В продължение на 30 години страната ни ще трябва да върне 3,3 млрд. евро, другото ще е безвъзмездна помощ.

Това съобщи външният министър Екатерина Захариева пред БНТ.

За първи път Брюксел предлага толкова мащабен план, който трябва да акумулира 750 млрд. евро, от които 500 млрд. евро са грантове, а 250 млрд. евро – кредити.

Захариева припомни, че всяка една държава в ЕС трябва да предложи план за ползването на ресурса.

У нас този план ще бъде изработен в консултации с бизнеса, посочи още външният министър.

„Над 80% от съставките на лекарствата се произвеждат в Китай, предпазните облекла – също. Трябва да върнем тези производства в ЕС, трябва да сме авнотомни“, категорична беше Екатерина Захариева.

Външният ни министър отчете и плавното възстановяване на придвижването в Европа.

Първо със съседни страни, после с държави със сходен риск и след 15 юни е възможно пълното възстановяване на свободното придвижване в рамките на ЕС.

Материалът Ще получим 15 млрд. евро от плана на ЕС, връщаме 3,3 млрд. евро 30 г. е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Европейската комисия предложи най-големия в историята си пакет от мерки за справяне с икономическите последствия от корона вируса. Освен бюджета за периода 2021-2027 и вече договорения пакет от 540 милиарда евро, централно място е отделено на фонда за възстановяване, наречен “ЕС следващо поколение“, в размер на 750 милиарда евро.

Тази безпрецедентна сума се дава, за да компенсира различните възможности на страните членки за преодоляване на последствията от кризата и да ги предпази от задълбочаване на различията. Така например до 20 май 2020 г. ЕК разреши страните членки за предоставят държавна помощ за икономиките си в размер на 2 трилиона евро. От тях половината са предоставени само от Германия. Това представлява 29% от БВП на страната. Следват Италия, Франция и Белгия, съответно със 17%, 13.4% и 11%. От другата страна на скалата са страни като България, които са отделили по 2-3% от БВП. Логично е да се очаква, че тези, които отделиха повече средства за икономиките си в първите седмици на кризата, ще се стабилизират и ще излязат от нея много по-бързо. Другите – тези като България – ще имат много по-бавно и трудно възстановяване и ще изостанат още повече. Заради това ЕК предлага изоставащите да се подпомогнат с повече средства.

ЕК предлага България да получи 15 милиарда евро, а да участва във фонда с 3.3 милиарда. Така нетната сума, която ще получим извън предвиденото в европейския бюджет за следващите години е 11.7 милиарда евро или около 23 милиарда лева. Това е над 19% от БВП на страната. Разпределени за 4 години, това означава по около 5% от БВП за година. Добавени към над 3-те % от БВП, които получаваме от бюджета на ЕС, това прави над 8% годишно допълнително за икономиката ни.

Добрите новини обаче вървят с ангажименти. За солидарността към нас трябва да се отплатим с резултати. След 4 години България трябва да бъде много по-близо да останалите от ЕС по отношение на производителност и доходи – елементите на т.нар. реална конвергенция. Нещо повече – ние трябва да се превърнем в модел за трансформация по отношение на Зеления договор за ограничаване на емисиите на въглероден двуокис и за цифровизация на икономиката.

Ще пропуснем ли поредния шанс, който ни предоставят историята и ЕС? Така, както пропуснахме последните 13 години членство, в които не се отлепихме от последното място и дори допуснахме тези преди нас да ни изпреварят още повече.

За да не се случи това, България следва изцяло да смени парадигмата. Целта не може да бъде да похарчим средствата от ЕС. Още повече, че ако това стане по досегашните канали, те ще увеличат неравенствата в страната и ще направят някои още по-богати. Европейските пари са инструмент за постигане на много по-голяма цел – просперитет, солидарност в обществото, по-висок жизнен стандарт за всички.

На първо място България следва много бързо да изготви план за ускорено икономическо развитие. Това предполага много бърза цифровизация на икономиката. Държавната администрация трябва не да следва бизнеса, а да е водеща в това отношение. Най-късно до края на следващата година всички публични услуги и комуникацията между институциите и гражданите трябва да става по електронни канали. Необходима ни е ясна програма за бърз преход към ниски емисии на въглероден двуокис от сгради, транспорт, индустрия. Този преход трябва да е съчетан с откриване на нови работни места и заетост, която е по—висока от днешната. България трябва да излезе от капана на ниските доходи и премине на коловоз, в който икономиката се развива и осигурява високи доходи от труд. Значителни нови инвестиции трябва да се насочат и към социалната сфера – в здравеопазването, образованието, социалните грижи, активното стареене. По този начин не само ще се увеличи икономическият капацитет, но и ще се постигне по-голяма кохерентност на обществото и по-висок жизнен стандарт.

Да се върнем отново на плана “ЕС следващо поколение“. От предвидените 30 милиарда лева, може да се очаква България да получи 20 милиарда като грант и 10 милиарда – като заем при изгодни условия. От общата сума 28 милиарда ще отидат за публични инвестиции и 2 милиарда лева – за подпомагане на частни инвестиции, които се очаква да бъдат на стойност минимум 3 милиарда лева. Публичните инвестиции трябва да бъдат свързани основно с намаляването на въглеродните емисии, цифровизацията и укрепване на социалните системи.

Страната ни ще трябва да поеме ангажимент за конкретно увеличаване на БВП (поне с 2% над сценария без фонд за възстановяване) и за трайни работни места – поне с 2% увеличаване на заетостта над сценария без фонд. Значително предизвикателство ще бъде и усвояването на тези средства – равномерно за 4 години, като особено трудно ще бъде през първите 2 – до края на 2020 вече трябва да има готови проекти и сключени договори. Много важно е да се подчертае и че мерките за икономическо възстановяване трябва значително да превишават европейските програми. В крайна сметка ние трябва да разчитаме основно на националния си бюджет, като европейските пари идват като допълнение.

И още едно важно уточнение. Чухме предложението на Европейската комисия. Дали то ще стане факт зависи от съгласието на страните членки и на Европейския парламент. Каквото и да се случи, България трябва да е готова със своя план за ускорено развитие.

Материалът България може да получи голямо финансиране, но срещу ангажимент за растеж и работни места е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това съобщи лаконично премиерът Борисов на пресконференция след онлайн срещата на Европейския съвет по-рано днес.

Премиерът не уточни валутата, но по думите му малките фирми ще могат да получат между 3 и 10 хиляди безвъзмездна помощ. Кандидатстването ще става онлайн чрез системата ИСУН – информационна система за наблюдение и управление на средствата от ЕС в България.

Подробностите предстоят да станат ясни тези дни, но се знае, че мярката ще стартира след 6 май, а кандидатстването ще е до 30 май тази година.

Грантът обаче е спорен, става ясно от позиция на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП), цитирана от Mediapool.

Според асоциацията микрофирмите няма да могат да се справят със сложните формуляри и условия през ИСУН. Освен това размерът на грантовете – между 3 и 10 хиляди лева (тук вече валутата е уточнена), не може да има реален подкрепящ ефект за никоя производствена фирма.

Схемата няма да проработи и само ще донесе разочарования на тези, които ще опитат да кандидатстват, убедени са от БАКЕП, пише още Mediapool.

Материалът Между 3 и 10 хил. лв. безвъзмездно за малки фирми, кандидатстването обаче сложно е публикуван за пръв път на Икономически живот.