Разликите в стойностите, изчислени като процент от БВП са малки, тъй като по прогноза на централната банка БВП за 2021 година ще е в размер на 64 449 млн. евро, срещу 60 641.8 млн. евро за 2020 г. по данни на НСИ.

В края на януари 2021 г. дългосрочните задължения са 29 262.2 млн. евро (77.8% от брутния дълг, 45.4% от БВП), като се повишава с 2594.4 млн. евро (9.7%) спрямо януари  2020 г. (26 667.8  млн.  евро,  44%  от  БВП).

Краткосрочните задължения възлизат на 8351.4 млн. евро (22.2% от брутния дълг, 13% от БВП) и се понижават с 296.6 млн. евро (3.4%) спрямо януари 2020 г. (8648 млн. евро, 14.3% от БВП).

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на януари 2021 г. е 7396.5 млн. евро (11.5% от БВП) и се увеличава с 1958.9 млн. евро (36%) спрямо януари 2020 г. (5437.5 млн. евро, 9% от БВП).

Материалът С 6.5% скача външният ни дълг в края на януари е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В края на декември 2020 г. дългосрочните задължения са 28 947.4 млн. евро (78.6% от брутния дълг, 48% от БВП), като нарастват  с  2419.7  млн.  евро  (9.1%)  спрямо  края  на  2019  г.  (26 527.7  млн.  евро,  75.4%  от  дълга,  43.3%  от  БВП).

Краткосрочните задължения  възлизат  на  7877.2  млн.  евро  (21.4%  от  брутния  дълг,  13.1%  от БВП)  и  намаляват  със 773.3 млн. евро (8.9%) спрямо края на 2019 г. (8650.5 млн. евро, 24.6% от дълга, 14.1% от БВП).

Брутният  външен  дълг  на  сектор Държавно управление  в  края  на  декември  2020  г.  е  7385.5  млн.  евро  (12.3%  от БВП). Спрямо края на 2019 г. (5427.5 млн. евро, 8.9% от БВП) той нараства с 1958 млн. евро (36.1%).

Материалът Външният ни дълг превиши 61% от БВП е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В края на ноември 2020 г. дългосрочните задължения са 29 913.2 млн. евро (79.8% от брутния дълг, 49.6% от БВП), като нарастват с 3385.6 млн. евро (12.8%) спрямо края на 2019 г. (26 527.7 млн. евро, 75.4% от дълга, 43.3% от БВП). Спрямо края на ноември 2019 година дългосрочният дълг се повишава с 3313.3 млн. евро (12.5%).

Краткосрочните задължения възлизат на 7561 млн. евро (20.2% от брутния дълг, 12.5% от БВП) и намаляват с 1089.5 млн. евро (12.6%) спрямо края на 2019 г. (8650.5  млн. евро, 24.6% от дълга, 14.1% от БВП).

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на ноември 2020 г. е 7452.5 млн. евро (12.4% от БВП). Спрямо края на 2019 г. (5427.5 млн. евро, 8.9% от БВП) той нараства с 2025 млн. евро (37.3%). Външните задължения на сектора се повишават с 1990.5 млн. евро (36.4%) спрямо ноември 2019 г. (5462 млн. евро, 8.9% от БВП).

През януари – ноември 2020 г. извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 5681.7 млн. евро (9.4% от БВП) при 5974.5 млн. евро (9.8% от БВП) за януари – ноември 2019 г.

Нетният външен дълг (разликата между размера на брутния външен дълг и размера на брутните външни активи, които включват резервните активи на БНБ, активите на банките в чужбина и депозитите на нефинансовия сектор в чужбина в края на ноември 2020 г. е  отрицателен в размер на 3011.9  млн. евро (5% от БВП), като намалява с 1888.5 млн. евро (168.1%) спрямо края на 2019 г. (отрицателна стойност от 1123.4 млн. евро, 1.8% от БВП).
Понижението се дължи на по-голямото увеличение на брутните външни активи (с 4184.6 млн. евро, 11.5%) в сравнение с увеличението на брутния външен дълг (с 2296.1 млн. евро, 6.5%).

