Годишният темп на инфлация в еврозоната е 0.9% през януари 2021 г., спрямо -0.3% през декември. Година по-рано процентът е 1,4%. Годишната инфлация в ЕС е 1,2% през януари, в сравнение с 0,3% през декември. Година по-рано процентът е 1,7%.

Най-ниските годишни нива са регистрирани в Гърция (-2,4%), Словения (-0,9%) и Кипър (-0,8%). Най-високите годишни темпове са регистрирани в Полша (3,6%), Унгария (2,9%) и Чехия (2,2%).

В сравнение с декември, годишната инфлация е спаднала в три държави-членки, останала е стабилна в шест и е нараснала в осемнайсет.

През януари най-висок принос към годишния процент на инфлацията в еврозоната идва от услугите (+0,65 процентни пункта, п.п.), последвани от неенергийни индустриални стоки (+0,37 п.п.), храни, алкохол и тютюн (+ 0,30 п.п.) и енергия (-0,41 п.п.).

Материалът България сред шестте страни от ЕС с отрицателна годишна инфлация през януари е публикуван за пръв път на Икономически живот.

През януари 2021 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва:

• хранителни продукти и безалкохолни напитки – увеличение с 0.4%;
• алкохолни напитки и тютюневи изделия – увеличение с 0.4%;
• облекло и обувки – намаление с 3.7%;
• жилища, вода, електроенергия, газ и други горива – цените остават на равнището от миналия месец;
• жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома – увеличение с 0.2%;
• здравеопазване – увеличение с 0.1%;
• транспорт – увеличение с 1.2%;
• съобщения – увеличение с 0.2%;
• развлечения и култура – увеличение с 1.3%;
• образование – увеличение с 0.5%;
• ресторанти и хотели – увеличение с 0.3%;
• разнообразни стоки и услуги – намаление с 0.3%.

По предварителни данни на НСИ индексът на цените за малката кошница за януари 2021 г. спрямо декември 2020 г. е 100.3%.

През януари 2021 г. цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва:

• хранителни продукти – увеличение с 0.7%;
• нехранителни стоки – намаление с 0.1%;
• услуги – намаление с 0.1%.

Сред хранителните стоки с по-сериозното увеличение на цените са листни зеленчуци – с 6.4%, гъби – с 3.5%, краставици – с 21.0%, зеле – с 8.7%, пипер – с 12.2%

Отбелязва се увеличение цената на дизелово гориво – с 3.2%, на автомобилен бензин А95Н – с 2.3%, автомобилен бензин А100Н – с 1.9%, газ пропан-бутан за ЛТС – с 5.6%.

Материалът Дефлация на годишна база отчете НСИ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Ако се доверим на Националния статистически институт, в хода на 2020 г. България търпи дефлация, тоест общо понижение на ценовото равнище. Независимо че за октомври беше отчетена 0.6% инфлация на месечна база, от началото на годината според официалните данни цените в страната са спаднали средно с 0.5%. При някои групи стоки и услуги понижението е по-изразено – например, тази година купуваме с 18% по-евтини горива, с 6% по-евтини автомобили, с 13% по-евтини туристически пакети.

Дори и да следват утвърдена методология, тези изчисления на НСИ противоречат на ежедневния опит на хората. Когато си купуват лекарства от аптеката или пазаруват за седмицата в супермаркета, потребителите се стряскат от числата на етикетите. Пандемията е идеалното оправдание за всеки търговец, решил да повиши цените си.

Това разминаване между ежедневен опит и макроикономически данни – не само за инфлацията, но и за безработица, икономически растеж и т.н. – не е от вчера. През 2009 г. „звездната“ комисия на Стиглиц, Сен и Фитуси отбеляза, че във Великобритания и Франция под една трета от населението вярва на официалната статистика. Пропастта между възприятия и данни не е безобидна, защото поражда недоверие в обществото, а оттам и липса на подкрепа за прилаганите политики.

