Годината е 1998 и светът се готви да посрещне новия век в разгара на дигиталната ера. Има 1,5 милиарда потребители на мобилни услуги, над 630 милиона са свързаните в интернет. Правителствата и предприятията инвестират трескаво в нови дигитално-базирани системи, за да се избегне очакваният срив на системите през 2000 година. Развойните центрове на технологичните компании заедно с научни екипи във водещи университети създават решенията. Първите интегрирани е-правителствени системи се пилотират, създават се уеб-базирани библиотеки с образователното съдържание и се изграждат умни системи за дистанционен мониторинг и управление на мрежите за енергоснабдяване и телеком услуги. Масово се обучават държавни служители, ИТ специалисти и потребители за пълноценен живот в дигиталната епоха. ООН подготвя своя Millennium summit, на който ще бъде приета обща декларация с приоритети, сред които “Опазване на общата ни околна среда”.

Планът за възстановяване и устойчивост, подготвен от правителството би бил много авангарден с идеите си, ако годината беше 1998.

Днес обаче е 2021 година и светът е различен. Днес ние живеем в ерата на автоматизацията и глобална мрежа свързва близо 5 милиарда активни потребители. Готвим се за живот между виртуалния и реалния свят, в който роботизирани системи управляват не само бизнесите, а и домовете ни. Климатичните промени налагат драстични реформи в производствените процеси и ежедневните ни практики. Икономиката на утрешния ден е споделена, кръгова и интегрираща милиарди интелигентни устройства. Нейни създатели са многохилядна армия от новатори, които репликират корпоративните бизнес практики от миналото и създават свои стартъпи, като извеждат науката от лабораториите в коуъркинг пространствата. Отговорността на правителствата е да създадат среда за просперитет и пълноценен живот на хората в този променящ се свят.

И тъкмо COVID-пандемията, подобно на “проблема 2000”, се оказа големият катализатор на реформи и пренареждане на приоритети. Редом с рисковете за живота на хората и ефектите от кризата, тя отваря историческа възможност за внедряване на технологични решения по стандартите на новото време и прави по-лесно провеждането на непопулярни реформи, които биха се проточили в “мирно” време.

Европа направи мощна заявка за лидерство в утрешния дигитално-базиран, възстановяващ баланса ни с природата свят, като покани държавите-членки да реформират своите икономически и социални системи в пост-пандемичните си програми. Специалният бюджет от 750 милиарда евро за възстановяване и устойчивост цели да осигури ресурс за екологичен и дигитален преход в процеса на справяне с последиците от кризата. Редом с дигитална грамотност на хората и енергийна ефективност на предприятия и къщи, то означава приоритетно развиване на нови екологични технологични бизнеси, специални програми за създателите на дигитално-базирани технологии за утрешния свят и въвеждане на ефективни механизми, които стимулират хората да реорганизират бизнесите и живота си за успех в ерата на автоматизацията с осъзнаването, че ако не решим екологичните предизвикателства, няма да ни има. Това е задачата на Плана за възстановяване и устойчивост.

Как българското формално лидерство прочете тази възможност?

Публикуваният проекто-план не отчита докрай спецификите на 2021 година – време на трансформация към ерата на автоматизация и зелен технологичен и социален преход в Европа и света. Той говори с езика на 1998 и залага изпълнението на задачи, които прилягат на времето от преди 20 години.

Образование от вчера

Дълго забавената образователна реформа в посока на STEM знания и умения за бъдещето ще осигури среда за наваксване на пропуснатото време. Похвално е, че се предвиждат интегрирани учебни предмети, които да възпитават холистичен поглед в намиране на решенията в бъдеще. Интернет базираната банка с материали за преподаване е добра стъпка. За сравнение, в Румъния такава беше създадена пред 2001 година. Планът обаче не предвижда интегрирането на формално и неформално образование във време, в което светът говори за образователни екосистеми и платформи за обучение. Липсват механизми за развитие на персонализирано образование във време, в което съдържанието е достъпно за всеки в мрежата и децата трябва да бъдат обучени да го достъпват според интересите и талантите си. Планът, също, не акцентира върху развитие на креативността чрез изкуство, физическата култура на подрастващите и възпитаването на връзка с природата. Все умения, свързани с интегрална подготовка на личността за пълноценен живот в света на 2021 година и напред.