Вътрешнофирменото кредитиране в края на ноември 2020 г. е 15 000.5 млн. евро (24.9% от БВП), което е с 1152.2 млн. евро (8.3%) повече в сравнение с края на 2019 г. (13 848.2  млн. евро, 22.6% от БВП).

Материалът С 6,5% е нараснал външният ни дълг е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В края на септември 2020 г. дългосрочните задължения са 29 796.1 млн. евро (78.6% от брутния дълг, 52.5% от БВП), като нарастват с 3268.4 млн. евро (12.3%) спрямо края на 2019 г. (26 527.7 млн. евро, 75.4% от дълга, 43.3% от БВП). Дългосрочният дълг се повишава с 3403.2 млн. евро (12.9%) спрямо септември 2019 г. (26 393 млн. евро, 43.1% от БВП).

Краткосрочните задължения възлизат на 8106.8 млн. евро (21.4% от брутния дълг, 14.3% от БВП) и намаляват с 543.7 млн. евро (6.3%) спрямо края на 2019 г. (8650.5 млн. евро, 24.6% от дълга, 14.1% от БВП). Краткосрочният външен дълг намалява с 432.9 млн. евро (5.1%) спрямо септември 2019 г. (8539.7 млн. евро, 13.9% от БВП).

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на септември 2020 г. е 7519.5 млн. евро (13.2% от БВП). Спрямо края на 2019 г. (5427.5 млн. евро, 8.9% от БВП) той нараства с 2092 млн. евро (38.5%). Външните задължения на сектора се повишават с 2084.6 млн. евро (38.4%) спрямо септември 2019 г. (5434.9 млн. евро, 8.9% от БВП).

В края на септември 2020  г. Вътрешнофирменото кредитиране е 15 042.5 млн.  евро  (26.5%  от  БВП), което  е  с 1194.3 млн. евро (8.6%) повече в сравнение с края на 2019 г. (13 848.2 млн. евро, 22.6% от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране се повишава с 1152.2 млн. евро (8.3%) спрямо септември 2019 г. (13 890.3 млн. евро, 22.7% от БВП).

Материалът Външният ни дълг набъбва е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Дългът нараства с 1188 млн. евро (3.4%) спрямо август 2019 г. (34 832.9 млн. евро, 56.9% от БВП), съобщи Централната банка.

В края на август 2020 г. дългосрочните задължения са 27 749 млн. евро (77% от брутния дълг, 48.9% от БВП), като нарастват с 1221.4 млн. евро (4.6%) спрямо края на 2019 г. (26 527.7 млн. евро, 75.4% от дълга, 43.3% от БВП).

Дългосрочният дълг се повишава с 1393.6 млн. евро (5.3%) спрямо август 2019 г. (26 355.5 млн. евро, 43% от БВП). Краткосрочните задължения възлизат на 8271.8 млн. евро (23% от брутния дълг, 14.6% от БВП) и намаляват с 378.7 млн. евро (4.4%) спрямо края на 2019 г. (8650.5 млн. евро, 24.6% от дълга, 14.1% от БВП).

Краткосрочният външен дълг намалява с 205.6 млн. евро (2.4%) спрямо август 2019 г. (8477.4 млн. евро, 13.8% от БВП).

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на август 2020 г. е 5665.4 млн. евро (10% от БВП). Спрямо края на 2019 г. (5427.5 млн. евро, 8.9% от БВП) той нараства с 237.8 млн. евро (4.4%). Външните задължения на сектора се повишават с 249.2 млн. евро (4.6%) спрямо август 2019 г. (5416.2 млн. евро, 8.8% от БВП).

Външните задължения на сектор Банки са 4788.1 млн. евро (8.4% от БВП). Те се понижават със 113.4 млн. евро (2.3%) спрямо края на 2019 г. (4901.4 млн. евро, 8% от БВП). Дългът на сектор Банки нараства с 226.8 млн. евро (5%) спрямо август 2019 г. (4561.3 млн. евро, 7.4% от БВП).

Материалът Брутният външен дълг е над 36 милиарда евро в края на август, съобщи БНБ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Спрямо края на юли 2019-та Брутният външен дълг нараства с 581.4 млн. Евро, което е 1,7 %.

