Очаквано си отиват финансовият министър Горанов, вътрешният Маринов, на икономиката Караниколов и на туризма Ангелкова.

Ясни са вече и тези, които ще заемат местата им. Здравният министър Ананиев сменя кабинета си с този в Министерството на финансите, където дълги години е работил като зам. министър и служебен министър. Съответно за министър на здравеопазването е номиниран настоящият изпълнителен директор на УМБАЛ ”Александровска” ЕАД проф. Костадин Ангелов.

Вътрешен министър става настоящият директор на ГД „Национална полиция“ главен комисар Христо Терзийски.

Лъчезар Борисов, който към момента заема длъжността заместник-министър на икономиката, е номинацията на управляващата коалиция за министър на икономиката.

Най-любопитното обаче е, че няма да има министър на туризма, а ресорът ще бъде поет от вицепремиера Мариана Николова. Както знаем, тя е от „квотата“ на Валери Симеонов, тъй че може да се каже, че „патриотът“, който има странни разбирания за туризъм ще e със силно влияние в сектора. А като се има предвид и обтегнатите му отношения с Ангелкова, може да се предположи, че тя си тръгва по негово настояване.

Неофициалните аргументи за смяната на Горанов, Караниколов и Маринов е тяхната обвързаност с ДПС. Премиерът Борисов обаче успя да формулира и официални причини за техните оставки.

Горанов – за лошия контрол на Комисията по хазарта, Маринов – за някои гафове са МВР по време на протестите и край „Росенец“, а Караниколов – за някакви бонуси и грантови схеми в министерството.

Материалът Само четирима министри си тръгват от кабинета е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това се случва на седмия ден от началото на мащабните граждански протести в цялата страна, искащи оставките на кабинета и на главния прокурор.

До момента както премиерът, така и министри от кабинета декларираха, че няма причина да подават оставка. Днес обаче ГЕРБ обяви „план“ за изход от ситуацията, включващ няколко варианта, сред които и персонална оставка на Бойко Борисов.

Междувременно стана ясно, че премиерът Борисов е поискал оставките на тримата министри след среща с областните координатори на ГЕРБ. Те са поискали от премиера да се освободи от членове на кабинета, за които се смята, че са свързани с Делян Пеевски, съобщава „Дневник“.

Днешният протест обаче реагира на новината с реплика, че исканите оставки са за целия кабинет и за главния прокурор Гешев и случващото се не удовлетворява гражданите.

Материалът Ключови министри обявиха готовност да подадат оставка е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това предупреждава финансовото министерство, цитирано от „24 часа“, в своя позиция до народните представители.

Тя е по повод множеството искания от различни сектори за намаляване на ДДС за тяхната дейност.

Става ясно, че МФ не подкрепя въвеждането на диференцирани ставки, съответно и нито един от проектите, внесени в бюджетната комисия. Изчисления сочат, че ако всички те бъдат приети, щетите за бюджета ще са 1,8 млрд. лева.

Припомняме, за момента политическата воля на управляващите е за 9 % ДДС за ресторанти и книги. Решението бе взето от премиера Борисов въпреки несъгласието на финансовия министър Горанов.

Междувременно бюджетната комисия в парламента прие на първо четене проекта на ГЕРБ за намаляване ДДС за ресторантите и книгите на 9 процента. Останалите проекти не бяха одобрени. направи впечатление отсъствието от заседанието както на финансовия министър Горанов, така и на шефката на комисията Менда Стоянова.

Материалът С увеличаване на сегашния ДДС може да се компенсира намалението за ресторантите е публикуван за пръв път на Икономически живот.

1. Купувайте българското?

Лозунгът и апелът не са нови. През първата половина на ХХ в. те са действали явно и реално, а през втората половина на ХХ в. – по социалистически неизбежно. Естествената му гарнитура е силно изразената протекционистична държавна политика. В резултат българската промишленост се е съхранявала архаична, а всичко вносно европейско е било обвито в ореол.

Това, което новите политически носители на горния лозунг не изказват гласно (но си го мислят натрапчиво) е продължението: Не купувайте гръцки, македонски, турски, румънски, сръбски и др. под. стоки. Остава да се направи малка крачка към: Не купувайте европейски стоки. Някоя от следващите инициативи ще трябва да бъде призив за въвеждане на вносни мита.

Колко е лесно! Нашите политици, които ние избираме с голям патос, винаги се проявяват като майстори при намирането на лесни решения на трудни проблеми. Лесни решения, които никога не решават проблемите. В съответствие с кибернетичния принцип трудните проблеми изискват трудни решения. Лесните решения, които много бързо се набиват на очи, са изкопани от мухлясалия архив, отдавна изхвърлени от употреба, зомби инструменти, които не престават да се преоткриват от находчивите ни политици.

