Проектът на инструкцията за реда на извършване на съвместните проверки е публикуван в сайта на НАП за обществено обсъждане.

Срокът за подаване на коментари и предложения по проекта е 30 дни, считано от датата на публикуване.

В проекта се казва, че съвместните проверки „се извършват по предложение на САДФР (специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“) на ДАНС и оправомощените от изпълнителния директор на НАП длъжностни лица, които осъществяват оперативното ръководство и контрол по изпълнение на настоящата инструкция“.

Проверките се извършват въз основа на писмена заповед, издадена от председателя на ДАНС или оправомощено от него длъжностно лице и от изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него длъжностно лице, в която се посочват целите, срокът и мястото на проверката, проверяваните лица, други обстоятелства от значение за проверката, ако има такива, както и имената и длъжностите на лицата, на които се възлага да извършат проверката.

От проекта става ясно още, че за всяка извършена проверка на място се съставя констативен протокол в три екземпляра, който се подписва от длъжностните лица, извършили проверката, и се връчва срещу подпис на провереното лице.

Актовете за установяване на нарушенията се съставят от контролните органи на САДФР на ДАНС и НАП в рамките на законоустановените им правомощия.

Съответно, наказателните постановления се издават от председателя на ДАНС, или оправомощено от него длъжностно лице, съответно от изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него длъжностно лице.

Материалът Проект: ДАНС и НАП правят съвместни обиски и проверки за пране на пари е публикуван за пръв път на Икономически живот.

signali@mi.government.bg
02/9407421

По-рано днес министърът на икономиката Лъчезар Борисов съобщи, че е в ДАНС е подаден сигнал именно за взимане на „такса успех“ от експерти на министерството. Изнудваните са били кандидатстващи за еврофинансиране фирми.

По думите на Борисов таксата варирала между 40 и 60 процента от размера на проекта. Министърът бил получил сигнали за подобни практики и от депутати, с които говорил след изслушването си в пленарна зала.

„Сега“ пише, че размерът на проектите, за които са искани такива суми, варират от 3000 до 10 000 лв. На това описание отговаря схемата за отпускане на грантове на микро и малки предприятия като мярка за борба с последиците от пандемията. Общият бюджет на мярката първоначално бе в размер на 173 млн. лв., като бившият министър на икономиката Емил Караниколов обяви, че бюджетът ще бъде повишен с допълнителни 400 млн. лв.

Припомняме, първо имаше фалстарт на системата, която даваше достъп до попълването на формата за кандидатстване по тези грантове, последвано от дълго чакане за одобряване или не на проекта.

Когато обявяваше освобождаването на министър Караниколов от поста, Борисов набързо и неясно аргументира това с „бонуси и грантови схеми в министерството“.

Материалът ДАНС разследва искана „такса успех“ за отпускане на грантове от МИ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

По първоначална информация са извършени претърсвания и изземвания на вещи и документи. И двата обекта се охраняват от униформени.

Братята Пламен и Атанас Бобокови са задържани, съобщи по късно през деня БНТ. Те са разследвани са участие в организирана престъпна група за злоупотреби с отпадъци.

Срещу тях има доказателства за фиктивен износ на опасни отпадъци към Германия, както и за укриване на данъци в особено големи размери.

Според източници на телевизията двамата са задържани с полицейска заповед за 24 часа.

Те са сред шестимата задържани след днешната акция на спецпрокуратурата във връзка с внос на вредни отпадъци.

По-рано говорителят на главния прокурор Сийка Милева каза, че от схемата за отпадъците се е възползвало и дружество, което има завод в Монтана. Точно там е предприятието на братя Бобокови, което произвежда и рециклира акумулатори.

Братя Бобокови са родени в русенското село Пиргово, Атанас – на 2 ноември 1959 г., а Пламен – на 31 октомври 1968 г.

Атанас е завършил английска гимназия и международни икономически отношения, а Пламен – математическа гимназия и право.

През 1992 г. основават в Русе първата си фирма „Бобоков и синове“ за търговия с облекла и аксесоари. Година по-късно се преориентират към бизнеса със смазочни продукти и създават „Приста Ойл“.

През 1995 г. започват производство на смазочни масла с марка „Приста“. Четири години по-късно приватизират завода за акумулатори в Монтана.