Чудесно е, че държавата ни предвижда да навакса със създаване на национална онлайн платформа за обучение на дигитални умения за възрастни и сертификацията им. Въвеждането на подобна в Испания през 2003 година даде добри резултати. Това, което не изглежда да е заложено в Плана, е връзка с работодателите и въвеждане на ясен механизъм за предимство за назначаване на работа при наличие на сертификат.

Буди въпрос какво налага допълнителна инфраструктурна инвестиция от 60 милиона лева в създаването на мултифункционални центрове за обучение на ученици по същите дисциплини, за които се инвестира в училищата и защо не се подкрепи, например, развитие на базата на читалищата за допълнителни умения и с капацитета на специализирани неправителствени организации.

Науката за зелен и дигитален преход стартира след 5 години

На развитието на научната инфраструктура и изследвания в Плана е отредено значимо място. И с право – държавата ни е сред “скромните иноватори” в Европа и изследователската работа и ресурс в подкрепа на модерната икономика изисква спешна ускорена инвестиция.

В Плана обаче спешност няма. Повишаване на капацитета на научноизследователските организации и висшите училища за разработване на приложни изследвания и иновации и изпълнение на съвместни проекти с индустрията се предвижда едва за 2026 година. Дотогава е заложена дълга административна подготовка на процеса. Така държавата ни ще е загубила необратимо възможността да постигне индустриална конкурентност по стандартите на 2021 година и занапред.

Задачата за спасяването на иновациите е на самите иноватори поне до 2024

Планът няма и такива амбиции – за постигане на индустриална конкурентност. Той вижда икономическото развитие в рехабилитирането на днешната икономика по посока на енергийна ефективност и дигитализация, но не заделя специален ресурс за подкрепа на новата генерация бизнеси. С трите фонда за технологична модернизация, зелен преход и дигитализация на малките и средни предприятия в размер на 1,5 милиарда лева ( 2021 – 2026) по-скоро се предвижда да догоним, а не ускорено да развием и променим по стандартите на 2021 този съществен дял на българската икономика, който представлява над 75% от нея.

В иначе добре структурираната “Националната стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия” (2021-27) не се обвързва работата по трансформация на икономиката с дейността на Държавната агенция за научни изследвания и иновации, решението за създаването на която е от 2019, но се предвижда да заработи едва през трето тримесечие на 2021. Именно тази агенция тепърва ще разработва и ще изработва механизми за контрол на изпълнението и мониторинга на “Иновативната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027”.

Явно икономиката ни ще си върви по утъпканите от 1998 година пътеки със “скромна иноваторска” роля в Европа, а предпоставките за качествената промяна ще се създадат през 2024 година, за когато е предвидено повишаване на капацитета за трансфер на технологии от страна на научноизследователските организации към частния сектор.

Интелигентната и зелена индустрия – през следващата петилетка, днес – сграден фонд и ПР

Все в тази линия Планът за възстановяване и устойчивост предвижда развитие на Интелигентна индустрия в България след трето тримесечие на 2025 година. Дотогава с ресурса на програмата ще се изгражда инфраструктура на индустриални паркове, ще се прави ПР на тези индустриални паркове пред инвеститори на стойност 416,5 М лева с цел “скъсяване на веригите на доставка и реиндустриализация” (тук се върнахме доста преди 1998). Зеленото измерение на индустрията ни ще бъде в осигуряване на енергийна ефективност на сградния фонд, не в целева подкрепа на зелени иновативни компании, както някой би помислил.

Развитието на Индустрия 4.0 е споменато в Плана в контекста на изграждане на необходимия човешки, научен и институционален капацитет в предприятията за ползването им, а не предвижда стимули за това български компании да бъдат подкрепени за създаването на решения, базирани на изкуствен интелект, роботизация, производство на интелигентни устройства (IoT), системи за обработка на отдалечени бази данни, сигурност и смарт мониторинг – все системни компоненти на Индустрия 4.0. Тези понятия не присъстват в програмата, независимо че в България днес стартъпи създават такъв тип решения, които са световни иновации. Тези икономически играчи са невидими в Плана.

Пълноценното развитие на кръговата икономика и зеленото икономическо бъдеще на България също се отлага, защото разработване и внедряване на иновации в областта на кръговата икономика ще се подкрепя съгласно “Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027”, която, както вече казах, предстои тепърва да се разработи.

