Припомня се, че за да се възползват от отстъпката, гражданите трябва да подадат декларацията си до 31 март, да нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, както и да внесат целия размер на данъка за довнасяне.

Най-бързо и лесно декларацията се подава през портала за електронни услуги на НАП, достъпни с персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП). От приходната агенция съветват потребителите да проверят онлайн и за наличието на стари задължения.

Срокът за декларирането на доходите и плащане на данъка за довнасяне тази година е 5 май 2021 г. – заради почивните дни около великденските празници. Освен по електронен път, данъчните декларации могат да се изпратят по пощата,  да се подадат на място в офис на НАП или в някои пощенски станции, където директно ще бъде издаден входящ номер.

Информация за попълване и подаване на данъчни и осигурителни декларации и внасяне на суми към бюджета може да получите от сайта на НАП, или на телефон: 0700 18 700.

Материалът Изтича срокът за 5% отстъпка от данъка по годишните декларации е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Изменението е предприето по предложение на браншови организации в сектор „Земеделие“. Заради пандемията от COVID-19 и неблагоприятните климатични условия стопаните не могат да изпълнят задълженията си по схемата „Помощ за инвестиции в земеделските стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък”.

С изменението на схемата, срокът за изпълнение на инвестициите се удължава от една на две години. Предвижда се преотстъпеният данък за 2019 и 2020 г. съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника.

Срокът за прилагане на държавната помощ е до 31 декември 2020 г.

Данъчното облекчение за 2020 г. ще се ползва с подаване на годишната декларация през 2021 г. Максималният нотифициран бюджет за срока на прилагане е 455 млн. лв.

Материалът С 1 година се удължава срокът за инвестиране на данъка в агротехника е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Изчиcленията сочат, чe в CAЩ пoдoбнa пpaĸтиĸa би събрала $48 млpд. Зa Beлиĸoбpитaния cyмaтa ще е £6,9 млpд. гoдишнo, ĸoeтo би ocигypилo гpaнтoвe oт £2 xил. гoдишнo зa paбoтeщитe c ниcĸи дoxoди и тeзи, чиитo paбoтни мecтa ca зaплaшeни.

„Тaĸa e чecтнo“, се изтъква в доклада, защото работещите oт вĸъщи пecтят пapи, за разлика от милиoни дpyги, които нe мoгaт – медицинcĸите cecтpи или paбoтниците в зaвoди.

Прогнозата е, че само paбoтeщитe в CAЩ щe пpeĸapвaт пo 4,6 млpд. дни гoдишнo вĸъщи вмecтo в oфиca. „Teзи, ĸoитo мoгaт дa си останат у дома, пoлyчaвaт индиpeĸтнa и диpeĸтнa финaнcoвa изгoдa и тe тpябвa дa бъдaт oблaгaни“, ĸaзвaт oт банката.

Друг аргумент е, чe paбoтeщитe в домашни условия дoпpинacят пo-мaлĸo зa инфpacтpyĸтypaтa нa иĸoнoмиĸaтa, ĸaтo в cъщoтo вpeмe ce paдвaт нa пoлзитe. „Paбoтaтa oт вĸъщи“ нocи cпecтявaния oт paзxoди ĸaтo пътyвaнe, oбяд, дpexи и дpyги, изтъкват от Dеutѕсhе Ваnk, а дaнъĸът oт 5% щe бaлaнcиpa cитyaциятa.

„Oт гoдини тpябвaшe дa имaмe дaнъĸ въpxy paбoтeщитe oтдaлeчeнo, Соvіd пpocтo нaпpaви тoвa oчeвиднo“, заявява Люĸ Teмпълмeн от Dеutѕсhе Ваnk.

Цифрите сочат, че този данък в CAЩ, пpи зaплaтa oт $55 xил., би oзнaчaвaл удръжки пo $10 нa дeн, а зa Beлиĸoбpитaния – £7 нa дeн пpи зaплaтa oт £35 xил.

Материалът Допълнителен данък за работещите от вкъщи, предлагат икономисти е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Съгласно Закона за местните данъци и такси налогът върху таксиметровия превоз на пътници е в границите от 300 до 1000 лева, като конкретният размер за съответната година се определя от общинските съвети, до 31 октомври на текущата година.

Това съобщи министърът на транспорта Росен Желязков. Като пример той посочи, че за София общинският съвет е определил размера на данъка за 2020 г. да е 850 лева.

