Това е съобщил ресорният министър на туризма  Харис Теохарис, цитиран от „Сега“.

Предвиденият строг протокол по спазване на противоепидемичните мерки ще изисква всички работещи в туризма да имат имунизация.

Официалното откриване на летния сезон в Гърция е планирано за 14 май, но ако има сериозно подобрение в битката с Ковид-19, може да е и по-рано.

На границата властите ще прилагат бърз тест за коронавирус. Осигурени са специализирани хотели за туристи, които покажат симптоми на заразяване. В първите дни на април започва масово ваксиниране на работещите в туризма, осигурени са достатъчно дози, уверяват от гръцкото здравно министерство.

Припомняме, Европейската комисия представи преди седмица и идеята за „зелен паспорт“, който удостоверява или ваксинация, или наличието на отрицателен ПСР, или документ за антитела, доказващ прекаран Ковид-19.

„Паспортът“ ще може да се ползва с мобилно приложение, но и на хартиен носител. Страните членки няма да са задължени да признават сертификата за приемане на чужди глаждани, а всяка държава ще може да реши сама за себе си. Според последната информация от Брюксел зелените сертификати ще могат да бъдат въведени от 15 юни.

Материалът Почиваме в Гърция срещу отрицателен ПСР или ваксинация е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Борисов заедно с министъра на енергетиката Теменужка Петкова провери как върви изграждането на междусистемната газова връзка Гърция-България/IGB/.

Тръбата ще се свърже с гръцката национална газопреносна система и Трансадриатическия газопровод TAP в района на гр. Комотини и с българската газопреносна система в района край Стара Загора.

Стартът на междусистемната газова връзка Гърция-България беше даден на 22 май 2019 г. от премиерите на двете страни. Интерконекторът е един от седемте приоритетните проекти за сигурност и конкурентоспособност на енергийния пазар в Европейския съюз.

Газовата връзка между България и Гърция е с обща дължина 182 км, от които 150 км са на българска територия. Тя започва от Комотини, Гърция и се свързва с българската газопреносна система на Стара Загора. Техническият ѝ капацитет е от 3 до 5 млрд. куб. м годишно. Общата стойност на проекта е 220 млн. евро.

До момента са доставени 159 км тръби, заварените са близо 72 км, а общо положените и засипаните по изграждащото се трасе са над 11 км. За изпълнението на строителните дейности работят общо 440 души.

България ще може да получава доставки и през терминала на Александруполис за втечнен природен газ от САЩ, Катар, Алжир, Израел, Египет.

Материалът От Нова година в България влиза природният газ от Гърция е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По думите на Алекс Пателис, съветник на премиера Кириакос Мицотакис по финансови въпроси, така Гърция се надява да привлече “цифрови мигранти“, след като пандемията ускори преминаването към дистанционна работа в много страни и сектори, пише Euractiv.bg.

Няма да има ограничения за нивата на доходите или видовете работа, въпреки че правителството се надява да привлече повече професионалисти. Програмата е насочена към приблизително 800 000 гърци, които емигрираха по време на дългогодишната дългова криза, за да продължат кариерата си в чужбина.

Насърчителният пакет ще бъде достъпен само през 2021 г. От него могат да се възползват и хората, които не са плащали данъци в страната през последните седем години.

Целта на правителството е да създаде работни места или чрез преместване на работещия в Гърция, или чрез компании, които местят бизнесите си в страната. “Основният критерий за допустимост за данъчното стимулиране е пребиваването в страната и желанието да плащат данъци там в бъдеще”, казва още Пателис.

Материалът Гърция с план за връщане на професионалисти в страната е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това обяснява финансистът Владимир Каролев в дълъг пост в профила си във Фейсбук, който публикуваме без съкращение:  

„Покрай всички останали наши кусури, постоянните „битки“ за промяна на данъци и осигуровки, които доста синдикалисти и политици смятат за престижни през октомври-ноември ежегодно (с новия бюджет), превръщат живота на родните изпълнителни директори на международни корпорации в истински ад.

По същото време, директорите правят бюджетите си за следващата година – дават планове за приходи и разходи и съответно обикновено искат повече пари за увеличаване на заплати, за още бонуси, за още инвестиции и за още нови служители.

Директорите не правят това от любов към родината, а от собствен интерес – колкото по-важен е местният клон на поверената им фирма, толкова по-малко вероятно е при следващото преструктуриране да го затворят и шефът да си загуби работата или да получи оферта да поеме новия офис в Зимбабве.

И таман пуснали своите бюджети и планове, родните политици решават да започнат промяна на осигуровки и данъци в края на годината. Често дори и ги променят успешно.

Поставете се на мястото на един шеф на международна компания сега – той или трябва да пусне редакция на бюджета си, или да го остави така и да не го изпълни като влезе в преразход. В първия случай ще ядоса своите шефове в централата, които ще псуват „онея идиоти в БГ, които пак си променят осигуровките по Коледа“. Във втория случай ще отнесе псувните с година закъснение, защото „онея идиоти в БГ пак не са могли да си сметнат разходите за данъци и осигуровки“.

