Лошата новина е, че тези емисии се увеличават и вече са затоплили планетата с 1.1°C. The Climate Action Tracker извежда два проблема.

Първо, държавите не са си поставили необходимите цели, за да достигнат целите на Парижкото споразумение. Дори и всяка държава да постигне целите си, температурата ще продължи да се покачва с повече от 2°C в следващите 70 гoдини и ще продължава да се покачва и в 22-ри век, а и след него.

Второ, правителствата просто не изпълняват дори ограничените си цели. Всичко, което тези 36 държави са направили досега и всичко, което планират тепърва, само ще намали ръста на емисиите.

Трябва да направим повече от това. За да имаме шанс да ограничим глобалното затопляне до 1.5°C, трябва да намалим емисиите с 50% до 2030 г. и да стигнем нулеви нетни емисии до 2050 г. Нека разгледаме числата.

От 36-те изследвани държави само 2 предприемат достатъчно действия, за да се ограничи глобалното затопляне. Гамбия се е ангажирала да ограничи емисиите си, въпреки че е една от развиващите се страни, които най-малко са допринесли за проблема. Мароко все повече развива производството на слънчева енергия. Всички останали държави търпят неуспех. През 2020 г. правителствата трябваше да се съберат и да актуализират целите си. Засега само няколко са го направили, докато другите са заявили, че ще се придържат към настоящите си незадоволителни ангажименти.

Вярно е, че някои страни не изостават много зад Гамбия и Мароко, например Индия и Кения. Страните с най-развити икономики и с най-големи възможности за иновации и подкрепа на останалите обаче, избягват отговорността да поемат лидерството.

Китай носи надежда с намерението си да компенсира въглеродните си емисии до 2060 г. и с това може да спести на света 0.3°C от глобалното затопляне. Действията обаче остават разединени. Китай е най-големият пазар на вятърна и слънчева енергия, но и на нови електроцентрали, работещи с въглища. ЕС предприема стъпки в правилната посока със Зелената сделка, стимулираща към устойчиво развитие. Но тази сделка все пак не е достатъчна за 1.5°C. Така че има ли надежда?

Ключова мярка е желанието на една страна да използва чисто електричество. То може да позволи на други сектори да намалят или елиминират емисиите си. Повече от 50 държави, 30 региона, 160 страни и 200 бизнеса са се ангажирали със 100% чисто електричество. Дания, Шотландия и Южна Австралия почти са го постигнали, но все още голяма част от света трябва да се ангажира и да ускори този енергиен преход.

Има още добри новини в транспортния сектор. Повече от 20 държави, 5 региона, 50 града и 60 бизнеса вече са преминали към коли, мотоциклети и бусове, 100% без емисии. Норвегия спира продажбите на автомобили на изкопаеми горива до 2025 г. Междувременно, САЩ позволяват производството на автомобили с по-голям разход, като връщат назад стандартите за ефективност на горивото.

Сектори като производството на стомана и цимент, авиацията и корабоплаването, са още по-изоставащи и по-сложни за преход към чиста енергия. Но има и компании за стомана и цимент, развиващи безвъглеродно производство, а Норвегия и Шотландия предвиждат кратки полети без въглеродни емисии.

Имаме нужда от по-амбициозни цели и от много по-амбициозни действия. В следващите 10 г. трябва да преобразуваме ключовите сектори на световната икономика, за да намалим емисиите.

Тези промени ще бъдат трудни, но не невъзможни, защото ще ни предоставят огромни възможности като създаването на милиони работни места.

И не забравайте следния ключов момент: такава промяна ще значи и по-чист въздух, както и по-сигурен и по-стабилен климат за всички.

Материалът Зелената сделка не стига за ограничаване затоплянето до 1.5°C е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Почти 20 000 австралийци е трябвало да бъдат евакуирани, повече от 150 училища са били затворени. Бурите са отнесли къщата на двойка в сватбения им ден, наложили са се поне 500 спасителни операции и са наводнили пътища от Сидни чак до съседния щат Куинсленд, който се намира на 800 км на север, разказва в свой репортаж Ню Йорк Таймс.

Шейн Фицсимънс е комисар по устойчивостта на щата Нов Южен Уелс, нов щатски пост, създаден след миналогодишните пожари. Той описва случващото се като още едно сложно предизвикателство за страната. Миналата година огромни пожари създадоха огнен ад, който изгори площ по-голяма от много Европейски страни. Тази година, сливането на гръмотевични бури доведе до изсипването на достатъчно вода, за да изтласка реки като Хоксбъри до най-високите си нива от 60-те години насам.