Всеки потребител, който плаща в супермаркета с карта и ползва интернет банкиране, може сам да си направи справка за „общото равнище на цените“ – данните за покупките с банкова карта се пазят за минали периоди. В моя случай, средният разход за едно пазаруване в супермаркет през 2017 г. е бил около 76 лв., а дотук през 2020 г. – над 102 лв. Лично за мен, средните сметки за храна са нараснали с една трета в рамките на три години, независимо че индексите на НСИ говорят за едва 7% поскъпване за периода.

Разбира се, горното изчисление е частен случай и от него не може да се правят генерални изводи. Подобни микро-статистики се влияят от броя на членовете в домакинството, от разполагаемия доход, от честотата на покупките, от избора на търговец…

Но напоследък подобни частни случаи започват да се натрупват. Детето споделя, че в училищната лавка пицата миналата година е струвала 1.50 лв., а сега се продава за 2.30 лв. Месечната такса за поддържане на банковата ми сметка е нараснала с 67% за три години. В аптеките, цените на повечето лекарства са скочили, в някои случаи в пъти. В сферата на услугите предприемачите масово се оправдават с поскъпването на живота – и също вдигат цените си. Усещането за поскъпване на живота е тотално.

Ако горивата на бензиностанциите не бяха исторически евтини, инфлационната ситуация вероятно щеше вече да е излязла от контрол. На този фон, какво дава на НСИ основание да твърди, че животът в България като цяло е станал по-евтин през 2020 г.? Има няколко обяснения за разминаването между официална статистика и реалност.

Първо, индексът на потребителските цени се изчислява на базата на кошница от стоки, която от своя страна отразява структурата на потреблението в предишен период. В пандемията, хората променят потреблението си, примерно започват да търсят повече храни, лекарства и комуникация, съответно цените на търсените стоки се повишават. Но методиката за изчисляване на инфлацията не е достатъчно гъвкава, за да регистрира това – и до края на 2020 г. ще измерва общия ръст на цените по типа потребление от 2019 г.

Също толкова важен е въпросът за качеството на продуктите, чиито цени НСИ наблюдава. Методологията на статистическия институт приема, че от индекса на потребителските цени се изключват „луксозните продукти“. Но какво е лукс? Сирене от мляко? Кренвирш от месо? Яйце от кокошка, отглеждана извън клетка?

Суб-качествените потребителски стоки (сходен евфемизъм маскира кризата на „суб-първокласните“ ипотеки през 2008 г.) по дизайн държат много стабилна и ниска цена. Но тази ниска цена не говори за запазване на покупателната стойност на парите, а по-скоро за напредъка на технологиите, позволяващи на масовия, обеднял потребител да продължи да купува.

Калориите, нужни за осъществяване на жизнените процеси се осигуряват от заместители на месо и мляко. Забавленията и новините се сливат в хомогенна смес с рекламни, политически и дори идеологически послания – и вместо потребители ставаме потребявани: мислим, че получаваме нещо безплатно, а нас ни получават безплатно.

Дори и все по-евтините електрически и електронни уреди говорят не толкова за нараснали потребителски ползи, колкото за глобално изнасяне на производството в дестинации с ниски заплати – тоест за покачваща се безработица. Международната търговия в условията на глобализация е трети механизъм, с който цените стават все по-непосилни за загубилите доходите си хора – и официалната статистика регистрира общо поевтиняване.

В същото време, продуктите, притежаващи индивидуалност – от храни с ясен произход, през дизайнерски мебели, стилни облекла, модерни жилища, до култура за ценители (не задължително „високо изкуство“), не само че не поевтиняват, а стремглаво поскъпват. В конюнктура, в която сравнителните цени на стоките и услугите претърпяват сериозни размествания, за стойностните продукти се търси свръх-цена.

Така, както прогнозирах в „Икономически живот“ и в началото на пандемията през април, на пазара се разгръща бифлация, т.е. едновременно протича инфлация и дефлация: масовите стоки, често със суб-качество, остават сравнително евтини, благодарение на технологичния напредък. Ниски са и цените на фирми, чиито продукти и услуги нито са насъщни, нито са статусни.