А сега се поставете на мястото на големия началник в централата. Когато решава къде да отвори някакъв огромен завод или регионална централа с перспектива 30 години, дали ще отиде в държавата, която всяка година по Коледа му обърква неговия централен бюджет, той самият отнася псувни от борда на директорите, акционерите и т.н. и общо взето му докарва излишни главоболия?

Подигравките с бизнеса имат човешки измерения, както и всяко решение за нова инвестиция е напълно човешко и често егоистично. Големите шефове влагат пари преди всичко, където се чувстват добре, а не където се подиграват с тях.“

По-рано Каролев написа, че инвестицията на Майкрософт от $1 милиард в облачни технологии, обучения и дейта център в Гърция е по-голям и по-скъп неуспех за България от изпуснатия завод на Фолксваген.

Материалът Защо Майкрософт „цъфна“ в Гърция е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това ще е шанс за икономиката, отслабена от дългогодишната криза и пандемията от коронавирус.

По време на виртуално събитие в Атина в понеделник, президентът на Microsoft Брад Смит каза, че новият център за данни ще бъде от полза за бизнеса, потребителите и банките, съобщи Ройтерс.

„Днес инвестираме в научни изследвания и технологии в Гърция“, отвърди Смит и допълни, че това ще донесе ползи за страната, защото ще се обучават хиляди.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че центърът за данни ще донесе дългосрочни финансови ползи от 1 милиард евро за страната.

„Гърция ще се превърне в световен център за облачни услуги“, каза Мицотакис, добавяйки, че най-модерният център също ще надгради страната като инвестиционна дестинация.

Той уточни, че проектът ще включва програма за обучение по цифрови умения за около 100 000 души.

Материалът Microsoft прави в Гърция мащабен център за облачни услуги е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За решението, публикувано в Държавен вестник, информираха равителственият говорител Стелиос Пецас и заместник-министърът по гражданска отбрана Никос Хардаля, съобщи БГНЕС.

Туристите и чуждите граждани, за които няма забрана, може да влязат в Гърция през България през ГКПП Промахон (Кулата), ако имат негативен PCR тест, направен 72 часа преди пристигането в страната.

Останалите отворени гранични пунктове с Македония, Албания и Турция ще могат да се ползват от определена категория лица, които също трябва да представят негативен PCR тест.

Гражданите ще могат да преминават през тях между 07:00 и 23:00 часа.

Забраната за преминаване не се отнася за гърци и за лица, които имат разрешение за престой или живеят постоянно в страната, за пътуващите по необходимост поради служебна заетост или по медицински причини, както и за транзит на линейки, превозващи пациенти за хоспитализиране в Гърция. Забраната не важи и за дипломати, членове на военния или административен персонал на държавите-членки на ЕС и ЕУЛЕКС в Косово.

Унгария пък  реши да допусне туристи от трите си източноевропейски съседки – Полша, Чехия и Словакия да влязат в страната със скорошен негативен тест за корнавирус, предаде Ройтерс.

Миналата седмица Унгария предупреди, че ще затвори границите си за чужденци, за да предотврати увеличаване на случаите на коронавирус. Прибиращите се унгарски граждани могат да излязат от 14-дневна карантина, само ако дадат два негативни теста за новия коронавирус.

Посетителите, пристигащи в Унгария, ще трябва да представят отрицателен тест за Covid-19 най-много отпреди пет дни.

Полша пък забранява от утре преките полети от 44 страни, сред които Испания, Израел и Румъния, за да предотврати разпространението на коронавируса в страната, съобщи правителството.

Материалът Гърция затваря за граждани извън ЕС, Унгария пуска само съседи, Полша спира полети от 44 страни е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Министър-председателят Бойко Борисов пристигна в Атина, където заедно с гръцкия му колега Кириакос Мицотакис участват в официалната церемония по подписване на договора между изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД Владимир Малинов и Асимина–Елени Копелузу, която е основен акционер в „Газтрейд“ С.А.

„Газовите потоци течаха от Изток на Запад, от Север на Юг с компресори, които бутаха втечнения газ само в една посока. Ние направихме много инвестиции в България, обърнахме реверсите“, изтъкна Борисов.

„Когато се обръща посока, винаги е трудно и предизвика бунтове, революции, раздразнение, а паралелно с това България влезе и в Банковия съюз, в чакалнята на еврозона, така че гръцките фирми, инвеститори да бъдат абсолютно гарантирани за своите инвестиции за в бъдеще“, добави премиерът.

Дружеството ще реализира терминала за втечнен природен газ в близост до град Александруполис, Северна Гърция.