Учените предупреждават, че тези катастрофи са новата реалност за Австралия. Страната е една от многото, в които се наблюдава явлението интензификация – по-екстремни горещини и топли вълни, както и по-екстремни валежи за кратки периоди от време.

Това е свързано със затоплянето на Земята, причинено от парникови газове. Тъй като глобалните температури са се покачили с 1,1 градуса Целзий от времето преди индустриалната революция, в природата се наблюдават повече и по-сериозни суши. Това от своя страна води до повече водни пари, издигащи се в атмосферата, увеличавайки вероятността за екстремни валежи.

„Има много силна връзка между глобалното затопляне и интензификацията на валежите“, казва Анди Питман, директор на Центърът за крайности в климата към Университета в Нов Южен Уелс. „Има научни доказателства, които показват, че екстремните валежи стават все по-екстремни поради глобалното затопляне.“

Консервативното правителство на Австралия, което не предприема действия срещу изменението на климата, тъй като те могат да застрашат индустрията с изкопаеми горива в страната, все още не са направили тази връзка. Премиерът Скот Морисън предложи финансова помощ за тези, които са принудени да се евакуират и е обявил няколко десетки области за бедстващи. „Това е поредното трудно време за страната ни“, каза той в изявление по радиото.

Уиндзор може да се окаже едно от най-засегнатите места. През изминалия уикенд река Хоксбъри се покачи рязко с повече от 9 метра и се очаква да достигне върхово покачване от почти 13 метра. В неспирния дъжд представители на аварийните служби, облечени в ярко оранжево, вървят от врата на врата по страничните улички, през локви до кръста. В и около историческия център на града, много бизнеси в близост до реката остават затворени в началото на седмицата. Най-оживеното място за срещи се оказва в подножието на моста Уиндзор, където телевизионни екипи и тълпи от хора с гумени ботуши наблюдават гледката.

Новият мост Уиндзор, отворен едва преди няколко месеца и представен като „устойчив на наводнения“ заместител на стария мост, е напълно потопен. Той е построен с три метра по-високо от стария мост, но реката се покачила достатъчно че да го залее, сякаш не съществува.

Камерън Гууч, механик в един от близките градове казва, че е видял огромни дървета да се носят надолу по реката към океана само ден по-рано. По думите му водата сега е намалила скоростта си, оприличавайки я на огромна вана, в която водата не се движи, а бавно се пълни от притоците. „Това е проблемът, водата ще продължи да се покачва“, казва той.

Ребека Търнбил е уредник на къщата-музей Хоу Хаус, построена през 1820. Тя поставя бележки върху мебелите, които ще трябва да бъдат преместени, ако водата се покачи с още няколко метра. Тя посочва линия на вратата на стая, миришеща на старо, влажно дърво. „Дотук се е покачила водата през 1867“, казва тя. Както и много други в Уиндзор, тя изтъква, че се е съмнявала, че реката ще се покачи чак до такава степен при тазгодишните валежи. Това обаче не носи утеха на онези, които се намират в по-голяма близост до нарастващата кафява водна маса.

Материалът Бедствията в Австралия – новата реалност на климатичните промени е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Неговите открития, публикувани в журнала Proceedings of the National Academy of Sciences показват, че най-големият леден резервоар в Северното полукълбо може да изчезне в резултат от сравнително малки покачвания в температурите. Това го прави още по-уязвим към топлинен ефект, причинен от човешка дейност, затоплящ Земята повече, отколкото в който и да е друг период от историята на планетата.

Емисиите от парникови газове от човешка дейност са причинили покачване на глобалните средни температури с повече от един градус от 1880 година. Гренландия губи ледената си обвивка по-бързо, откакто хората са открили земеделието, причинявайки покачване на нивото на океаните с около 14 милиметра в последния половин век. Ако целият лед от острова се стопи сега, глобалните нива на океаните ще се покачат с повече от 6 метра. „Ние не искаме да разбираме какво означава това на практика“, казва Крайст, геолог в Университета във Вермонт. „Това подчертава колко неотложно трябва да променим пътя, по който сме тръгнали в момента.“

Историята на пробата от пръст е почти толкова драматична, колкото информацията, която съдържа в себе си. Тя идва от дъното на ледена маса, взета по време на „Project Iceworm” – провален опит за укриване на ядрени ракети под леда на Гренландия през Студената война. Camp Century в северозападната част на Гренландия е щял да бъде база за американски военен проект, включващ места за пребиваване, хранене и медицински съоръжения, поддържани от ядрен реактор, вкопан в леда. За да прикрие истинските си намерения, Америка изпраща учени да провеждат изследвания в местността. Сред експериментите бил и първи по рода си проект, в който целта била да се извлече леден къс, обхващащ цялата дълбочина на ледената покривка.