На другия полюс се ориентират цените на всички онези неща, което олицетворяват качество и индивидуалност в потреблението – както и имат връзка с грижата за здравето, в условията на пандемия. Цените на желаните неща се откъсват от производствените разходи. Цените на всичко останало – „брутни“ калории, осигурявани от рекламата зрелища, произвеждани в страни с ниска цена на труда продукти – остават депресирани.

В тази задълбочаваща се ценова дивергенция – която се задейства още в зората на търговската глобализация, но ескалира в пандемията на 2020 г. – изчисляваният общ индекс на потребителските цени губи голяма част от познавателната си стойност. ИПЦ се превръща все повече в политически инструмент: в конкретния български случай, той се следи, за да се отговори на Маастрихтските критерии и да се оправдаят различни решения на правителството относно социални плащания, индексации на пенсии и т.н.     

Така стигаме до голямата, групово подценявана тема за планираните дефицитни разходи на българското правителство и очакваната инфлация. Правителството ще каже: „В период на дефлация сме, опасност от инфлация няма.“ Но вече видяхме как тоталното поскъпване на живота може да бъде замаскирано от методологията.

По принцип, дефицитните разходи не водят задължително до инфлация, стига в икономиката да има свободен производствен капацитет и публичните средства да се насочат към осигуряване на заетост и натоварване на производствените мощности. Теорията за това е разработена от Джон Мейнард Кейнс и намира пълно емпирично потвърждение.

Но в българския случай, допълнителните публични разходи са предвидени основно за консумация. Американските икономисти много ясно описват какво се случва в подобни обстоятелства: в икономиката се появяват твърде много пари, които преследват едно и също количество стоки. Тоест, бюджетът на управляващите за 2021 г. ще подсили инфлационните тенденции, които отдавна бълбукат под повърхността.

Само че поскъпването на живота, което всеки ще изпита по джоба си, вероятно ще бъде замаскирано от методологията за изчисляване на инфлацията, която НСИ добросъвестно прилага.

А отговорът у населението и засегнатия бизнес ще е остър когнитивен дисонанс.

Когато собствените потребителски и бизнес наблюдения противоречат на „официалния курс“ за интерпретиране на реалността, последиците може да варират от отказ за плащане на данъци и осигуровки, през свръх-запасяване и по-високи спестявания под матрака, до отлагане на важни покупки и инвестиции. Друго следствие е наказателният вот, когато масовото убеждение, че „политиците само лъжат“ вкарва във властта крайни и неподготвени нови претенденти да управляват страната.

Материалът Под маската на дефлацията е публикуван за пръв път на Икономически живот.

От началото на годината (юни 2020 г. спрямо декември 2019 г.) дефлацията е 1%, а годишната инфлация в рамките на година е 1.6%.

Средногодишната инфлация от юли 2019 до юни 2020 г. спрямо година по-рано е 2.7%.

Хармонизираният индекс на потребителските цени за този юни спрямо май  е 99.9%, т.е. дефлацията е 0.1%.

Цените за първите 6 месеца на годината са намалели с 0.7%, а годишната инфлация за юни 2020 г. спрямо юни 2019 г. е 0.9% Средногодишното поскъпване от юли 2019 до юни 2020 г. спрямо периода от една година по-рано е 2.1%.

Индексът на цените за малката кошница за юни т.г. спрямо май е 99.5%, а от началото на годината е 101.9%.

През юни цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва:

•        хранителни продукти – намаление с 1%;

•        нехранителни стоки – намаление с 0.1%;

•        услуги – цените остават на равнището от миналия месец.

Материалът НСИ отчете 1% дефлация от началото на годината е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Средногодишната инфлация за периода юни 2019 – май 2020 г. спрямо юни 2018 – май 2019 г. е 2.8%.