В началото на годината „Булгартрансгаз“ сключи предварителен договор за закупуването на 20% от акционерния капитал на „Газтрейд“ С.А.

След като днес документите бъдат финализирани, страната ни ще има реално участие в проекта, според който ще бъде доставян втечнен газ, включително от САЩ, Катар, Израел.

„Булгаргаз“ вече е резервирал количества за период от десет години.

 Терминалът край Александруполис ще бъде второто съоръжение за втечнен природен газ в региона, след този в Ревитуса, Гърция, до което България има достъп.

Ще бъде изграден високотехнологичен плаващ терминал за приемане, съхранение и регазификация на втечнено синьо гориво.

Планираният капацитет на терминала е 6,1 млрд. м³ годишно. Капацитетът за съхранение е 170 хил. м³ втечнен природен газ. Планира се търговската експлоатация на съоръжението да започне до края на 2022 г.

В Атина Борисов ще проведе и работна среща с премиера Кириакос Мицотакис, на която ще обсъдят развитието на кризата с COVID-19.

Материалът „Булгартрансгаз“ официално е акционер в терминала за втечнен газ в Гърция е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тази сутрин собственици на десетки превозвачески, търговски и земеделски фирми излязоха на протест от двете страни на границата, предаде БНР.

Няма никаква логика другите пунктове да бъдат отворени за превоз на стоки, а хората от района на Гоце Делчев, Драма и Кавала да изминават още 200 километра и да калкулират огромни загуби, заявиха представителите на българския и гръцкия бизнес.

„Нашата външна дипломация къде се намира? Защо трябва ние, хората, да решаваме въпросите на външната политика на тази държава? В момента има една дискриминация, която няма аналог. Гърците си влизат свободно в България, без PCR-тестове, без нищо и в момента Европа стои безучастно“, заявиха протестиращи.

По време на пандемията трафикът на камиони е намалял 60-70%, а има опашки и струпване на камиони.

Недоволните ще сезират Европейския парламент, а ако не бъдат чути протестът ще се радикализира.

Материалът Превозвачи протестират на българо-гръцката граница е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Средствата се осигуряват от Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Гърция – България 2014-2020 г. 

Мярката е приоритетна в настоящия програмен период за МРРБ.

Бизнесът в граничния район ще получи европейски средства за модернизация на производството. Целта е да се повиши конкурентоспособността като се стимулира растежът на нови и съществуващи фирми чрез разширяване на икономическата им дейност до нови пазари и продукти.

В рамките на поканата за набиране на проектни предложения, обявена преди близо година, са  получени 55 проекта. 36 от тях отговарят на условията и са одобрени да получат финансирането. Стойността на отделните проекти е между 300 000 и 600 000 евро, от които 65% е субсидията и 35% е собственият принос на кандидатите. 

Заедно ссъс съфинансирането, общата сума на проектите ще достигне близо 19 млн. евро.  Първоначално обявеният бюджет на поканата беше 10 млн. евро.

От българска страна участват само малки и средни предприятия, регистрирани в областите Благоевград, Смолян, Кърджали и Хасково.

Финансирани са проекти на фирми в областта на производството на хранителни продукти, тъкани, компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти, строителни изделия от неметални минерални суровини, събиране и рециклиране на материали, устойчив туризъм, култура, спорт, развлечения и здравеопазване.

Максималната продължителност на проектите е 3 години.

Материалът Над 12,2 млн. евро за фирми от граничната зона на България и Гърция е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Засега няма да е възможно влизането през други сухопътни гранични пунктове, освен при съществени причини. Предстои да бъде уточнено какви са те.

От началото на юли заради засилване на мерките за борба с коронавируса при влизане в Гърция всички граждани, независимо от тяхната националност, трябва да попълнят специален онлайн-формуляр, който може да бъде открит на https://travel.gov.gr.

Необходимо е формулярът да бъде попълнен най-малко 48 часа преди влизането в страната, а в него освен данните за лицето трябва да се посочи къде точно ще бъде отседнал.

На случаен признак ще се правят тестове на влизащите през границата. Ако се окажат положителни на посочено от гръцките власти място хората ще бъдат карантинирани за 14 дни.

Съветът на ЕС утвърди вчера незадължителен списък на „сигурните“ чужди държави, чиито граждани ще могат да бъдат допускани в Съюза.

Засега са включени Алжир, Австралия, Канада, Грузия, Япония, Черна гора, Мароко, Нова Зеландия, Руанда, Сърбия, Южна Корея, Тайланд, Тунис, Уругвай. Облекченията ще засягат и гражданите на Андора, Монако, Сан Марино, Ватикана, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.

Положението на китайците зависи от това дали Пекин ще допуска в страната граждани на ЕС.

Списък не е задължителен за държавите членки и ще се актуализира на всеки две седмици.

Материалът В Гърция може да се влиза само през пункта „Кулата-Промахон“ е публикуван за пръв път на Икономически живот.