната предполага и инвестирането в целенасочени дългосрочни публични инвестиционни проекти.

Всичко това остава неосмислено и загърбено от т.нар. макроикономически елит у нас.

3. Заключение

Следвайки изводите на видния икономист Х. Мински (а и не само неговите) трябва да се съгласим, че кризите съпътстват неизменно капиталистическата икономика. Въпросът опира не толкова до избягването им, колкото до възможностите за извличане на поуки, адаптацията към променените реалности и бързото преодоляване на пораженията.

Палиативни макроикономически похвати не са в състояние да дръпнат чувствително напред българската икономика. Необходима е цялостна промяна на системата за управление. Настоящата система за управление на икономиката е насочена доминиращо към задоволяване на лични и групови интереси.

Наивно е да си мисли, че промяната на отделни параметри на управление (като например величината на корпоративния данък) ще бъде в състояние да върне инвеститорите в страната. Нерядко се чуват гласове на авторитетни „икономисти“, че ниският корпоративен данък, както и ниското заплащане на труда у нас са съществени сравнителни преимущества. Ако действително е така, защо местни и чуждестранни инвеститори не желаят да инвестират у нас, а се насочват към страни със значително по-висок корпоративен данък и много по-високо заплащане на труда?

Елементарно и политически удобно е инвеститорите да се възприемат като бездушни калкулатори, които непрекъснато пресмятат възможностите за текущи печалби и хукват да инвестират там, където печалбите към деня се оценяват най-високо. Съвременният инвеститор е активно мислещ индивид, който оценява цялостно и в перспектива производствените и финансови възможности и инвестира там, където предвижда комплексната изгода минимум в средносрочен план да е приемлива величина. Цялата гама от очаквани бъдещи събития (не само финансови приходи и разходи, но и околичествени макроикономически решения) се дисконтира към момента на вземане на решение при определянето на печелившия инвестиционен вариант. В този контекст има основания да се оцени, че очакванията на инвеститорите са много повече рационални, отколкото адаптивни.

Конвергенцията към средноевропейско равнище не е и не може да е автоматична. Оставена на самотек (от гледна точка на целенасочено позитивно макроикономическо въздействие) икономическата машина започва да буксува, надделява стремежът за изживяване, целенасочените ангажирани дългосрочни инвестиционни решения отстъпват на усилията за екстраполация на съществуващи и налични дадености.

Макроикономиката има свои функции и задачи, които следва отговорно да изпълнява.

Материалът Eвропейска икономическа прогноза, зима 2021: Изводи за България е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Резултатите на Nissan обаче вероятно ще подчертаят как той изостава още повече от местните конкуренти Toyota и Honda, като и двете компании миналата седмица повишиха своите оценки на печалбата благодарение отчасти на нарастващото търсене от Китай, най-големият автомобилен пазар в света.

Докато отскокът на Китай от пандемията се оказва благодат за японските производители на автомобили, Nissan все още се бори в Северна Америка, където е възпрепятстван от застаряващата гама превозни средства, пише Ройтерс.

„Възстановяването в Китай може би е обнадеждаващо, но със сигурност не е панацея за общите проблеми на Nissan. Ключът към възстановяването е Северна Америка, където повечето проблеми възникват ”, каза Джули Бут, анализатор в Pelham Smithers Associates в Лондон.

Toyota и Honda “в момента се справят дори по-добре от Nissan в Китай; но най-важното е, че нито един от тях няма същите проблеми като Nissan в Северна Америка “.

Двадесет и трима анализатори, анкетирани от Refinitiv, изчисляват средна оперативна загуба от 335 милиарда йени (3,2 милиарда долара) за цялата година, с 28% по-малко от прогнозата на Nissan през юли, докато пандемията бушува.

Продажбите на автомобили в Китай се увеличиха с 12,8% на годишна база през септември за шести пореден месец.

Материалът По-добри перспективи за Nissan след новини за възстановяване в Китай е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал с 4,9% през юли-септември спрямо година по-рано, показват официални данни в понеделник. Това е по-бавно очакваните 5,2%, но по-бързо от 3,2% растеж през второто тримесечие, отбеляза Ройтерс.

„Китайската икономика остава на пътя за възстановяване, движена от износа. Потребителските разходи също се насочват в правилната посока, но не можем да кажем, че са се отърсили напълно от съпротивлението, причинено от коронавируса“, каза Йошикио Шимамине, главен икономист в Dai-ichi Life Research Institute в Токио.

Според него обаче има риск връщането на блокадите в Европа и поредната вълна от инфекции в САЩ да навредят на потребителските разходи и да предизвикат повече загуби на работни места, което би било отрицателно за китайската икономика.