Политиците ни апелират силно загрижени към населението да купуват български стоки, а не се питат защо населението не купува българска продукция? Навсякъде в съседните страни цените са по-високи, отколкото у нас. Как и защо гръцки производители са съгласни да продават стоките си у нас на половината от цената, която могат да получат в Гърция, а нашите производители се затрудняват? Най-сладката работа за производителя е да има осигурен пазар – тогава можеш да произвеждаш всякакви боклуци, по магазините вечно ще има опашки, няма да имаш производствени проблеми. Това беше социализъмът! Избягахме от него, но социалистическият манталитет продължава да ни тормози.

Наскоро министърката на туризма апелира към българските граждани да ползват услугите на българските туристически предприятия. Но не отрони и дума защо българските граждани се насочват към курорти в съседни страни. Общите разходи за почивка в Гърция или Турция не са по-малки, отколкото у нас и въпреки това все повече българи променят туристическата си дестинация. Това, което министърката беше редно да направи, бе да отправи апел към местния туристически бранш: Направете така, че да върнете българските туристи по българските курорти. Но не го направи!

Истинският лозунг и призив трябва да бъде: Купувайте хубавото! Ако купуваме некачествени стоки, магазините ще бъдат вечно пълни с некачествени стоки, ако подкрепяме клошарите, улиците ще бъдат вечно пълни с клошари, ако храним уличните псета, улиците ни ще бъдат пълни с помияри, ако избираме некадърни политици, вечно ще бъдем некадърно управлявани!

Българският производител трябва да се бори, за да спечели потребителя независимо от неговата националност.

2. Аман от държава, аман за държава!

Тези дни правителството, сякаш изневиделица, предложи да се формира Държавна петролна компания, която да бъде „още един играч на пазара на горива“. Покрай всякакви обяснения прозират няколко неизказани истини: Първо, Комисията за защита на конкуренцията не си върши работата. „Комисията е независим специализиран държавен орган, който е оправомощен да прилага Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Закона за концесиите (ЗК). КЗК установява нарушения на свободната конкуренция съгласно разпоредбите на ЗЗК и / или на чл. 101 и чл. 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз, извършва секторни анализи и застъпничество за конкуренцията“ (тук). Комисията е създадена да върши определена работа, тя не е в състояние да си върши добре работата, правителството създава държавно предприятие със замисъл да контролира (а не да регулира!) пазара; Второ, в средите на висшите управляващи има хора, които си търсят добре платена синекурна работа; Трето, управляващата партийна върхушка има нужда от допълнително спонсориране, а такава една богата държавна компания е прекрасен инструмент за отклоняване на средства.

Пътят към ада е застлан с рози. След като е формулиран правителствен вариант на решение ще се намерят всякакви „майстори“, които ще съумеят да я облекат в красива фразеология. Нека да си припомним, че апологетите на социалистическата икономика отричаха конкуренцията, защото тя разпилява национални ресурси. Държавното планиране беше призвано да ни поведе към красиви бъднини, но катастрофирахме скоропостижно.

Какъв може да е резултатът? Държавната Българска банка за развитие е образец – непрекъснато принудително текучество на управленския състав, разминаване между думи и дела. Държавна петролна компания вероятно ще се формира, ще се развие яка борба за всякакви съпътстващи длъжности, след някоя и друга година ще се установи, че тя не си изпълнява функциите, ще стартира процес на приватизация и отново ще се разиграват колосални пари под масата.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не си върши работата, защото нещо около нея не е както трябва. Първо, ангажираните в нея кадри са неподходящи, некомпетентни и/или корумпирани; второ, действат нерегламентирани спирачки, които торпилират дейността й.

При всички случаи предложеният социалистически вариант не е и не може да бъде решение на проблема.

3. Демократически централизъм!

Рече и отсече. „Тук се слуша мойта воля, аз съм капитан“. Това е позицията на нашия премиер, не дословно представена, а смислово предадена. Поводът е величината на ДДС за ресторанти, хотели и (незнайно как промъкнало се) книги.

Българският демократически централизъм действа от край време по следния начин: Всички имат възможност (гласно или под сурдинка) да дискутират определен проблем. Така продължава до обявяването на Решението на върховния главнокомандващ. За него дори не е нужно да е в течение на т.нар. дискусия. Той знае и обявява решението (си!). Оттам нататък всички по йерархията се подчиняват и венцеславят Решението.

Българската данъчна система плаче за реформа, от която министърът на финансите упорито бяга. Той се проявява като вещ майстор по поддържане на спокойствието си. Въпросът опира до основно обоснован вариант на генерална промяна, а не до частични и палиативни ремонти. При всяка възможност министърът на финансите стартира с декларация, че промяна на данъчната система не се предвижда. Така беше и сега. Не са се дискутирали явно дори и варианти на възможни частични корекции – до възникването на премиерското Решение, видимо под въздействието на уличен натиск. Нищо че Законът за нормативните актове предвижда извършването на оценка на въздействието за проектите на закони и кодекси и на проектите подзаконови нормативни актове на Министерския съвет.