„Този леден къс преобърна разбиранията ни за предишния климат на Земята“, казва Крайст. Чрез измерване на видовете кислород във всеки слой лед, учените успели грубо да пресметнат каква е била температурата на средата, когато водата е замръзнала. Анализи на ледени късове от Гренландия и други места по света са позволили на учените да пресъздадат архив на глобалните температури в миналото, стигащ десетки хиляди години назад. Никога обаче не били изследвани 30-те сантиметра пръст от дъното на ледения къс от Camp Century.

Безумието на „Project Iceworm” станало ясно, когато ледът започнал да се мести. Тунелите пропаднали, оборудването било смазано. Ядреният реактор бил бързо разглобен и базата била изоставена. Събраните научни материали били изпратени в лаборатории и никой не помислил за тях отново. Повече от половин век по-късно, Йорген Стефенсен, занимаващ се с изучаване на глетчери, провеждал инвентаризация в хранилището за ледени късове в Университета в Копенхаген, когато попаднал на буркани пълни с пясък, глина и пръст. Любопитството му надделяло и той изпратил пробите за анализ при свои колеги.

Така те се озовали в Университета във Вермонт. Тогавашният докторант Крайст бил инструктиран да прегледа материалите и ако намери интересни фрагменти, да ги изучи под микроскоп. Той прегледал пробите и останал изумен. „Това са пръчки, листа и мъх, замразени от стотици хиляди години“, казал той. Крайст извикал научния си ръководител Пол Биерман, и друг студент в лабораторията. Заедно започнали да подскачат нагоре-надолу, викайки и смеейки се. „Това е най-вълнуващият ден в научната ми кариера“, спомня си Крайст.

Фосилите били изпратени на растителни експерти за по-детайлен анализ, докато Крайст се опитал да определи кога те са били живи. Ранните анализи предположили, че растенията не са по-стари от един милион години, което предполага, че са били живи по време на повтарящите се ледникови епохи. По това време, концентрациите на парникови газове в атмосферата били далеч по-ниски от сегашните и Земята рядко била толкова топла, колкото е сега. „Би било впечатляващо, ако пробите бяха по-стари, но нямаше да е толкова страшно“, казва Крайст. „Това, което намерихме, означава, че ледената покривка била напълно стопена, и нивата на океаните били повишени в климатична система, подобна на нашата.“

Нужни са повече изследвания, за да се определи с точност времето, по което това топене се е случило, казва Крайст. То най-вероятно е станало в период на относително затопляне, в който ледената обвивка бавно е намалявала, подобно на ледено кубче преместено от фризер в хладилник. Сегашното топене в Гренландия наподобява лед, преместен от фризер в печка. А хората продължават да увеличават температурата.

Въпреки това е малко вероятно цялата ледена обвивка на Гренландия да се стопи в близкото бъдеще. „Но ако загреем ледената обвивка с повече от 1.5 градуса, рискът от пълно стопяване става все по-голям“, казва Изабела Великона, експерт по леда в Университета в Калифорния. Фактът, че това се е случило в миналото по естествен път, не ни успокоява, казва тя. Геоложки записи показват пред какви изпитания са били изправени животните и екосистемите поради климатични промени в миналото и предупреждават за това пред какво може да се изправим и ние.

Учени предсказват, че ако светът не намали драстично емисиите на парникови газове, Гренландия може да загуби 35 900 милиарда тона лед до края на хилядолетието. Последвалото покачване на нивата на океаните може да надмине 90 см, което ще причини много урагани и наводнения.

Откритията предлагат интересна развръзка, казва Крайст. Преди повече от 60 години, Американците отишли в Гренландия вярвайки, че могат да покорят леда. Те обаче се върнали със суров урок за крехкостта на човечеството.

Материалът Забравен експеримент от Студената война разкрива лоши новини за планетата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Потвърждавайки постоянната тенденция от последното десетилетие, 2020 г. бе и шеста поредна година, която е най-горещата в историята. Притеснителното е, че това се случва през годината на „Ла Нина”, когато климатичните условия обикновено са по-хладни.

„Намираме се в ера на продължителни рекордни години. Това вече не са актуални новини, а човешка криза“, казва д-р Маршал Шепърд, професор по атмосферни науки и география в Джорджия.