Втората по големина икономика в света е нараснала с 0,7% през първите девет месеца спрямо година по-рано, съобщи Националното статистическо бюро.

Според МВФ китайската икономика ще нарасне с 1,9% през 2020 г. и единствената в света ще отбележи растеж през настоящата година. Соред прогнозите на фонда БВП на САЩ ще падне с 4,3%, а на еврозоната с 8,3 на сто.

Политиците в световеч мащаб възлагат надеждите си за стабилно възстановяване в Китай, за да помогне за рестартиране на търсенето, тъй като икономиките се борят с втора вълна от коронавирусни инфекции.

Материалът Икономическото възстановяване на Китай се ускорява е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За тази цел държавите се нуждаят от добро управление на инфраструктурата – стабилни институции и рамки за планиране, разпределяне на средства и осигуряване на качествена обществена инфраструктура.

Това е извод от публикация на Герд Шварц, Манал Фуад, Торбен Хансен и Женевиев Вердие от МВФ.

Те разглеждат как страните могат да разработят подходящи системи за управление на инфраструктурата.

Много често публичните инвестиции водят до скъпа и нискокачествена инфраструктура с ограничени ползи за населението и икономиката.

Обикновено говорим за големи, дългосрочни и сложни проекти, които създават благодатна почва за корупция, неспазване на срокове и превишаване на разходите.

Анализът показва, че поради неефективност страните средно губят около 1/3 от своите инфраструктурни разходи. В държави с ниски доходи загубата може дори да надхвърли 50 процента. Отключването на този потенциал трябва да играе важна роля в момент, когато страните се възстановяват от пандемия.

Добрата новина е, че загубите на ефективност и разточителните инфраструктурни разходи не са неизбежни. Оценките показват, че повече от половината от тези загуби могат да бъдат компенсирани чрез подобряване на качеството на управление на инфраструктурата.

Икономическото възстановяване след COVID-19 предоставя на страните уникалната възможност да изградят мост към бъдещето с добре проектирана и внедрена обществена инфраструктура.

Инвестициите в здравеопазване, цифрова и зелена инфраструктура могат да подобрят живота на хората, да свържат пазарите и да направят страните по-устойчиви на изменението на климата и бъдещите пандемии.

 Държавите също ще трябва да увеличат публичните инвестиции, за да постигнат целите за устойчиво развитие, а напредналите икономики трябва да се справят със застаряването на инфраструктурата като пътища, мостове и здравни системи.

Всеки изразходван долар обаче трябва да бъде отчетен и тъй като разходите за инфраструктура нарастват, държавите също трябва да харчат по-рационално и разумно, за да получат най-доброто съотношение цена-качество.

Авторите на анализа дават примери за това как да се контролира корупцията в инфраструктурни проекти, как да се намалят и управляват фискалните рискове, да се интегрират планирането и бюджетирането и да се прилагат добри практики в началото на цикъла на публичните инвестиции и по време на оценката и избора на проекти, област, в която много страни са склонни да правят пропуски.

Например, Чили е разработила цялостна система за управление на инфраструктурата, която е довела до икономии на разходи. А в Корея националната агенция за обществени поръчки с пълен набор от услуги подобри прозрачността и безпристрастността на системата за обществени поръчки.

Южна Африка е установила насоки и стандарти за поддържане на публичната инфраструктура, за да се избегне обезценяване на публични активи като пътища и мостове.

Общото послание е просто: страните могат да прекратят загубите на публични инвестиции и да изградят качествена инфраструктура чрез конкретни мерки за подобряване на управлението на инфраструктурата. Това ще бъде по-важно от всякога за икономическото възстановяване от пандемията COVID-19.

Материалът Инвестициите в инфраструктура ще ускорят възстановяването след COVID-19 е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Печалбата преди данъци за периода юни-август, е била около 2 милиарда шведски крони (229 милиона долара), съобщи Ройтерс.

Това е доста под 5 милиарда крони година по-рано, но значително над средното ниво за анализатора от 191 милиона крони.

„Възстановяването на групата H&M е по-добро от очакваното“, се казва в изявление на компанията във вторник.

„Повече продажби на пълна стойност, съчетани със силен контрол на разходите, позволиха на компанията да се върне към печалба през третото тримесечие.“

Продажбите са паднали с 19% до 50,9 милиарда крони, срещу очакван спад от 18%. В местни валути спадът е 16%.

Компанията ще публикува пълния си тримесечен отчет на 1 октомври.