4. Заключение

Приемането на макроикономически решения в многострадалната ни държава не съответства на съвременната челна световна практика. Това се отразява върху качеството на нашия живот, допринася за хаотичност в обществено-икономическото ни развитие, както и поддържа общата ни изостаналост в рамките на европейското ни семейство. Съвкупният български народ е този, който е редно да изисква императивно от управниците си съобразяване с водещите европейски тенденции за качествено обществено-икономическо управление. Видимо не достигат култура и знания за адекватна обществена оценка, вина за което носи най-вече българската интелигенция.

Материалът Болести хронични български е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Остава само една препоръка да бъде изпълнена до край. Това съобщиха премиерът Бойко Борисов и министърът на финансите Владислав Горанов на брифинг в МС.

Последната стъпка е формирането на допълнителни капиталови буфери на две банки по препоръка на ЕЦБ. Една от банките вече финализира този план. Другата го е изпълнила 70 процента.

За нас тази мярка е изключително важна, за да си гарантираме финансиране, защото не знаем колко ще продължи кризата. Европа отлично знае колко сме дисциплинирани с най-нисък външен дълг, изградили сме доверие, което да ни помогне и сега, допълни премиерът.

Имаме уверението на нашите партньори, че ангажиментите са непроменени. Ако си вършим работата в указания график, ще успеем да се присъединим едновременно към Банковия съюз и ЕРМ2, каза Владислав Горанов.

Европейската централна банка и Европейската комисия са препотвърдили своите ангажименти, поети през лятото на 2018 година, когато България заяви воля за членство в Еврозоната.

Материалът Само една препоръка остава до чакалнята на Еврозоната е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Стана ясно и че тази вечер ще бъде обсъдено и вероятно прието актуализиране на бюджета с 1-1.5 млрд. лева, с които да се поеме мярката от постановлението в рамките на три месеца. Решението на МС е изпратено и за одобрение до Европейската комисия, тъй като представлява държавна помощ. Очаква се Брюксел да реагира бързо, коментираха премиерът и министрите.

Актуализацията на бюджета ще наложи свикване на парламента за дебати и приемане на предложението на МС. Освен това, финансовият министър добави, че ще се поиска и увеличаване на лимита за поемане на дълг.

В приложение към постановлението има списък от икономически дейности, които са пряко засегнати от извънредното положение и които могат още от утре да кандидатстват за държавно компенсиране на 60 процента от осигурителния доход на служителите.

Фирмите, които не попадат в списъка ще могат също да кандидатстват, ако покажат 20 % спад на приходите спрямо месец март 2019 година.

Относно изчисленията на АИКБ, че всъщност схемата е не 60:40, а 23:77, като работодателят поема огромната тежест, министър Сачева коментира, че това не е така, тъй като мярката не финансира цената на труда – която е различна в отделните сектори, а осигурителен доход на конкретния работник или служител.

Като цяло обаче бизнесът е скептичен и смята, че за много малко фирми, и то в добро финансово състояние, тази мярка ще има ефект.

Процедурата по кандидатстване ще бъде електронна, максимално облекчена и бърза, но през цялата година ще могат да се правят проверки от Главна инспекция по труда и НАП и злоупотребилите и посочили неверни данни ще връщат получените пари.

На компенсация имат право всички служители, сключили трудов договор преди 13 март 2020 година. Кандидатстването може да бъде месец за месец, като списъкът със служители, за чието компенсиране се кандидатства, може да бъде актуализиран – намаляван или увеличаван.

Ако работодателят не може да плаща 40-те процента, то той ще връща полученото от държавата. Той не е длъжен да кандидатства, нито да го прави за целия персонал, ако не вижда перспектива за дейността си, коментира Горанов, но препоръча да не се отказваме с лека ръка от служителите.

За стартъпите, които не са обект на мерките от постановлението, ще се погрижи Фондът на фондовете, добавиха двамата министри.

От думите на социалния министър стана ясно, че от началото на кризата са се регистрирали нови 9909 безработни, а общият им брой за страната е 289 хиляди души.

Материалът МС прие компенсацията „60:40“, актуализираме бюджета с 1-1.5 млрд. лева е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Вчера народните представители одобриха сметките на Здравната каса и на Държавното обществено осигуряване.

Как се е попълвала хазната от началото на годината до септември пък ще отчете финансовият министър Владислав Горанов по време на правителственото заседание днис.