При този случай, по предвидения механизъм за подпомагане, разликата между 300 и 850 лева, тоест 550 лева, ще бъде поета от държавния бюджет, чрез допълване на бюджета на общината, поясни министърът.

„Очаквам общинските съвети, в партньорство с държавата, да инициират максимално бързо реализирането на мярката, за подпомагане на таксиметровите превозвачи“, заяви министър Росен Желязков по време не среща с представители на таксиметровия бранш.

По време на срещата бяха обсъдени и промени в Наредба №34 за таксиметров превоз на пътници.

Материалът Държавата поема част от данъка на таксиметровите превозвачи е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Става дума за 61 физически и юридически лица, които притежават 4 100 000 дка. Държавата и общините ще бъдат освободени от заплащане на данъка.

Налогът ще осигури 40 млн. лева приходи на общините, показват сметките на ВМРО.

Промените трябва да бъдат направени с изменение на Закона за местните данъци и такси, което ще бъде разгледано още днес в парламента.

Размерът на данъка ще се гласува от общинските съвети в границите, определени от закона в зависимост от категорията на земята.

Проектът предвижда да се подава декларация за облагане с годишен данък по образец, утвърден от министъра на финансите, в двумесечен срок от придобиването на земите.

Декларацията ще се подава до общината по местонахождението на земеделските земи, като се отбелязва общата площ и площта по категории.

Арендаторити и наемателити на селскостопански земи няма да бъдат облагани.

Две фирми у нас притежават от 300 000 до 500 000 дка земеделска земя, а четири – 200 000 и 300 000 дка, стана ясно миналата седмица от данни на кадастъра.

29 физически и 53 юридически лица, включително еднолични търговци, притежават между 10 000 и 20 000 дка земя. Собственици на земеделски имоти до 30 хиляди дка са 8 физически и 20 юридически лица.

Между 30 хиляди и 50 хиляди дка притежават 5 физически и 6 юридически лица. 12 фирми са собственици на ниви от 50 хиляди до 100 хиляди дка. Между 100 хиляди и 200 хиляди дка притежават 2 физически лица и 3 фирми.

Материалът Данък за едрите собственици на земеделски земи предлагат от ВМРО е публикуван за пръв път на Икономически живот.

За идеята разказа говорител на ЕК, цитиран от Ройтерс.

27-те държави членки ще разгледат плана на Комисията да се заемат от финансовите пазари безпрецедентните 750 млрд. евро за възстановяване на икономиките, опустошени от коронавирусната криза.

В рамките на плана са предложени няколко възможни данъка, чрез които ще се изплаща дългът.

„В зависимост от дизайна, независимо дали еднократна сума или такса, пропорционална на размера на фирмата, или част от данъка върху фирмената печалба, ще могат да бъдат събрани около 10 милиарда евро годишно, без бъде наложена прекомерна тежест върху всяка една отделна фирма“, заяви говорител на Комисията.

Комисията предлага и други възможни източници на приходи в европейския бюджет – от данък върху пластмасите до облагане на вноса на въглероден отпечатък.

В интервю за „Файненшъл таймс“ вчера еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан заяви, че предлаганият от ЕК данък може да засегне 70 000 компании в Европа.

Материалът Нов данък върху оборота на големите компании, предлага ЕК е публикуван за пръв път на Икономически живот.

На събитието отсъстваха финансовият министър Владислав Горанов и председателят на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова. Премиерът, който по-рано се беше срещнал с представители на ресторантьорския бранш заяви, че не е получил подкрепата на „финансовото крило“ в ГЕРБ и че ако неговите най-видни представители не са съгласни с договореното, да са свободни да си подадат оставката.

Самият Борисов обясни промяната в данъчното отношение на правителството към увеселителния бранш с политическо решение. Той не коментира, разбира се, но всички знаем за задаващите се през 2021 г. избори. Т.е., ако четем между редовете, премиерът индиректно даде да се разбере, че ще търси политическа подкрепа от всичките около 150 хил. (според НСИ) работещи в сектора, както и на техните семейства за своето преизбиране догодина.

Обявяването на преференциалния режим и с това първата либерализация в режима на косвеното данъчно облагане (чл. 66 от Закона за ДДС) от 8 години насам обаче остана изненадващо и неразбрано за мнозина, като причините за това са няколко.