Инфлация, измерена чрез индекса на потребителските цени, по месеци

През май 2020 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в потребителските групи са се променили, както следва:

•        хранителни продукти и безалкохолни напитки – увеличение с 0.1%;

•        алкохолни напитки и тютюневи изделия – намаление с 0.1%;

•        облекло и обувки – цените остават на равнището от миналия месец;

•        жилища, вода, електроенергия, газ и други горива – намаление с 0.1%;

•        жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома – увеличение с 0.4%;

•        здравеопазване – увеличение с 0.4%;

•        транспорт – намаление с 2.3%;

•        съобщения – увеличение с 0.2%;

•        развлечения и култура – намаление с 3.7%;

•        образование – увеличение с 0.1%;

•        ресторанти и хотели – увеличение с 0.3%;

•        разнообразни стоки и услуги – увеличение с 0.3%.

През май 2020 г. са се понижили цените на зърнени закуски – с 2.1%, месо от едър рогат добитък – с 2.8%, свинско месо – с 2.5%, месо от домашни птици – с 0.1%, пълномаслено прясно мляко – с 0.3%, сирене – с 0.7%, яйца – с 6.7%, маргарин – с 1.1%, домати – с 4.8%, краставици – с 8.9%, зеле – с 16.8%, пипер – с 15.7%, зрял лук – с 8.7%, листни зеленчуци – с 8.1%, картофи – с 5.5%.

Поскъпване има при ориз – с 1%, брашно – с 1.1%, хляб – с 0.6%, агнешко месо – с 0.5%, ябълки – с 11.5%, цитрусови и южни плодове – с 5.3%, захар – с 1.9%, оцет – с 1.8%, сол – с 1.5%, минерална вода – с 0.7%, газирани напитки – с 1.4%.

В групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление на цените при обувки – с 0.6%, централно газоснабдяване – с 5.2%, газообразни горива за битови нужди – с 1.4%, топлинна енергия за подгряване на вода – с 3.8%, прахове за пране – с 0.1%, дизелово гориво – с 5.7%, автомобилен бензин А95Н – с 4.5%, автомобилен бензин А100Н – с 4.2%, газ пропан-бутан за ЛТС – с 4.1%, метан за ЛТС – с 2%.

Регистрирано е увеличение на цените на облекло – с 0.3%, материали за ремонт и поддържане на жилище – с 0.4%, готварски печки – с 1.9%, бойлери – с 0.9%, климатични инсталации – с 0.7%, препарати за почистване на съдове – с 1.2%, персонални компютри – с 0.8%, вестници – с 2.0%, , банкови услуги – с 4.9%.

Хармонизираният индекс на потребителските цени за май 2020 г. спрямо април 2020 г. е 99.8%, т.е. месечната инфлация е минус 0.2%. Инфлацията от началото на годината (май 2020 г. спрямо декември 2019 г.) е минус 0.6%, а годишната инфлация за май 2020 г. спрямо май 2019 г. е 1.0%.

Средногодишната инфлация за периода юни 2019 – май 2020 г. спрямо периода юни 2018 – май 2019 г. е 2.3%.

Индексът на цените за малката кошница за май 2020 г. спрямо април 2020 г. е 99.8%, а от началото на годината (май 2020 г. спрямо декември 2019 г.) е 102.4%.

През май 2020 г. цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва:

•        хранителни продукти – намаление с 0.4%;

•        нехранителни стоки – увеличение с 0.1%;

•        услуги – цените остават на равнището от миналия месец.

Материалът 0,6% дефлация от началото на 2020 г., отчете НСИ е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В сегашните безпрецедентни времена, след като си отговори – в зависимост от светогледа и медийната си компетентност – на въпроса какъв риск крие коронавирусът за живота и здравето, човек настойчиво се пита какво ще се случи и със спестяванията му. Ще избухне ли инфлация, която ще ги заличи? Или напротив, стойността на парите ще нарасне?

Първите анализи в тази насока се ориентират към двата полюса. Някои икономисти считат, че по подобие на Голямата рецесия, процесите ще са по-скоро дефлационни.