Позиционирането на международни пазари на българския бизнес е Европейска, не национална управленска задача

Все с поглед към така нужната подкрепа на иновативния бизнес, който единствен носи потенциала за трансформация на икономиката ни от ресурсно-базирана ишлеме икономика и с конкурентността си да завоюва позиции на международните пазари, в Плана интернационализацията на българската иновативна индустрия и наука се измерва само с подкрепа на проекти, получили “Печат за върхови постижения” от Европейски програми. Те обаче ще останат добрите изключения, ако средата за иновативно развитие на национално ниво остане без ресурсна и институционална подкрепа от държавата, а такава не се предвижда според Плана в близките четири години.

Без амбиция за пазарни резултати в солидарната икономика и творческите индустрии

Солидарната икономика е сведена до обследване на 200 социални предприятия и развитие на цифрови умения на работниците на 100 от тях, както и за граждански диалог – за 23 милиона лева. Планът не разпознава трайните тенденции в света за споделена и включваща impact икономика, която е, всъщност, солидарната икономика. В нашия контекст се предвижда само, иначе, нужната, грижа за социално изключените и изоставащи, но не се осигурява среда за стимулиране на иновативен бизнес със социално приносен характер. Отново оцеляването е отправната точка.

Творческите индустрии, изненадващо за мен, са застъпени също в солидарната част на програмата, а не в икономическата, където им е мястото. Те са бизнес с голям потенциал, който бързо набира скорост в света и моментът за развитие на такъв капацитет в държавите е днес. В Плана на правителството се предвижда ресурс за културно сътрудничество в Европа, развитие и достъп до публики и местни сцени, но не се канят артистите да развиват IoT-базирано изкуство, виртуално кино и on-demand платформи за изкуство, гейминг, сетивно дигитално изкуство, такова, базирано на изкуствен интелект или с добавена реалност. Не се предвижда програма и ресурс културните предприемачи да се обучат за веригите на стойност в този изцяло нов културно-индустриален процес, за да не бъдат в категорията на социално солидарно подпомагани, а да са легитимни играчи на бизнес терена в областта си.

Ще спестя дълъг коментар за плановете, свързани с е-правителствените системи, които също решават задачи с 20 годишна давност и подход. Няма да коментирам и механизмите за опазване на биоразнообразието, които не стъпват на съвременните технологии отвъд изграждане на бази данни, чието обработване и съхраняване се сочи като “основен капитал на обществото”.

Целта на този анализ е да оцени Плана от гледна точка на икономическата му перспектива, защото икономиката е която създава ресурса за социално развитие и просперитет. И днес има моментум и капитал за качествен скок в икономиката ни при умно планиране. Но ако България не предприеме революционни мерки за подкрепа на индустриите на 21-ви век днес; ако не създаде стимулираща среда за тези, които ги създават и не осигури стимули те да развиват свои корпорации от България; ако не се възползваме от този исторически момент, в който светът се пренарежда, да позиционираме държавата ни сред авангардните играчи на бъдещето, няма да можем дълго напред да решим демографските, социалните и политическите си проблеми и ще кретаме в развитието ни.

Лично – за качеството на програмата в Плана

Много ми се искаше ресурсът от 12 милиарда да се употреби не за догонване и оцеляване, а за реална трансформация на страната ни към растеж и развитие по стандартите на Европа и света през 2021 година. Такъв е замисълът на програмата “Next Generation EU”, по която се разработва Планът за възстановяване и устойчивост.

За мен най-проблематичното е, че в нея няма генерална визия за развитие на държавата ни в ерата на автоматизацията и липсва интегритет. Иновативна България не е различна от Зелена и Солидарна България. Холистичността на погледа и способността да провидиш и подготвиш хората и страната си за свят, който учим, докато го създаваме, е изкуството да управляваш бъдещето днес. В програмата, която правителството ни предлага, са заложени съществени средства за инфраструктура (саниране, транспорт, индустриални зони, оборудване на учебни стаи) – близо три четвърти от бюджета. Те обаче няма да доведат до просперитет без ясна програма как се стимулират създаващите икономическия продукт за утрешния ден. Липсата на фокус върху иновативните компании и механизми за разгръщане на кръгова икономика буди тревога и крие реални рискове желаният просперитет да ни подмине и да продължаваме да бъдем терен за пилотни новаторски проекти, които се реализират в други държави – там, където са разпознати, поканени и подкрепени. Тревожи ме и фактът, че понятия като изкуствен интелект, колаборативно развитие на наука и бизнес, персонализирано образование и популяризиране на култура на зелен живот не се адресират в проекто-плана на правителството. Как ще мобилизираме ресурса на тези, които ги знаят и развиват днес, ако дори не са разпознати като страна в програмирането на бъдещето?