В края на юли 2020 г. Дългосрочните задължения са 27 744.2 млн. евро (77.9% от брутния дълг, 48.9% от БВП), като нарастват с 1216.5 млн. евро (4.6%) спрямо края на 2019  г. Дългосрочният дълг се повишава с 1310.3  млн. евро (5%) спрямо юли 2019-та.

Краткосрочните задължения възлизат на 7867.3 млн. евро (22.1%  от брутния дълг, 13.9% от БВП) и намаляват със 783.2  млн. евро (9.1%) спрямо края на 2019 г. Краткосрочният външен дълг намалява със 728.9 млн. евро (8.5%) спрямо юли 2019 г.

С 4,7 % – 253.7 млн. Евро (10 % от БВП), нараства и брутният външен дълг на сектор Държавно управление спрямо края на 2019 година.

Външните задължения на сектор Банки са 4415.6 млн. евро (7.8% от БВП). Те се понижават с 485.8 млн. евро (9.9%) спрямо края на 2019 г. (4901.4 млн. евро, 8.1% от БВП).

В края на юли 2020 г. вътрешнофирменото кредитиране е 14 781.9 млн. евро (26% от БВП), което е с 933.6 млн. евро (6.7%) повече в сравнение с края на 2019 г. (13 848.2 млн. евро, 22.8% от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране се повишава с 876.5 млн. евро (6.3%) и спрямо юли 2019 г. (13 905.4 млн. евро, 22.9% от БВП).

През януари – юли 2020 г. извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 3107.9 млн. евро (5.5% от БВП) при 3969.1 млн. евро (6.5% от БВП) за януари – юли 2019 г., сочат още данните на БНБ.

Материалът Външният дълг на страната нараства с 1,7 % за година е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Така проф. Христина Вучева коментира в анализ за БГНЕС новината, че правителството е поело външен дълг от близо 5 млрд. лева чрез пласиране на облигации на международните капиталови пазари.

Винаги е по-добре да дължим „на самите себе си“, отколкото на външни купувачи, смята Вучева, която беше министър на финансите в първото служебно правителство (1994-1995 г.)

Тя обясни, че, когато нашите финансови институции – банки, застрахователни компании, пенсионни и други фондове – се нуждаят от сигурни и относително добри финансови вложения и когато, въпреки ниските лихви, няма особен интерес към кредитиране на фирмите – емитирането на вътрешен заем би решило много повече наши икономически проблеми в макроикономически аспект.

Как и защо се появи необходимостта от нов дълг, след като само преди няколко месеца министър-председателят твърдеше, че въпреки новата ситуация с пандемията, не се налага да се вземат нови заеми, защото имаме фискален резерв около 9 млрд. лв., недоумява още проф. Хритина Вучева

Според нея действията на политическа партия ГЕРБ са последователни, защото никога не обясняват и не отчитат значителното отклонение на бюджетни ресурси за цели, които не са предвидени в държавния бюджет.

Проф. Вучева припомня няколко факти: когато ГЕРБ идват на власт държавният дълг отнесен към БВП е 13.7% към края на 2009 г. През следващите години дългът расте, за да достигне през 2016 г. – 27.8 %. Все пак към края на 2019 г. държавния дълг е около 20 %. Това е един от най-ниските проценти в ЕС.

Цената обаче за това състояние се плаща от целия народ, който получава изключително ниско качество на обществени услуги в областта на социалната сфера. Вместо да се потърсят причините се премина към приемане на нов закон за социалните услуги. В него ръководна роля имат честните предприятия, които ще предлагат такива услуги.

Резултатът, който ще видим още при съставяне на Бюджет 2021 ще бъде значително разхищение на парите в тази сфера в интерес на обособени групи, вместо в интерес на обществото, смята професорът.

Според Вучева се е установила трайна тенденция за неправилно планиране на капиталови разходи в държавния бюджет, които се използват като резерв за текущо разместване на парите за цели, които са далеч от предвиденото и които осигуряват подходяща за корупция среда.

Материалът Проф. Вучева недоумява защо облигациите са пласирани на външния пазар е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Той обясни, че големият интерес към емисията е довел до заявки, които надвишават четири пъти търсения обем от 2 млрд. евро. Затова е увеличена емисията на 2,5 млрд. евро, разпределена в два транша от по 1,25 млрд. евро.