Братята са отворили заводи в Турция, Румъния, Сърбия, Туркменистан, Унгария. Имат фирма и във Великобритания, която се занимава с търговия на акумулатори и акумулаторен скрап.

Оперират на свои пристанищни терминали в Одеса и Варна, притежават летище край Русе.

Имат богата антична колекция. През 2005 г. създават и Фондация “Братя Бобокови”, която купува четириетажна сграда, паметник на културата за Нумизматичен музей.

Материалът Спецакция и срещу братя Бобокови в Русе, арестувани са е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Проверката, която започва във ведомството, последва акцията от тази сутрин в Ботевград, където униформени бяха обградили дома на заместник министъра на околната среда Красимир Живков.

По първоначална информация става дума за разследване на организирана престъпна група.

Той е бивш управител на Софийска област от мандата на ГЕРБ.

Преди това е бил кмет на Правец – през 2003 г. е излъчен от БСП, а три години по-късно е преизбран от името на Инициативен комитет.

55-годишният Живков е завършил история в Москва, а после е получил следдипломна квалификация в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов.

В началото на тази година беше разпитван по повод водната криза в Перник, след като неговият бивш началник Нено Димов остана в ареста заради източването на язовир „Студена“.

По-късно през деня стана ясно, че Красимир Живков, бившият директор на РИОСВ – Плевен и още четирима души се разследват за участие в престъпна група за внос на опасни отпадъци, основно от Италия. Шестимата са задържани за 24 часа.

Материалът ДАНС проверява зам.-министъра на околната среда Красимир Живков е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Вчера главният прокурор Иван Гешев възложи на ДАНС да направи цялостна ревизия на приватизационните договори по времето на Прехода – как са изпълнявани, плащани ли са неустойки и т.н.

Според банкера Левон Хамапрцумян, който беше изпълнителен директор на Агенцията по приватизация в периода 2000-2001 г., в историята на приватизацията има успешни и неуспешни примери.

Резултатите от проверката ще имат по-скоро исторически, информационен и репутационен смисъл, отколкото правно наказателен, защото са изтекли давности или собствеността се е сменила.

В случая с приватизацията има две страни – държавата и приватизаторите. Може да има обвинения за съответните държавни служители, защото винаги може да се претендира за безстопанственост. Това пък коментира финансовият експерт Емил Хърсев пред Нова ТВ.

Според Емил Хърсев, обаче не може да бъдат върнати пари. Един от възможните резултати от акцията ще е разкриването на обективната истина.
Обвинителни актове ще има, но какъв ще е резултатът от съда – не може да се каже, допълни финансистът.

Приватизацията в България беше неизбежна. През 1989 година заварихме рухнала икономика с 10 млрд. долара външен дълг и много вътрешни дългове на предприятия, каза пред БНР Валентин Василев. Той е бивш министър на околната среда в правителството на Филип Димитров и на търговията и туризма в кабинета на Иван Костов.

Според Василев не е лошо да се проверят как се изпълняват приватизационните договори. В тях има строги клаузи – за инвестиции, работни места и т.н.

Въпреки грешките обаче приватизацията не бива да се тълкува като мръсен процес, смятат бившият министър.

Материалът Финансисти скептични за проверката на приватизацията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В него се казва, че главният прокурор Иван Гешев е възложил на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) извършването на пълна проверка на целия приватизационен процес и на последващия контрол от отговарящите за това министерства, агенции и други държавни ведомства.

Проверката трябва да обхване всички приватизационни сделки, извършването на плащания по тях, независимо от вида на платежните средства, както и всички предприети действия по осъществяването на следприватизационния надзор.

От ДАНС се иска да установи събрани ли са предвидените в приватизационните договори неустойки, лихви, обезщетения и банкови гаранции, в случай на тяхното частично или цялостно неизпълнение. В тази връзка следва да се установи извършени ли са действия по разваляне на приватизационните договори, в случай на тяхното неизпълнение.

Проверяващите трябва да установят как е била водена цялата документация по текущия следприватизационен контрол, извършвани ли са проверки по изпълнение на приватизационните договори и била ли е актуализирана своевременно информацията в публичните регистри.

В обхвата на проверката трябва да бъде извършен анализ на одитните доклади на Сметната палата и какви действия са били предприети по изпълнението на дадените указания.

Материалът ДАНС започва пълна проверка на приватизацията в България е публикуван за пръв път на Икономически живот.