Една от тях е, че само ден по-рано социологическата агенция Алфа Рисърч обяви, че рейтингът на кабинета и лично на министър-председателя се е покачил до равнища близки до тези от времето на първия кабинет Борисов, изравнявайки този на президента.

Така доверието в Борисов се изравни с това на доскорошния лидер – Румен Радев, който не успя да изпъкне с градивна според мнозина позиция по отношение на епидемията от COVID-19.

В опит да завоалира това неясно, в контекста на вдигащ се рейтинг, „фаворизиране“ на собствениците на заведения, Борисов обяви и желанието си за намаляване на ДДС на книгите, защото е важна и „духовната храна“, сякаш тя не е била важна винаги.

Тук е наложително да отбележим, че наистина заведенията и ресторантите бяха сред най-тежко ударените от кризата. Мнозина от тях затвориха напълно вратите си и освободиха персонал, но това стана и с много други сходни бизнеси като например кина, фитнеси и др., които за разлика от ресторантите все още не работят.

Важно е да се отбележи, че заведенията за хранене не бяха затворени тотално – те можеха да осигуряват доставки по домовете на своите клиенти или да ги обслужват „на гише“ пред ресторанта, бистрото, лавката или караваната. Но нежеланието за адаптация и реорганизация в мнозина от този бранш на практика ги затвори за близо два месеца, което не смятам, че трябва да бъде причина сега обществото чрез промяна в данъчната политика да ги подкрепи и да плати сметката.

Тя обаче, изненадващо за мнозина, най-вероятно ще бъде платена и от редица малки заведения, защото освен намаляването на ДДС ресторантьорите поискаха и увеличаване на минималния осигурителен доход в бранша (от 610 на 810 лв.) и създаването на браншова камара, която да регулира бизнеса. Така за собственик на малък обект в пустеещ областен град или село ще му се наложи да плаща повече за своите осигуровки, както и тези на служителите си, както и такси за членство в бъдещата камара. По този начин малкият ресторантьор е изправен пред това да плати нови 400-500 лв. за осигуряването на своите 5-6 служителя заедно със своите.

Какво според икономическата логика ще се случи с това заведение, още повече на фона на очакванията от клиентите му за по-ниски цени заради намалялото ДДС? Не е грешен отговор, че една от стъпките е този собственик да започне да вдига цените, да намалява персонала си да затвори изцяло или пък да бъде погълнат от свой по-мощен конкурент.

Изненадващо в тази ситуация може да се окаже, както гласи поговорката, че вместо да се изпишат веждите, мярката ще „извади очите“ на по-слабите в бранша и че сметката се е оказала без кръчмар.

Материалът Сметката, моля! е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Тя обясни логиката на промяната: най-замърсяващите коли да заплащат повече. Градоначалникът предлага за автомобили със стандарт 0, 1, 2, 3 и 4 горната граница да бъде определена със закон.

Данъкът за колите с еко стандарти 5 и 6 се запазва, той в момента е и най-нисък. 

Фандъкова очаква, че от повишението на данъка ще се съберат около 18 милиона лева през 2020 година, които ще бъдат насочени към подобряване на градския транспорт и възстановяване на паркове и градини в кварталите.

Зам.-кметът по транспорта и по финансите Дончо Барбалов уточни, че увеличенията не обхващат над 180 000 коли в София, които са с Евро 5 и 6. Най-масовите коли – с мощност до 90 к.с. са около 360 хиляди, добави той. Общият брой на регистрираните в столицата автомобили е 776 хиляди.

Фандъкова и Барбалов представиха предложения за промени в Наредбата за определяне на размера на местните данъци на Столичния общински съвет.

Те ще станат факт, ако бъдат гласувани от Столичния общински съвет като изменения в Наредбата за местните данъци и такси. Ще бъдат включени в дневния ред на следващото заседание на съвета и се очаква да влязат в сила от 2020 г.

Кметът ще поиска да бъдат заложени и нови линии на транспорта в кварталите „Овча купел“, „Горна баня“, „Люлин“ заради пускането следващата година на участъка от третата линия на метрото.

Няма да се променя данъкът върху недвижими имоти и таксата на битовите отпадъци, обеща Йорданка Фандъкова.

Материалът Вдигат данъка за колите в София, събират още 18 млн. лева е публикуван за пръв път на Икономически живот.