Аргументите за дефлация са солидни. Цената на петрола, който е база на цялата днешна икономика, се срина. Безработицата вследствие на планетарната карантина удари потребителските доходи, съответно търсенето. Също и хората, които запазват работата си, а дори и тези, които разполагат с добри спестявания, рязко ограничават потребителските си разходи заради страх от бъдещето.

Другият клуб на анализаторите предвижда ценови взрив: правителствата по цял свят обещават стимули от трилиони за реалната икономика. Тези допълнителни пари, щом попаднат на потребителския пазар, ще започнат да „преследват“ станалите по-оскъдни – заради счупените вериги за доставка, стоки. Следствието ще е масов скок на цените и неизбежно олекване на натрупаните спестявания.

И двете гледни точки са обосновани, но е възможен и трети път: на избирателната инфлация: една част от цените на пазара ще скочат, а друга ще се сринат. Общият ефект от тази „бифлация“ вероятно ще е покачване в период от няколко години на общото ценово ниво с 5–15%, но освен това вътре в потребителските кошници ще настъпи сериозно разместване, което статистиката ще се забави да регистрира.

Кои са „печелившите“ цени в корона-кризата? На първо място, това са стоките от първа необходимост, най-вече храните. Търговците реагираха на инстинкта за запасяване на населението, което спря да обръща внимание на числата след десетичния знак.

Така от световните новини научаваме, че захарта в Русия през март поскъпва с 15%, а хлябът с 6% (но тук е важен и ефектът на отслабналата заради петрола рубла), че във Великобритания кошницата на храните, купувани онлайн, е поскъпнала с 4.4%, а в Брюксел цените в супермаркетите са се повишили с 6.6% след началото на епидемията.

В същото време, според месечния бюлетин на FAO (службата на ООН за храни и селско стопанство), през март 2020 г. цените на храните в света рязко са спаднали, заради свито търсене във връзка с корона-кризата. Тоест, вътре в категорията на храните също се наблюдава бифлация: в най-бедните страни захарта например поевтинява, тъй като е лукс, а разходите за лукс в тежки времена се свиват. Богатият свят очаква скок на цените на свежите храни, тъй като вносът им е затруднен.

Друга „печеливша“ група стоки е електрониката и по-специално компютрите. Затварянето в домовете, както и домашното обучение през интернет рязко повишиха търсенето на лаптопи и таблети и много търговци изчерпаха складовите си запаси – а доставките от „световната фабрика“ Китай се бавят. В по-общ план, покачване на цените се очаква като цяло за вносните стоки, или при стоки, сглобявани с вносни детайли.

Но тези поскъпващи групи стоки – в добавка към тях и медикаментите, трудно могат да компенсират обезценяването на всички онези продукти, търсенето на които в момента на практика е спряло. В отчаяни опити, търговците обявяват онлайн разпродажби, но надали са много потребителите, които във време на глобална карантина още купуват модни дрехи, мебели, нови автомобили, дори жилища, без да говорим за зачеркнатите разходи за резервация на почивки и хранене в ресторанти.

Така стигаме до големия въпрос, който вълнува мнозина: как ще реагират на кризата цените на жилищата? Въпросът е за милиони. От една страна, страхът от инфлация, в допълнение към срива на фондовите и стоковите борси, ще накара повече хора да вложат парите си в имоти – и цената на недвижимата собственост ще се надуе.

От друга страна, безработицата или страхът от нея ще намалят броя на новите ипотеки. Повече притеснени граждани ще предлагат жилища на вторичния пазар, за да се сдобият с ликвидност. Не на последно място, въпросът за качеството на въздуха и жизнената среда ще свие търсенето на жилища в претоварените градски квартали.

Тоест, и при недвижимите имоти ще видим бифлация: изразен спад в цените на „второкласните“ апартаменти, ударно поскъпване на жилищата с по-специална ценност.