Материалът H&M се възстановява по-добре от очакваното е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това прогнозира главният изпълнителен директор на Deutsche Bank Кристиан Севинг, цитиран от БНР.

Според него най-засегнатите от Covid-19 ще работят с капацитет между 70% и 90% за известно време, изправени пред „сериозни последици“ от кризата.

„Много компании ще трябва да се приспособят към това и да успеят да бъдат печеливши с по-ниски приходи в дългосрочен план“, каза той в своя рече по време на банковата среща на високо равнище, организирана от вестник „Ханделсблат“ (Handelsblatt) във Франкфурт.

В същото време излязоха данните на немската статистика, че продажбите на дребно в Германия са се понижили изненадващо през юли след спад и през юни.

Това може да охлади надеждите, че разходите на домакинствата във водещата европейска икономика ще бъдат достатъчно силни, за да допринесат за силно икономическо възстановяване през третото тримесечие след коронавирусния шок от пролетта.

Продажбите на дребно се понижиха през юли с 0,9% спрямо юни, когато се свиха с 1,9%, докато очакванията на финансовите пазари бяха за техен растеж с 0,5 на сто.

Материалът Икономическото възстановяване ще е по-бавно, смята шефът на Deutsche Bank е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според източници на агенцията, близки до  телекомуникационната компания, след представянето на новия модел ще бъдат направени допълнителни поръчки за още 5 милиона устройства. Така до края на годината общият обем на смартфоните с 5G поддръжка в магазините ще достигне 80 милиона бройки. Приблизително същото ниво беше постигнато преди пандемията.

Apple също така възнамерява да пусне на пазара всички останали нови артикули, планирани за тази година: интелигентни високоговорители, таблет, слушалки.

Пандемията доведе до затваряне на много магазини, включително на Apple, и нарушаване на веригите за доставка. Пускането на новия смартфон, първоначално планирано за началото на есента, се отложи с няколко седмици.

Ситуацията обаче започна да се подобрява, тъй като търсенето на комуникации – устройства и софтуер – се увеличи с удължаването на периодите на самоизолация.

В резултат на това акциите на Apple поскъпнаха със 76% тази година, а капитализацията на корпорацията надхвърли 2 трилиона долара.

Материалът Apple възвръща позиции, пуска ударно нови смартфони е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Продажбите на автомобили през юли нараснаха до 2,11 милиона. Въпреки това, през първите седем месеца на тази година, те са намалели с 12,7% до 12,37 милиона автомобила, показват данните на Китайската асоциация на автомобилните производители (CAAM), цитирани от Ройтерс.

Асоциацията очаква свиване на продажбите тази година с около 10%, освен, ако няма втора вълна от коронавирус, което може да ускори спада до около 20%.

Продажбите на електрически превозни средства прекъснаха 12-месечния си спад, като скочиха с 19,3% до 98 000 броя.

„Ръстът показва, че производителите и купувачите на електромобили свикват с новата реалност, след като правителството намали субсидиите миналата година“, казва Сю Хайдун, старши служител на CAAM.

Материалът Ръст на продажбата на автомобили в Китай, пазарът се възстановява е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Продължаващата несигурност относно мерките за ограничаване на разпространението на коронавирус обаче не позволява да се направи прогнозира за цялата година.

Производителят на бира под марките Heineken и Sol, както и сайдер Strongbow, публикува предварителни резултати за първата половина на годината в средата на юли, според които продажбите на бира намаляват с 11,5% в годишно изражение.

Компанията също отчете рязък спад в приходите, тъй като предпочитанията на потребителите се пренасочват към по-евтини продукти.

Цифрите, публикувани в понеделник, потвърдиха предварителните данни, съобщи Ройтерс.

Материалът След резкия спад, Heineken започна постепенно възстановяване е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Той допълни, че сделката е добра новина за милиони хора в Германия и Европа.

„Вероятността през втората половина на годината, около края на октомври, да се изправим пред предпазливо и бавно възстановяване, се увеличи значително“, добави министърът, цитиран от Ройтерс.

Алтмайер прогнозира устойчиво възстановяване през 2021 и 2022 г., като добави, че очаква всички европейски държави да се върнат към растеж през 2021 г.

Лидерите на ЕС постигнаха „историческа“ сделка за възстановяване на икономиките на държавите членки след близо пет дни преговори. В рамките на специалния фонд, който е с размер на 750 милиарда евро, 390 милиарда ще бъдат безвъзмездни помощи, а останалите – заеми.

Материалът Възстановяването на икономиката на ЕС започва през октомври е публикуван за пръв път на Икономически живот.