Той разясни как са реализирани вчера на международните капиталови пазари български облигации, с които правителството пое близо 5 млрд. лева външен дълг.

„Крайният резултат е уникален – постигнатата доходност е сравнима с тази на държави с по-висок кредитен рейтинг от нашата, включително и държави от еврозоната“, допълни Ананиев.

Първата външна емисия дълг от 2016 година насам е пласирана в рамките на новоодобрените тавани за външен дълг, заложени в Закона за държавния бюджет за 2020 година.

Две емисии облигации с общ обем 2.5 млрд. евро (почти 5 млрд. лв.) пласира Министерството на финансите на международните пазари вчера. Те са с матуритет 10 и 30 години, считано от 23 септември, когато ще се извърши сетълментът.

Постигната доходност е 0.40% за 10-годишните книжа и 1.48% за 30-годишните, което се определя, като много изгодни нива, които реално отговарят на държави с А/А- рейтинг.

Материалът Българските облигации са пласирани с изключителен успех, похвали се Кирил Ананиев е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Те са с матуритет 10 и 30 години, считано от 23 септември, когато ще се извърши сетълментът. В понеделник емисиите бяха представени на инвестиционната общност, а днес успешно пласирани, съобщи Капитал.

Постигната доходност е 0.40% за 10-годишните книжа и 1.48% за 30-годишните, което се определя, като много изгодни нива, които реално отговарят на държави с А/А- рейтинг.

Интересът е бил висок, показват данните на търговската система – общо за 7.5 млрд. евро.

Първоначално от финансовото ведомство са обявили ориентировъчен обем от 2 млрд. евро, но заради силното търсене е взето решение да бъдат продадени по 1.25 млрд. евро от всяка емисия.

Съотношението дълг към БВП на България към юли е 20.7%, което ни нарежда в топ 3 на страните с най-добър показател в ЕС. Фискалният резерв е над 10 млрд. лв., които включват и 360 млн. лв. вземания от ЕС.

Това е първото излизане на международните пазари на България от 2016 г., като страната остана единствена от региона през 2020 г. без емитиран дълг навън. За първи път България пласира 30-годишна емисия.

Материалът 5 млрд. лева външен дълг пое правителството от международните пазари е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Настоящата конструкция на фискалния резерв (ФР) датира от средата на 1997 г., когато е въведен паричният съвет у нас. Замисълът на ФР бе да осигури средства на правителството за регулярно обслужване на външния държавен дълг. В средата на 90-те години на миналия век възникна (пореден!) сериозен проблем с обслужването на външния държавен дълг (след въведения едностранен мораториум по неговото обслужване в началото на 90-те години на ХХ в.) и това бе причината през 1997 г. да се отделят и замразят специални финансови ресурси за осигуряване на редовното обслужване на външния държавен дълг. Преобладаващата част от ФР (примерно около 95%) е предвиден да се поддържа във вид на депозит в БНБ (като част от пасива на баланса на у-ние „Емисионно“ на БНБ) с оглед тя да е изцяло покрита от брутните валутни резерви на страната. Последното изискване се свързва с необходимостта правителството да разполага без проблеми и винаги, когато е необходимо, с т.нар. „твърда валута“ за обслужване на външния си дълг.

До 1996 г. България не беше включена в световните класации по кредитен рейтинг и това затрудняваше емитирането на нови държавни заеми. При въвеждането на паричния съвет кредитният рейтинг на България се оценяваше от Moody’s на възможно минималния и символичен В2 – най-ниският кредитен рейтинг сред страните от Централна и Източна Европа.

От тогава се мина почти четвърт век, настъпиха сериозни подобрения в българската икономика, България се включи в ЕС и започна да се третира от чуждестранните инвеститори относително равноправно в рамките на ЕС. Към настоящия момент страната има претенциите да се включи в предверието на Еврозоната.  

Към началото на ХХI в. кредитният рейтинг на страната се поддържа устойчиво в рамките на инвестиционен ранг. При твърдия фиксиран курс на местната валута към EUR и драстично намалелия държавен дълг правителството няма проблеми при обслужването на дълга си. Винаги при необходимост то може да емитира дълг на вътрешния или международен капиталов пазар при приемливи и поносими лихвени равнища.