От казаното дотук може да заключим, че корона-кризата е на път да внесе – с механизма на цените, но не само – още по-изразено неравенство в обществото. Още дълго насъщните стоки ще бъдат хит. Масовите потребителски продукти ще изпитват дефлационни ефекти. Елитният сегмент – както и преди, ще се рее в облаците, недостижим за вируси и кризи.

Разбира се, в „елита“ също ще има размествания: този път отгоре ще изплуват интернет предприемачите, както и предвидливи бизнесмени във фармацевтиката и храните. Много транспортни и туристически фирми, автомобилостроители, производители на дрехи, мебели и ред други ще потънат. Но онлайн триумфът няма да е вечен – въпрос на време е нов, този път компютърен мега-вирус, да плъзне из електронните системи.

Да се върнем към инфлацията. Данните на НСИ за март говорят за понижение на цените на месечна база с 0.6%. Но реалният потребителски опит трудно може да приеме изчислението, че след въвеждането на извънредното положение, свинското месо и колбасите са поевтинели с над 1%, а доматите с близо 10%. Колкото и високо доверие да имаме в Националния статистически институт, предпочитаме да вярваме на очите си.

Доста са възможните обяснения за разминаването на официалните данни за цените на храните с реалността: по-малък брой наблюдения, търговци обявяват ниски цени на стоки, които незабавно се изчерпват, „да не всяваме паника“ и т.н. А и НСИ отдавна се е втренчил в цените на стоките „втора свежест“, да използваме съветския евфемизъм.

По-важно е, че индексът на потребителските цени – у нас, както и в света, се измерва на базата на „типично потребление“, което вече е нерелевантно. Още доста време данните за инфлацията няма да съответстват на действителната цена на живота, определяна от променената структура на търсенето в икономиката.

В по-глобален план, далновидна изглежда прогнозата за инфлацията на BNP Paribas. В следващите няколко тримесечия, твърдят анализаторите на френската банка, тенденциите ще са по-скоро дефлационни, отразявайки скока на безработицата и нарасналата несигурност сред потребителите. Но в средносрочен период глобализацията ще отстъпи, световната търговия ще забуксува и новата протекционистична вълна ще доведе до бързо покачване на цените. Интернет търговията ще смекчи този ефект, но само отчасти.

Световните авторитети твърдят, че икономическият ефект от корона-кризата ще бъде най-малко съпоставим с Голямата депресия. Но много вероятно е цените, за разлика от 30-те години на XX век, този път да не се сринат тотално. По-скоро, може да очакваме модифицирана версия на стагфлацията от 70-те години: ре-флация (от рецесия плюс инфлация), както прогнозира проф. Боян Дуранкев). Независимо от общата посока, движението на цените ще е фактор, задълбочаващ неравенството.

Материалът Инфлацията в корона-кризата е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Инфлацията от началото на годината (септември 2019 г. спрямо декември 2018 г.) е 1.7%, а поскъпването за септември 2019 г. спрямо септември 2018 г. е 2.3%.

Средногодишната инфлация за октомври 2018 – септември 2019 г. спрямо същия период преди година е 3.1%.

През септември 2019 г. спрям предходния месец цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки са се увеличили с 0.6%.

Алкохолните напитки и тютюневите изделия са поскъпнали с 0.2%. Облеклата и обувките са поевтинели с 0.9%. Цените на жилища, вода, електроенергия, газ са нагоре с 0.3%. Жилищното обзавеждане, домакинските уреди и обичайното поддържане на дома отбелязват намаление с 0.3%.

През септември 2019 г. е поевтинял оризът с 1.2%, прясната и охладената риба – с 1.0%, маслото – с 3.2%, ябълките – с 1.7%, гроздето -с 14.3%, доматите – с 3.4%, краставиците -с 5.4%, пиперът -с 12.6%.
Поскъпнали са свинското месо – с 3.0%, малотрайните и трайните колбаси -съответно с 0.3 и 0.9%, сиренето – с 0.6%, цитрусовите плодове -с 2.6%, зелето – с 4.8%.

Материалът НСИ отчете дефлация за септември е публикуван за пръв път на Икономически живот.