Тази програма е програма за бедност, финансирана с много пари. В България има ресурс, експертиза и мотивирани хора за това тя да излезе от битността си на “как да догоним с несвършеното преди 20 години” и да предпостави развитие на държавата ни по стандартите и с перспективите на 2021. И е въпрос на отговорност пред бъдещето формално управляващите да излязат от “семейния” си кръг и да чуят гласовете на тези, които от месеци предлагат идеите и помощта си – не за да отчетем формално свършена работа пред Европа, а за да отворим хоризонти пред България. За всички.

**Саша Безуханова е основател и председател на борда на MOVE.BG.  Тя е международно признат мениджър и филантроп с 20-годишна успешна управленска кариера в НР и значим принос в общественото развитие на България.  През 2013 г. тя напуска своята бизнес кариера и се посвещава на каузата за позитивна обществена промяна и устойчиво развитие в България чрез иновации, образование, активно лидерство и споделени ценности. Инициатор на EDIT.BG – обединение за дигитално развитие на България и основател на Entrepregirl Award – годишен конкурс за момичета предприемачи. Образователните квалификации на Саша Безуханова включват магистратура по международни политики и преговори в Graduate Institute в Женева през 2015г., инженерна магистратура в Технически университет – София, поредица от управленски квалификации в INSEAD, Stanford и  други престижни университети.

Материалът Планът за възстановяване – програма за бедност, финансирана с много пари е публикуван за пръв път на Икономически живот.

В своята „Стратегията за цифровизиране на финансовите услуги в ЕС“ Европейската комисия посочва, че бъдещето на финансите е дигитално. Спокойно можем да кажем обаче, че не само бъдещето, а и настоящето на финансите е неразривно свързано с дигитализацията. Това ясно се видя в безпрецедентната ситуация, породена от коронавируса, в която именно чрез дигиталните технологии бе осигурена непрекъсваемост на предоставянето на финансови услуги за потребителите и бизнеса. Пандемията е на път трайно да промени начина ни на живот, като ускори процесите по дигитализация във всички сфери на живота – работа, забавление, пазаруване, административни услуги. Свидетели сме на появата на нови бизнес модели, услуги и решения, които създават стойност, пестят време и усилия, но в същото време са съпътствани от нови рискове и предизвикателства – както технологични, така и регулаторни.

Тази тенденция в развитието на финансовия сектор е особено видима в динамичната и клиентски ориентираната област на плащанията. Без съмнение катализатор на тези процеси е и европейското законодателство в тази сфера, а именно Втората директива за платежните услуги, известна като PSD2. Като основни нововъведения в нея можем да откроим два аспекта – отваряне на достъпа до платежните сметки (т. нар. “open banking”) и повишаване на изискванията към сигурността на електронните плащания. Именно това бяха сферите, в които и през 2020 г. продължиха да бъдат съсредоточени усилията и вниманието както на бизнеса, така и на регулатора.

Като част от първия аспект директивата въведе два нови вида платежни услуги, извършвани изцяло в интернет среда – услуги по иницииране на плащане и по предоставяне на информация за сметка, и регулира дейността на доставчиците, които ги предлагат. Предоставянето на новите услуги изисква взаимодействие между доставчиците на платежни услуги, които водят сметките на клиентите (най-често банките), и съответните доставчици, които предлагат новите услуги. Повечето доставчици на платежни услуги, водещи сметки, на нашия пазар, избраха да постигнат това взаимодействие чрез създаване на специални интерфейси за автоматизиран достъп до водените от тях платежни сметки (т. нар. application programing interface – API).

Въпреки създадените интерфейси предлагането на новите услуги в България, както и в редица други държави от Европейския съюз, все още е ограничено. За да се постигне хармонизирано прилагане на законодателството на европейско ниво и за да се подпомогнат доставчиците на услуги по иницииране на плащане и по предоставяне на информация за сметка, в началото на месец юни 2020 г. Европейският банков орган (ЕБО) прие свое становище относно пречките по смисъла на чл. 32, параграф 3 от регулаторните технически стандарти за задълбочено установяване на идентичността на клиента и общите и сигурни стандарти на комуникация.