За догодина е планирано Брутният вътрешен продукт да се увеличи с 3,3%. Безработицата ще продължи да спада до 4%, а инфлацията ще намалява, за да остане 2,1% средногодишно.  

През 2020 година се предвижда изтеглянето на нов дълг от 2,2 млрд. лева. Според финансовия министър тези пари ще играят ролята на буфер при евентуални неблагоприятни ситуации. Впрочем, най-голямата опасност за сметките на държавата биха дошли отвън, ако прогнозите за икономическа криза се сбъднат.

Бюджетът за 2020 година ще е балансиран, твърдят управляващите. Предвижда се нулев дефицитът в края на другата година.

„Бюджет 2020 ще е пица с пармезан и шунка. Няма как да има равно разпределение на средствата. Повече ще има за работещите, развиващите се сектори, образование, здравеопазване. Бюджетните заплати изоставаха от заплатите в частния сектор и можеше да има отлив на кадри. Това е причината да има ръст с 10% на всички бюджетни заплати, коментира пред БТВ депутатът от ГЕРБ и председател на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова.

Правителството се е обединило около приоритета образование. През 2016 година стартовата заплата на учителите е била малко над 600 лева. За 2020 година се предвижда началната заплата да е над 1000 лева.

За образованието са планирани 610,1 млн. лв. повече. С 200 млн. лв. ще нараснат социалните помощи и обезщетенията.

Близо 500 млн. лв. ще са повече парите за здравеопазване. От левицата смятат, че продължават да се изливат пари в неформирана система.

Минималната работна заплата ще стане 610 лева, предвиждат още сметките на Владислав Горанов. Пенсиите ще се увеличат с 6,7%, таванът им остава 1200 лева.

Максималният осигурителен доход се запазва на 3000 лв.

Материалът Депутатите обсъждат бюджета за 2020 година е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Според него кметовете трябва да преценят каква политика да водят и да поемат своята отговорност.

„Ако решат да задържат ниски данъците и таксите, да бъдат така любезни да не се обръщат към правителството”, допълни Горанов.

Според него през следващата година ще се съберат 3,5 милиарда лева повече приходи. Владислав Горанов обясни, че нито 1 лев преизпълнение на приходите, не може да бъде похарчено от правителството. Ако се получат повече пари, те отиват в бюджетното салдо.

Както върви изпълнението на бюджета, ще има основание да се дадат коледни надбавки, каза още Горанов.

„За да има по-високи пенсии, трябва да има по-високи доходи на работещите. Ние притискаме реалния сектор да следва подобна политика. България е с едно от най-ниските преразпределения на средства – 37%, в Европа е 45%“, подчерта още той.

Според него късно сме разбрали, че трябва да сме по-образовани, за да сме по-успешни. Затова от 2017 г. образованието е изведено като приоритет.

Материалът Местните данъци са ниски, смята финансовият министър е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество той представи пред социалните партньори финансовата рамка за следващите 2 години и проектобюджета за догодина.

Общата задлъжнялост на страната ни ще продължи да намалява догодина и през следващите две години, като няма необходимост да се поема нов дълг с цел подкрепа на икономиката, защото по този начин ще се увеличи дефицитът, заяви министърът:

„Има достатъчно буфери в този бюджет, изпълним, и до голяма степен намира баланса между основните сектори, които финансира държавата“.

Именно заради това има повече пари за образование и здравеопазване, както и мерки, подкрепящи пазара на труда в следващите три години, каза още Горанов и подчерта, че е постижимо и възможно анонсираното достигане на средна заплата през 2021 година в порядъка между 1400-1500 лева.

Стана ясно, че през бюджета към общините ще бъдат трансферирани над 4,2 млрд. лв. или с 460 млн. лева повече спрямо тази година. За следващата година кабинетът залага ръст на икономиката с 3,3%. Растежът ще бъде леко по-нисък от очакваното тази година ниво от 3,4 на сто. Прогнозният брутен вътрешен продукт се очаква да достигне 126,7 млрд. лева, през 2021 г. – 134,9 млрд., а през 2022 г. – 143,3 лв.

Очакванията са в периода 2020-2022 година да намалява безработицата и да стигне до 4%. За сравнение, през тази година тя е около 4,4 на сто.

Нестабилната геополитическа обстановка, по-силно от очакваното забавяне на икономическата активност в ЕС са основните рискове пред нашата икономика. Те могат да повлияят както на износа и на очакваното възстановяване на частните инвестиции.

Финансовият министър потвърди, цитиран от БГНЕС, че за следващата година разходите за персонал ще се вдигнат с 10%. Запазват се данъчните ставки до края на мандата на кабинета. Ще продължат и данъчните облекчения за земеделските стопани.

Материалът Бюджет 2020 има достатъчно буфери срещу криза, успокои Горанов е публикуван за пръв път на Икономически живот.