Анализът на глобалните температури се извършва редовно от научни институции, като НАСА и Бъркли. Поради малките несъответствия между тях е възможно 2020 г. да не е била по-гореща от 2016 г., но това потвърждава общата тенденция.

Наред с това, въпреки карантината поради COVID-19, която значително намали емисиите на парникови газове, концентрациите на CO2 в атмосферата продължават да нарастват, като се увеличават със скорост от приблизително 2,3 ppm / година през 2020 г.

„Докато концентрациите на въглероден диоксид са се повишили малко по-малко през 2020 г., отколкото през 2019 г., това не е причина за задоволство. Докато нетните глобални емисии се сведат до нула, CO2 ще продължи да се натрупва в атмосферата и да води до по-нататъшни климатични промени “, изтъква Винсент-Анри Пич, директор на Службата за наблюдение на атмосферата на Коперник.

Тенденцията подчертава неотложността на бързото намаляване на емисиите на парникови газове, които допринасят основно за предизвиканото от човека глобално затопляне.

Текущите планове, представени съгласно Парижкото споразумение, не са достатъчни, за да спрат затоплянето на планетата, но новите договорки със страни като Китай, Япония и Европейския съюз звучат по-обнадеждаващо.

Екстремните метеорологични условия подчертават спешността на действията по посока овладяване на климата. Миналата година Европа изпита най-топлата си зима досега, надхвърляйки предишния рекорд през 2016 г. с почти 1,4 °C.

През 2020 г. се наблюдава и най-високата температура, регистрирана на север от Арктическия кръг в Сибир, от безумните 38 ° C.

Сибирската гореща вълна през 2020 г. би била „почти невъзможна, ако нямаше глобално затопляне“, съобщава международно научно звено за анализ на влиянието на изменението на климата върху екстремните метеорологични явления.

Миналата година станахме свидетели и на най-горещата температура, която някога е била регистрирана на планетата, установена в Долината на смъртта в Калифорния – 54,4 ° C.

Екстремните метеорологични събития струват на света около 150 милиарда долара, според Christian Aid.

Материалът Затоплянето вече не е актуална новина, а човешка криза, алармират учени е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Британският екип, стоящ зад изследването, вярва, че тези цъфтежи ще разширят обхвата си в бъдеще, защото глобалното затопляне създава повече условия, в които водораслите да процъфтяват.

В някои райони едноклетъчните форми на живот са толкова плътни, че превръщат снега в ярко зелено петно и могат да се видят от космоса.

Биолози от университета в Кеймбридж и Британското антарктическо проучване прекараха шест години в търсене и изследване на зелените снежни водорасли, използвайки комбинация от сателитни данни и наблюдение на живо.

Резултатът е първата мащабна карта на водораслите на полуострова, която ще бъде използвана като основна линия за оценка на скоростта, с която белият континент става зелен поради климатичната криза. Този феномен потенциално предлага храна за други видове.

Те вече са открили, че водораслите са образували близки връзки с дребни гъбични спори и бактерии. „Това е общност. Това потенциално може да формира нови местообитания. Това е началото на нова екосистема „, казва Мат Дейви от университета в Кеймбридж, един от учените, които ръководят изследването.

Идентифицирани са 1679 отделни цъфтежа на зелени снежни водорасли, които заедно покриват площ от 1,9 кв. км, равняващи се на около 479 тона въглероден диоксид годишно, погълнат от растението. Това е еквивалентно на емисиите от около 875 000 пътувания с кола в Обединеното кралство. Макар че в глобален план е твърде малко, феноменът ще окаже позитивни влияние върху глобалното затопляне.

Почти две трети от цъфтящите зелени водорасли бяха открити на малки, ниско разположени острови около северната част на полуострова, който е преживял някои от най-интензивните затопляния в света, като през това лято бяха поставени нови температурни рекорди. Снежните водорасли бяха по-малко забележими в по-студените, южни райони.

Преди това учените наблюдаваха увеличение на зелените лишеи и мъхове, но те растат изключително бавно в сравнение с водораслите. В бъдеще те ще измерят и размера на червените и оранжевите водорасли и ще изчислят как наличието на такива цветни форми може да повлияе на отразяващата светлина повърхност на снега.

„Мисля, че в бъдеще ще получим по-голям цъфтеж. Преди да разберем дали това има значително влияние върху въглеродните бюджети или отразяването на слънчева енерия, трябва да имаме числата “, казва Андрю Грей, водещият автор на публикациите по изследването.

***
по The Guardian/сн. University of Cambridge

Материалът Позеленяването на Антарктида е публикуван за пръв път на Икономически живот.