В становището се изтъкват редица технически или организационни пречки, които доставчиците на платежни услуги, водещи сметки, поставят пред новите услуги и които следва да бъдат премахнати. Примери за такива пречки включват недостъпност на всички процедури за извършване на задълбочено установяване на идентичността на клиента при използване на новите услуги, изискване за ръчно въвеждане на IBAN на платежната сметка, от която се инициира плащане или се иска информация за сметка, многократно извършване на задълбочено установяване на идентичността при иницииране на плащане, необходимост от предоставяне на предварително съгласие на клиента за ползване на новите услуги и др. Българската народна банка провежда комуникация с доставчиците на платежни услуги в страната за съобразяване на използваните от тях специални интерфейси за достъп (API) със становището на ЕБО.

Повишаването на сигурността на електронните плащания е вторият основен аспект на PSD2. През месец септември 2019 г. влязоха в сила изискванията доставчиците на платежни услуги да прилагат процедура по задълбочено установяване на идентичността на клиента, когато платецът достъпва онлайн своята платежна сметка, инициира електронна платежна операция или извършва друго действие от разстояние, при което би могло да възникне риск от измама при плащанията. Тези изисквания започнаха да се прилагат за кредитните преводи, извършвани чрез платформите за интернет и мобилно банкиране. За платежните операции с карти в интернет обаче, поради необходимите значителните технически промени, както при доставчиците на платежни услуги, така и при търговците, опериращи електронни магазини, беше предоставен хармонизиран на европейско ниво допълнителен преходен период до 31 декември 2020 г. От доставчиците на платежни услуги беше изискано да разработят миграционни планове, периодично да уведомяват БНБ за хода на изпълнението на тези планове, както и да предоставят допълнителна статистическа информация относно постигнатата степен на миграция.

Отложеното прилагане на изискванията за сигурност при платежните операции с карти в интернет обаче не трябва да се отразява неблагоприятно на клиентите. През преходния период доставчиците на платежни услуги следва да възстановяват стойността на всички неразрешени платежни операции с карти в интернет, за които не е приложено задълбочено установяване на идентичността на клиента, като БНБ следи за спазването на това изискване. Макар и настъпилата пандемия да доведе до известно забавяне в прилагането на миграционните планове, съгласно наличните данни очакваме за България миграцията да приключи успешно до края на годината в рамките на предвидения общоевропейски срок.

Редом с работата по прилагане на действащата правна рамка много усилия са насочени и към последващото ѝ усъвършенстване с оглед появата на иновативни пазарни участници, нови технологии, променящи се бизнес модели. През месец септември Европейската комисия публикува Пакета за цифрови финанси, част от който са „Стратегията на ЕС за плащанията на дребно“ и „Стратегията за цифровизиране на финансовите услуги в ЕС“. Целта на двете стратегии е да очертаят средносрочните насоки и приоритети за развитие на дигитализацията във финансовия сектор. Централно място в стратегията за плащанията заемат незабавните плащания, изпълнявани в рамките на секунди, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината, наречени в стратегията „новата норма“.

България не изостава от тези тенденции. В напреднал етап на развитие е проектът на „Борика“ АД за незабавни плащания в левове, базирани на изискванията на SEPA схемата за незабавни кредитни преводи. В качеството си на оператор на платежната система за брутен сетълмент в реално време (RINGS) БНБ съдейства за реализирането на проекта. Амбицията на дружеството е през 2021 г. доставчиците на платежни услуги в България да започнат да предоставят на своите клиенти незабавни кредитни преводи в левове.

За разработването на иновативни, достъпни, сигурни и удобни решения за плащания както в интернет среда, така и във физически магазини, е важно осигуряването на оперативно съвместима инфраструктура, позволяваща безпрепятствено изпълнение на презгранични незабавни плащания в рамките на ЕС, а също така и постигането на допълнителна стандартизация, която да гарантира съвместимост между крайните решения за плащания, предлагани на ползвателите на платежни услуги (напр. общ стандарт за QR кодове, осигуряване на достъп до NFC чиповете в мобилните телефони и др.). Тези, както и други аспекти, свързани с технологичните промени в областта на плащанията, включително и рисковете, произтичащи от нерегулираните услуги, особено техническите такива, които са спомагателни за предоставянето на регулирани платежни услуги, ще бъдат обхванати от предстоящия цялостен преглед на приложението и въздействието на PSD2, който ще започне през 2021 г.