България стартира паричния съвет с депозит на правителството в БНБ от близо 600 млн. лв. С времето той нарасна до около 10-12 млрд. лв. и започна инцидентно и негласно да се третира като държавен резерв за посрещане на непредвидени разходи. Такъв тип разходи възникнаха при финансово-икономическата криза от 2008 г., както и при настоящата короновирусна пандемия.

2. Статистически и аналитични оценки

На Фигура 1 може да се проследи динамиката на ФР за последните десетина години. Част от средствата от ФР бяха използвани от правителството и влязоха в оборот след 2008 г., но при провежданата в последствие твърда рестриктивна бюджетна политика ФР възстанови приетите по неясни критерии за нормални стойности от 10-12 млрд. лв.

Във ФР се поддържат немалко финансови ресурси на правителството и на бюджетни организации. Същевременно правителството има емитирани свои задължения във вид на държавен дълг. Получава се своеобразна двойственост: Правителството притежава свои собствени ресурси, които поддържа във вид на депозит в БНБ, от една страна, а същевременно емитира свои дългови задължения за покриване на ФР и на възникнали държавни финансови нужди, от друга. Иначе казано: Правителството емитира и поддържа свой дълг отчасти, за да поддържа свой собствен депозит в БНБ?!

Оценките стават по-драстични и смущаващи, ако се влезе в дълбочина. Международната конюнктура е неблагоприятна за кредиторите, поради което инвестираните средства от брутните валутни резерви на страната, които се стопанисват от БНБ в ниско рискови дългови и финансови инструменти (преди всичко емисии на Държавни ценни книжа на развитите западни икономики), са с нищожна, дори отрицателна доходност. Така например БНБ отчита в последния си отчет за 2019 г., че инвестираните в чужбина средства от брутните валутни резерви на страната (те се оценяват на около 27 млрд. EUR към настоящия момент) са с отрицателна доходност от -0,28%! ФР е с отрицателна доходност! Същевременно лихвите, плащани от държавния бюджет за обслужване на държавния дълг, съвсем не са безобидни.

На Фигура 2 може да се проследи отношението между ФР, от една страна, и консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“, от друга. След 2008 г. ФР намалява относително спрямо държавния дълг, но все пак заема устойчиво около една трета от него, т.е. една трета от емитирания държавен дълг е предназначен за поддържане на бездоходен правителствен депозит в БНБ.

Оценката на разходите, които се правят за поддържането на ФР, минава през два етапа. Първо, в консолидирания държавен бюджет фигурира информация за обслужването на държавния дълг, т.е. заделените средства за т.нар. лихвени плащания. Второ, приема се, че разходите за поддържане на ФР са пропорционални на техния дял в държавния дълг, представен на Фигура 2. Резултатите са показани на Фигура 3.

Числата на Фигура 3 са смущаващи. Без никаква необходимост се харчат по над 200 млн. лв. годишно от Консолидирания държавен бюджет за лукса за поддържане на безполезен ФР. Погледнато от друг ъгъл, плащаните 200 млн. лв. са около 2% лихви по емитиран държавен дълг за осигуряване на ФР от 10 млрд. лв. Лошо е, че този безспорен факт не се осъзнава нито от т.нар. специалисти в Министерството на финансите, нито от народните представители, в чието задължение се включва осмислянето на бюджетните пропорции.

3. Заключение

Поддържането на инерцията в мисленето и в поведението не е добър атестат за качеството на макроикономическото управление. То може да е удобно за поддържане на управленско статукво и за бягство от отговорност при приемане на възлови държавнически решения, но не е в национален интерес. Това, което е било вчера, днес вече е възможно да се оценява като отживелица. Лицата, ангажирани с макроикономическо управление, следва да наблюдават внимателно и отговорно промените в реалния живот, да оценяват вероятната перспектива и да приемат ефективни решения от национален интерес. В противен случай ще останем вечни икономически маргинали в ЕС, ще се изненадваме на всяка възникнала новост (като изживявания коронавирус) и ще поднасяме вечно празното си канче в очакване на подаяние от тези държави, които демонстрират ефективно мислене и поведение.

Материалът Горчивият привкус на фискалния резерв е публикуван за пръв път на Икономически живот.