Материалът Незабавните плащания – „новата норма“ в дигиталните финансови услуги е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Това са част от изводите въз основа на представените от Българската стопанска камара индикатори, позволяващи да се определи мястото на България в ЕС и съпоставими новоприети държави-членки.

Значителна чат от администрацията си представя е-управлението като изпращане и получаване по електронна поща на сканирани официални писма – с подпис и печат. Това разбиране е пречка пред по-нататъшното автоматизиране на взаимодействието между публична администрация с граждани и фирми, а и в самата администрация. Не се разбира ролята на създаването на документи само на машинно четим език, което е необходимо условие за свързването на различни бази данни, коментират още от БСК.

Изтъква се, че за много фирми наличието на интернет страница и/или Facebook е достатъчна дигитализация. Тези, които продават онлайн, са най-напредничавите. Същевременно проникването на софтуер за управление на клиенти и ресурси е крайно недостатъчно. А последното е необходимо стъпало за т.н. Индустрия 4.0 – съществен елемент за запазване конкурентоспособността на икономиката. Има държави, които подготвят навлизането на Общество 5.0.

Събраната статистическа информация отделя особено внимание на дигитализацията на публичното управление (държавно, общинско) и на бизнеса (независимо от размера).

Става ясно, например, че страната ни е предпоследна – пред Румъния, по брой лица, ползвали интернет през последните 12 месеца за получаване на информация от интернет страница на публична администрация, сваляне на служебни формуляри или изпращане на файлове и форми, през 2019 г.

Друг извод от статистическата информация е, че българският бизнес изостава по отношение на дигитализацията си в сравнение с европейския. Страната ни е на опашката по брой фирми с уебсайт със сложни функционалности, напр. продуктов каталог с конфигуратор, възможност клиентите да приспособяват или преправят продукт (webctm), онлайн проследяване изпълнението и доставката на поръчката (webot), персонализиране на фирмения сайт за клиенти с чести посещения.

Единствено България е на ниво над средното за ЕС по дял на публичните услуги, необходими за стартиране на бизнес и текущи делови операции, които са налични онлайн. Услуги, които се предоставят направо от онлайн портал, получават по-висока оценка, отколкото предоставянето само на информация и бланки, които се попълват офлайн.

България значително изостава и по дял на абонатите със скорост над 100 Mbps.

Особено тревожно е обаче, че цели 24% от българските домакинства в извънградските региони не могат да си позволят да плащат за интернет. Това е най-големият процент в Европа. България е водеща и по брой домакинства, които не могат да си позволят да плащат за интернет като цяло. Това дава отражение на дигиталните умения на българина – на второ място сме по липсата им.

Само Румъния е по-зле от нас по дял на лицата с ниско ниво на дигитални умения и липса на базови умения. Подобно състояние на ИКТ сектора у нас е свързано с финансирането му. То е основно частно, публично почти няма, а „усвояването“ на европейски фондове е на изключително ниско ниво.

Материалът Сканиране и e-mail: представата на администрацията ни за е-управление е публикуван за пръв път на Икономически живот.

Напълно излишно е да се обяснява стратегическата роля на въпросната дигитализация и как наличието й е задължително условие за получаване на едни много големи пари от Европа.

Затова отново решаваме да помогнем, взаимствайки идеи от архивите на в-к „Икономически живот“. Вероятно великолепната карикатура на Борис Димовски от 1971 година ще успее да вдъхнови чиновниците от Държавната ни агенция „Електронно управление“ за постигане на заветната цел.

Трябва да уточним обаче, че карикатурата е към материал във вестника, посветен на среща, инициирана от редакцията на ИЖ. Тя е по въпросите на счетоводната отчетност и ролите и задачите на главния счетоводител за укрепването на финансовата дисциплина. На пръв поглед това няма особена връзка с нашия е-Проблем. Но нека цитираме част от приветствието на главния редактор на вестника към участниците в срещата:

Тези думи, отпреди половин век, може и да обяснят неслучилото ни се е-Управление. Технологии има, но явно търсим Човека с ума.

Материалът Търсим Човека с ума за е-Управлението на страната е публикуван за пръв път на Икономически живот.